Присъда по НОХД №54/2025 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 76
Дата: 16 септември 2025 г. (в сила от 2 октомври 2025 г.)
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20251230200054
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 76
/населено място/, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
и прокурора Н. Ив. Ш.
като разгледа докладваното от Мая Банчева Наказателно дело от общ
характер № 20251230200054 по описа за 2025 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. М. С., роден на /дата на раждане/ в /населено
място/, с постоянен и настоящ адрес /населено място/, ул. „Л.М.“ № ** б., б.
гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, шофьор, ЕГН -
**********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.03.2020 г. в /населено място/, в
пункта за регистрация на ППС на „КАТ-ПП” при РУ - /населено място/, пред
М. Л.–служител в пункта за регистрация на ППС е потвърдил неистина в
писмена декларация (образец приложение № 2), която по силата на закон - чл.
140, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (изм.ДВ бр. 105/2018г., в сила
от 01.01.2019г.) във вр. с чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства се дава пред орган на
властта (органите на КАТ-ПП) за удостоверяване истинността на някои
1
обстоятелства, като подписвайки декларацията е потвърдил неистинското
обстоятелство, че е закупил на 25.02.2020 г. в Ш. и придобил собствеността
върху товарен автомобил марка „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“, с рама № *** от
В.М. от Ш., както и че превозното средство е влязло в Р България на
29.02.2020 г. - престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, като на основание чл. 304
го ОПРАВДАВА по това обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимият С. М. С., роден на /дата на раждане/ в /населено
място/, с адрес /населено място/, ул. „Л.М.“ № ** б., б. гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование, шофьор, ЕГН - **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 18.03.2020 г., в /населено място/, в пункта за регистрация на ППС
на „КАТ-ПП” при РУ - /населено място/, пред М. Л. –служител в пункта за
регистрация на ППС, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ -
договор за покупко-продажба от 25.02.2020 г. на товарен автомобил „Форд
Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама № ***, на който е бил придаден вид, че е
подписан от него - С. М. С. като купувач, за да се докаже, че съществува
описаното правно отношение по придобиване на превозното средство, като от
извършителя за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316, пр. 1 НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 НК,
като на основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК, във връзка с чл. 78а НК, го
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда лева/ .

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият С. М. С., със
снета по- горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.Благоевград сумата от 261,91 /двеста шестдесет и един лева и деветдесет и
една стотинки/ лева, разноски по делото, както и сумата от 5,00 /пет/ лева в
случай на издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15 /петнадесет/ дневен
срок от днес, пред Окръжен съд- гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА с рег. № 76 от 16.09.2025 година по НОХ ДЕЛО № 54/2025
по описа на Районен съд - Петрич :

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от ТО – Петрич към РП
– Благоевград, с който акт са повдигнати две обвинения срещу лицето С. М. С. от /населено
място/:
- за това, че на 18.03.2020 г., в /населено място/, в пункта за регистрация на ППС на „КАТ-
ПП” при РУ - /населено място/, пред М. Л. – служител в пункта за регистрация на ППС,
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-продажба от
25.02.2020 г. на товарен автомобил „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама №***, на който е бил
придаден вид, че е подписан от НЕГО - С. М. С. като купувач, за да се докаже, че съществува
описаното правно отношение по придобиване на превозното средство, като от извършителя
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.
316 пр.1 НК, във вр. с чл. 309 ал.1 НК, както и
- за това, че по същото време и на същото място – на 18.03.2020 г. в /населено място/, в
пункта за регистрация на ППС на „КАТ- ПП” при РУ - /населено място/, пред М. Л. –
служител в пункта за регистрация на ППС е потвърдил неистина в писмена декларация
(образец приложение №2), която по силата на закон - чл.140 ал.2 от Закона за движение по
пътищата (изм.ДВ бр. 105/2018г., в сила от 01.01.2019г.) във вр. с чл.12а ал.1 т.6 от
Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства се дава пред орган на властта (органите на
КАТ-ПП) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като подписвайки
декларацията е потвърдил неистинското обстоятелство, че е закупил на 25.02.2020 г. в Ш. и
придобил собствеността върху товарен автомобил марка „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама
№*** от В.М. от Ш., както и че превозното средство е влязло в Р България на 29.02.2020 г. -
престъпление по чл. 313 ал.1 от НК.

Участващият в съдебно заседание прокурор поддържа повдигнатото и предявено на С. С.
обвинение. Изразява становище, че събраните по делото доказателства установяват по
категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна, съставите на
престъпленията, за които е повдигнато обвинението против подсъдимия С. – едното за
съзнателно ползване на неистински частен документ пред орган на КАТ за регистрация на
МПС и другото касаещо потвърждаване на неистина в писмена декларация, която се подава
пред орган на властта за удостоверение на някои обстоятелства. Уточнява, че с ДВ, бр. 93 от
2023 г. е отменена т. 6 на чл. 12а от Наредба № I-45 от 2000 г. за спиране на МПС от
движение, изискваща подаване на декларация за придобиване собствеността - Приложение
№ 2, като въпреки, че с отмяната на цитираната разпоредба вече не се изисква подаване на
такава декларация при регистрация на автомобили нов внос, към инкриминираната дата
същата е била задължителен документ и с даването й е осъществен съставът на вмененото
престъпление по чл. 313 от НК. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатите две обвинения, като с оглед обстоятелството, че престъпленията не са тежки
по смисъла на закона, на същия да се наложи общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок
около 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Релевира, че като утежняващо вината обстоятелство следва да се отчете умишленото
участие на С. С. в последваща престъпна деятелност и наличието на данни за
застрахователна измама, свързана със същото моторно превозно средство.
Подсъдимият С. М. С. се явява лично в проведените съдебни заседания и с упълномощения
1
си защитник от ДП – адв. И. С., който пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен,
поради липсата на съставомерност на извършените от С. деяния, които да се субсумират под
дадената правна квалификация по повдигнатото обвинение, както и поради липса на умисъл
по отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 316 НК.
Подсъдимият моли да бъде оправдан по повдигнатите обвинения, като в последната си дума
заявява, че не се признава за виновен.
По делото са събрани писмени доказателства, а именно събраните в цялост такива в хода на
ДП № 314 ЗМ-454/2024 г. по описа на РУ - Петрич – 2 тома и представеното в съдебно
заседание копие от Постановление с вх. № 9308/2024 г. от 22.11.2024 г. на ТО – Петрич към
РП - Благоевград.
Изслушани са показанията на свидетелката М. К. Л.. Показанията на неявилия се свидетел
А. Г. Г., дадени в хода на ДП, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 27.11.2024 г.,
на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК са прочетени в с.з.,
проведено на 16.09.2025 г.
Изслушано е вещото лице Й. О. Б. и е приобщена изготвената от същото на ДП съдебно –
почеркова експертиза, обективирана в Протокол № 68/16.12.2024 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за безспорно установено от фактическа и правна страна
следното:

Подсъдимият С. М. С. е роден на /дата на раждане/ в /населено място/, с основно
образование, неженен, безработен, живее в /населено място/.
На 12.03.2020 г. на територията на Р България е регистрирано моторно превозно средство,
представляващо товарен автомобил марка и модел „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама №
***, под митнически режим „Допускане за свободно обращение и крайно потребление“, с
анотация: държава на изпращане - износ от Ш., с продавач V.M. и получател С. М. С..
През 2020 г. подсъдимият С. получил владението върху този товарен автомобил марка и
модел „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама № ***, ведно с комплект документи, необходими
за регистрацията на автомобила на територията на страната. Сред документите бил и
Договор за покупко - продажба на МПС от 25.02.2020 г., със страни В.М. (V.M. -
собственикът на автомобила, съгласно швейцарския регистрационен талон), от една страна,
като продавач и С. М. С., от друга страна, като купувач. След като се запознал с получения
договор, подсъдимият установил, че същият е подписан и от купувача по сделката, т.е. и на
мястото, на което е следвало той да положи подписа си, както и че вече положеният в
договора подпис не е неговият. Въпреки тези констатации, С. съзнателно решил да използва
предоставения му договор пред КАТ - ПП - /населено място/ за първоначална регистрация на
автомобила.
В изпълнение на взетото решение, на 18.03.2020 г. подсъдимият отишъл в КАТ - ПП -
/населено място/, заедно с автомобила и наличните документи за него, и поискал от
надлежния орган услуга по регистрация на товарен автомобил марка и модел „Форд
Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама № ***. На място разбрал, че при регистрацията на автомобили,
нов внос от страни от и извън ЕС, пред компетентните органи по регистрация следва да се
представи и декларация по образец - по чл. 12а, ал. 1, т. 6 (образец приложение № 2) от
Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, в която декларация следва да се удостоверят
2
обстоятелства свързани с придобиването собствеността върху автомобила - кога, къде и от
кого е придобито превозното средство. Предвид това обстоятелство и с цел да регистрира
закупения автомобил, подсъдимият подписал собственоръчно такава декларация, в която, с
почерка на неустановено в производството лице, са вписани данни, че С. е закупил
автомобила на 25.02.2020 г. в Ш., гр. Р.Д.В., от В.М., както и че същият е внесен в България
на 29.02.2020 г. Макар и С. да знаел, че по този начин декларира неистински обстоятелства
пред компетентните органи, защото същият не е посещавал Ш., не се е срещал с лице на име
Вилоз Матхиас в гр. Руе Ду Виеух и не е закупувал от него автомобила, като знаел и че
автомобилът е въведен по-късно на територията на страната, подписал така попълнената
декларация.
На 18.03.2020 г. в КАТ - ПП - /населено място/, подсъдимият представил автомобила, както
и наличните и изискуеми за регистрацията документи, сред които Договор за покупко -
продажба на МПС от 25.02.2020 г., с продавач В.М. и купувач С. М. С. и декларация по чл.
12а, ал. 1, т. 6 (образец приложение № 2) от Наредбата, пред служителите в пункта по
регистрация – свидетелите А. Г. Г. и М. К. Л..
В хода на процедурата по регистрацията на автомобила, свидетелят Г. се запознал с
представените от С. документи и извършил формална справка за съответствието на номера
на рамата и двигателя на автомобила с наличните документите, в резултат на което изготвил
заявление № 201116012655/18.03.2020 г. за първоначална регистрация на МПС-то, което
заедно с представените документи било предадено на гише „Регистрация“ в пункта пред
свидетелката Л.. Последната обработила документално заявлението и извършила нова
проверка на представените документи, като органите по регистрация нямат възможност и
законово задължение да извършват насрещни проверки за потвърждаване на декларирани от
явилите се лица обстоятелства, поради което свидетелката Л. не се усъмнила в редовността
на документите. Същата стартирала процеса по издаване на свидетелство за регистрация на
МПС и на същия ден – 18.03.2020 г., представеният от подсъдимия товарен автомобил марка
и модел „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама № ***, бил регистриран с номер ***. Тъй като
автомобилът бил технически неизправен, но компетентните органи по регистрация не са
имали законно основание да откажат регистрацията му, това обстоятелство е отразено в
техническата документация, като в документите е отбелязано, че автомобилът се спира от
движение до отстраняване на неизправностите.
На 03.07.2024 г. в РП – Благоевград постъпил сигнал от ЗД “Евроинс“, съдържащ данни за
евентуално извършено престъпление, тъй като в производството по т.д. № 1673/2022 г. по
описа на СГС и получените по същото документи от Ш. по повод регресен иск за
застрахователно обезщетение, по линия на международното сътрудничество, възникнали
съмнения за извършена застрахователна измама. По повод данните, изложени в сигнала, е
възложена полицейска проверка, в хода на която и след запознаване с документите по
регистрация на процесния автомобил в КАТ - ПП - /населено място/, са установени
обстоятелства, сочещи на престъпления по Глава ІХ от НК. Поради това и на основание чл.
36, ал. 1 от НК, материалите касаещи документите послужили за регистрация на
автомобила, са отделени от цялата преписка и с Постановление от 14.11.2024 г. на прокурор
при РП - Благоевград, ТО – Петрич, е образувано ДП № 314 ЗМ - 454/2024 г. по описа на РУ -
/населено място/, а останалите материали са изпратени по компетентност на СРП.
В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно –
почеркова експертиза, която се поддържа изцяло от изготвилото я вещо лице Й. О. Б.,
изслушано в проведено на 08.05.2025 г. съдебно заседание. Съгласно съдебно-почерковата
експертиза, обективирана в Протокол № 68/16.12.2024 г., подписът положен срещу
„Купувач/Kaufer“ в „Договор за покупко-продажба на МПС дата 25.02.2020 г. с „Продавач“
В.М.“ не е положен от подсъдимия С. М. С.; подписът положен срещу „Подпис“ в
„Декларация от дата 18.03.2020 г. Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6“
3
е положен от С., и ръкописният текст изписан в „Декларация от дата 18.03.2020 г.
Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6“ не е изписан от подсъдимия.
По делото в качеството на свидетели са разпитани всички лица възприели факти от значение
за изясняване на обстоятелствата по делото, при което е установена изложената фактическа
обстановка.
Свид. Л. установява, че към инкриминираната дата е изпълнявала служебните си задължения
в КАТ „Пътна полиция“, където за нуждите на регистрацията на автомобилите са обособени
три гишета с последователни номера от едно до три, като не си спомня на кое от гишетата е
обработвала документите, но е категорична, че никога не е работила на Гише № 1. Посочва,
че пред служителите в пункта по регистрация се представят заявление за регистрация,
документите за собственост и талоните на подлежащото на регистрация пътно превозно
средство, като уточнява, че на първо гише се подава и декларация от собственика, че именно
той е придобил собствеността върху превозното средство. Посочва, че заявителят, като
собственик на превозното средство, се явява на всяко гише, където се извършва проверката,
с документ за самоличност. Изнася данни относно принципната процедура по регистрация и
извършваните от страна на служителя и собственика на предоставеното за регистрация
МПС: заявителят на услугата по регистрация се явява на Гише № 1 и представя изискуемите
документи, като служителят попълва в бланковото заявление за регистрация номера на
рамата на ППС-то от представения талон, при което останалите данни се генерират
автоматично, а собственикът полага подпис в определената графа върху заявлението; прави
се проверка на документите и се извършва технически преглед на превозното средство на
обособен за целта канал; след идентификацията на превозното средство съпътстващите го
документи се предоставят на служител от следващото гише по служебен път; на второто
гише отново се извършва проверка на представените документи, като служителят
удостоверява обработката на документите с подписа си върху заявлението за регистрация;
след това се извършва регистрация на пътното превозно средство и собственикът
(заявителят) получава новите регистрационни талони, което обстоятелство последният
удостоверява с полагането на подпис в заявлението за регистрация, с което процедурата по
регистрация на ППС-то приключва. Свидетелката уточнява, че процедурата по регистрация
приключва в рамките на деня, в който услугата е заявена.
След предявяване на Заявление № 201116012655 за първоначална регистрация на ППС /том
2, лист 34 от ДП/ и на Декларация от 18.03.2020 г. по Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6
и чл. 12б, ал. 1, т. 6 /том 2, лист 33 от ДП/ на свидетелката, Л. твърди, че тя е обработила
процесното заявление, тъй като в долния десен ъгъл е положен нейният подпис, а
заявлението е отпечатано от свидетеля Г., видно от самото заявление. Изнася, че за
конкретната регистрация има идентификация, което обстоятелство се установява от
наличието на протокол за преглед за техническа изправност на ППС-то. Посочва, че
документите за регистрация са представени пред нея, част от които и предявените в с.з.
