РАЗПОРЕЖДАНЕ
№6673/30.9.2022г.
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX
състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и
участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
адм. дело № 2435 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 276 и сл.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искане на Г.Н.Й., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвор
– Пловдив да бъде задължена администрацията на Затвор – Пловдив да извърши
действия като осигури нужната диета, която му била предписана от лекар. Искането има характер на такова по чл. 276, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Г.Н.Й. твърди, че страда от язва и хроничен гастрит. Поради това лишеният от свобода имал нужда от диета,
предписана му от лекар.
Ответникът – началник на Затвор – Пловдив
поддържа становище за неоснователност на искането.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че искането е неоснователно.
Съдът,
като съобрази представените писмени доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на Г.Н.Й. му е препоръчан диетичен режим от доктор/л.6/. Видно
от медицинска бележка /л.21/ от 12,09,2022 г. на лишения от свобода Й. му е
предписано лечение диета № 1, като срока на лечение е до 12.10.2022 г. Поради това диета № 1/л. 28, при язвена болест и
хроничен гастрит/ е заявена към кухнята и се изпълнена от работещите в
затворническата кухня.
Искането
е допустимо, тъй като възможността за предявяването му не е ограничена във
времето и същото изхожда от лице, което твърди, че е засегнато от твърдяното от
него нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Разгледано
по същество, същото е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно
чл. 276 от ЗИНЗС
всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването
на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на
длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2.
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение
за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде
уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3 (ал. 2).
Според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на
чл. 280, ал.1 от ЗИНЗС пртедвижда, че
съдът се произнася с разпореждане в срока по чл. 278, ал.1, като съгласно ал.2,
с разпореждането съдът може: 1/ да отхвърли искането; 2/ да разпореди на органа
по изпълнение на наказанията или на съответно длъжностно лице да извърши
конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно
действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи
срок за това. Съгласно чл. 283 от ЗИНЗС, за неуредените в тази част
въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел І от АПК.
Така
регламентираното в ЗИНЗС превантивно средство за защита е въведено във връзка с
решението на ЕСПЧ по делото Нешков и др., в което Съдът констатира, че
производството по чл. 250, ал.1 и чл. 256-257 от Административно-процесуалния
кодекс
/АПК/ не е ефективно средство за защита по отношение на лошите условия за
задържане и се състои във възможността лишен от свобода да поиска от орган по
изпълнение на наказанията или длъжностно лице да се въздържат от действия,
които нарушават забраната по чл. 3 или да предприемат действия за прекратяване
или предотвратяване на такова нарушение.
Следва
да се има предвид, че разпоредбите на чл. 276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за
фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или
на дл.лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 по
отношение на лицето, търсещо защита.
В
конкретния случай, нарушаването на забраната по чл. 3, според оплакванията и
исканията на жалбоподателя, се изразява в това, че органът по изпълнение на
наказанието не му предоставя необходимата диета, което е посочено сред действията и
бездействията, предмет на изричната забрана по чл. 3, ал. 1, съответно е
приравнено на нарушение по силата ал. 2.
С
разпоредбите на чл. 84, ал. 3, изречение трето от ЗИНЗС
и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано правото
на лишените от свобода по медицински причини и по лекарско предписание да
получават диетична храна, съответно задължението на затворническата
администрация да осигурява такава. Съгласно цитираните правни норми
задължително условие за получаването на такава храна е наличието на предписание
на медицински специалист.
В
случая, видно от приетите по делото писмени доказателства, на жалбоподателят е предписана
диета от доктор, поради това на лишения от свобода му е предоставена диета № 1, която е
подходяща за неговите заболявания, а именно язвена болест и хроничен гастрит.
Посочената диета е еднаква за всички затворници, страдащи от посочените по-горе
заболявания.
Едновременно
с това, от ответната страна се представят доказателства, че по отношение на
жалбоподателя предписаната му диета № 1 е заявена към кухнята и се изпълнена от работещите в
затворническата кухня.
Следователно
органите на затворническата администрация са изпълнили задължението си по чл. 84, ал. 3, изречение трето от ЗИНЗС
и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, поради което не е
допуснато нарушение на тези разпоредби. При тези данни съдът намира,
че в случая не се доказа лишения от свобода да е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение при осигуряването на нужната му диета.
Разноски не се претендират, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Н.Й., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив да бъде
задължена администрацията на Затвор – Пловдив да извърши действия като осигури
нужната диета, съобразно
здравословното му състояние.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна
жалба в тридневен срок от връчването му пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: