О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
Гр.Троян, 02.03.2021 година
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в закрито съдебно заседание на втори
март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.дело № 1110 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
На основание чл. 140 ал. І от ГПК съдът
след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск
намира за установено следното:
В Троянски районен съд е образувано горното дело по
искова молба, предявена от „АКПЗ“
ЕООД, ЕИК ***, против Р.Ц.Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, с правно основание чл.422 от ГПК. Претендира се
установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 660/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен
иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което
вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в
посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.
По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен
иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено възражение в срок от
длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване
на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото в срок възражение е пречка за
влизането й в сила, като претендираното вземане следва да бъде установено по
исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет -
само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес.
Искът е предявен
в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да
изготви проекто-доклад по делото и същото да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА гр. дело № 1110/2020 г.
по описа на Районен съд гр.Троян за открито съдебно заседание на 02.04.2020г.
от 11.00ч, за която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се
връчи препис от настоящето определение и от проекто-доклада, а на ищеца - и
препис от отговора на назначения особен представител на ответника.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът ИЗГОТВЯ проекто-доклад:
1.Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът се
легитимира като цесионер, като твърди, че претендираните вземания се основават
на Договор за паричен заем № 3351023 от
22.10.2018 г сключен между „Изи Асет Мениджъмнт“
АД и Р.Ц.Д., ЕГН **********,
вземането по който е прехвърлено в полза на „АКПЗ” ЕООД по силата на Приложение
№ 1 от 02.01.2020г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 година. От
съдържанието на ИМ не става ясно дали длъжникът-ответник е уведомен за
продажбата на вземането, а и доказателства в тази насока липсват.
В ИМ се излага, че по силата на посочения
договор Заемодателят-ищец е предоставил на ответника паричен заем в
размер на 1200.00 лева, като страните са постигнали съгласие за рефинансиране
на наличен текущ заем на Д., по Договор за паричен заем 3223211, като
кредитополучателят е следвало заплати
сумата в размер на 1400.80 лева, ведно с уговорена договорна лихва на 10 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 140.08.
Твърди се, че
по договора ответницата е извършила плащане в размер на 780.00, но
остава дължима сумата от 875.48 лева, представляваща главница, която се
претендира в едно с начислената за периода
от 18.11.2018г. до 15.08.2019г. договорна лихва в размер 105.08 лв., както и
лихва за забава в размер на 77.31 лева за периода 16.08.2019г. до 27.08.2020г.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по
силата на което да бъде признато за установено по отношение на Р.Ц.Д. наличието на вземане на „АКПЗ” ЕООД, за описаните по-горе суми.
Претендират
се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в
заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1
от ГПК ответникът е представил отговор чрез своя пълномощник адв.В.Г.от ЛАК,
като е взел становище за неоснователност на предявения иск, който оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер.
Пълномощникът на ответника е изложил, че спорното право не принадлежи на
ищеца.
В отговора адв.Г. твърди, че спорното право не
принадлежи на ищеца, тъй като уведомлението за цесия не е получавано от ответницата. Излага, че
сключеният от ответника договор за потребителски кредит съдържа неравноправни
клаузи, като в тази връзка е направено възражение за нищожност на договора.
Моли
съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Правна квалификация на
претендираните права – Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във
връзка с чл.415 ГПК , вр.чл.240 ЗЗД .
Кои
права и кои обстоятелства се признават
от страните – че
ответницата е сключила договор за заем №3351023
от 19.10.2018г. сключен между „Изи Асет
Мениджъмнт“ АД и Р.Ц.Д..
Кои обстоятелства не се нуждаят
от доказване - няма
такива.
Как се
разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти – всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал.1 ГПК/.
Разпределение на
доказателствената тежест:
Установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК има
за цел да установи със сила на присъдено нещо вземане, което е било предмет на
заповедното производство. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
фактите относно съществуване на облигационно правоотношение между страните –
възникване на задължението на ответника, основанието на същото, настъпилата
изискуемост на задължението и неизпълнението от страна на ответника. Ищецът
следва да докаже, че е налице валидно сключен договор за цесия, както и
съобщаване на цесията от цедента на длъжника. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД
постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си
кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата
по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за
прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица
и длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор.
Ищцовото дружество следва да проведе пълно и главно
доказване на фактите относно съществуване на облигационно правоотношение по
договор за паричен заем по чл.240 ЗЗД и
дадена въз основа на него парична сума, както и поето
насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Ищецът
следва да ангажира доказателства досежно процесуалната си легитимация.
Съдът ще се произнесе по заявеното от ответницата твърдение за
неравноправния характер на клаузата/те, след като ищецът изрази становище и ангажира доказателства.
Съдът не дължи произнася по неравноправния характер на клаузата, ако
потребителят/ответник/ след като е уведомен от съда, се противопостави на това.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи
обстоятелства, които ще установява с представените към ИМ писмени
доказателства. ЗАДЪЛЖАВА
ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
уточни основанието на претенцията си за сумата 875.48лева,
представляваща главница, като посочи как е формиран претендирания размер.
Допуска СТЕ, като назначава за вещо лице по делото
М. И., при депозит в размер на 250.00 лева, вносим от ищцовата страна в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдът предоставя възможност на страните да изложат
становището си във връзка с дадените указания и проекто-доклада, както и да
предприемат съответните процесуални действия в едноседмичен срок от съобщението.
Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите на чл.147 ГПК /при наличие на нови факти и обстоятелства/.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: