Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    03.12.2020г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Неделина Рабаджиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1340 по описа за 2020г. и като обсъди:

 

Иск с правно основание чл.150 от СК.

Ищецът твърди, че по силата на решение по гр.д.№1315/2017г. по описа на АРС ответникът му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. След определянето на този размер са настъпили съществени изменения на обстоятелствата, при които е определен – детето пораснало поради което са нараснали и ежедневните разходи за отглеждане и обучение, като същевременно са се увеличили цените на всички стоки и услуги. Увеличени са и разходите, свързани със здравословното състояние на детето. Ответникът е в трудоспособна възраст и към настоящия момент вече работи и получава трудово възнаграждение. Няма друго ненавършило пълнолетие дете. Ето защо моли издръжката да бъде увеличена на 350 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по размер, като твърди, че доходите му не позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер. Същевременно същият желае да полага повече непосредствени грижи за отглеждането му, но майката на ищеца не му разрешава. Има заболяване на очите, което намалява неговата работоспособност, а и налага изразходване на средства за лечението му. Освен това доходите на майката и на детето са нараснали. Ето защо моли предявения иск да бъде уважен частично, като се увеличи заплащаната издръжка с 30 лева.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че А.К. е баща на ищеца, както и че по силата на съдебно решение №319 от 02,11,2017г. по гр. д.№1315/2017г. по описа на АРС същият му заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно. Не е спорно също така, че детето страда от заболяване – детски аутизъм. Не се спори, а и от събраните доказателства – писмени (рецепти, психологично изследване, данни за преглед и амбулаторен лист) и гласни (показанията на свидетелката Румяна Вангелова), се установява, че детето не може само да се обслужва и да се храни, като състоянието му налага непрекъснати грижи. Освен това са необходими средства за закупуване на лекарства, на памперси, за заплащане на преглед при психолог. От показанията на свидетелката Вангелова, която е баба на ищеца и има непосредствени впечатления, се установява, че месечната сума, която е необходима за издръжката му е около 500 лева, а грижите за него са поети изцяло от майката, на която свидетелката помага.

От показанията на свидетелките Стоянова и К. се установява, че А.К. живее в жилище, за което не заплаща наем, като домакинството му е напълно самостоятелно. Поради това се налага да покрива сам всички обичайни разходи за съществуването си. Освен това претърпял операция на окото, за което заплатил 800 лева. Тъй като не разполагал с тази сума, я взел на заем и я връща на вноски. Заплаща също така и вноските по кредити, които били взети по време на брака с М. Вангелова. От удостоверението, издадено от неговия работодател е видно, че месечното му възнаграждение е средно около 770 лева.   

От определяне на размера на издръжката, която ответникът заплаща, е изминал период от около три години. През него детето е пораснало с около три години, ученик е в 7 клас. Същият не е много продължителен и през него нуждите на детето не са се променили съществено, доколкото заболяването му е съществувало и е налагало лечение и закупуване на лекарства и консумативи и към 2017г. Същевременно разликата във възрастта на ищеца не предполага  увеличаване на разходите за образование, тъй като той е бил ученик и тогава. Ето защо от събраните доказателства не се установи да е настъпила промяна в нуждите на детето. Въпреки това икономическата ситуация в страната е изменена, като са се увеличили цените на всички стоки и услуги. Този извод се налага с оглед приетото в мотивите към съдебното решение, с което е определен размерът на издръжката, че месечната сума, която е необходима на  И. е 400 лева, а към настоящият момент тя е около 500 лева. Точната сума за задоволяване на потребностите му не може да бъде определена, още повече, че същата би могла да се променя в зависимост от различни фактори.

Съгласно чл.142, ал.1 от СК другият фактор, който следва да се прецени при определяне на размера на дължимата издръжка, са възможностите на лицето, което я дължи. По тази причина доходите и имущественото състояние на майката са ирелевантни, съответно събраните в тази връзка доказателства не следва да бъдат обсъждани.

Ответникът е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което му пречи да работи и съответно да получава възнаграждение за труда си. От събраните писмени доказателства се установява, че размерът му е около 770 лева месечно. Поради това и тъй като ответникът няма друго ненавършило пълнолетие дете, то същият има възможност да заплаща издръжка в по-висок от определения размер, като поеме 80 % от увеличените средства за издръжка. Този извод се налага поради обстоятелството, че непосредствените грижи, които са неимоверно много, се полагат от майката (което се установява безпротиворечиво от показанията на всички свидетели). Без значение за настоящия спор е причината, поради която бащата не взема детето. Ето защо съдът приема, че същият следва да заплаща издръжка в размер на 280 лева месечно, като искът до пълния му размер за увеличение на размера й на 350 лева следва да бъде отхвърлен.

          На основание чл. 78, ал.1 и ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски по съразмерност или сумата от 160 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - Асеновград – държавна такса в размер на 115,20 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която А.В.К., ЕГН ********** ***, заплаща на И.А.К., ЕГН ********** със съгласието на неговата майка М.К. Вангелова, ЕГН ********** ***, по силата на съдебно решение №319 от 02,11,2017г. по гр. д.№1315/2017г. по описа на АРС от 200 (двеста) лева, като УВЕЛИЧАВА този размер на 280 (двеста и осемдесет) лева месечно, считано от 19.08.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 350 лева (триста и петдесет лева).

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН ********** *** да заплати на И.А.К., ЕГН ********** със съгласието на неговата майка М.К. Вангелова, ЕГН ********** ***, сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева), направени по производството разноски.

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 115,20 лева (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки), дължима държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 03.12.2020г.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: