Мотиви към присъда № 23/ 24.01.2017г., постановена по нохд №52/2016г.

 

          С обвинителен акт Районна прокуратура гр.Радомир е повдигнала обвинение срещу Б.П.Б. , с постоянен адрес ***, с  ЕГН:**********, за това, че след като е бил осъден   с  Решение № 65/02.03.2006г., постановено  по гр.дело № 370/2005г. по описа на  Районен съд- Радомир, влязло в  законна сила на 06.06.2006г. и  с Решение №424/21.12.2011г. постановено по  гр.дело № 977/2011г., на РдРС влязло в сила на 05.01.2012г., да заплаща на ежемесечна издръжка на детето си Г.Б.П., с ЕГН:**********, чрез нейната   майка  и законен представител  Д.Г.Д., с ЕГН:********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски,а именно: за периода от месец  октомври до месец декември  2011г. включително – 3 месечни вноски от по 45,00 лв. на  стойност 135.00 лв. и за периода от месец  юли 2013г. до месец октомври  2014г. – 16 месечни вноски от по 75.00 лв. на стойност 1 200,00 лв. или общо  сумата от 1 335 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

     Представителят на държавното обвинение поддържа обвинителния акт и предлага  на съда да наложи на подсъдимия  наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като изтърпяването на наказанието бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

  Подсъдимият редовно призован  за с.з. не се явява и не  дава обяснение пред съда по така повдигнатото му обвинение.Адв. С.С., в качеството си на адвокат-пълномощник на подсъдимия пледира  за допуснати  в хода на досъдебното производство съществени  процесуални нарушения накърняващи правото на защита на доверителя й  и на пострадалата. Пледира се наличието на изтекла погасителна давност относно престъпното деяние, за което подсъдимия Б. е предаден на съда по чл.81 НК.Защитата сочи, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и моли съда да прекрати наказателното производство.

 

Радомирския районен съд след като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК намери следното:

 

Свидетелката Д.Д.  и  подсъдимия Б. имали съвместно съпружеско съжителство  до началото на  2000г. като по време на това съжителство  през 1998 г. се родила дъщеря им Г.Б.  П.. След раждането на детето Б. напуснал семейното жилище и се разделил със свидетелката Д..

          През 2000г. по повод подадена искова молба от св.Д.Д. *** е образувано гр.д.№157/2000г. като подсъдимия е осъден да заплаща на малолетното тогава дете Г.Б. ежемесечна издръжка в размер на 25 лева. С решение № 65/02.03.2006г., постановено по гр. дело № 370/2005г.по описа на РС-Радомир, влязло в законна сила на 06.06.2006г., размера на така присъдената издръжка  бил увеличен на 45,00 лв.,  и с последващо решение №424/21.12.2011г., постановено по гр.д№ 977/2011г. по описа на РС-Радомир, влязло в  законна сила на 05.01.2012г. гражданския съд по иск с правно основание чл.150 СК увеличил издръжката платима от подсъдимия на малолетното тогава дете Г.Б. от 45.00 лева на 75.00 лева. След влизане в сила на решението на гражданския съд по повод издаден на ищцата Д.Д. изпълнителен лист  е образувано изпълнително дело при ДСИ- РС-Радомир, което впоследствие е било изпратено на ЧСИ с район на действие гр.София,  по местоживеене на длъжника. След като било установено, че от пролетта на 2012г. Б. работел като шофьор във фирма „Кристал Корпорейшън”ООД гр.София му бил наложен запор на трудовото възнаграждение. Разпитан в хода на досъдебното производство  свидетелят А.К.Х.- управител на фирмата, заявява ,че  дължимите месечни суми били удържани от заплатата на Б., но не били превеждани по сметката на съдия-изпълнителя.

В хода на съдебното следствие подсъдимия не се явява и не  дава обяснение по така повдигнатото му обвинение.

Свидетелката  Г.Б. в хода на съдебното следствие заявява, че дължимата издръжка е получавана от майка й св.Д. предвид обстоятелството, че тя не е била навършила пълнолетие. Свидетелката заявява, че не може да уточни дали и какви суми са заплащани от подсъдимия за издръжка.

В хода на съдебното дирене свидетелят А.Х. в качеството си на управител на „Кристал Корпорейтинг”ООД гр.София заявява, че докато е бил в трудово правоотношение с дружеството на подсъдимия не се превеждани суми за издръжка по сметка на съдия-изпълнител

Съдът възприе за безспорно доказана горната фактическа обстановка, тъй като същата се подкрепя и потвърждава от всички събрани в хода на   съдебното дирене и на досъдебното производство  доказателства, последните приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, които в своята съвкупност напълно си кореспондират и не си противоречат , а  именно:  Решение № 65/02.03.2006г., постановено по гр. д № 370/2005г. по описа на РдРС, Решение №424/21.12.2011г. по гр. д. № 977/2011г. по описа на РдРС, свидетелски показания на  св.А.Х.,  и св.Г.Б., Справка за съдимост на подс.Б., изпълнителен лист от 12.09.2000 г.,изп. лист от 21.12.2011г. ,запорни съобщения ,пл.нареждане от 14.11.2014 г., справки за изплатено трудово възнаграждение и направени отчисления от работодател.

Горните доказателства напълно си кореспондират по отношение авторството на деянието, механизма на извършването му и формата на вината, поради което съдът им дава вяра.

В хода на съдебното дирене е назначена  основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи. В.лице Б.П. дава заключение  и в с.з. при разпита си в хода на съдебното следствие дава допълнително обяснение, че след като е извършила  справки и констатация на всички събрани и заплатени суми от длъжника Б. по образуваните срещу него изп.дела по повод дължимата издръжка на неговото ненавършило пълнолетие дете Г.Б., за което е предаден на съд е установило, че има  частично заплащани суми  от Б. като са погасени най-старите задължения по изпълнителното дело т.е. след като бъдат приспаднати подробно посочените в депозираното писмено заключение на вещото лице суми платени от Б., то  остават незаплатени задълженията за издръжка са за периода от 01.01.2014г.до 30.10.2014г. общо 10 месечни вноски от по 75.00 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че  с деянието си подсъдимият Б.Б. е извършил от обективна и субективна страна престъпното деяние по чл. 183, ал.1,  пр.3 от НК, а именно след като е бил осъден  с  Решение № 65/02.03.2006г. по гр.д № 370/2005г. по описа на  Районен съд-гр.Радомир, влязло в  законна сила на 06.06.2006г. и Решение № 424/21.12.2011г. по гр.д № 977/2011г.,влязло в сила на 05.01.2012г. да издържа своя низходяща –да заплаща на ежемесечна издръжка на детето си Г.Б.П., с ЕГН: ********** ,чрез нейната   майка  и законен представител  Д.Г.Д., с ЕГН:********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски, а именно: 10 месечни вноски от по 75.00 лева, за периода 01.01.2014 г. до 01.10.2014 г. в общ размер от 750.00 лева, престъпление по  чл. 183, ал. 1, пр.3-то от НК .

Предвид събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства съдът прие, че подсъдимия не е извършил инкриминираното деяние за целия посочен от обвинението период, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение, а именно подсъдимият  съзнателно да  не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете Г.Б.П., с ЕГН:**********,  в размер на  3 месечни вноски от по 75.00  лева за периода от 01.10.2011 г. до 01.12.2011 г., общо за сумата от 225.00  лева, както и за шест месечни вноски за периода от 01.07.2013 г. до 01.12.2013 г. по 75.00  лева или общо сумата  450.00  лева.

От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина-  подсъдимия  е съзнавал  общественоопасния характер на деянието си  предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Причини за извършване на деянието е ниското правно съзнание на подсъдимия .

За престъплението по чл.183 ал.1 пр.3 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до  една година или „пробация”.

След като в хода на съдебното дирене предвид събраните на досъдебното производство писмени доказателства съдът констатира, че подсъдимият  е погасил част от задълженията си за инкриминирания период за сумата от 225.00 лева /  три месечни вноски по 75.00 лева / за периода от 01.10.2011г. до 01.12.2011г.както и за  сумата от 450.00 /6 месечни вноски/ за периода от 01.07.2013 г. до 01.12.2013 г., то съдът го оправда по така повдигнатото обвинение по чл.183 ал.1 пр.3 от НК  за сумата от  675.00 лева и го призна за виновен за извършено престъпление по чл.183 ал.1 пр.3 от НК за незаплатени 10 месечни вноски   от по 75.00 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 01.10.2014 г. или общо за сумата от 750.00 лева  и на  основание  чл. 183, ал. 1,пр.3-то от НК вр. с чл.42а, ал.3, т.1 ,вр. ал.2, т.1 и т.2  и чл.54 от НК му наложи наказание  “Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки : ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, на адрес гр.Радомир, ул.”.” № . и  „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

                    Предвид  гореизложеното съдът прие, че за постигане целите по чл. 36  ал.1 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и за осъществяване на личната и генералната превенция в конкретния случай справедливо се явява наказанието “Пробация”, изразяваща се в горепосочените пробационни мерки.Подсъдимия съдейства на разследването и е лице с чисто съдебно минало, освен това е погасил част от зъдълженията си.

                    С оглед изхода на делото съдът осъди  подсъдимия Б.П.Б., със снета самоличност и ЕГН да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Радомир сумата в размер на 140.00 лева, направени разноски в хода на съдебното следствие.

 

  Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: