№ 4588
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110126158 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове от ищеца М. Г. С., ЕГН
**********, срещу ответника Д. Г. И., ЕГН **********, за признаване установено
съществуването на вземания по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 31.01.2022 г., срещу която ответникът е възразил в срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, който не
отговаря на изискванията за редовност на процесуалното действие по отношение на
заявеното възражение за прихващане - липсва описание на насрещното вземане по
основание и размер, поради което и на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК на ответника следва
да бъдат дадени указания в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни:
1/ от какво основание произтича насрещното му вземане, с което иска да прихваща,
както и в какъв размер и за какъв период е възникнало то.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок –
възражението за прихващане няма да бъде разгледано.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, с оглед направеното оспорване на представения по делото
1
документ – нареждане за погасяване, в срок до първото съдебно заседание да заяви дали ще
се ползва от него, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, като му указва да има готовност да
представи в ОСЗ оригинал.
ИСКАНЕТО на ответника по чл. 186 от ГПК за издаване на съдебно удостоверение
което да послужи пред „Пиреос Евробанк“ АД за установяване на обстоятелствата, посочени
в отговора на исковата молба е основателно и СЛЕДВА ДА СЕ УВАЖИ, като същото ДА
СЕ ИЗДАДЕ след представяне на проект и доказателства за внесена държавна такса по т.
23 от ТДТ ГПК по сметка на СРС за държавни такси.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. 56709/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.04.2023 г. в
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове с правно основание чл.
127, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 1 от СК, вр. чл. 21, ал. 1 от СК, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцата сумата от 23 055,40 лева, представляваща регресно вземане
за погасено от ищцата на 19.01.2017 г. задължение по Договор за кредит от 14.04.2006 г.,
сключен между „Пиреос Евробанк“ АД, като кредитор и М. Г. С. като кредитополучател, Д.
Г. И. и Румяна Стефанова, като солидарни длъжници, получен през време на брака за
заплащане на продажна цена на неурегулиран поземлен имот, представляващ изоставена
нива с площ от 7150 кв. метра, пета категория, находяща се в землището на с. Равадиново,
ЕКАТТЕ 61042, местността "Герена Соват“, 1/3 от който била придобита от ответника,
ведно със законната лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането , както
и по чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 10 984,21 лева, представляваща законна лихва върху главницата
за периода от 20.01.2017 г. до 30.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.01.2022 г. по ч.гр.д. №
56709/2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 25.02.2002 г. страните в настоящото производство
са сключили граждански брак, по време на който и в режим на съпружеска имуществена
общност са придобили 2/3 от поземлен имот с идентификатор 61042.9.25 по КККР на АГКК,
с трайно предназначение на територията: земеделска земя и начин на трайно ползване:
изоставена орна земя, пета категория, целият с площ от 7,10 дка, при съседи: 61042.9.17;
2
61042.9.14; 61042.9.24; 61042.9.26; 61042.9.36, находящ се в землището на с. Равадиново,
ЕКАТТЕ 61042, местността „Герена Соват“, с номер по предходен план 009025 по плана за
земеразделяне, при граници: имот с пл. № 009026 – изоставена нива; имот с пл. № 009024 –
изоставена нива; имот с пл. № 009014 – изоставена нива; имот с пл. № 009017 – изоставена
нива; имот с пл. № 009036 – изоставена нива. Описаният имот бил закупен от ищцата,
ответника и Христо Г. Петров, като всеки от тях придобил по 1/3 ид.ч. за цената от 42500
евро, която била заплатена чрез отпуснат в полза на ищеца ипотечен кредит от „Пиреос
Евробанк“ АД. Сочи се, че Договорът за кредит е сключен на 14.04.2006 г. между „Пиреос
Евробанк“ АД като ипотекарен кредитор и М. С., като кредитополучател, Д. И. и Румяна
Стефанова – като солидарни длъжници. За обезпечаване на кредита, ищцата учредила в
полза на банката ипотека върху личния недвижим имот – апартамент № 35, находящ се в
гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. № 209, вх. Б, ет. 5, със застроена площ от 83.80 кв.м.
През 2012 г. гражданският брак между М. С. и Д. И., бил прекратен, като при
прекратяването била извършена и делба на придобитото по време на брака имущество и
ипотекираният в полза на банката недвижим имот, бил предоставен в изключителна
собственост на ищцата. Поддържа се, че придобитите по време на брака 2/3 ид.ч. от
поземления имот са били в режим на СИО, както и че при развода са се трансформирали в
идеална съсобственост при квоти по 1/3 за ищеца и ответника. Сочи се, че поземленият имот
е закупен изцяло с отпуснатия от „Пиреос Евробанк“ АД кредит, като в самия договор също
било посочено, че кредитът се отпуска с цел покупка на поземлен имот. Развиват се
твърдения в насока, че изплащането на кредита е задължения и на двамата бивши съпрузи,
доколкото е изтеглен от двамата, както и поради това, че е закупен имот в съсобственост на
двамата. Излага, че двамата е следвало да изплатят 2/3 от целия кредит, колкото били и
идеалните части от поземления имот. До 28.02.2012 г. кредитът се погасявал със средства от
семейството, като всеки участвал според възможностите си. Една година след развода
/28.02.2012 г./, ответникът спрял да плаща неговата част от вноската (1/3) към банката
и ищцата продължила известно време да плаща самостоятелно цялата месечна вноска
до 19.01.2017 г. На 19.01.2017 г., след продажба на личния си апартамент, служещ за
обезпечение на кредита, ищцата изплатила остатъка от задължените в общ размер на
35 364,12 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ - 69 166,21 лева. В заключение
излага, че е изплатила с лични средства и частта на ответника, както и че всеки
съсобственик на поземления имот следва да заплати цената на имота, респ. да понесе
връщането на съответната част от кредита. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Ответникът признава, че има
качеството на солидарен длъжник по договора за кредит, но поддържа, че това се дължало
на обстоятелството, че е бил собственик на ипотекирания недвижим имот, представляващ
апартамент в София. Оспорва ищцата да е извършила пълно погасяване на задължението по
договора за кредит и сочи, че същото не е погасено и към момента. Излага, че при развода,
3
се уговорили ищцата да изплаща задължението по кредита, а той да не претендира от нея
суми, затова, че ползва общите им недвижими имоти, докато се вземе решение за
отчуждаване на имотите. Оспорва след развода, кредитът да се е трансформирал в квоти от
по 1/3 от дълга за всеки и сочи, че не му е известно да има промяна в договорните
отношения с банката. Оспорва и акцесорната претенция, като развива съображения, че не е
бил уведомен от ищцата за пълното погасяване на кредита. Възразява за изтекла
погасителна давност. В условията на евентуалност релевира и възражение за
прихващане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В тежест на ищеца чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 1 от СК, вр. чл. 21, ал. 1 от СК
при условията на пълно и главно доказване е да докаже следните обстоятелства: валидно
възникнало по време на брака задължение по банков кредит, поето за придобиване на
описаните идеални части от недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена
общност, както и че е изпълнил задължението в размер, по-голям от припадащата му се
част.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната
давност, ако твърди такива.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ на 25.02.2002 г. страните са сключили граждански брак, който е прекратен през
2012 г. с решение по гр.д. № 4317/2011 г. по описа на РС Ямбол;
2/ на 14.04.2006 г. е сключен Договор за кредит между „Пиреос Евробанк“ АД като
кредитор и М. С., като кредитополучател, Д. И. и Румяна Стефанова – като солидарни
длъжници;
3/ по време на брака страните са придобили 2/3 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 61042.9.25 по КККР на АГКК.
4/ сумата в размер на 23055,40 лева е платена от ищцата в полза на банката на
19.01.2017 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
4
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5