Решение по дело №7214/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1598
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20211110207214
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1598
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110207214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.Г.” АД срещу наказателно
постановление/НП/ № 22-006190/05.03.2020г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лв. на основание чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска.
В жалбата се излагат твърдения, че НП е незаконосъобразно – издадено
в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения, както и необоснованост. Поддържа се, че дружеството не е
извършило нарушението, тъй като в представената от дружеството карта за
оценка на риска, както и останалата документация отговаря на изискванията
на Наредба № 5. Сочи се, че е налице противоречие между посочените в НП
фактически обстоятелства и посочената правна квалификация по чл. 16, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от Наредба № 5. Счита се, че не чл. 16, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредбата, а чл. 12 от същата е относим към описаното нарушение. Поради
това се счита, че е налице незаконосъобразност на НП поради противоречие
между фактическите и правни основания за налагане на наказание. Твърди се,
че на 04.10.2019г. дружеството не е извършило вмененото му нарушение и
1
датата на нарушението е неправилно определена. Документацията по оценка
на риска била изготвена преди датата на трудовата злополука, поради което се
счита, че времето на извършване на нарушението е неправилно определено.
Наведен е и довод, че размерът на имуществената санкция е несъразмерен на
твърдяното нарушение. Моли се за отмяна на НП.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят се представлява от адв. В., която пледира, че е налице
разминаване между фактическите и правни основания, сочени в НП. Сочи, че
именно чл. 12 от Наредба № 5 може да бъде съотнесен към твърдяното
нарушение. Счита, че неправилно е определена датата на нарушението.
Приема, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение. Моли
жалбата да бъде уважена и НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. С., която моли НП да бъде
потвърдено. Намира, че събраните доказателства установяват факта на
нарушението и че работодателят не е обхванал всички аспекти на риска и не е
квалифицирал всички опасности. Счита, че нарушението е описано
достатъчно ясно по начин, който не създава пречка за дружеството да разбере
какво нарушение е извършило. Счита, че е дадена правилна правна
квалификация, както и че е посочена правилна дата на извършване на
нарушението. Поддържа размера на наказанието, наложено в надвишаващ
минималния размер. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По отношение на „К.Г.” АД е извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство в периода 22.10.2019г.-12.12.2019г.
Проверката е извършена по повод злополука, станала на 04.10.2019г. с
К.С.В. – работник на длъжност „машинен оператор печатарство“ в обекта на
контрол: печатна база, находяща се в гр. София, ул. „Оралица“ № 27. При
злополуката пострадалият К.В. при почистване на машина ламинатор си е
притиснал дясната ръка между валове на машина ламинатор.
В хода на проверката на проверяващите е представена оценка на риска,
при прегледа на която е установено, че при оценяването на риска не са
2
обхванати всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички
възможни опасности и рискове, т.е. не е оценен риска от смазване,
прищипване, захващане при работа с машина ламинатор „Nordeccanica super
combi 3000“ на етап 3 и почистване на машината и работното място.
Проверяващите са приели, че работодателят не е включил в оценката на риска
идентифицирането на всички опасности.
На 12.12.2019г. е изготвен протокол за извършена проверка, връчен на
същата дата на представител на работодателя.
На 12.12.2019г. св. В. М. М. съставила на „К.Г.“ АД АУАН № 22-
006190/12.12.2019г. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5.
АУАН е предявен на представител на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. на основание чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 16, ал.
1, т. 1, б. „а“ КТ.
Със заповед № З-0058/11.02.14г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от
Д”ИТ”. Видно от заповед № ЧР-193/02.02.2012г. В.М. е назначена на
длъжност главен инспектор в отдел „Условия на труд”, Д”ИТ”-София.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на св.
В.М..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
3
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи видно от приобщената по делото заповед № З-
0058/11.02.14г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”. Съгласно чл. 416,
ал. 5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. С посочената заповед изрично се оправомощават
директорите на дирекции „Инспекция по труда” да издават наказателни
постановления при констатиране на извършени нарушения по КТ.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът констатира наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила от страна на административнонаказващия орган. Съдът споделя
доводите на жалбоподателя и на процесуалния му представител в тази насока.
Фактите, описани в АУАН и НП, касаещи вмененото на жалбоподателя
нарушение, са, че при оценяването на риска не са обхванати всички аспекти
на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и
рискове, т.е. че не е оценен риска от смазване, прищипване, захващане при
работа с машина ламинатор и почистване на машината и работното място.
Тези факти са подведени под правната норма на чл. 16, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № 5. Последната предвижда, че идентифицирането на опасностите
включва установяване на наличие на опасности и сравнителен анализ на
опасностите по приоритети.
Описаните в АУАН и НП факти сочат за нарушение с различна правна
квалификация от сочената по чл. 16, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата.
Съобразно чл. 12 от Наредба № 5 при оценяване на риска се осигурява
обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на
всички възможни опасности и рискове.
Вменените на жалбоподателя обективни признаци на нарушение се
съотнасят с нормата на чл. 12 от Наредбата, а не с чл. 16, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
същата.
Противоречието между факти и правна квалификация в АУАН и НП
следва да се оцени като допуснато съществено процесуално нарушение.
Липсата на съответствие между фактическото описание на вмененото
нарушение и сочената правна квалификация води до нарушаване правото на
4
защита на наказаното лице и лишава същото от възможност да разбере за
извършването на какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
На следващо място основателен е доводът за отмяна на НП и поради
неправилно посочване на времето на извършване на нарушението. На
04.10.2019г. се е случила трудовата злополука с работник на дружеството, по
повод на която е извършена и проверка от Д“ИТ“-София. Твърдяното
нарушение не е свързано с трудовата злополука, а е свързано с
документацията по оценката на риска, която е изготвена и приета в
дружеството преди датата 04.10.2019г. Неправилното определяне на времето
на нарушението също следва да се прецени като съществено процесуално
нарушение и самостоятелно е основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
С оглед наличието на допуснати съществени процесуални нарушения не
следва да се обсъжда делото по същество и извършването на нарушение от
страна на дружеството.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на
жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от
договори за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил 500 лева
за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, както и 300 лева
адвокатско възнаграждение за производството пред АССГ. С оглед на това
съдът следва да осъди ИА”ГИТ” да заплати на „К.Г.“ АД 500 лева за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 300 лева за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-006190/05.03.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на „К.Г.“ АД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 413,
ал. 2 КТ за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5 за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
5
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „К.Г.“ АД 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция и 300 лева адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6