№ 19083
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110134661 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. В. П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: град С, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ....., със
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.
“Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от ........
Ищцата твърди, че на 12.05.2023 година е бил сключен Договор за потребителски
кредит с номер МАХ_500063742, съгласно изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП).
Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора - кредитодателят е отпуснал на ищцата
сума в размер от 1 300,00 лева (главница), като са посочени съответно годишен лихвен
процент от 39.03 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 45.84 %.
Сочи се, че договорът е сключен за срок от 16 месеца, като ежемесечната вноска на
ищцата съгласно погасителния план е в размер от 105,50 лева. Твърди се, че в погасителната
вноска не са включени описаните по-долу такси. Твърди се, че падежът на първата вноска е
на 15.06.2023 г., а на последната - на 15.09.2024 г.
Твърди се, че било уговорено, съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора, че след изтичането на
срока ищцата следва да върне сумата от 3483.20 лева, като в тази сума, без да са посочени
като част от ГПР се включват и следните такси на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора:
1. такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718.08 лева и 2. такса за
Динамично плащане по кредита в размер на 1 077.12 лева.
Твърди се, че ищцата е заплатила до подаването на исковата молба сумата от 1300,00
лева.
Твърди се, че клаузите в договора, които предвиждат заплащането на такси на
основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора: 1.такса за Бързо разглеждане на искането за
кредит в размер на 718.08 лева и 2. такса за Динамично плащане по кредита в размер на 1
1
077.12 лева - са нищожни клаузи като противоречащи на закона и на добрите нрави.
Твърди, че поради съдържание на нищожни клаузи целият договор е недействителен.
Иска се от съда да постанови решение, с което да:
1- да прогласи за недействителен Договор за кредит номер МАХ_500063742, сключен
между М. В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град С, в качеството и на
кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет. 5,
представлявано заедно и поотделно от управителите ........- на основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.
11, т. 7, 10 и т. 20 от ЗПК.
В условията на евентуалност се иска от съда да прогласи за недействителни клаузите
на чл. 9, ал.1 и чл. 9, ал.2 от Договор за кредит номер МАХ_500063742, сключен между М.
В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град С, в качеството и на
кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет. 5,
представлявано заедно и поотделно от управителите ........- на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата, като се оспорва
изначално дължимост на разноски за ответника, поради качеството потребител на ищцата.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Твърди се, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на
ЗПК и не му противоречи, като се оспорват заявените от ищеца твърдения за нищожност на
договора за кредит и неговите клаузи.
Иска се от съда да отхвърли исковата претенция и присъди на ответника разноски, като
се заявява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като е допуснато и
прието заключението по допуснатата и назначена съдено – счетоводна експертиза, въз
основа на чийто анализ заедно и поотделно и по смисъла на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран
да стори следните фактически констатации и правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции:
главен иск - да се обяви за нищожен Договор за потребителски кредит - с правна
квалификация чл.26, ал.1, предл.първо от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит;
евентуален иск - да се обявят за нищожни клаузи на договора за кредит - с правна
квалификация 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Съдът е указал на страните, че разполага с възможността да се произнесе по основания
за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна
практика на СЕС, като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28;
дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело
С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се
има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент,
който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на
потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор -
съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на
потребителите.
2
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 12.05.2023
година е бил сключен Договор за потребителски кредит с номер МАХ_500063742, съгласно
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Доказва се, че така видно от съдържанието на договора, че по смисъла на чл. 4, ал. 1
от Договора - кредитодателят е отпуснал на ищцата сума в размер от 1 300,00 лева
(главница), като са посочени съответно годишен лихвен процент от 39.03 %, годишен
процент на разходите (ГПР) - 45.84 %.
Установява се от съдържанието на договора, че същият е сключен за срок от 16 месеца,
като уговорената погасителна вноска е месечна в размер от 105,50 лева, като падежът на
първата вноска е на 15.06.2023 г., а на последната - на 15.09.2024 г.
Пак от договора се установява, че е уговорено, съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора, че
след изтичането на срока ищцата следва да върне сумата от 3483.20 лева, като в тази сума, се
включват и следните такси на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора: 1. такса за Бързо
разглеждане на искането за кредит в размер на 718.08 лева и 2. такса за Динамично плащане
по кредита в размер на 1 077.12 лева.
Установява се, че клаузите в договора, които предвиждат заплащането на такси на
основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора: 1.такса за Бързо разглеждане на искането за
кредит в размер на 718.08 лева и 2. такса за Динамично плащане по кредита в размер на 1
077.12 лева - са нищожни клаузи като противоречащи на закона и на добрите нрави.
От допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза съдът приема за
доказано, че паричната сума „Бързо разглеждане“ на искането за кредит е в размер на 718,08
лв., която е дължима на равни части през периода, съразмерно добавени към всяка една
погасителна вноска от погасителния план.
В чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с номер МАХ ********* е посочено,
че при кандидатстването си за кредит Кредитополучателят изрично е заявил желание за
„Динамично плащане“ на своя кредит. Паричната сума за „Динамично плащане“ на кредит е
в размер на 1077,12 лв., която е дължима на равни части през периода, съразмерно добавени
към всяка една погасителна вноска от погасителния план.
В чл. 9, ал. 3 от Договора е посочено, че общото дължимо по кредита е 3 483,20 лв. при
месечна вноска в размер на 217,70лева.
Съдът приема за доказано отново от заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, че по Договор за потребителски кредит с номер МАХ ********* е
следвало да се плати и такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718,08
лв. и такса Динамично плащане по кредита в размер на 1077,12 лв.у като в този случай
годишен процент на разходите е 431.80%. Доказва се от експертизата, че такива такси не са
плащани, като на 12.06.2023 г. М. В. П. е внесла сумата от 1300,00 лв. с което е погасена
главницата. Вноската е направена в брой, като същата е заприходена при Кредитодателя с
приходен касов ордер номер С702585 от същата дата. Доказва се, че съгласно счетоводната
документация на Кредитодателя заемът е бил върнат, без да се налага плащане на лихви и
допълнителни разноски по кредита. Съгласно счетоводните записи Договор за
потребителски кредит с номер МАХ ********* е приключен и по него няма задължения.
С оглед на горното не може да се спори от правна страна, че уговорените в договора
клаузи – чл.9, ал.2 и ал.3 относно предвидените плащания за „Бързо разглеждане“ и
„Динамично плащане“ имат характер на неравноправни клаузи по договора, като обаче
същите от правна страна не влияят на съществени елементи на договора.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за паричен заем има
характеристиката на потребителски договор, като длъжникът е потребител по смисъла на §
3
13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е
физическо лице, което е придобило заемната сума, и видът на същия е потребителски, като в
този смисъл и заемната сума не е била предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност на длъжника, и не се установява от доказателствата по делото,
длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат -
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което и потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях. В казуса
съдът не приема договорът в частта за претендираната главница да съдържа неравноправни
клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Същият договор съдът приема, че съдържа неравноправна клауза в частта по
отношение на клаузите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“.
Категорично е, че с оглед заключението по съдебно – счетоводната експертиза, че
уговорения с договора ГПР надвишава размера лимитивно и императивно определен от
разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, съгласно който - годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Така се доказа, че уговорения ГПР при
сключване на Договора за потребителски кредит, при което с участието на двете такси е в
размер на 431,80 %.
По смисъла на чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит - клаузи в договор,
надвишаващи определените по чл.19, ал. 4 се считат за нищожни. Това дава основание на
съда да приеме от правна страна, че уговорената между страните клауза относно такса
„Бързо разглеждане“ и такса „Динамично плащане“ е нищожна.
Съгласно чл.19, ал.6 от Закона за потребителския договор при плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по смисъла на чл.19, ал. 5, надвзетите
средства над прага по чл.19, ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. В
казуса договорът е падежирал.
Съдът не приема за основателни възраженията, че нищожността на клаузата, с която е
уговорен размер на ГПР води до нищожност на целия договор. Вярно е, че с уговарянето на
такъв размер над законово определения лимит потребителя са поставя в неравноправно
положение, и се противоречи директно на закона, но не може да се приеме от настоящия
съдебен състав, че клаузата за размера на ГПР е такава съществена част от договора за заем,
без изпълнението на която да се достигне до изначална нищожност на целия договор.
По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98),
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Следва да се посочи, че предвиденото като такса за удължаване срока на падежа и
такса за експресно разглеждане, касае извършването от страна кредитора на обективни
действия, каквито не се доказаха в процеса с директното им начисляване в договора и
анексите към него. Очевидно е за съда, че тези клаузи на договора всъщност са
неравноправни такива, като отговарят на диспозицията на чл.143, ал.2, т.15 от Закона за
защита на потребителите.
На следващо място следва да се посочи, че така наименованата такса „Бързо
4
разглеждане“ и такса „Динамично плащане“ за настоящия съдебен състав има и характера на
уговорена неустойка във връзка с неизпълнение на задълженията на потребителя да върне в
срок получения кредит. Категорично е за съда, че тези клаузи, предвиждащи заплащането на
такси влизат в противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право
единствено на лихва върху неплатената сума за времето на забавата. Като се има предвид,
че разпоредбата на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит има характера на
специална и дерогира приложението на общите разпоредби на Закона за задълженията и
договорите, съдът прави извода за противоречие на тази договореност на закона до
нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите, заради и
което съдът не следва да я съобразява в правоотношението между страните.
Така уговорените допълнителни услуги – бързо разглеждане и динамично плащане, са
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така
задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04. 2016 година, по дело
C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283,
при което по правилото на чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора да
се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такива – такса за експресно разглеждане и такса за
динамично плащане по предназначението си очевидно касаят усвояването и управлението
на кредита, като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита
на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни свое
задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение като
неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед на изложеното, съдът като отчита и съобразява установеното от фактическа
страна и сторените правни изводи, е мотивиран да признае за установено, че клаузите в чл.9,
ал.1 и чл.9, ал.2 от процесния договор са нищожни, което не води до недействителност на
целия договор.
По разноските
С оглед изхода на спора разноски се дължат само на ищеца по аргумент от чл.78, ал.1
от ГПК.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за всеки иск, съответно
777,98 лева с ДДС за иска за недействителност на целия договор и 575,42 лева с ДДС по
иска за нищожност на договорни клаузи.
Ответникът е заявил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът като съобразява правната и фактическа сложност на делото, които определя като
ниска такава, и като не прилага Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски
възнаграждения приема, че с оглед на положения труд, времето отделено за подготовка на
делото, процесуалната активност на адвоката – дължимото се адвокатско възнаграждение е в
5
размер на 400,00 лева с ДДС общо и този размер се следва да се присъди по реда на чл.38,
ал.1 във връзка с ал.2 от Закона за адвокатурата, като възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца.
На ищцата следва да бъдат присъдени и разноските за заплатена държавна такса в
размер на 140,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.26, ал.1, предл.първо от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит, и на
основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, и на
основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. В. П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: град С, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ....., със
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.
“Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от ........ иск, с който се иска от съда да прогласи за
недействителен Договор за кредит номер MAX_500063742, сключен между М. В. П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: град С, в качеството и на кредитополучател и „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1113, район „Изгрев“, ул. “Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от ........- на
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за
потребителския кредит във вр. с чл. 11, т. 7, 10 и т. 20 от ЗПК.
Признава за установено в правоотношенията между М. В. П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: град С, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ....., със
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.
“Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от ........ като прогласява за нищожни клаузите на
чл. 9, ал.1 и чл. 9, ал.2 от Договор за кредит номер MAX_500063742, сключен между М. В.
П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град С, в качеството и на
кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул.“ Незабравка“ № 25, ет. 5,
представлявано от ........
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул. “Незабравка“ № 25, ет. 5,
представлявано от ........да заплати на М. В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: град С, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ....., със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. С сторените по гр.дело № 34661/2023 година по описа на Софийски
районен съд разноски за заплатена държавна такса в размер на 140,00 лева.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул. “Незабравка“ № 25, ет. 5,
представлявано от ........да заплати на адвокат А. З. Д., член на САК, личен № ....., със
съдебен адрес – град С за оказаната безплатна правна помощ на ищцата М. В. П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: град С, по гр.дело № 34661/2023 година по описа
на Софийски районен съд адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева с ДДС, като
над този размер до първоначално претендирания за адвокатско възнаграждение в размер на
общо 1353,40 лева с ДДС отхвърля искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
поради уважено възражение за прекомерност.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7