РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Русе, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета А.а
при участието на секретаря Ирена И.ова
като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело №
20234500100834 по описа за 2023 година
Ищцата Г. Й. Н. чрез адв. С. И. ВТАК твърди, че управлявайки л. а. „Шевролет
Авео“ с рег. № *** пострадала от ПТП, осъществено на 27.05.2023 г. около 16:40 ч в
района на гр. Бяла, обл. Русе, на кръстовище на ул. „Васил Априлов“ и ул. „Никола
Петков“ по вина на водача на „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** С. В., застрахован при
ответното дружество. Заявява, че се движела по път с предимство, а другият водач В.
направил маневра за включване в движението по главния път, като й отнел
предимството. В резултат на пресичане на траекториите на двете МПС настъпил удар
между тях, като за случая било образувано ДП № 101/2023 г. по описа на РУ- Бяла.
В резултат на посоченото ПТП получила счупване на дясната лъчева кост,
счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, множество охлузвания и
кръвонасядания по долните крайници, оток и зачервяване на дясното ходило, както и
охлузване в челната област. Провела множество изследвания. Сторила много разходи
за лечения, медицински прегледи и медикаменти в общ размер на 320,44 лв. Твърди
още, че виновният водач имал сключена застраховка ГО при ответното дружество
вадилна до 18.03.2024 г. Поради това заявила своята претенция пред него, за което
била образувана щета № 0801-004613/2023-01/02. С писмо от 16.10.2023 г.
застрахователят отказал да й изплатил обезщетение.
Заявява, че изживяла дълъг и изключително труден и болезнен период на
възстановяване, който продължавал и към днешна дата. Преживявала отново
инцидента, което й носело само отрицателни емоции. Дори при сядане на
пасажерската седалка изтръпвала от ужас при разминаването си с други автомобили.
Твърди, че продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, страх за бъдещето си, постоянен стрес и психически дискомфорт.
Поради това иска ответното застрахователното дружество да й заплати 40 000 лв.
обезщетение за неимуществени и 431,84 лв. /след допуснато от съда увеличение на
1
иска/ обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 27.05.2023
г. с участието на застрахован при него водач, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя по застраховка ГО за
настъпване на застрахователното събитие до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Оспорва сочения механизъм на ПТП. Намира, че в случая не се е осъществил нито
един от елементите на фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Оспорва твърдението, че изключителна вина за застрахователното събитие има С. В..
Заема позиция, че той е изчаквал на стоп-линията, сигнализирал е намерението си за
завой наляво чрез задействане на левия си мигач като почти е финализирал маневрата
си преди да бъде ударен от ищцата. При условията на евентуалност заявява
възражение за съпричиняване, обосновано с обстоятелството че Г. Н. се е движела с
изключително превишена скорост, която не й е позволила да предприеме своевременно
намаляване на скоростта и спиране, когато това е станало наложително. Не е положила
необходимите усилия за предотвратяване на неблагоприятното събитие, макар и да е
разполагала с обективна възможност да забележи товарния автомобил и своевременно
да задейства спирачната си система. Намира иска за неимуществени вреди за
неоснователен в пълния претендиран размер. Заема позиция, че не бил съобразен
реално с понесените от ищеца болки и страдания в резултат от пътния инцидент и
надвишавал значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите
обезщетение. Не бил съобразен още и с приноса на пострадалата за настъпване на
вредоносните последици от процесното ПТП. Оспорва по размер и иска за
имуществени вреди, заемайки позиция, че тези разходи не били необходими по
смисъла на КЗ, покривали се от НЗОК и не следвало да се обхващат от дължимото
обезщетение.
Възразява още, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, с което
допринесла за настъпването на травматичните увреждания в този им вид и обем.
Заявява, че се била възстановила без да има някакви усложнения, в сравнително
кратък период. Намира, че в случай че се окажело че пострадалата все още не била
възстановена, да се отчете неполагането на дължимата грижа от нейна страна, което се
изразявало в неспазване на лекарските предписания, неосъществяването на
периодични прегледи, консултации и непровеждането на рехабилитационни курсове.
Твърди, че не била провеждала и физиотерапия, която в случая била наложителна и
щяла да доведе до намаляване на периода на възстановяване, респ. да благоприятства
своевременното оздравяване. Оспорва и твърденията й за претърпени психологически
проблеми. По съображения за неоснователност на главните искове намира за
неоснователни и акцесорните искове за забава. Излага доводи, че ищцата не изпълнила
задължението си по чл. 380 КЗ и не представила данни за банковата си сметка, както и
не оказала съдействие, поради което за ответника не възниквало задължение за
заплащане на лихви за периода от 14.07.2023 г. до 14.10.2023 г. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От Констативен протокол за ПТП № 14 от 27.05.2023 г. /л. 6/ се установява, че
на 27.05.2023 г. ищцата като водач на л. а. „Шевролет Авео“ с рег. № *** е пострадал
2
при ПТП с участието на „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, управляван от С. В..
Между страните няма спор, че тежкотоварен автомобил „Мерцедес Актрос“ с
рег. № ***, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 27.05.2023 г., е
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към към датата на настъпване
на събитието при ответното дружество.
Приобщено към доказателствения материал е и съдебно –медицинско
удостоверение, издадено от д-р НС на 29.05.2023 г., видно от което ищцата е получила
счупване на дясната лъчева кост, счупване на стилоидният израстък на дясната лакътна
кост, охлузвания и кръвонасядания по долните крайници, оток и зачервяване на
дясното ходило, охлузване в челната област. За прегледа и издаването на СМУ ищцата
е заплатила общо 113,05 лв., видно от приложените на л. 12 документи.
Приложена е и фактура № **********/28.05.2023 г., издадена от КМЦ Лекраи
за нас Плевен ООД с приложен към нея касов бон, удостоверяващи заплащането на
180 лв. от ищцата за първичен преглед - консултация и КТ на крайници.
Приобщени към доказателствения материал са касови бонове и фактури,
съответно от 13.06.2023 г. за 27,39 лв., от 08.06.2023 г. за 16,20 лв., от 21.06.2023 г. за
48,80 лв. за закупени от ищцата лекарства, както и фактура от 08.09.2023г. с приложен
касов бон, удостоверяващ плащането на 46,40 лв. потребителска такса за пролежани 8
дни в Отделение по физикална терапия и рех. медицина.
Към доказателствения материал са приобщена материали от воденото относно
процесното ПТП ДП №101/2023 г. по описа на РУ Бяла при ОДМВР Русе, както и
амбулаторни листове и епикриза, които съдът не обсъжда поотделно, доколкото
същите са подробно анализирани от притежаващите специални знания вещи лица по
назначената и приета по делото КСМАТЕ.
За установяване на търпените неимуществени вреди от страна на ищцата са
ангажирани гласни доказателства.
Св. КВЛП – дългогодишна нейна приятелка дава показания, че за инцидента
узнала от Г., която й се обадила по телефона в края на м. май, миналата година.
Разказала й за катастрофата и й споделила, че има сериозни проблеми с дясната си
ръка – че е обездвижена, с гипс, че има проблеми и с долните крайници. Обяснила й,
че се установила в дома на родителите си в село, близо до Плевен. Впоследствие двете
се чували по телефона и ищцата й се оплаквала, че има болки и постоянно приема
обезболяващи таблетки. През м. октомври, 2023 г. Г. се прибрала в Русе. Гипсът на
ръката й вече бил махнат, но на практика дясната й ръка била обездвижена, не можела
да си служи с нея. Тогава се наложило свидетелката да ходи в дома й, за да й помага -
в почистването, готвенето, личната хигиена и обличането. Всичко това Г. не можела да
прави сама, без чужда помощ. Свидетелката изнася данни, че родителите на ищцата и
брат й също се установили в Русе през м. октомври. И тримата се нуждаели от чужда
помощ. Братът на ищцата бил с психически увреждания. Баща й също бил много зле,
имал деменция, постоянно се нуждаел от чужда помощ. Майката на ищцата долу горе
се справяла, но пак се нуждаела от друг човек. Освен Г. нямало кой друг да се грижи
за тях тримата. Наложило се свидетелката да започне да помага вместо нея и на тях,
като това продължавало и до момента, тъй като дясната ръка на Г. все още била много
слаба. Дава показания, че при различни движения ищцата изпитва силна болка.
Психически също трудно се справя. Трудно преживява и катастрофата и стреса след
това. Допълнително се тревожи, че не може пълноценно да се грижи за брат си и
3
родителите си, както го е правила дълги години. Свидетелства, че Г. е търсила
лекарска помощ за психическите си проблеми. Лекарите се надявали тя да се оправи
като стои в семейна, домашна среда. Св. П изнася още данни, че Г. работи в магазин
„Билла“ на ул. „Видин“ в гр. Русе. През м. декември искала да се върне на работа на 8
часа, но поради това, че с дясната си ръка все още не може да си служи пълноценно и
много я боли, се наложило да премине на 4-часов работен ден, за да е по-спокойна.
Дава показания, че ищцата се страхува да шофира, като понастоящем дори в рамките
на града се притеснява да го прави и в повечето случаи ползва такси.
