Р Е Ш Е Н И Е
№ 864/28.06.2022 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на
четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 2673/2021 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с
чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от М.А.А. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.С. ***, против заповед № РД-16-1731/02.11.2021
година на кмета на община П..
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ на жалбоподателя и на заинтересованата страна М.М.А. е наредено да
премахнат незаконен строеж, описан като „Едноетажна масивна сграда“,
реализирана в урегулирани поземлени имоти (УПИ) VI, XI и XII в кв. 2 по плана на село Д.,
община П., като им е определен срок за изпълнение на заповедта – тридесет дни
след влизане в сила на административния акт.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е процесуално и материално незаконосъобразна. Твърди се, че в
административното производство органът не е изследвал и не е обсъдил конкретните
устройствени предвиждания за съответната територия към момента на изграждането
на сградата, защото в акта е обсъдил единствено несъответствието ѝ с
предвижданията на „сега действащия план на село Д.“, без да уточни към кой
момент от времето е приет този ПУП и какви изменения са правени в него – с оглед
периода на изграждане на строежа. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта е
отбелязано, че от главния архитект на общината е било издадено удостоверение за
търпимост за няколко отделни обекта, описани в нотариален акт от 2010 година, а
процесната сграда включва един от тях и допълнително застроена част, поради
което не е ясно как към 2010 година те са попадали в имота на жалбоподателя, а
сега попадат в три отделни УПИ. В жалбата се сочи, че нормата на чл. 225а ал. 1
от ЗУТ предвижда премахване както на цели обекти, така и на части от тях, а
след като е издадено удостоверение за търпимост на навеса на основание § 16 ал.
1 от ПЗР на ЗУТ, то този конструктивен обем не подлежи на премахване, дори да е
част от нов обект, постигнат чрез пристрояване на съществуващия.
Иска се отмяна
на заповедта за премахване. Претендират се разноски.
Заинтересованата страна не изразява
становище по жалбата и законосъобразността на оспорената заповед.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следната фактическа обстановка.
По силата на нотариален акт от 21.07.2010 година
жалбоподателят М.А.А. се легитимира като собственик по давностно владение – при
режим на съпружеска имуществена общност (СИО) с М.М.А. – на дворно място,
цялото с площ от 515 м², съставляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-** в кв. 2 по
подробен устройствен план (ПУП) на село Д., община П., при съседи: улица, УПИ XVII-73, XII-66, XI-67 и VII-71, заедно с
построените в същото място едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 63 м², изпълнена към нея масивна едноетажна пристройка с площ 15
м², както и масивен навес с площ от 40 м² и масивен гараж с площ от
13 м² (лист 28).
За описаните имоти главният архитект на общината е
издал удостоверение за търпимост № 790-М/28.05.2010 година, на основание § 16
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, като е приел, че обектите в УПИ VI-** в кв. 2 по
плана на село Д., съответстват на предвижданията на ПУП и правилата и
нормативите, действали към периода на тяхното изграждане (през 1974 година и
през 1979 година), както и на правилата и нормативите на ЗУТ, поради което не
подлежат на премахване и забрана, съответно – ползването им може да е обект на
прехвърлителна сделка.
На 09.09.2020 година кметът на община П. е съставил
акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6832/09.09.2020 година, с който
актувал, като общински имот, дворно място с площ от 900 м², представляващо
УПИ XII в кв. 2 по плана на село Д. при конкретно определени имотни граници,
разположено северозападно и граничещо с
имота на жалбоподателя (лист 54).
На 09.10.2020 година с жалба, адресирана до Община П.,
З. Н., като пълномощник на А. М. с ЕГН ********** *** – собственик на жилищна
сграда в дворното място - общинския УПИ XII в кв. 2 по плана на селото (съседен
от северозапад на УПИ VI-**), сезирала администрацията, че М.А. е изградил в
границите на имота си „едноетажна сграда и залепена до нея постройка, които са
незаконни“, както и че „едноетажната сграда на М. минава през границите на
имотите ни“. Жалбата завършила с искане незаконните постройки да бъдат съборени
(лист 55).
На 27.11.2020 година, кметът на общината, по повод
постъпилата жалба от името на А.М., изпратил писма – уведомления до М.А. и до
сигнализатора А. М., в които посочил, че във връзка с постъпилата в
деловодството жалба от госпожа М. „относно изградена едноетажна къща, която е
реализирана в урегулирани поземлени имоти /УПИ/ VI и УПИ XII, кв. 2 по
плана на с. Д.“ е започнала проверка, а предвиденият оглед (на 28.10.2020
година) не се е осъществил поради „епидемичната обстановка“. Кметът уведомил
адресатите на писмото, че проверката продължава по документи и при установяване
на незаконно строителство ще се предприемат „необходимите законосъобразни
действия, предвид правомощията на общинската администрация“ (лист 44 и 47, лист
45, 46 и 48).
На 04.03.2021 година с жалба вх. №
94М-111-1/04.03.2021 година по описа на Община П. М. И. А. с ЕГН ********** и
адрес ***, в качеството си на собственик на дворно място УПИ XI-67 в кв. 2 по
плана на селото (по силата на нотариален акт от 14.12.2015 година), уведомил
кмета на общината, че съседът му от юг – М.А. (собственикът на УПИ VI-** в кв. 2) –
е построил незаконна едноетажна постройка на „границата на двата имота, която е
навлязла с 2-3 метра“ в дворното място на сигнализатора, т.е. в УПИ XI-67. Със
сигнала си М.А. поискал от кмета на общината да бъдат предприети мерки по
„събарянето на сградата“, както и изградилият я съсед – М.А. – да му възстанови
„пръстта и камъните“, които е взел от УПИ XI-67 за построяване на къщата си
(лист 40).
На 14.04.2021 година кметът на общината отново
съставил писмо – уведомление до М.А., в което посочил, че срещу строителството
в неговия УПИ VI-** вече има подадени две жалби от граждани и в
„дъното на УПИ VI са реализирани постройки, допълващо застрояване, част от
които е разположена в УПИ XII и УПИ XI, кв. 2 по плана на с. Д., община
П.“. В писмото кметът изискал от М.А. – в седемдневен срок от получаване на
писмото - да представи в деловодството на Община П. строителни книжа за
извършеното строителство. На 19.04.2021 година писмото – уведомление било
връчено на М.А. с известие за доставяне, чрез съпругата му М.А. (лист 38 и 39).
На 03.09.2021 година кметът на общината изготвил ново
писмо - уведомление до двамата сигнализатори (А. М. и М.А.), както и до М.А.
(лицето, в чиито имот се твърдяло изграждането на незаконни постройки). В
писмото кметът отново посочил, че по случая има подадени две жалби „относно
изградена едноетажна сграда, която е реализирана в … /УПИ/ VI, УПИ XI и УПИ XII, кв. 2 по
плана на с. Д.…“. С писмото кметът уведомил адресатите, че на 08.09.2021
година от 10:00 часа служители на
общинската администрация ще извършат проверка на имотите и изискал осигуряване на присъствие от
собствениците. Писмото било изпратено на адресатите по пощата, съответно –
получено от тях в село Д. на 09.09.2021 година. Писмото, адресирано до М.А.,
било получено от него чрез дъщеря му Б. А. (лист 31 - 35).
На 08.09.2021 година екип на общинската администрация
извършил проверка в УПИ XI и в УПИ XII, кв. 2 по плана на село Д.. При
проверката било извършено „геодезическо заснемане на масивна сграда и бетонова
ограда в УПИ XII, УПИ XI, УПИ VI, кв. 2“ по плана на селото. За заснемането бил съставен констативен
протокол (лист 29).
По време на геодезичното заснемане на имотите
служителите на общинската администрация изготвили снимки. За геодезичното
заснемане била съставена обяснителна записка, съдържаща данни за техниката,
използвана за измерванията, софтуера за обработката на данните, както и за
точността на измерването. Данните с резултатите от измерването били изготвени в
табличен вид, като били изготвени и четири скици (една от които цветна
„комбинирана скица за пълна или частична идетичност“) на заснетия обект „стопанска сграда и подпорна
стена“ в УПИ XII, XI и VI в кв. 2 по плана на селото. Екипът измерил площта на сградата, попадаща в
трите УПИ и установил, че тя е 71 м², а заснетата подпорна стена е с обща
дължина 10,35 м и средна височина – 2,50 м (лист 30 и 18 - 26).
На 11.10.2021 година, с констативен акт № 10 двама
експерти и един специалист „Контрол по строителството“ в Община П. описали
резултатите от извършената проверка на 08.09.2021 година в УПИ XII, УПИ XI и
УПИ VI в кв. 2 на село Д.. Те констатирали, че М.А. и М.А. са собственици на
УПИ VI и на постройките, описани в нотариалния им акт от 2010 година за
собственост по давностно владение. Установили че за тези обекти има издадено
удостоверение за търпимост от 2010 година на главния архитект на общината.
Посочили кои са собствениците на съседните УПИ: общината – на УПИ XII и М.А. –
на УПИ XI-67. Описали с конструктивните ѝ особености и размери сграда,
реализирана в УПИ VI, УПИ XI и УПИ XII „по сега действащия план“ на село Д. –
приблизителна площ от 71 м² и приблизителна височина 3,50 м, с дървена покривна конструкция, включваща
греди, столици, дъсчена обшивка и покривно покритие от керемиди, а също и стени
от тухлена зидария. Проверяващите определили обекта като „строеж“ по смисъла на
§ 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория и констатирали, че за него няма издавано
разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148 ал. 1 от ЗУТ и тази констатация
е основание за започване на производство по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ. Към акта
били приобщени две приложения – една снимка и извлечение от извършеното
геодезично заснемане (лист 16 - 17).
На 13.10.2021 година съставеният констативен акт бил
изпратен от общинската администрация на М.А. и съпругата му М.А. по пощата – с
придружително писмо, съответно – получен от двамата адресати (чрез М.А.) на
18.10.2021 година (лист 13 - 15).
Семейство А. не е подало възражение срещу констативния
акт.
На 02.11.2021 година кметът на общината издал заповедта
за премахване на сградата, описана в констативния акт, като собственост на М.А.
и на М.А., обжалвана в настоящото производство. В заповедта строежът бил описан
като „едноетажна масивна сграда“ с площ и конструктивни особености, идентични с
вече описаните (лист 11).
Адресатите на заповедта получили административния акт
с придружително писмо от 04.11.2021
година, като връчването станало чрез пощенски оператор на 08.11.2021 година
(лист 8 - 10).
В съдебното производство са събрани доказателства за
действието на различни ПУП за процесните имоти през времето, в което се е
твърдяло изграждането на процесния обект.
Със заповед № РД – 16 – 820/10.07.2008 година на кмета
на община П. е одобрено частично изменение на ПУП – ПР за УПИ V-74, VI-**,73, X-68, XI-67, XII-66 в кв. 2 по
плана на село Д., с която е променена регулацията между цитираните УПИ по
имотни граници, а УПИ VI-**,73 е разделен на УПИ VI-** и на УПИ
ХVII-73 по имотни граници, съгласно приложената графична част. От приложената
графична част към заповедта се установява, че северозападната част на
новообразувания УПИ VI-** попада върху части от УПИ XII-66 и УПИ XI-67 в кв. 2
по действалия, но неприложен на място план на село Д. (лист 94 стр. 2 и 95,
цветно 101 - 102).
С решение № 2086/29.11.2019 година по адм.д. №
364/2019 година на Административен съд - Бургас заповед № РД – 16 –
820/10.07.2008 година е отменена по жалба на А. М.. Решаващият довод на съда е
свързан с липсата на съгласие от страна на госпожа М., на основание чл. 134 ал.
2 т. 6 от ЗУТ, с оглед правното основание, избрано от кмета на общината за
провеждане на частичното изменение на ПУП. Решението е влязло в сила на
29.05.2020 година (лист 57 - 62).
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза (СТЕ). Вещото лице е установило, че за село Д. е изработен и одобрен
регулационен план, ведно с кадастрален план, одобрен със заповед №
1617/25.06.1962 година, който е действащ и към настоящия момент, а процесната
сграда попада в кв. 2 и поземлен имот (ПИ) 6, съответно УПИ VI в кв. 2 е в
обхвата на ПИ 5 и ПИ 6. Според експерта, със заповед № РД – 17 – 3/13.02.2005
година на изпълнителния директор на АГКК е изработен нов кадастрален план на
селото, според който процесната сграда попада в ПИ **. Вещото лице е описало и
проведеното частично изменение на ПУП – ПР със заповед № РД – 16 –
820/10.07.2008 година, като е посочило, че в нея номерацията на парцелите е по
действия план от 1962 година, а номерацията на имотите – по кадастралния план,
одобрен през 2005 година. При експертизата е извършен оглед на място – на
процесната сграда. При огледа е констатирано, че тя е изградена и изцяло попада
в обхвата на УПИ VI-** в кв. 2 по отменената заповед № РД – 16 – 820/10.07.2008
година, както и че имотните граници съответстват на одобрените с кадастралния
план от 2005 година, а дворищнорегулационният план от 1962 година не е
приложен.
При експертизата е извършено и обследване на сградата,
описана в обжалваната заповед. Установено е, че тя е с Г-образна форма,
изградена до имотните граници в северната част на УПИ VI-** и тъй като
денивелацията на терена е около 2,5 м, по северната и източната имотни граници
на имот ** е изградена подпорна стена, като част от северната подпорна стена е
и северна фасадна стена на процесния строеж. Самият строеж е описан като
едноетажна селскостопанска сграда, състояща се от две помещения – едно за
отглеждане на животни и едно за съхраняване на фураж, със стени от тухлена
зидария с височина около 2,40 м, двускатен покрив – дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди.
От експерта е направена съпоставка между сградата,
чието премахване е разпоредено, от една страна, а от друга – сградата, описана
в удостоверението за търпимост от 28.05.210 година на главния архитект на
община П.. Според вещото лице, навесът от 40 м², описан в удостоверението
за търпимост е обозначен на плана с „пмс“, а установената на място едноетажна
сграда е описана в плана като „мс“. Вещото лице е установило припокриване между
двете сгради в размер на 19 м².
За изводите от експертизата е изготвено заключение с
приложена графична част (лист 109 - 111).
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. В настоящият случай оспорената заповед е издадена от кмета на
община П., който е компетентен да разпореди премахване на всеки строеж,
определен от него като незаконно построен.
Обектът, описан в оспорената заповед, представлява
„строеж” по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Процесният
строеж - едноетажна сграда, е стопанска сграда, и представлява допълващо
застрояване по раздел VII от ЗУТ, реализирано по имотните граници имота,
притежаван от жалбоподателя.
Обектът е „пета категория“, по смисъла на чл. 137 ал.
1 т. 5 б. „в“ от ЗУТ, защото представлява допълващо застрояване, но не попада
сред нито един от строежите, описани по чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ. Затова и
кметът на общината е компетентен орган да разпореди премахването на сградата,
описана в заповедта.
В административното производство по издаването на
оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения. За
съставения констативен акт жалбоподателят е уведомен по законоустановения начин
и му е представена възможност за възражение срещу констатациите. Констативният акт по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ
представлява доказателство за посочените в него обстоятелства, но тези
констатации може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства,
което е определящо за законосъобразността на оспорената заповед.
Заповедта е мотивирана
- направено е кратко изложение на установената фактическа обстановка,
строежът е индивидуализиран чрез своето местоположение (в три конкретни
поземлени имота), констатациите са правно квалифицирани, а диспозитивът на
заповедта съдържа недвусмислена повеля на административния орган.
Заповедта е съобразена с материалния закон.
Според чл. 148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
Стопанската постройка – допълващо застрояване, описана
в заповедта, не е предвидена в ПУП, одобрен за имота, собственост на
жалбоподателя. Тя не е била предвидена и в отмененото (впоследствие) частично
изменение на ПУП – ПР, процедирано със заповед № РД – 16 – 820/10.07.2008
година.
Нормата на чл. 41 ал. 2 от ЗУТ предвижда, че, когато
допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план,
то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране
по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на
допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото
застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.
За процесния обект не е издавано разрешение за строеж.
Масивната едноетажна селскостопанска сграда – навес, чието премахване е
разпоредено с обжалваната заповед, е построена свободно, без да е свързана/допряна
до сграда от основното застрояване в имота. Затова за тази сграда е било
достатъчно и издаването от главния архитект на общината на виза за проучване и
проектиране по чл. 140 от ЗУТ. Такава виза, обаче, не е издавана, а и не се
твърди да е искано издаването ѝ от главния архитект, т.е. липсват каквито
и да е доказателства за разрешаването на строежа, така както изисква ЗУТ и този
отрицателен факт не е опроверган от жалбоподателя с доказателствените средства,
допустими в процеса.
Жалбоподателят се позовава на издаденото удостоверение
за търпимост № 790 – М/28.05.2010 година, в което е описан „масивен навес“ с
площ от 40 м², част от него припокриваща местоположението на процесния
обект, поради което не би следвало да подлежи на премахване. Това припокриване
(в размер на 19 м²) е установено и от вещото лице. Според настоящия
съдебен състав, обаче, сградата - навес, описана в удостоверението за търпимост
от 2010 година като изградена „през 1974 г. и 1979 г.“ и едноетажната стопанска
сграда, описана в обжалваната заповед, са два съвършено различни строежа, и не
е налице идентичност, дори и частична, между тях. Сградата – навес е изпълнена в пространствени граници, които
се различават съществено от пространствените граници на процесния обект. Това
се установява от съпоставката на двата плана, в които са нанесени и двете
сгради (напр. лист 26 – геодезичното заснемане). Формата (правоъгълна),
размерите (40 м²) и ориентацията на сградата (с надлъжно направление
югозапад – североизток), описана в удостоверението, не съвпадат, с формата
(Г-образна) размерите (71 м²) и ориентацията на сградата (с надлъжно
направление север - юг) по заповедта. Съдът отчита, че двете сгради имат
еднакво (стопанско) предназначение, но наред с това, към сградата, описана в
заповедта, е изградена и подпорна стена, част от която е нейна северна фасада,
а друга част – укрепване на склон (на североизток) откъм УПИ XI-67 (неописана
за премахване от ответника), т.е. налице е съвършено различна конфигурация на
обекта, която изключва дори частичното му съвпадение (напр. чрез пристрояване и
използване на стара конструкция) със сградата, описана в удостоверението за
търпимост. Затова съдът приема, че не са налице достоверни доказателства за частична
идентичност на сградата, описана в удостоверението, и сградата, чието
премахване е разпоредено, а оттам – жалбоподателят не може да се позове на
разпоредбата на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да претендира търпимост на част от обекта,
чието премахване е разпоредено.
След като за изграждането на строежа не е издадено
надлежно разрешение, то той се явява незаконен и подлежи на премахване.
Строежът не отговаря на изискванията за узаконяване и по
§ 127 ал. 1-2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, предвид периода на изграждането му, който няма
как да не бъде съобразен с датата на издаване на удостоверението за търпимост
от 2010 година и данните за строежите в имота на жалбоподателя, съдържащи се в
него.
Отделно от всичко изложено, съдът констатира, че заповед
№ РД – 16 – 820/10.07.2008 година на кмета на община П., с която е одобрено
частичното изменение на ПУП – ПР за УПИ V-74, VI-**,73, X-68, XI-67, XII-66 в кв. 2 по плана на село Д.
и е променена регулацията между цитираните УПИ по имотни граници, не е влязла в
сила през целия период от издаването си до отмяната по съдебен ред, т.е. не се
е ползвала със стабилитета на административните актове, за да се приеме, че (вероятно)
междувременно изградената стопанска постройка, собственост на господин А., е
била съобразена с правните последици, породени от действието ѝ.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в производството върху жалбоподателя, съгласно своевременно
направеното изявление на процесуалния представител на ответника, съгласно чл.
143 ал. 4 от АПК. Като взе предвид правната и фактическа сложност на казуса, и
степента на участие на ответника в съдебното производство, съдът приема, че
жалбоподателят следва да заплати на Община Созопол, разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 900 (деветстотин)
лева, съгласно договор за правна защита и съдействие и извлечение от банковата
сметка на адвоката, представлявал кмета на общината (лист 118 - 119).
С оглед на изложеното, на основание
чл.1** ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.С. ***, против заповед №
РД-16-1731/02.11.2021 година на кмета на община П..
ОСЪЖДА М.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на
Община П. сумата от 900 (деветстотин) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: