РЕШЕНИЕ
№. 1983
гр. Пловдив, 10.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2268 по описа на съда за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „***“ № 37, чрез
юрисконсулт К. Н. Н. , срещу Решение № 1294/22.07.2023 г., постановено по а.н.д №
2877 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, IV - ти наказателен състав,
с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-3/06.04.2023г. на
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на
чл.26, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на
основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че не са налице
предпоставките административното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен
случай. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Председателя на КЕВР, чрез процесуалния си представител
юр. Н. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният
съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № НП-3/06.04.2023г. на Председателя на КЕВР. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-3 от 23.01.2023 г.,
съставен от Г. В. П. – на длъжност главен експерт в дирекция „Електроенергетика
и топлоенергетика“ в КЕВР. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД притежавало Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г.
за дейността разпределение на електрическа енергия. Със Заповед №
З-Е-1132/15.08.2022г., изменена със Заповед № 3-Е-1279/13.12.2022г. на
Председателя на КЕВР било разпоредено да се сформира работна група, която да
извърши планова проверка със срок до 31.01.2023г. на „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД относно изпълнение на условията по издадената лицензия за дейността
„разпределение на електрическа енергия“. Определената комисия от държавния
регулатор заедно с представители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД извършили
преглед на досиетата по 88 бр. процедури по присъединяване, за които от страна
на заявителите са подадени жалби. При единадесет от тях проверяващите
констатирали неспазване на разписаните законови процедури. Една от жалбите, на
които комисията се спряла, била на „Виадукт - 99“ ЕООД във връзка с обект
„Фотоволтаична електрическа централа“ /ФЕЦ/ 30kWp – с. Винарско, общ. Камено.
На 18.03.2021г. Теменуга Н. а Н. а, упълномощен представител на Антоанета Димитрова
Йовчева – управител на „Виадукт - 99“ ЕООД, подала Заявление № 9201268/18.03.2021г.
за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство
на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД. Обектът представлявал ФЕЦ, предвидена за изграждане в УПИ VІI-253 с.Винарско,
ул. „Кирил и Методий“.
По подаденото заявление „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД издало на „Виадукт - 99“ ЕООД Становище за условията и начина за
присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа №
4455401/16.06.2021г. При тази фактическа обстановка било установено, че
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е извършило нарушение по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ,
изразяващо се в това че не е издало на „Виадукт - 99“ ЕООД в срок до
17.04.2021г. писмено становище за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за
изграждане в УПИ VІI-253 с. Винарско, ул. „Кирил и Методий“, като издало същото
на 16.06.2021г. Извършената проверка приключила с Констативен протокол № Е- 10/12.12.2022г.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 60а, ал. 1от ЗЕВИ е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 10000
лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си същия
потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Жалбоподателят не оспорва по същество вмененото му деяние, като излага
единствено доводи за маловажност на случая, които касационната инстанция намира
за основателни.
Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа
съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно
постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията
за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност
на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка
и на това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като
при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори
само на това основание.
В горния аспект видът и характерът на защитените обществени отношения не
може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на института
на „маловажния случай“, в каквато насока са съжденията на оспорващия.
Възможността и задължението за индивидуална преценка по чл. 28 от ЗАНН във
всеки конкретен случай на административно нарушение не се явява и в
противоречие с приложимото европейско законодателство. За да се прецени
степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят
всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите
на тази преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните
нарушения от същия вид. Такава проверка от наказващия орган въобще не е
извършена, а преценката на районния съд е банкетна без да почива на
релевантните за спора факти и обстоятелства. Процесното деяние разкрива
белезите на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1,
ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН – този случай, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В процесния случай не се установяват настъпили от деянието вредни
последици. Макар и със забава, вмененото на дружеството задължение е било
изпълнено. За преценка степента на обществена опасност на деянието не е без
значение и дали нарушението е отстранено по почин на нарушителя преди установяването му. Случая е именно
такъв, поради което поведението на нарушителя не се явява в отчетлив разрез с
установения ред на държавно управление. Това демонстрира, че деецът е целя да
приведе поведението си съобразно поставеното от закона изискване, с което е
смекчил интензитета на вредното му въздействие. Самото разглеждане на
преписката е станало в условия на
административна натовареност, поради подадените в периода множество сходни
заявления. Тези обстоятелства се доказват с неоспорени от страните справки, от които е видно, че за периода
2012г. – 2022г. са разгледани общо 9177 заявления, които от 221 броя за 2012г.
са нараснали до 2189 за 2020 г., а за 2021г. бройката е 4609, т.е. само за
процесната календарна година са подадени повече от половината от общия брой на
всички регистрирани заявления. Подобен развой на обществените отношения в
сектора сочи на концентриран интензивен товар върху административната дейност
на дружеството именно през 2021г. Тези проявили се в обективната действителност
факти не може да бъдат пренебрегвани, тъй като именно те придават по-ниска степен на обществена опасност на
деянието спрямо обикновените случаи от същия вид. Що се отнася до позицията на
районния съд, че маловажността на деянието е изключена поради наличието на
данни за допуснати редица нарушения от същия вид в същия период от същото лице,
следва да се отчете, че в АУАН и НП не се твърди нарушението да е извършено в
условията на повторност и при липсата на доказателства за влезли в сила наказателни
постановление, издадени срещу дружеството - жалбоподател за други нарушения от
същия вид, същото следа да се счита първо по ред. Ето защо е следвало
наказващият орган да не налага наказание на нарушителя като го предупреди
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, така както
повелява разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Това правомощие е поставено и в
диспозицията на районния съд, който като не го е приложил и при неправилна
оценка на релевантните за спора факти и обстоятелства е постановил валиден и
допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с
издаденото наказателно постановление..
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да
се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за всяка инстанция или общо 160 лева.
По правилото на
чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1294/ 22.07.2023 г., постановено
по а.н.д № 2877 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, IV - ти
наказателен състав.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-3/06.04.2023г. на
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов” № 37, представлявано от
Здравко Огнянов Братоев и Стойчо Здравков Вълчев, в качеството им на членове на
Съвета на директорите на дружеството, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това
нарушение ще му бъде наложено административно
наказание
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов” № 37, сумата от общо 160 (сто и
шестдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.