такива, като уточнява, че декларацията не се попълва пред нея, при което извършила
проверка касателно наличието на всички изискуеми документи - заявление, талон, документ
за собственост, платена Еко такса, декларация, както и сверила личната карта и единния
граждански номер на явилото се лице. Допълва, че предявеното заявление е подписано от
нея, тъй като е обработила документите и от подсъдимия С. С., за да удостовери, че е
получил новите регистрационни талони.
На основание чл. 281, ал. 5 във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК в с.з., проведено на
16.09.2025 г., са прочетени и приобщени към доказателствата по делото показанията на
неявилия се свидетел А. Г. Г., дадени в хода на ДП № 314 ЗМ - 454/2024 г. по описа на РУ -
Петрич, обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 27.11.2024 г. /том 2, лист 23-24 от
ДП/. В показанията си, след запознаване с представеното му копие от заявление за
регистрация на МПС № 201116012655 от 18.03.2020 г., свид. Г. установява, че автомобилът,
4
за който същото се отнася, е бил спрян от движение, поради техническата му неизправност,
както и че е извършена „сверка“ на рама и двигател, което обстоятелство е отразено в
протокола за техническа изправност и в самото заявление. Изложил е становище, че
вероятно посоченото в заявлението лице - С. М. С., се е явило на 18.03.2020 г. в служба КАТ
при РУ - Петрич и вероятно при отпечатване на заявлението това лице е представило
договор за покупко-продажба и попълнена декларация Приложение № 2 за обработка пред
служителя на Гише № 2. Свидетелят не си спомня дали документите са обработени от него
или от свид. Л., или от техник-механика Димитър Иванов, като уточнява, че комплектът от
документи, от които договорът и приложението, се представя от заявителя пред служителите
от всяко едно гише за обработка.
В кориците на ДП № 314 ЗМ - 454/2024 г. по описа на РУ - Петрич, в том 2 на лист 26-27, се
съдържат показанията на подсъдимия С., разпитан към онзи момент в качеството на
свидетел, обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 28.11.2024 г., в които С.
установява, че на 18.03.2020 г. е бил сам в пункта по регистрация на КАТ РУ - Петрич, но не
е сигурен дали той или някой друг е попълвал необходимите документи за регистрация,
както и че е закупил процесния автомобил в гр. София, без да си спомня на коя дата.

Горната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
доказателствения материал по делото - събраните на досъдебна фаза доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, тези приложени по настоящото дело и събрани в
хода на съдебното следствие, които са еднопосочни и непротИ.речиви.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира следното
от правна страна:

По обвинението в престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК:
Срещу подсъдимия С. М. С. е повдигнато обвинение, че на 18.03.2020 г., в /населено място/,
в пункта за регистрация на ППС на „КАТ-ПП” при РУ - /населено място/, пред М. Л. –
служител в пункта за регистрация на ППС е потвърдил неистина в писмена декларация
(образец приложение № 2), която по силата на закон - чл. 140, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата (изм.ДВ бр. 105/2018г., в сила от 01.01.2019г.) във вр. с чл. 12а, ал. 1, т. 6 от
Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства се дава пред орган на властта (органите на
КАТ-ПП) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като подписвайки
декларацията е потвърдил неистинското обстоятелство, че е закупил на 25.02.2020 г. в Ш. и
придобил собствеността върху товарен автомобил марка „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“, с рама
№ *** от В.М. от Ш., както и че превозното средство е влязло в Р България на 29.02.2020 г.
При безспорно установената фактическа обстановка, съдът намира, че деянието на
подсъдимия С. М. С. не осъществява състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
От обективна страна, за съставомерността на деянието, квалифицирано като престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК, е необходимо да е налице потвърждаване на неистина или затаяване
на истина, което потвърждаване или затаяване да е обективирано в писмена декларация и
която декларация по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет да се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В
цитираната разпоредба изрично е посочено, че задължението за деклариране на определени
обстоятелства посредством писмена декларация, която се дава пред орган на властта, следва
да се съдържа в закон, указ или постановление на МС, като във всеки конкретен случай,
наред с останалите индивидуализиращи деянието данни, следва да се посочи и конкретният
5
акт, в който се съдържа задължението за деклариране на обстоятелствата.
От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че декларираните от
подсъдимия обстоятелства в процесната декларация от 18.03.2020 г. по образец,
представляваща Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № І-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, са неистинни. Същите не отговарят на действителното фактическо
положение, тъй като от разпита на С., разпитан към онзи момент в качеството на свидетел,
обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 28.11.2024 г., самият подсъдим посочва,
че е закупил автомобила в гр. София, а не както е посочено в декларацията - от Ш., като от
събраните в хода на ДП доказателства се установява, че превозното средство е регистрирано
на територията на Р България под митнически режим „Допускане за свободно обращение и
крайно потребление“, с анотация: държава на изпращане - износ от Ш., и то на 12.03.2020 г.,
а не както е посочено в декларацията, че превозното средство е влязло в Р България на
29.02.2020 г.
Безспорно е и обстоятелството, че подсъдимият е подал декларацията от 18.03.2020 г.
(Приложение № 2), като едно от задължителните приложения към заявлението за
първоначална регистрация на пътно превозно средство към инкриминираната дата, както и
че същата е подадена пред органа по чл. 313, ал. 1 НК – КАТ ПП - /населено място/,
представляван от неговите служители – свидетелите Г. и Л..
От заключението по назначената в ДП съдебно-почеркова експертиза, се установява, че
ръкописният текст в декларацията не е изписан от подсъдимия, но подписът, положен срещу
„Подпис“, т.е. за лицето, което декларира данните, е положен от С..
В случая обаче, обвинението е повдигнато за това, че задължението на подсъдимия
произтича от чл. 140, ал. 2 от ЗДП във връзка с чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Но процесната декларация, която се подава на основание цитираната
наредба и която представлява приложение по образец, не е обект на защита по чл. 313 от
НК.
Цитираната в обвинението законова норма (чл. 140, ал. 2 от ЗДвП) не предвижда задължение
за деклариране на обстоятелства пред орган на власт за удостоверяване на определени
обстоятелства, а регламентира, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, се регламентират с наредба на министъра на
вътрешните работи. Т.е. задължението за деклариране е предвидено в наредбата, издадена на
основание горецитирания законов текст, в редакцията й, действаща към момента на
инкриминираното деяние. А самата наредба не е част от изчерпателно изброените в
санкционната норма на чл. 313, ал. 1 НК актове, по силата на които се декларират
обстоятелства пред орган на властта. Изискването на чл. 313, ал. 1 НК е декларацията да се
дава когато е предвидено в закон, указ или постановление на МС, от което следва правният
извод, че за съставомерността на деянието по коментираната разпоредба, е необходимо да
бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или постановление на МС, в която е
предвидено да се удостовери истината в писмена декларация.
Предвид строго формалния характер на наказателното право и процес, при които е
недопустимо да се тълкува разширително и извън волята на законодателя обхвата на
инкриминираните в НК деяния (чл. 46, ал. 3 ЗНА), не е възможно посредством всички други
6
актове на държавни органи (тези извън визираните в чл. 313, ал. 1 НК) да се задължават
гражданите да декларират определени обстоятелства под страх от наказателна отговорност.
