№ 16215
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Б. М. Т.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110123150
по описа за 2023 година
Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, предявен от
*** с ЕИК ***, чрез юрисконсулт С. А., срещу *** с ЕИК ***, за следните суми:
1) 440 лева, представляващи част от 1345,92лв., платени без основание суми във връзка с
Договор за паричен заем № *** от 16.06.2017г., сключен между *** и Г. Д. А.;
2) 506.62 лева, представляващи част от 1794,48лв., платени без основание суми във връзка с
Договор за паричен заем № *** от 15.03.2018г., сключен между *** и Г. Д. А.;
3) 2039,39 лева, представляващи част от 2243,16лв.. платени без основание суми във връзка
с Договор за паричен заем № *** от 18.10.2018г., сключен между *** и Г. Д. А.;
4) 200 лева, представляващи част от 225,94лв., представляващи платени без основание суми
във връзка с Договор за паричен заем № *** от 20.03.2019г., сключен между *** и Г. Д. А.,
като последната прехвърлила тези си вземания на ищцовото дружество с Договор за цесия
от 20.10.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на договори за цесия /озаглавени „Договори за вземания от
финансови институции“/ се легитимира като титуляр на вземания срещу ответника за
парични суми, платени без основание. В качеството си на пълномощник на цедентите
уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземания. Твърди, че между ответника
и цедентите били сключени договори за кредити, по силата на които за кредитополучателя
възникнало задължение да заплати главница, възнаградителна лихва, възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, такси и неустойки. Поддържа, че договорите за кредит,
евентуално техни клаузи, са нищожни, поради което счита, че част от сумите са платени без
основание. Подробно аргументира, че основанията за нищожност са противоречие със
закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави или липса на съгласие. Сочи,
1
че в договорите не е посочен действително прилаганият ГПР, поради което счита, че на
основание чл. 22 ЗПК договорите в цялост следва да бъдат обявени за недействителни.
Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че е нарушено изискването
договорите да са написани по Я. и разбираем начин, да бъдат в шрифт не по-малък от 12,
както и че липсвала клауза за правото на отказ на потребителя от договора. Поддържа, че е
налице и накърняване на добрите нрави като излага съображения за нарушение на
изискванията за еквивалентност на престациите. Аргументира подробно теза, че размерът на
годишният лихвен процент /ГЛП/ също противоречи на добрите нрави, като води до
несправедливо високо възнаграждение за кредитора. Ето защо твърди, че договорите за
кредит са нищожни изцяло, евентуално - в частта на клаузите, уреждащи възнаграждението
за закупен пакет допълнителни услуги, такси и неустойки, поради което счита, че цедентите
са заплатили процесните суми без основание. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове за посочените суми, частично от цялото вземане по всеки отделен
договор. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез адв.
Я. Н.., не оспорва, че е бил в твърдените от ищеца облигационни правоотношения с
източник договор за кредит с Г. А. на вземанията по договорите за вземания от финансови
институции, но оспорва, че ищецът е лигитимиран да иска плащания. Същите не били
конкретизирани, не ставало ясно за кое вземане се отнасят: главница, лихва, и т.н. Поддържа,
че плащанията по договорите за потребителски кредит не са лишени от основание, поради
несъстоятелност на доводите за нищожност на тези договори, вкл. на посочените от ищеца
клаузи, развивайки подробни и самостоятелни доводи по отделно за всяко от твърдените
основания. Твърди още, че не се доказва, че точно Г. А., която е и цедент, е извършила
плащанията по тези заеми, а трето за делото лице и така тя не може да прехвърля
вземанията. На самостоятелно основание оспорва легитимността на ищцовото дружество
като не отговаря на изискванията да е финансова институция. Моли за отхвърлянето на
исковете, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Видно от приложените по делото материали Г. Д. А. с ЕГН ********** е сключила
общо 4 договора за кредит с ответното дружество: от 16.06.2017г., от 15.03.20218г., от
18.10.2018г. и от 20.03.2019г., с които й бил предоставен паричен заем.
С Договор от за вземания от финансови институции от 20.10.2021г. /л. 54 и следв.
от делото/ Г. А. като кредитор и *** като неизвестно каква страна прехвърля вземанията си
по посочените 4 договора с ответника. Описани са четири отделни суми, съотнесени към
всеки от договорите.
Съгласно приетата ССЕ по делото /л. 186 и следв./ по сключените от Г. Д. А.
договори с *** са постъпили плащания по всеки от договорите, като задълженията са
2
изплатени. Прави впечатление по изнесените данни в табличен вид и датата на всяко
плащане, че заемополучателката е практикувала следното: за погасяване на предходен заем
взима следващ, с който плаща наведнъж дължимото по предишния – л. 189 – 190. В
счетоводството на ответника надлежно са отразени плащанията. В отговора на поставената
задача вещото лице изчислява и годишния процент разходи, който е следния: за Договор от
16.06.2017г. – 96,87%, за договор от 15.03.2018г. – 114.87%, за договор от 18.10.2018г. –
123,87 %, за договор от 20.03.2019г. – 117.87%.
