О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
01.04.2021г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЙНА
СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
АННА НЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №2613/21г., намира следното:
Производството е образувано по частна жалба
на М.Г.П. чрез адв.Г.Ч.от САК, съдебен адрес *** 1 срещу Определение №1732 от 24.11.20г.,
постановено от съдия по вписванията при СРС по молба вх.№68999/24.11.2020г., с
което е отказано вписване на искова молба по гр.д.№24632/2020г. по описа на
СРС.
Жалбоподателката твърди, че постановения
отказ е неправилен. Иска се отмяна на постановения отказ. Позовава се на
колизия между ГПК, който не изисква посочване на ЕГН на ответника и Правилника
по вписванията, според който при липса
на ЕГН на ответниците е основание за постановяване на отказ да бъде вписана
исковата молба. Излага доводи, че искът по чл.108 ЗС не е задължително да бъде
вписан. Позовава се на мотивите на т.3 от ТР №6/14.03.2013г. на ОСГТК на ВКС, а
именно, че при исковете за собственост, непротивопоставимостта на извършеното
прехвърляне на чужда вещ следва от чл.21 ал.1 ЗЗД, който изразява общия
принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава.
Прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея
са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на
съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която
действителния собственик претендира правото си на собственост. Поддържа, че е
придобила собствеността на процесния имот въз основа на съдебно решение, което
било равнозначно на придобиване по силата на закона, а съгласно чл.5 б.а от ПВп
имотите, придобити по силата на закона не подлежат на вписване.
Частната жалба е подадена в срок против
подлежащ на обжалване акт и от субект с наличието на надлежна активна
процесуална легитимация, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът
я намира за основателна по следните съображения.
С молба вх.№68999 от 24.11.2020г. М.П. чрез
процесуалния си представител адв.Чанкова е поискала вписване на Искова молба
вх.№2010366/15.06.2020г. по гр.дело №24632/2020г. на СРС, с която е предявен
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС.
С определението си съдията по вписванията е
приел, че следва да бъде постановен отказ от вписване на исковата молба с мотив,
че в същата ответниците са посочени с имена и адрес, но липсва ЕГН, респ.дата и
място на раждане. Позовал се е на чл.6 ал.1 б.а от ПВп, съгласно който
посочването на ЕГН на физическите лица е императивно. При вписването се
извършва отбелязване на молбата по персоналната партида на всеки от ответниците,
която партида се открива по трите имена и ЕГН на физическите лица, което е
начин лицето да се индивидуализира, дори при пълно съвпадение на имената.
С оглед на така установеното съдът приема от
правна страна следното.
Изводите на съдията по вписванията са неправилни
и водят до незаконосъобразност на обжалвания отказ, който следва да бъде отменен.
Жалбоподателката е поискала вписване на исковата молба, като е представила всички
относими за целта документи и заплатена държавна такса.
Вписването има оповестителен характер и се извършва в службата по вписванията по
местонахождението на недвижимия имот - чл.7 от Правилника за вписванията.
Нормите на чл.4-8 от ПВп очертават параметрите
на дължимата от съдията по вписванията
формална проверка на подлежащия на
вписване акт. Т.е., съдията по вписванията може да откаже
исканото вписване, само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен в
предвидената от закона и Правилника за вписванията форма,
ако няма необходимото съдържание
- индивидуализация на страните и на имота и ако не е внесена необходимата
държавна такса за вписване. На друго основание, вписване не може да бъде
отказано. В този смисъл се следва съобразяване и със задължителната практика на
ВКС, проведена с ТР №7/24.ІV.2013г. по
тълк. д. № 7/2012г. от чийто
мотиви следва, че проверката на съдържанието на акта е в две насоки:
идентификация на страните (чл.6 ал.1 б.„а” ПВп) и идентификация на имота (чл.6
ал.1 б.„в” ПВп).
Съгласно чл.12 ПВп вписването или
отбелязването на искови молби (респективно – на молби за отмяна) се извършва по
искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана
дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването,
поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за
съответствието й с правилото на чл.6 ПВ (чл.12 ал.1 изр.2 ПВ). Изключение
съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването – тогава той е
проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да
подлага на контрол неговата преценка. В случая образуваното производство за
вписване е въз основа на акт на съда, разпореждащ вписване, поради което
съдията по вписванията не е длъжен да провери молбата за съответствието й с
нормата на чл.6 ПВп.
В чл.6 ал.1 от ПВп са посочени реквизитите,
на които трябва да съответства съдържанието на подлежащите на вписване актове.
С разпоредбата на чл.8 от Правилника,
законодателят е очертал кръга на лицата, легитимирани да искат вписването. Като
по смисъла на цитираната подзаконова норма тази възможност е предоставена в
право на всяко, имащо интерес от вписването
лице. В настоящия случай е
представена за вписване искова молба, чиято редовност е била проверена от
исковия съд, поради което съдията по вписванията неправилно е отказал нейното
вписване.
Разпоредбата на чл.32а от Правилника за
вписванията недвусмислено определя формулировка за компетентността на съдията
по вписванията досежно дължимата проверка за съответствие на представения за
вписване акт с изискванията на закона. Oбхвата на проверката, която следва да
извърши съдията по вписванията е от строго формален характер. Съобразно
посоченото по – горе съдията по вписванията може да осъществява контрол върху
подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за
вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия.
От доказателствата по делото се установява,
че с подадената молба от М.П. съдията по вписванията е бил редовно сезиран с
искане за вписване на искова молба по иск по чл.108 ЗС. В приложение към заявлението
са подадени всички необходими за вписването документи и доказателство за
заплатена държавна такса. При извършената проверка в неговите компетентности
съдията по вписванията е констатирал, че в исковата молба липсват реквизити за
редовност, но в случая тази проверка извършва съда и съдията по вписванията не
е задължен от повторна такава.
Относно възражението на жалбоподателката, че
по предявен иск по чл.108 ЗС не е задължително да бъде вписана исковата молба, съдът намира за нужно да
отбележи следното. С ТР №3 от 19.07.2010г. по т.д.№3/2009г. на ОСГК на ВКС е
разяснено, че съгласно редакция на чл.112 б.”а”ЗС се вписват „всички актове, с които се
прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или
прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се
признават такива права”. Функционалното тълкуване на нормата във вр. с
разпоредбите на чл.112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС налага извод ,
че за исковите молби , с които се инициира производство за защита правото на
собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124 ал.1 ГПК , чл. 108 ЗС е
налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани. И от гледна точка на
процесуални последици, неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието
на съда за вписване на исковата молба по чл.114 ЗС, следва да се приравни с
тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок
на исковата молба по чл.127 и чл.128 от ГПК, т.е да се приеме, че при
неизпълнение е приложима разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК. Уреденото от
специалния закон като предпоставка за надлежно движение на производството,
изискването за вписване обуславя приложението на чл.129 ал.3 от ГПК и прилагане
на санкционните последици на закона, след като съдът изрично е указал на
страната задължението й да извърши съответното правно действие – вписване на
исковата молба и е налице неизпълнение на това указание.
Относно възражението на жалбоподателката, че
на осн.чл.5 б.а от ПВп придобитите имоти въз основа на закона не подлежат на
вписване. В случая тази хипотеза не намира приложение. Твърдението на П. е, че е придобила собствеността върху имота въз
основа на съдебно решение, което изключва придобиване въз основа на закон.
Настоящият въззивен състав приема, че
постановеното определение на съдията по вписванията следва да бъде отменено и
ще разпореди вписване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №1732 от 24.11.20г.,
постановено от съдия по вписванията при СРС по заявление вх.№68999/24.11.2020г.,
с което е отказано вписване на искова молба по гр.д.№24632/2020г. по описа на
СРС.
Връща преписката на съдия по вписванията при
Софийски районен съд с указания да извърши исканото вписване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.