Предвид изложеното, след като изрично във вменената разпоредба на чл. 140 ал. 2 от ЗДвП
не е предвидено задължение за деклариране на определени обстоятелства пред орган на
власт и в частност пред органа по регистрация на МПС – сектор ПП-КАТ при ОДМВР –
Благоевград, пункт за регистрация при РУ-Петрич, в настоящия случай не е налице един от
елементите от фактическия състав на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, а именно - по
силата на определен нормативен акт - закон, указ или постановление на МС, писмената
декларация да се дава пред орган на властта, за да бъде удостоверена чрез нея истинността
на някои обстоятелства. Липсата на който и да е от елементите от състава на вмененото
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК от обективна страна води до несъставомерност на
деянието, което от своя страна обуславя и невъзможността за осъществяването на
признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането
на наличието на умисъл у подсъдимия се явява безпредметно.
По така изложените съображения, съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 304 НПК и
призна подсъдимия С. М. С. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.

По обвинението в престъпление по чл. 316, пр. 1 от НК във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК:
Срещу подсъдимия е повдигнато и обвинение по чл. 316, пр. 1 НК във вр. с чл. 309, ал. 1 НК,
за това, че на 18.03.2020 г., в /населено място/, в пункта за регистрация на ППС на „КАТ-
ПП” при РУ - /населено място/, пред М. Л. – служител в пункта за регистрация на ППС,
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-продажба от
25.02.2020 г. на товарен автомобил „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама № ***, на който е бил
придаден вид, че е подписан от него - С. М. С. като купувач, за да се докаже, че съществува
описаното правно отношение по придобиване на превозното средство, като от извършителя
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Обект на посегателство на престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия, са обществените отношения свързани със законосъобразното съставяне и
ползване на документи.
В правната теория и практика под понятието „документ“ е възприето схващането, че това са
конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено
правно значение. Една от основните характеристики на документа е конкретният автор на
волеизявлението, а при наличието на доказателства за несъответствие между посочения в
документа и действителния автор е налице документ, който е „неистински“ по смисъла на
чл. 93, т. 6 НК - документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
От обективна страна е необходимо деецът да използва неистински документ, за да докаже,
че съществува описаното в документа правно отношение, като деянието е довършено с
употребата на самия документ - когато последният е представен пред съответно длъжностно
или частно лице. Разпоредбата на чл. 316 НК, като субсидиарна такава, следва да намери
приложение винаги когато от дееца не би могло да се търси отговорност за самото съставяне
на неистинския документ.
От субективна страна, за съставомерността на деянието е необходимо наличието на пряк
умисъл, т.е. деецът да съзнава, че ползва неистинския документ пред трето лице.
Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка и анализ на доказателствената
съвкупност, съдът прие, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 316, пр. 1 НК във вр. с чл. 309, ал. 1 НК и го призна
7
за виновен по повдигнатото му обвинение.
В случая безспорно се установи, че е налице неистински документ – Договор за покупко-
продажба от 25.02.2020 г. на товарен автомобил „Форд Рейнджър 3.2 ТДЦИ“ с рама № ***,
със страни В.М. (собственикът на автомобила, съгласно швейцарския регистрационен
талон), от една страна, като продавач и С. М. С., от друга страна, като купувач, тъй като на
договора само е придаден вид, че е подписан от подсъдимия, в качеството му на купувач. От
заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно-почеркова експертиза
категорично се установи, че подписът, положен срещу „Купувач“ в процесния договор, не е
положен от С.. Макар и подсъдимият да е осъществявал фактическо владение над
автомобила, предмет на договора, последният не е подписан от него, като по делото липсват
данни касателно облигационни правоотношения с транслативен ефект между действителния
собственик на автомобила и подсъдимия.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява
съпричастност на подсъдимия към съставянето на договора за покупко-продажба, поради
което приложение намира субсидиарната разпоредба на чл. 316 НК.
От обективна страна, подсъдимият безспорно е осъществил изпълнителното деяние по
повдигнатото му обвинение – на инкриминираната дата е използвал процесния договор пред
свидетелката М. Л. – служител в пункта за регистрация на ППС на „КАТ-ПП” при РУ -
/населено място/, за да докаже придобиването на товарен автомобил „Форд Рейнджър 3.2
ТДЦИ“ с рама № ***, предмет на договора, с цел да регистрира същото на територията на
страната на свое име. С представянето на неистинския документ пред длъжностното лице
по регистрация на превозни средства, подсъдимият е употребил неистинския документ, за да
докаже съществуването на описаното в документа правно отношение.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимият С.,
като пълнолетно и вменяемо лице, е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
при запознаване с договора за покупко-продажба е установил, че е вписан като купувач по
сделката, обективирана в договора, констатирал е и че вече е положен подпис в графата за
купувач, като е знаел, че това не е неговият подпис, тъй като не е подписвал договора.
Предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване – въпреки
неистинността му, е представил документа пред служителите в пункта по регистрация, за да
удостовери собствеността си върху автомобила и да регистрира последния на свое име.
Причината за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия, както
и незачитане от негова страна на установените в Р България норми за защита на
документооборота.
Смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия.
В тази връзка съдът намира за неоснователно релевираното от държавното обвинение
утежняващо вината обстоятелство – умишленото участие на С. С. в последваща престъпна
деятелност и наличието на данни за застрахователна измама, свързана със същото моторно
превозно средство. По делото е приложено Постановление от 22.11.2024 г. на Прокурор при
РП - Благоевград, ТО – Петрич, съгласно което има данни за престъпно деяние свързано със
застрахователно събитие по сключен застрахователен договор с моторното превозно
средство, за регистрацията на което подсъдимият се е ползвал от неистински документ,
поради което материалите по тази преписка са изпратени по компетентност на Софийска
районна прокуратура. Доколкото от държавното обвинение не са представени доказателства
за влязла в сила присъда, с която подсъдимият да е признат за виновен за извършването на
или за съучастието в подобни престъпни деяния, или друг окончателен съдебен акт,
установяващ участието на подсъдимия в подобна престъпна деятелност, изтъкнатото
обстоятелство не може да се приеме за такова утежняващо вината на подсъдимия.

8
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за
извършеното от него престъпление, съдът намира, че в казуса са налице предпоставките за
освобождаване на С. М. С. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, във връзка с чл. 78а НК. За да се приложи
разпоредбата на чл. 78а НК е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. деецът да е пълнолетно лице; 2. за престъплението да се предвижда
наказание “Лишаване от свобода“ до три години или по-леко наказание, когато деянието е
умишлено или наказание “Лишаване от свобода” до 5 години или по-леко наказание, когато
деянието е непредпазлИ.; 3. лицето да не е било осъждано за престъпление от общ характер;
4. лицето да не е било освобождавано от наказателна отговорност; 5. причинените от
деянието имуществени вреди да са възстановени.
В конкретния случай подсъдимият е пълнолетно лице, което не е осъждано за престъпление
от общ характер, видно от приложеното в кориците на ДП свидетелство за съдимост. За
деянието, в извършването на което бе признат за виновен подсъдимият, се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок до две години. Деянието е на просто извършване,
като от същото не са причинени имуществени вреди, като такива не се претендират в
обвинителния акт.
Предвид посоченото, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание „Глоба“ в минимално предвидения в чл. 78а НК размер
от 1000 лева. При определяне размера на административното наказание, съдът съобрази
материалното и семейно положение на подсъдимия, като отчете и смекчаващото вината
обстоятелство, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия. Съдът намира, че именно
това по размер наказание в максимална степен ще спомогне за наказването на дееца и за
възпирането му от извършване на такива престъпления и за в бъдеще. Наложеното
наказание според съда ще изиграе в достатъчна степен възпитателно и предупредително
въздействие върху подсъдимия, т.е. ще допринесе за в бъдеще същият да се въздържа от
подобен род прояви.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С. М.
С., да заплати направените по делото разноски в размер на 261,91 /двеста шестдесет и един
лева и деветдесет и една стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР гр.Благоевград, както и
сумата от 5,00 /пет/ лева в случай на издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни