Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 252
Гр. Габрово, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
районен съд в публично съдебно заседание на 13.07.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х. ХРИСТОВ
При
секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1811
по описа за 2017 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск
от Х.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ОП
„БЛАГОУСТРОЯВАНЕ", с ЕИК
0002156300420, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети
март" № 53 за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, причинени от трудова злополука.
С Определение
№ 4819/30.11.2017 г. е конституиран „ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ" АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, като трето
лице помагач на страната на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
І.
Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
А. От
страна на ищеца:
Твърди, че
работил по трудов договор в ответното предприятие ОП „Благоустрояване" –
Габрово, като автомонтьор по трудов договор от 08.06.2016г.
На
05.01.2017г. при трудова злополука по време на работа получил травма на дясната
подбедрица. По повод на този инцидент била подадена декларация за трудова
злополука вх. №5101-07-2/10.01.2017г. и било издадено Разпореждане №
2/12.01.2017 г. на ТП на НОИ - Габрово. С това разпореждане на НОИ злополуката
станала с него се приемала за „трудова злополука" по смисъла на чл. 55 от КСО.
Злополуката
станала при и по повод извършваната работа - докато ищецът ремонтирал
снегопочистващ автомобил, десният му крак хлътнал в канал и станало тежко
счупване. Всичко това било описано в декларацията за трудовата злополука, която
била подадена от работодателя.
Постъпил
за операция и лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" на 05.01.2017г., където
бил опериран и бил изписан на 11.01.2017г. Претърпял тежка операция - кракът му
бил счупен на две места, като периодът на възстановяване бил повече от половин
година, а към момента на завеждането на делото, той все още бил в отпуск по
болест. Към днешна дата можел да ходи, да се движи, да управлява автомобил, но
болките в крака още не били отшумели напълно. Както по време на операцията,
така и през периода на възстановяване, особено през първите няколко седмици,
той изпитвал силни болки и страдания.
Медикаментите
и консумативите, които заплатил във връзка с лечението си и които бил част от
т.нар. „имуществени вреди" били в размер на 1384,24 лв., от които 1200 лв.
- ортопедична плака, както и патерици и лекарства, необходими за лечението в
размер общо на 184,24 лв. допълнително.
В резултат
на трудовата злополука настъпила трайно намалена работоспособност на ищеца - 58
%, за което бил освидетелстван от ТЕЛК.
Искането
на ищеца е съдът да осъди работодателя ОП „Благоустрояване" - Габрово да
му заплати сумите, както следва
-
30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети, ведно с
мораторната лихва от момента на причиняването на злополуката - 05.01.2017г. до
момента на изплащането сумата;
-
1384,24 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законните последици,
както и да
му присъди направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар при
условията на чл. 38 ал. 2 във връзка с чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Б. От страна
на ответника:
Счита предявените искове за неоснователни и недоказани
и ги оспорва изцяло и по основание, и по размер, по следните съображения:
1. Описаната в ИМ трудова злополука била вследствие на
проявена от ищеца груба небрежност. Същата се изразявала в допускането на падане от страна на ищеца, което било вследствие на бързината му на движение и/или стъпване
на неподходящо място. При това падане се стигнало до претърпяната от него телесна повреда, която от своя страна била причина за имуществените и неимуществените вреди,
които ищецът следвало да докаже в
процеса.
2. Ищецът бил употребил алкохол към момента на настъпване
на злополуката -
допълнителен аргумент в подкрепа на това, че била налице
груба небрежност от негова страна. Няколко месеца преди инцидента, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание именно заради
употребата на алкохол на работното място.
3. Алтернативно, претендираният размер от 30000 лева по иска за
неимуществените вреди бил прекомерен и следвало да бъде намален до не повече от 4000 лева.
4. С отчет съпричиняването на вредните последици от страна на ищеца, размерът на обезщетението
за причинените вреди следвало да бъде намален с още поне 75 %, и да се определяло обезщетение от не повече от 1000 лева за причинените
неимуществени вреди.
В. От
страна на третото лице - помагач на страната на ответника
„Животозастрахователен институт” АД:
Оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер.
Оспорва
претенциите на ищеца за характера, продължителността и интензитета на
твърдяните от него неимуществени вреди.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на уврежданията с извършваната
от ищеца дейност.
Счита,
че предявеният размер е прекомерен и не съответства на действително претърпените вреди. Претендираният размер на обезщетение
не бил съобразен нито с трайната съдебна практика по сходни
съдебни казуси, нито със социално - икономическата обстановка в страната.
При
условията на евентуалност, навежда довод за проявена груба небрежност и
съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат, като приносът му следвало да бъде
съобразен от съда при определяне на евентуално присъденият размер на
обезщетение съгласно чл. 51, предл. 2 -ро от ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за
присъждане на законна лихва като неоснователе, тъй като с
оглед неоснователността на главните искове, искът за лихва също се явявал неоснователен.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на
страните, и данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация
на претендираните права и възражения:
1.1. Предявени са два осъдителни иска:
- с правно основание чл. 200 от КТ – за заплащане на
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на
претърпяна трудова злополука;
- с правно основание чл. 200 от КТ – за заплащане на
обезщетение за претърпяни имуществени вреди – разходи по лечението, в резултат
на претърпяна трудова злополука.
1.2. Възражение за намаляване на обезщетението, поради груба небрежност
на работника е с правна квалификация чл. 201 ал. 2 от КТ.
2. От фактическа страна:
По делото не е спорна трудовоправната обвързаност на
страните, която се потвърждава и от представен по делото трудов договор № 36 от 08.06.2016г., действащ към м. януари 2017 г., по силата на който ищецът изпълнявала в ответното предприятие длъжността "
автомонтьор ".
Видно от
данните по предтавената по делото преписка на НОИ ТП – Габрово,
образувана във връзка с трудова злополука на ищеца, а именно обяснения от Г.Д.
и И.С., протокол за трудова злополука № 5/06.01.2017 г., декларация за трудова
злополука № 5101-07-2/10.01.2017 г. и показанията на свидетелката
Е.В.Е., живееща на семейни начала с ищеца, на 05.01.2017г., около 17 часа,
ищецът извършвал ремонт по хидравликата на гребло на снегопочистващ автомобил,
който бил паркиран на канала на ремонтното хале. Ищецът се обърнал да отиде до
склада за части и поради невниманието му се подхлъзнал и десният му крак
хлътнал в канала, в резултат на което получил фрактура на подбедрицата. Бил
подаден сигнал на телефон 112 и му била оказана първа помощ.
От
показанията на свидетелката Е. се установява също, че ищецът претърпял две
операции за лечението на счупването - първоначално, когато трябвало да се
постави планка /метален елемент/ на местата на счупването и след това - когато
трябвало да я махнат.
До м.
април бил на легло в къщи, като през
това време атя се грижела за него. През това време непрекъснато изпитвал болки,
в първите месеци – три - четири, се налагалонепрекъснато да пие обезболяващи,
защото имал много силни болки.
След това от края на м. април, първоначално му
разрешили да се движи само с едната патерица и
след месец можел да стъпва и без патерица, по-малко. При влошаване на
времето имал болки.
В момента
можел да се движи, но вечерно време му отичал кракът и при промяна на времето
имал болки.
За първата
операция се наложило да плати планката още на другия ден след операцията и също
така да се изпишат инжекции, които били
на стойност - планката - 1200 лв., инжекциите – между 150 лв. – 200 лв.
По делото
са представени и приети 4 бр. фактури с
касови бележка за закупени ортопедична плака за 1200 лева, инжекции и патерици
на обща стойност 149,44 и касова бележка за заплатен престой в болницата на
стойност 34,80 лева.
Видно от извъшената
съдебно медицинска експертиза, при инцидента на 05.01.2017 г., Х.С.С. получил
многофрагментно косо-спираловидно счупване на костите на подбедрицата на десния
крак - на големия пищял (тибия) на границата средна-долна трета и субкапителна
(в горна трета) на малкия пищял (фибула), придружено с разкъсване на мембрана
интеросйя (сухожилна връзка между двете кости). Проведено е оперативно лечение
чрез метална остеосинтеза и последващо обездвижване на крайника. Проведено е и
повторно оперативно лечение са отстраняване на елементите на металната
остеосинтеза. Счупванията на костите на подбедрицата, заедно и поотделно
причинили трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, за срок на
обездвижване около 3-3,5 месеца и срок на нетрудоспособност около 7-8 месеца.
Към момента има оплаквания от болки в увредения крак при натоварване.
Причина за травмата е
пропадане на десния крак в отвор на работен канал до ремонтирания от
пострадалия снегопочистващ автомобил.
Към момента на прегледа
функцията на травмирания десен долен крайник е възстановена, счупените кости са
зараснали. Пострадалият може да се предвижва самостоятелно и да стъпва на крака
си. Има обаче продължаващи оплаквания от болки в крака при натоварване,
ограничено стъпване на петата на десния крак поради контрактура, водещо до
накуцваща походка. Има и придружаващо заболяване - лумбална радикулопатия и долна
дистална вяла пареза. Въз основа на събраната документация, не може да се
определи, дали увреждането в поясния (лумбален) отдел на гръбначния стълб има
някаква връзка с преживяната травма или има увреждане на фибуларния (дълбок
перонеален) нерв в зоната на счупването и увредената мембрана интеросея.
Няма
данни на ищеца да е вземана кръв за изследване с определяне концентрацията на
алкохол, при постъпването му в болницата за лечение след процесния инцидент. В
медицинската документация не е описана промяна в състоянието на пострадалия с
характер на алкохолно повлияване.
Видно от представеното
по делото Експертното решение № 2058 от зас. № 112/15.06.2018 г. на ТЕЛК към
МБАЛ Д-р Т. Венкова – Габрово, на ищеца е призната 58 % трайна
неработоспособност /ТНР/, формирана от 50 % ТНР поради долна дистална вяла парапареза при лумбална
спондилоартроза, 20 % ТНР поради контрактура в талокрур. става в
дясно и 20 % поради артериална хипертония.
3. От правна страна:
Законодателят е дефинирал понятието
"трудова злополука" в чл. 55 от КСО
като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършвана работата, както и когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Обезщетяването
на вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили
временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя,
се регламентира с нормата на чл. 200 от КТ.
В тези случаи работодателят отговаря имуществено, независимо дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят
отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по повод изпълнението
на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но
в интерес на работодателя. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ
е безвиновна, обективна, с гаранционно-обезпечителен характер.
При иска по чл. 200 от КТ,
съдът следва да установи наличието на трудово правоотношение между работника и
работодатея, че причиненото увреждане представлява трудова злополука в резултат
на която са натъпили вреди, претърпяните от работника имуществени и
неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
увреждането и претърпяните вреди.
В случая не е спорно между страните по
делото и се установява от представените доказателства наличието на трудово
правоотношение между ищеца и ответника, както и фактът, че ищецът е претърпял
трудова злополука
на 05.01.2017г.,
установена като такава и с разпореждане № 2/12.01.2017 г. на НОИ - ТП
Габрово.
Дали
трудовата злополука е довела до временна нетрудоспособност или до
трайна такава:
Видно от посоченото
Експертното решение № 2058 от зас. № 112/15.06.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Т.
Венкова – Габрово, на ищеца е призната 58 % трайна неработоспособност /ТНР/,
формирана от 50 % ТНР поради долна
дистална вяла парапареза при лумбална спондилоартроза, 20 % ТНР поради контрактура в талокрур. става в
дясно и 20 % поради артериална
хипертония.
Съгласно
обясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание по делото на
13.07.2018 г., долната дистална вяла
парапареза при лум. спондилоартроза е състояние, което е свързано с генеративни
промени в поясния отдел на гръбначния стълб, които са хронични и датират от
преди процесния инцидент, както е упоменато в документацията, доста време
пострадалият има такива оплаквания, т.е. не са свързани с процесния инцидент.
Контрактура в талокрур става в дясно - в областта на петата
и глезена, представлащо скъсени сухожилни връзки е свързана с трудовата
злополука и е усложнена от нея.
Артериалната хипертония, или заболяване с повишено кръвно
налягане, също датира от преди травмата.
Съгласно Раздел III на
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност в проценти, представляваща Приложение
№2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза „Когато са налице няколко увреждания, за
всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация
от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя,
като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и
ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на
останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние
на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент
за останалите увреждания.”
Т.е., водещото
заболяване заради което ищецът е получил 50 % ТНР е Долна дистална вяла парапареза
при лумбална спондилоартроза, което не е
свързано с трудовата злополука. Останалите две заболявания /
Контрактура в талокрур. става в дясно и
Артериална хипертония/ дават 8% от ТНР
на ищеца, т.е. заболяването контрактура в талокрур. става в дясно, намиращо се в причино-следствена
връзка с трудовата злополука, дава под 8% от общата определена
неработоспособност и не представлява заболяване, обуславящо трайната
неработоспособност на ищеца.
С оглед посочените
факти, резултатът от трудовата злополука не е причиняването на трайна
неработоспособност на ищеца, а на временна такава.
Относно
претърпените в резултат на трудовата злополука имуществени вреди от ищеца:
Доказателствата
по делото –
показанията на свидетелката Е., изготвената СМЕ и обясненията на вещото лице, и
представените писмени доказателства – фактури и касови бележки са
непротиворечиви, закупените ортопедична плака за 1200 лева, инжекции и патерици
на обща стойност 149,44 и заплатен престой в болницата на стойност 34,80 лева
са в следствие на препърпяната от ищеца трудова злополука и са във връзка с
лечението на получените увреждания от нея. Тези похарчени от ищеца средства в
общ размер на 1384,24 лева представляват претърпени от него имуществени
вреди, пряка последница от злополуката и
подлежат съгласно чл. 200 от КТ на обезщетяване от ответника.
Относно
претърпените в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди от ищеца:
Ищецът е
претърпял две операции, като периодът на възстановяване от двете е бил по
няколко месеца, през които е изпитвал билки и страдания.
Ищецът е постъпил в постъпва
за лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" веднага след трудовата злополука -на 05.01.2017г., където е опериран и е изписан на
11.01.2017г. Претърпял е тежка операция - кракът му е бил счупен на две места,
като периодът на възстановяване е бил около пет месеца - до м. април е бил на легло в къщи и през този период е имал силни болки. След м. май 2017г. е започнал да се предвижва отначало с патерица, после постепенно и без нея, болките постепенно отшумяли,
останали са такива при промяна на времето.
След втората операция за снемането на металните фиксиращи
елементи също е изпитвал болки за няколко месеца, макар и не толкова интензивни,
колкото след първата /съгласно обясненията на вещото лице/.
Към настоящия момент болките в крака още не са отшумели
напълно, но съгласно вещото лице не може да се каже дали болките ще отшумят
бързо или ще продължат години – зависи от индивидуалните особености на
организма.
При
така изложените факти съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца в
резултат на трудовата злополука болки и страдания следва да се определи на
сумата от 9000 лв.
Относно възражението на ответника за намаляване на обезщетението:
Нормата на чл. 201 ал. 2 от КТ предвижда намаляване отговорността
на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността
е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати.
В конкретния случай такава не е налице – ищецът не е съзнавал, че от
действията му ще настъпи злополука,
макар да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
това.
Няма данни също така ищецът да е употребил алкохол – това твърдение на ищеца
остана абсолютно недоказано. От това, че някога преди ищецът е бил наказван за
употреба на алкохол в работно време не може да се съди, че това е имало място и
в конкретния случай.
При отсъствие на предпоставките за намаляване на обезщетенията, същите
следва да бъдат присъдени в посочените по-горе размери, а именно в пълния
претендиран размер от 1384,24
лева относно репариране на претърпени от ищеца имуществени вреди и в
размер на 9000,00
лева относно репариране на претърпени от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, като бъде отхвърлен за горницата
над посочеиня размер, до претендирания размер от 30000 лева, като неоснователен
и недоказан. Сумите следва да бъдат присъдени с лихвите от датата на
уврежданието, съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.
ІІІ. Относно претенциите за разноски и
дължимостта на държавни такси:
1. От ищеца се
претендира присъждане на процесуалния му представител на адвокатски хонорар при
условията на чл. 38 ал. 2, във връзка с чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С оглед уважената част
от иска, такъв следва да бъде присъден в размер на 840 лева, съгласно чл. 7 ал.
2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
2. От страна на
ответника се претендира заплащане на разноски в размер на 1200 лева – заплатен адвокатски
хонорар.
Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед отхвърлената
част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 803,00
лева.
3.
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски, съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените относно доказателствени искания на
ответника разноски от касата на РС – Габрово по събиране на доказателства в
размер на 165 лева за съдебномедицинска експертиза, както и държавна такса върху всеки от уважените искове
– 360 лева върху иска за неимуществени вреди и 55,37 лева върху иска за
имуществени вреди, или общо 415,37 лева държавни такси.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОП
„БЛАГОУСТРОЯВАНЕ", с ЕИК 0002156300420, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети
март" № 53 да ЗАПЛАТИ на Х.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 9000,00 лева /девет хиляди лева и 00
ст./, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни в резултат на трудова
злополука от 05.01.2017г., ведно със законната
лихва от 05.01.2017г. /датата на увреждането/ до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 200 ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ
ИСК за разликата над 9000 лева, до
претендирания размер от 30000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОП
„БЛАГОУСТРОЯВАНЕ", с ЕИК 0002156300420, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети
март" № 53 да ЗАПЛАТИ на Х.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1384,24 лева /хиляда триста осемдесет и
четири лева и 24 ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова
злополука от 05.01.2017г., ведно със законната
лихва от 05.01.2017 г.
/датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 200 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА ОП „БЛАГОУСТРОЯВАНЕ", с ЕИК 0002156300420, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети
март" № 53 да ЗАПЛАТИ на адвокат
Б.И.Г. ***, с адрес на практиката:
гр. Габрово, ул. Успех № 1, ет. 2 сумата
840,00 лева /осемстотин и четиридесет лева и 00 ст./ -
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Х.С.С., с ЕГН
**********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на
ОП „БЛАГОУСТРОЯВАНЕ", с ЕИК 0002156300420, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети
март" № 53 сумата 803,00 лева /осемстотин
и три лева и 00 ст./ - разноски по
делото, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОП „БЛАГОУСТРОЯВАНЕ", с ЕИК 0002156300420, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети
март" № 53 да ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, държавни такси върху двата иска в общ размер на 415,37 лева /четиристотин и петнадесет лева и 37 ст./, на основание чл. 78 ал.
6 от ГПК.
ОСЪЖДА ОП „БЛАГОУСТРОЯВАНЕ", с ЕИК 0002156300420, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети
март" № 53 да ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, сумата 165,00 лева /сто шестдесет и пет лева и 00 ст./, представляваща
заплатени от касата на съда разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на „ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН
ИНСТИТУТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
връх" № 51Д, м качеството му на трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия
: