Решение по дело №327/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 314

                                                 гр.Кюстендил, 16.12.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

    МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при  секретаря  Антоанета  Масларска  и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 327 по описа за 2021год.,            за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

„М.  Т.  2.“ ЕООД ***, представлявано от управителя Д. Е. М., чрез пълномощника адв. А.В., оспорва с  касационна жалба решение № 30 от 05.08.2021г. на Районен съд – Дупница по АНД № 20211510200529/2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление  № 42-0001035/12.04.2021г.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с  пороци на съдържанието на АУАН и НП и липса на нарушение. Претендира се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

            Ответникът - Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр.София, не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на  осн. чл. 218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и  отговаря  на  изискванията  за  форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление № 42-0001035 от 12.04.2021год.,  издадено от директора на РА “Автомобилна администрация” - гр. София, с което на  „М.  Т.  2.“ ЕООД ***, за нарушение по чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари /Наредбата/, на основание чл.99, предл.4 от Закона за автомобилните превози, е наложена  имуществена санкция в размер на 2000,00лв.

Административнонаказателната отговорност на „М.  Т.  2.“ ЕООД е ангажирана за  това, че  на  23.03.2021год.   в района на Автогара -  гр. Дупница,  е установено, че дружеството  като лице по чл.2, ал.1  по смисъла на  Наредба № 11/2002г., притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари /лиценз на Общността/  с  № 12410/24.09.2014г.,  не е отчело  в срок  до  01.03.2021г.  разрешително  с № 20 ВG/04000512 за обществен международен  автомобилен превоз на територията на Република Сърбия, получено по реда на раздел ІІІ  и V от Наредба № 11/2002г.,  което е видно от постъпило заявление  с № 91-00-17-514/16.03.2021г. на дружеството.  

За деянието е съставен АУАН № 288333/23.03.2021г., в който същото е описано по идентичен начин. 

Към административнонаказателната преписка са приложени  посочените в акта и НП документи - Разрешително  с № 20ВG/04000512 за обществен международен  автомобилен  превоз на територията на Република Сърбия  и   заявление  с  № 91-00-17-514 от 16.03.2021г.  за  връщане   на процесното разрешително  на длъжностно лице от  ОО „АА“ - Кюстендил. 

При така установените факти по делото  и събраните доказателства, районният съд постановява  оспореното  решение, с което потвърждава  издаденото наказателно постановление.  Изложени са доводи за редовно проведено  административнонаказателното производство, както и за доказаност на релевираното административно нарушение.  Формирани са мотиви за неприложимост на  хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Административният съд, проверявайки обжалваното решение според  критериите по чл.218, ал.2 от АПК, констатира, че е допустим и валиден съдебен акт, постановен по допустима въззивна жалба от компетентен съд в надлежен състав. Осъществявайки проверка относно съответствието на оспореното решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, съдът счита следното:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи за липса на процесуални нарушения  и  по съществото на спора за доказаност на административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Оспореният съдебен акт е  мотивиран, а съдът е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК  за установяване на обективната истина, като е събрал относимите  и необходими за спора доказателства, обсъдил  е фактите от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни.

Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания, следва да се констатира законосъобразност на  доводите на районния съд за  отсъствие  на пороци във формата на АУАН и НП и за надлежно проведено административнонаказателно производство. Същите  са обосновани с оглед съдържанието на акта и наказателното постановление  и  са правилни с оглед  приложимите разпоредбите на  чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.  В случая е видно, че 23.03.2021г.  в  района на Автогара - Дупница,  е установено, че дружеството  като превозвач, притежаващ лиценз за международен  автомобилен превоз на товари,  не е изпълнил задължението си до 1 март на 2021г. да върне  процесното разрешително, т.е. релевираното административно нарушение е под  формата на бездействие – неизпълнение на нормативно установено задължение за отчитане /връщане/ на издадено разрешително за международен превоз на товари с крайна  дата  за  изпълнение на процесното задължение  - 01.03.2021год., след която  бездействието  на  превозвача  съставлява административно нарушение по чл.99, предл.4  от ЗАвПр  вр.  с  чл.25 от Наредба  № 11/2002г.   Изпълнителното   деяние е бездействие, продължило и към датата когато е  установено на 23.03.2021г.  

Неоснователен е и поддържаният от касатора  довод за липса на  нарушение  поради това, че процесното разрешително е валидно до 31.01.2021г.  и  отчитането  му  е  дължимо до 1 март 2022г.  Така  мотивираната  защитна теза на нарушителя е неправилна и в противоречие  с   данните  в  разрешителното  и  правилата на Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за  международен автомобилен превоз на пътници и товари. Съгласно приложената санкционната  норма  на чл.99, предл.4 от ЗАвПр., административно наказание се налага на лице, което  наруши  реда за отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари. Посоченият ред е регламентиран в чл.25 от специалната Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС,  към която е налице препращане от АНО  при формулиране на обвинението.  Според чл.25 от Наредбата,  получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.

 В случая от съдържанието на приложеното  Разрешително  с № 20ВG/04000512 за обществен международен  автомобилен  превоз на територията на Република Сърбия,  е видно, че е издадено  на превозвача  „М.  Т.  2.“ ЕООД за извършване на превоз в  двете   посоки с  МПС  с рег. № КН0704ВС  и  полуремарке  с рег. № КН1358ЕЕ; че е валидно  /важи/ до 31.01.2021г. и че  превозвачът е осъществил разрешения превоз в периода  10 – 11.06.2020г.  Горните  реквизити  характеризират  процесното  разрешително  като  еднократно  резервирано разрешително по чл. 20, ал.1 от Наредба № 11/2002г., получено по реда на раздел ІІІ от същата Наредба.  Анализът на разпоредбата  на  чл.20, ал.1 от Наредбата,  сочи,  че  такъв  вид  разрешително се издава за всеки конкретен превоз и има еднократно действие, т.е. че  разрешителното е  валидно за един превоз в двете посоки за един автомобил. Посочената дата за валидност на същото до 31.01.2021г.  е относима към крайния срок, в който може да бъде осъществен разрешеният превоз, без да се променя характера  и еднократното действие на издаденото разрешително, както неоснователно твърди касаторът. В случая,  разрешеният превоз е осъществен  на  10-11.06.2020год., видно от отразените данни в разрешителното. Следват изводи, че същото  е  получено през 2020г. по  реда на раздел ІІІ от Наредбата и  за превозвача е възникнало задължението по чл.25 от Наредбата да го отчете в срок до 1 март на следващата календарна година, т.е. до 1 март 2021г.

Предвид изложеното и доколкото е безспорно, че разрешителното не е отчетено /върнато/ в  нормативно установения срок, а  на 16.03.2021г., видно от приложеното заявление, правилно АНО и въззивният съд са приели, че бездействието на превозвача е съставомерно  административно нарушение по чл.99, предл.4 от ЗАвПр. вр. с чл.25 от Наредба № 11/2002г. на МТС, за извършването на което на нарушителя  е наложена имуществена санкция в предвидения в закона размер от 2000,00лв.  Следват изводи за законосъобразност на издаденото НП и на оспореното въззивно решение, с което същото е потвърдено. Дължимото е  решение  на касационната инстанция е за оставяне в сила на съдебния акт на  Районен съд – Дупница.

Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                       Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 30 от 05.08.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 20211510200529/2021г.

            Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.