По приетата СИЕ вещото лице дава заключение, че ищцовото дружество не
фигурира в регистъра на БНБ за финансовите институции. Също така в Търговския регистър
няма никакви подадени и обявени годишни финансови отчети за 2021г. и 2022г. Не може да
се установи дали е водено редовно счетоводството на ищеца, включително и за процесните
вземания.
Останалите събрани по делото доказателства са ирелевантни за предмета на
доказване, поради което съдът не дължи ги обсъжда.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Ищецът иска да му се заплатят някакви вземания, за които твърди, че са му
прехвърлени с цесия и на основание, че същите са недължимо платени.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключения между тях договор. Като
всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане,
предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което
вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод
следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед
валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на
основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и
др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. В случая ищцовото дружество не доказа
по делото, че е материалноправно легитимиран субект, в частност че е носител на
вземанията, предмет на настоящото производство, доколкото от приложения договор за
вземания от финансови институции /реално за цесия/ не се установява, че са му прехвърлени
именно вземанията, предмет на настоящото производство. В договора за цесия е посочена
само стойност на вземането, което се прехвърля, с уточнението, че същото е платена без
3
основание по конкретен договор за кредит. При така формулираната индивидуализация не
става ясно дали с договорите за цесия се прехвърля недължимо платена главница,
недължимо платена договорна лихва, недължимо платени такси или недължимо платени
допълнителни услуги, т.е липсва посочено конкретно основание, което да обуслови извода,
че с договорите за цесия се прехвърлят именно сумите, платени в погашение на задължения
за лихви, неустойки, такси и цена за закупен пакет допълнителни услуги. На следващо място
в договора за цесия не са посочени датите, на които вземанията са заплатени на
дружеството-кредитор, нито дали сумата представлява месечна погасителна вноска, в която
са включени главница, договорна лихва и цена за пакет допълнителни услуги. Липсата на
дата или период на плащане на сумите в договорите за прехвърляне на вземанията в
съчетание с липсата на основание за плащането поставя съда в невъзможност да извърши
преценка дали същите са идентични със сумите, предмет на настоящото исково
производство.
По възражението на ответника не се доказа и че процесните вземания са надлежно
осчетоводени. Ищецът се оказва по приетата СИЕ субект, опериращ в сивия дял на
икономиката – няма ОПР, не е в регистъра на финансовите институции, сключва договори
без да ги отразява счетоводно нито като разход, нито като приход. Това означава, че с
редицата заведени дела представителите на *** сами целят неоснователното си обогатяване,
тъй като без да се редовни като търговско дружество, водещо законова отечетност,
претендират по съдебен ред да припечелят средства по недоказани сделки, без да ги
декларират като приход /разход, без да плащат никакви данъци за тази си „дейност“.
Настоящият състав намира, че опита за ползването на съда като легитиматор на кухи
вземания чрез присъждането има като дължими суми, е реален пример за злоупотреба с
права и заобикаляне на закона. Съдът не е гумен печат, а правораздаващ орган. Заливането
му с дела от подобен род пък е пример за недобросъвестно упражняване на процесуални
права, защото по този начин в най-натоварения в страната съд – Софийския районен съд –
се генерират множество спорове без истинска нужда от защита и санкция. Това означава, че
реално нуждаещите се страни, водещи своите спорове пред същия съд, обективно се
конкурират за време за обработка, за открити заседания и т.н. действия, дължими от съда и
неговите служители, с посочените ищци, които дръзват да искат правна защита и съдействие
без да са изрядни пред фиска, без да водят счетоводството си редовно.
Ето защо съдът достига до извод, че ищецът не доказва материалната си легитимация като
титуляр на процесните вземания, поради което предявените искове се явяват неоснователни.
По разноските
При този изход на делото и направеното искане, на ответника се дължат разноски. Същият
претендира 1266,33 лева адвокатско възнаграждение и 300,00 лева депозит за ССЕ, или общо
1566,33 лева, заплащането на които е доказано по делото и така същите подлежат на
присъждане.
4
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от *** с ЕИК
***, и седалище: гр. ***, представлявано от управителя Е. У., срещу *** с ЕИК ***, със
седалище: гр. ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите Г. Т. и А. М.,
искове последното ДА ЗАПЛАТИ, следните суми: 440 лева, представляващи част от
1345,92лв., платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от
16.06.2017г.; сумата 506,62 лева, представляващи част от 1794,48лв., платени без основание
суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от 15.03.2018г.; сумата 2039,39 лева,
представляващи част от 2243,16лв.. платени без основание суми във връзка с Договор за
паричен заем № *** от 18.10.2018г.; сумата 200 лева, представляващи част от 225,94лв.,
представляващи платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем № *** от
20.03.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***
сумата 1566,33 /хиляда петстотин шестдесет и шест лв. и 33 стотинки/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5