Св. С. ИЙ дава показания, че с ищцата се познават отпреди повече от 10 години,
като се запознали покрай общото си хоби – страст към старите автомобили. Г. му се
обадила непосредствено след инцидента в края на м. май, миналата година. Потърсила
го за помощ, като му обяснила, че е пострадала и няма кой да й помогне. Свидетелят
помолил баща си да отиде при нея в гр. Бяла. След прегледа й в Спешна помощ я
докарал в родното й село Комарево, Плевенско. На следващия ден свидетелят я
посетил. Дясната й ръка била много подута и я боляла. Съпроводил я до ортопед,
където я гипсирали и я прибрал в дома й. Свидетелства, че ищцата имала наранявания
и по цялото тяло, неописани в епикризата. Затова посетили и съдебен лекар, който
извършил обстоен преглед. Дава показания, че тъй като Г. се грижи за своите родители
и брат си, които са в тежко здравословно състояние, а самата тя също се нуждаела от
грижи, се наложило да помоли една жена от селото да й помага. След като й свалили
гипса, ходила на рехабилитация в гр. Плевен. През това време ходил да я посещава в
дома й, където виждал, че ищцата много трудно става. Освен ръката, я болял и крака.
Състоянието й било такова, че било трудно, почти невъзможно, да се справя с каквото
и да било. Свидетелят я карал с колата си по прегледи и рехабилитация в гр. Плевен.
Рехабилитацията била на два пъти по 10 дни. После допълнително се наложило да
лежи в рехабилитационното отделение още 10 дни, защото възстановяването й
вървяло трудно. През м. октомври, 2023 г. Г. заедно с родителите и брат си се
прибрали в Русе. Двамата продължили да поддържат връзка по телефона. Дава
показания, че усещал, че Г. е сериозно притеснена от това дали ще успее да се
възстанови ръката й. Допълнително била стресирана от това, че на нея лежат грижите
за родителите й и за брат й. Страхувала се да не остане инвалид. Знаел, че се върнала
на работа, но после излязла в болнични поради някакво психическо разстройство,
което получила от тези свои страхове. Свидетелства, че Г. се страхува да шофира и
този страх е предизвикан от катастрофата, която е претърпяла. Страхувала се и когато
се вози в автомобил. Предимно ползвала таксита и се возела на задната седалка.
Свидетелства, че проблемите, които имала с психиката Г. лекувала в домашна среда. И
понастоящем му се оплаквала, че ръката й продължава да се надува и да я боли.
Според свидетеля, не се е възстановила напълно физически. Имало промяна в нея в
сравнение с това какъв човек била отпреди инцидента. Преди била много лъчезарна, а
сега, въпреки опитите й да го прикрива, станала много умислена и притеснена.
Продължавали да споделят обща страст към старите автомобили, но тя изпитвала
страх от пътуване. Изнася още данни, че Г. му споделяла, че след като са се прибрали
в гр. Русе заедно с родителите и брат й, трябвало да идват нейни приятели да й
помагат, тъй като тя не може сама да се справя със себе си.
Св. Д. В. К.- ръководител транспорт в „ПИМК“ ООД Пловдив дава показания,
че си спомня за ПТП с товарен автомобил на дружеството, случило се края на м. май,
2023 година. За него бил информиран ден или два след самия инцидент от служител
на фирмата АС - български гражданин с турски произход, с който се свързал водачът
4
на автомобила С. В., който е турски гражданин и не говорел български език. Към
момента на ПТП водачът на автомобила В. бил служител на „ПИМК“ ООД,
командирован от поделение на фирмата в Турция. Около месец или два след инцидента
оставил състава от автомобили, които му били поверени и се прибрал обратно в
Турция. От тогава нямали връзка с него. Свидетелства още, че от АС узнал, че при
предприемане на маневра завой наляво на кръстовище на входа на гр. Бяла в посока гр.
Русе, С. В. ударил друг автомобил и причинил телесна повреда на водача на този
автомобил. Дава показания, че С не му е обяснявал в каква посока се е движил другият
автомобил. Не си спомнял други подробности. Лично със самия водач не помни да е
разговарял. Не е сигурен с какъв товар е била гондолата, но по принцип карали
въглища към пристанище Русе-Запад.
По делото е приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, вещите лица по която след запознаване с приложените по делото писмени
доказателства и личен преглед на ищеца /от вещото лице съдебен лекар/ дават
следното заключение:
От представената медицинска документация е видно, че ищцата Г. Й. Н. е
получила следните увреждания: охлузване на челото; многофрагментно счупване на
дясна лъчева кост в далечния край (на типично място); счупване на дясна лакетна кост
в далечния край (стилоиден израстък); кръвонасядания на долните крайници; оток и
зачервяване на дясно ходило. Установените увреждания могат да бъдат получени при
ПТП на 27.05.2023 г.
Според експерта, счупванията в областта на дясната гривнена става следва да се
преценяват по медико-биологичния признак: трайно затрудняване на движенията на
горния десен крайник за срок повече от тридесет дни. Обективно болки при такива
травми има след травмата, при наместването, при манипулации и раздвижване на
крайника. Възстановителният период е бил от 27.05.2023 г. до 15.09.2023 г. по
отношение счупванията на гривнената става. Останалите увреждания, според експерта,
следва да се преценяват по медико-биологичния признак: болка и страдание. При тях
болки има след травмата, които отзвучават в рамките на възстановителния период,
който е седем - десет дни. Описаните увреждания, според вещото лице, са резултат на
действието на твърди тъпи предмети. Счупванията в областта на дясната гривнена
става са от действието на волана в областта на дланта при удара. Ищцата е държала
волана. Охлузването на главата отговаря да е получено от защитната възглавница.
Глезената става е увредена от детайли в областта на педалите за управление на
автомобила. Уврежданията на бедрото и коляното са от долната част на волана и
долната част на арматурното табло и елементи в автомобила вдясно странично от
седалката на водача. Няма данни за възникнали усложнения, които да са наложили
продължаване на горепосочения възстановителен период. Основната функция на
ръката е възстановена. От извършения преглед вещото лице- съдебен лекар е
констатирало, че има малки ограничения в ротацията и сгъването в гривнената става,
около 5 %. При изслушването му в о. с. з. разяснява, че в продължителен период от
време ищцата ще търпи такова ограничение и не може да се даде категорично
заключение дали с времето то ще изчезне или ще остане така до живот. Възможно е да
намалее, възможно е да изчезне, възможно е и да остане и така.
Според експерта, по тялото на ищцата не са описани мекотъканни увреждания,
които да се преценяват като получени от поставен предпазен колан. Няма травми,
които да се преценяват като получени без поставен предпазен колан. Експертът
разяснява още, че правилно поставеният предпазен колан може да осъществи
5
защитните си действия и без да останат мекотъканни увреждания по тялото.
При изслушването му в о. с. з. експертът разяснява, че счупването на гривнената
става е причинено от удар в основата на дланта и няма нищо общо с предпазния
колан. Разяснява, че управляващият се стреми да стабилизира тялото си и при челен
удар има въздействие на волана върху ръцете. Управляващият се мъчи да стабилизира
тялото си към седалката и при това натискане се нанася сериозен удар в областта на
дланта. При удара управляващият натиска волана, за да притисне тялото към седалката
и да стабилизира тялото си.
От представената медицинска документация вещото лице заключава, че след
травмата е направено наместване на счупванията и е поставена гипсова имобилизация,
която на 02.06.2023 г. е сменена, като е нямало данни за разместване. Ищцата е била с
гипсова имобилизация за един месец, след което е насочена за рехабилитация.
Провеждала е амбулаторно физиотерапия. Поради оплаквания от болки и ограничена
ротация и разгъване в гривнената става на 31.08.2023 г. е приета в Клиника по
физикална и рехабилитационна медицина - Плевен за стационарно лечение до
08.09.2023 г. Издаден й е болничен лист за временна нетрудоспособност до 15.09.2023
г.
При огледа на процесния л. а. „Шевролет Авео“ с рег. № *** е установено, че са
сработили предпазните въздушни възглавници, както от волана, а също така и пред
предното пасажерско място. Предпазният колан на водача е бил блокирал в изтеглено
положение. Вещото лице разяснява, че той има функции да предотврати изхвърляне
на пътник от автомобила от прозорците и вратите, като задържа пътника на седалката.
Намалява силата на удара защото разпределя удара върху по- голяма площ в областта
на гръдния кош и таза. Предпазва от удар в арматурното табло. Поддържа тялото в
правилна позиция като увеличава ефективността на въздушните възглавници.
В о. с. з. разяснява, че когато не е поставен предпазният колан тялото получава
по-големи ускорения и тогава разлика между поставен колан и непоставен колан. С
непоставен колан ищцата е щяла да получи видими увреждания от съприкосновения с
частите на автомобила дори и при 50 км/ч - удар в главата в горната част, болки във
врата. В случая няма никакви обективни находки, че е била без колан.
В о. с. з. експертът разяснява още, че причината да се счупи само едната ръка е
била, че на нея е паднало по-голямото натоварване. Според него, раната на челото
отговаря да е получена от въздушна възглавница.Увреждания от типа на охлузванията
могат да се получат и при отваряне на възглавницата при спрял автомобил.
Според вещото лице, приложените фактури и фискални бонове са от прегледи,
образни изследвания и лекарствени препарати и са свързани с установяване и лечение
на травматичните увреждания на ищцата.
Относно механизма на ПТП вещото лице- автоексперт дава следното
заключение: На 27.05.2023 г., около 16:45 ч, през светлата част на денонощието, по
главен път I-5, в границите на населеното място - гр. Бяла, обл. Русе се е движил л. а.
„Шевролет Авео“ с рег. № ***, управляван от ищцата Г. Н.. В насрещна посока се е
движил състав от превозни средства, съставен от седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с
рег. № *** с прикаченото към него полуремарке „Комодо“ с рег. № *** управлявани от
турския гражданин С. В.. В района на кръстовището на ул. „Васил Априлов“ /гл. път I-
5/ и ул. „Никола Петков“, лекият автомобил се е движил направо – в посока към гр.
Велико Търново с 55 km/h. Скоростта на движение на автомобила преди
произшествието вещото лице е установило, ползвайки данните от протокола за оглед.
6
В него е снето показанието на контролните уреди на л.а. „Шевролет Авео“. Вещото
лице разяснява, че вследствие от удара и последвалото при това спиране на
захранването, стрелките на контролните уреди са останали в положението, в което са
се намирали в момента на удара. Стрелката на оборотомера е показвала малко над 1250
-1
min. Стрелката на скоростомера е с показание около 55 km/h (15,28 m/s). Съставът от
превозни средства е изпълнявал маневра завой наляво – към гр. Свищов с около 20
km/h. Според вещото лице, налице са данни, че съставът е бил натоварен с въглища,
като полуремаркето е самосвално /тип „гондола“/. Съобразно с тези данни и
изпълняваната маневра – завой наляво, скоростта, с която технически може да се
изпълни тази маневра е около 20 km/h (5,55 m/s).Според експерта, в материалите по
делото не са установени данни, които да показват, че скоростите на процесните
превозни средства са били по-големи от установените.
При тези движения между двете превозни средства е настъпил удар, който за
състава е бил с предната дясна част на влекача, а за автомобила – с предната му част,
по-силно изразено вляво. След удара съставът от превозни средства е запазил посоката
си на движение, а л. а. „Шевролет Авео“ се е върнал косо назад и надясно, увлечен от
движението на състава. Процесните превозни средства са преустановили движението
си на мястото, на което са намерени.
Вещото лице не е установило знаци, въвеждащи ограничение на скоростта на
движение. Преди кръстовището и за двамата водачи има пътни знаци Б3 „Път с
предимство“. Времето е било облачно, с лек вятър и добра видимост. Пътната настилка
е била суха, изградена от едрозърнест асфалт. Според експерта, техническа причина за
възникване на произшествието е пресичането на траекториите на движение на
процесните превозни средства, в района на кръстовището и в един и същ момент.
Преди мястото на удара, видимостта за управляващата л. а. „Шевролет Авео“ с
рег. № *** към кръстовището е около 800 метра. Напред от кръстовището, към
посоката откъдето е дошъл влекача, управляван от С. В. е още около 130 метра.
Според експерта, ако се приеме, че опасността е възникнала от момента, в който
процесният състав от превозни средства е навлязъл в кръстовището и е предприел
маневрата завой наляво разстоянието, което е изминал съставът в кръстовището е
около 12 метра. От анализа на скоростния профил на влекача, следва, че преди да
навлезе в кръстовището съставът от превозни средства не е спирал. Времето за
движение на състава, завивайки наляво с установената му скорост е 2,16 s. За това
време, лекият автомобил, управляван от пострадалата се е намирал преди мястото на
удара на разстояние 33 м.
Ако се приеме, че опасността е възникнала от момента, в който процесният състав
от превозни средства се е отклонил вляво – по лентата за завИ.е наляво, то
разстоянието, което е изминал съставът до достигане на кръстовището е около 30
метра и допълнително в кръстовището - около 12 метра. Времето за движение на
състава, завивайки наляво е 7,57 s. За това време, лекият автомобил, управляван от
пострадалата се е намирал преди мястото на удара на разстояние 115 м. Ако пък се
приеме, че опасността е възникнала от момента, в който процесният състав от
превозни средства е навлязъл в кръстовището и е предприел маневрата завой наляво,
за този вариант, автомобилът се е намирал на около 33 метра преди мястото на удара.
Ако се приеме, че опасността е възникнала от момента, в който процесният състав от
превозни средства се е отклонил вляво – по лентата за завИ.е наляво, за този вариант
автомобилът се е намирал на около 115,66 м преди мястото на удара. Сравнявайки тези
разстояния с геометричната видимост за пострадалата, която е управлявала
7
автомобила – 800 м, следва извода, че същата е могла да възприеме действията на
състава от превозни средства от изчислените разстояния. Няма данни за наличието на
други предмети или превозни средства, които да са ограничавали видимостта между
участниците в произшествие.
Експертът дава заключение, че спирачният път на лекия автомобил с
установената скорост /55 км/h/ е 32м, а с нормативната скорост /50 км/h/ - 27,70 м. Ако
се приеме, че опасността е възникнала от момента, в който процесният състав от
превозни средства е навлязъл в кръстовището и е предприел маневрата завой наляво,
при който вариант автомобилът се е намирал на около 33 м преди мястото на удара, то
след сравняване на това разстояние със спирачния път на автомобила с установената
скорост при суха пътна настилка- 32 м и с нормативната скорост – 27,70 м, следва
извода, че за този вариант пострадалата е могла да спре автомобила преди мястото на
удара.
Според експерта, ако пък се приеме, че опасността е възникнала от момента, в
който процесният състав от превозни средства се е отклонил вляво – по лентата за
завИ.е наляво, при който вариант автомобилът се е намирал на около 115,66 м преди
мястото на удара, то след сравняване на това разстояние със спирачния път на
автомобила както с установената, така и с нормативно разрешената скорост, при суха
пътна настилка следва заключението, че и за този вариант пострадалата е могла да
спре автомобила преди мястото на удара.
Вещото лице дава още заключение, че след извършен и от него оглед на
процесния автомобил на 21.10.2024 г. в базата на 2-ра РС ПБЗН-Русе предпазният
колан на мястото на водача е установен разпънат в блокирало положение. При
закопчаване на колана в ключалката, същият не е опънат и между колана и седалката
има около 20-30 см. Това обстоятелство, според експерта, категорично и обективно
показва, че по време на произшествието пострадалата е пътувала с правилно поставен
предпазен колан. Вещото лице дава още заключение, че след извършен от него оглед
на крушките на фарове е констатирало деформация на жичката на къси светлини,
което показва, че по време на произшествието на автомобила са работили „къси“
светлини и същият е бил добре видим за водача на състава от превозни средства.
Съдът намира, че следва да кредитира заключеннието на д-р И. С. и инж. С. К.
като неоспорено, компетентно и обективно.
Приобщени към доказателствения материал са и амбулаторни листове от
26.09.2023 г. и 11.10.2023 г., издадени от д-р П Н.а, видно от които ищцата страда от
рецидивиращо депресивно разстройство, в умерено тежък период, провокиран от
поредица стресови събития.
На 14.07.2023 г. ищцата предявила пред ответното дружество претенция за заплащане
на причинените й вреди като между страните няма спор, че обезщетение не е
определяно, нито изплащано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл.
8
493, ал. 1, т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е
изплатил обезщетение.
Липсва спор, че тежкотоварен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 27.05.2023 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи, че С. В. като водач на
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** е причинил ПТП на 27.05.2023 г.
при движение по гл. път І-5, в района на кръстовището на ул. „Васил Априлов“ /гл.
път I-5/ и ул. „Никола Петков“ в границите на населеното място - гр. Бяла, обл. Русе
ПТП като при извършване на маневра „завой наляво“ не пропуснал да премине
9
управляваният от ищцата л. а. „Шевролет Авео“ с рег. № ***, който се движил по гл.
път I-5 в обратната посока, към гр. Велико Търново.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл. 37, ал. 1 ЗДвП от С. В., който при завИ.е наляво за
навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещето се превозно средство,
управлявано от ищцата. е започнал маневра ляв завой, както и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
според който всеки водач, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от
приетата КСМЕАТЕ се установи, че са причинени неимуществени и имуществени
вреди на ищцата Г. Н..
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза безспорно се установява
пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача на автомобила - неспазване на правилата за движение по
пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на
удара травматични увреждания у ищцата. Установи се, че от процесното ПТП ищцата
е получила охлузване на челото, многофрагментно счупване на дясна лъчева кост в
далечния край, счупване на дясна лакетна кост в далечния край кръвонасядания на
долните крайници, оток и зачервяване на дясно ходило. Доказа се с експертното
заключение, че претърпените увреждания на здравето, както и сторените от него
разходи се намират в причинна връзка със застрахователното събитие.
10
На пето място, налице е и вина на деликвента С. В.. Законът урежда в чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното.
Предвид наличието на презупмция за вина на деликвента, и обстоятелството, че
по делото не са събрани никакви доказателства от ответника за оборването на
законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради наличието на
презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани
по-горе.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност"
с ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД относно л„Мерцедес Актрос“ с рег.
№ ***, води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432,
ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на Г. Н. неимуществени и
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявените искове срещу ответника са
доказани по основание.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът
съобразява следните релевантни обстоятелства, безспорно установени от събраните в
хода на производството гласни доказателства и специални знания:
Доказа се, че ищцата е изпитвала значителни физически болки по време на
основния възстановителен период, продължил четири месеца. Касае се за трайно
затрудняване на движението на десния й горен крайник като основната функция
понастоящем е възстановена, но все още има малки ограничения в ротацията и
11
сгъването в гривнената става, около 5 %, за което ограничение няма категорично
заключение дали ще се преодолее. Застрахователното събитие е имало неблагоприятно
въздействие върху ежедневието на ищцата – обездвижването по време на
възстановителния период е възпрепятствало посрещането на битовите и биологични й
нужди и изпълнението на функцията й на пълноценен член на семейството. Отчита се
тежкото семейно положение на ищцата, установено с показанията на св. Л и св. Й.
Установи се, че цялото й семейство- брат, майка и баща разчитат изцяло на нейните
грижи, които тя вследствие на инцидента не е могла да полага. Съобразява се, че
ищцата е търпяла болки и страдания, както поради невъзможността да се грижи сама
за себе си, така и поради невъзможонстта да полага грижи за най-близките си хора.
Отчита се, че е била принудена да търси помощта на чужди хора, извън роднинския й
кръг. Доказа се, че страда от рецедевиращо депресивно разстройство, което след
катастрофата е преминало в умерено тежък епизод.
Изхождайки от доказателствата по делото и постановките на ППВС № 4/1968 г.
относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди като резултат от травматични увреждания, съобразявайки установения
интензитет на болките и тяхната продължителност, продължителността на
възстановителния период, възрастта на ищцата към датата на ПТП – 60 години,
предполагаща по-бавно и по-трудно възстановяване, свързаните с възстановяването
обичайни сътресения и неудобства в житейски план, съдът намира че е справедливо
обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 32 000 лв. Тази
сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния
период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид
увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 27.05.2023 г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
заплата за страната е 780 лв.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и
доказани в настоящото производство от ищеца болки и страдания, както и на тяхната
продължителност.
Претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществени вреди е в размер на
431,84 лв., като за възстановяването им са представени и приети от съда писмени
доказателства, удостоверяващо плащането им. Според приетата по делото КСМАТЕ
тези разходи са в пряка връзка с процесното ПТП. Предвид това, претенцията за
имуществени вреди се явява доказана в пълния предявен размер от 431,84 лв.
Ответникът е въвел своевременно и възражение за съпричиняване. Съдът
намира, че не се установи ищцата да е пътувала без поставен предпазен колан. Видно
от приетата КСМЕАТЕ категорично се доказа обратното. Действително по тялото на
ищцата не са констатирани мекотъканни увреждания, които да се преценяват като
12
получени от поставен предпазен колан. Последното обаче по никакъв начин не сочи, че
ищцата е пътувала без колан, защото както разяснява вещото лице – съдебен лекар при
поставен предпазен колан не винаги се получават такива увреждания. Възражението за
съпричиняване е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от
заявилата го страна, т. е. да е доказано по един категоричен и безспорен начин
/Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №
64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК и др./, каквото доказване в
случая относно липсата на правилно поставен предпазен колан не бе проведено.
Не се доказа също така, че ищцата не се е явявала на предписаните й контролни
прегледи или пък че не е спазвала предписания й хигиенно-охранителен режим и
назначеното медикаментозно лечение. Събраните доказателства в тяхната съвкупност
сочат обратното. Ищцата е спазвала лекарските предписания, провела е и
рехабилитация.
Неоснователно, според настоящия състав, е и възражението за съпричиняване,
обосновано с обстоятелството, че ищцата се движила с изключително превишена
скорост. Безспорно е установено, че към момента на удара скоростта й на движение е
била 55 км/h при нормативно установена скорост 50 км/h. В този смисъл следва да се
отбележи, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Така и
постановените в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 142 от 07.08.2017
г. на ВКС по т.д.№3266/2015 г.,II т.о., ТК и Решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по
гражданско дело № 60304/2016 г. IV г.о., ГК. В конкретния случай, видно от
експертизата, настъпилият удар не е следствие от движението на ищцата с превишена
скорост, респ. несъобразена скорост, доколкото превишената скорост винаги
представлява (съдържа в себе си) и несъобразена скорост.
Основателно обаче се явява възражението за съпричиняване, обосновано с
обстоятелството че ищцата не е положила необходимите усилия за предотвратяване на
неблагоприятното събитие, макар и да е разполагала с обективна възможност да
забележи товарния автомобил и своевременно да задейства спирачната си система.
Установи се, че преди мястото на удара, видимостта за ищцата към кръстовището, на
което е възникнал инцидента е била около 800 метра. Доказа се, че преди да навлезе в
кръстовището и да започне завива, съставът от превозни средства не е спрял на стоп-
линията и не е пропуснал преминаването на насрещно движещото се превозно
средство, управлявано от ищцата. Съдът приема, че опасността е възникнала от
момента, в който процесният състав от превозни средства е навлязъл в кръстовището и
е предприел маневрата завой наляво. В този момент лекият автомобил се е намирал на
около 33 м и ищцата е можела да спре автомобила преди мястото на удара, както с
установената, така и с нормативно разрешената скорост. Т. е. въпреки, че към момента
на ПТП е имала възможност да възприеме състава от превозни средства, въпреки, че е
наближавала кръстовище и е видяла, че другият водач започва маневра завой наляво и
има опасност от пресичане на траекториите им, не е предприела спиране, с което е
нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Предвид изложеното, съдът намира, че произшествието
13
безспорно е съпричинено в равна степен от поведението и на самата ищца, доколкото
експертизата безспорно установява, че същата е можела да реагира чрез аварийно
спиране и така да осуети настъпването на удара.
При така приетият по-горе размер на обезщетенията, след редуцирането им с
определения процент съпричиняване - 50 %, на ищцата се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 16 000 лв., като за разликата над тази сума до
претендираната от 40 000 лв. претенцията следва да се отхвърли. Съответно, на
ищцата се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 215,92 лв., редуциран
с приетия процент съпричиняване.
Основателността на главните претенции обуславя основателност и на
акцесорните по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника на
14.07.2023 г. като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от
застрахования. Поради това обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди
следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от 14.07.2023 г. до
окончателното плащане. Наведените в отговора на исковата молба от ответника
възражения относно началната дата, от която следва да се присъди законна лихва съдът
намира за неоснователни. Съгласно задължителната практика на ВКС, разпоредбата
на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение
по чл. 432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, в
хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от
увреденото лице пряк иск при представяне от ищеца с исковата молба на данните за
банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.
Непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ,
не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за
образуване на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото
лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното
обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя
или с влязло в сила съдебно решение.
По разноските:
И двете страни претендират разноски.
Ищцата е сторила разноски в общ размер на 2250 лв. /1650 лв. платена държ.
такса и 600 лв. депозити за вещи лица./ Съразмерно с уважената част от исковете, в
нейна полза, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят 902,40 лв. разноски
по делото.
14
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на
пълномощника на ищцата адвокат С. И. ВТАК следва да се присъди адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА, съгласно приложеното по делото на л. 58
пълномощно. Съдът го определя в размер на 1900 лв. като съобразява като ориентир
посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения предвид решението на СЕС по дело C-438/22, в който смисъл е и
актуалната практика на ВКС - Определение № 563 от 11.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
188/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 50025 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. №
1559/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 2289 от 13.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3051/2023 г., IV г. о., ГК и др. Настоящият състав отчита материалния интерес по двата
иска, уважените им части, обстоятелството че се касае до два обективно съединени
иска, по които обаче са налице общи факти и обстоятелства, подлежащи на доказване,
участието на процесуалния представител на ищеца в четири открити съдебни
заседание. Отчитат се и фактическата и правна сложност, съответно и количеството
свършена от адвоката работа.
Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, от които 600 лв. депозити за вещи лица, 140 лв.
депозит за свидетел и 5 лв. за издаване на удостоверение, или общо 745 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му се
следват 446,20 лв. Ответникът претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 800 лв. Съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ го определя в размер на
540 лв. Или общо ищцата дължи на ответното дружество 986,20 лв. разноски по
делото.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на Г. Й. Н., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*** СУМАТА от 16 000 лв. /шестнадесет
хиляди лева/ - обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от него
неимуществени вреди –болки и страдания от ПТП на 27.05.2023 г., настъпило в района
на кръстовището на ул. „Васил Априлов“ /гл. път I-5/ и ул. „Никола Петков“ в
границите на населеното място - гр. Бяла, обл. Русе, виновно причинено от С. В. като
водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, по отношение на който
дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност“, СУМАТА от
215,92 лв. /двеста и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ - обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 14.07.2023 г. до окончателното им изплащане, както и 902,40 лв.
/деветстотин и два лева и четиридесет стотинки/ разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 16 000 лв. до 40 000 лв. и иска за
имуществени вреди за разликата над 215,92 лв. до 431,84 лв., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 14.07.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
15
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат С. Н. И. ВТАК, с адрес на кантората: гр. Горна Оряховица, ул.
*** СУМАТА от 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/ като пълномощник на Г. Й. Н.,
ЕГН **********, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Г. Й. Н., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 СУМАТА от 986,20 лв.
/деветстотин осемдесет и шест лева и двадесет стотинки/ разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16