Решение по дело №4293/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1252
Дата: 13 декември 2023 г. (в сила от 13 декември 2023 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20232120204293
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1252
гр. Б., 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120204293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „П. Б.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище
в гр.Б. и адрес на управление ул.... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.М. З. АК-Б.
срещу наказателно постановление №724961-F725590/12.09.2023г на началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС и на
основание чл.185 ал.2 изречение първо от ЗДДС на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 700 (седестотитн) лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно.
Моли се за неговата отмяна.
В съдебно заседание, управителят на дружеството-жалбоподател не се явява
редовно призован. Явява се него упълномощен адвокат. Поддържа жалбата не се сочат
нови доказателства. Претендират се разноски.
Ответната страна по жалбата, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител ЮК
Ч. оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което потвърди атакуваното
наказателно постановление. Претендира за ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна и при спазване на преклузивния 7-мо
дневен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 3 и лист 8 от делото). Жалбата съдържа
изискуемите от закона реквизити, предявена е пред териториално и материално
компетентен съд и е процесуално допустима.
Районен съд-Б., след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :
От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателя протокол за
проверка (лист 12 и 14 от делото) се установява, че на 01.09.2020г, в 11,42 часа,
инспектори по приходите в ЦУ на НАП В. Р. и М. М. извършили съвместна проверка
на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ПР на ЗДДС-автомобилен паркинг,
находящ се в гр.С., ул.... стопанисван и експлоатиран от „П. Б.“ ЕООД с ЕИК ... със
седалище в гр.Б. и адрес на управление ул. ... с управител И. К.. Била извършена
1
контролна покупка на един брой услуга –паркиране на автомобил за 24 часа на
стойност 24,00 лева заплатени в брой от свидетеля Р.. В близост един до друг имало
два търговски обекта стопанисвани и експлоатирани от дружеството–жалбоподател. В
единия имало монтирано фискално устройство този на адрес в гр.С. ул...., а другият
бил без фискално устройство-този на ул..... Били разположени на различни
административни адреси и задълженото лице ги представило с договори за наем на
различни наематели. За услугата на свидетеля Р. бил издаден касов бон, но от ФУ
разположено на ул..... Свидетелят Р. се обадил по телефона на счетоводителя на
дружеството и той посочел, че става въпрос за един и същи обект на два различни
адреса.
Проверката била описана в Протокол за извършена проверка серия АА и
бланков №0129622 (лист 12-14 от делото).
На 04.09.2023г свидетелят В. Р. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на
НАП в присъствието на свидетеля М. М. и управителя К. съставил АУАН № F725590
(лист 9-11 от делото). В него инспекторът вписал, че за заплатената стойност на
услугата –паркинг за 24 часа на обща стойност от 24,00 лева не е бил издаден касов
бон. Като доказателство за тези констатации е записано, че следва се ползва Протокола
от извършената проверка ПИП №0129622 (лист 12-14 от делото) на основание чл.110
ал.4 вр. чл.50 ал.12 ДОПК. В акта като нарушена била посочена нормата на чл.7 ал.1
от Наредба Н-18/2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Актът бил подписан с
възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (лист 21 от делото).
Като взел предвид съставения акт, възраженията по него
административнонаказващият орган издал атакуваното НП
№724961-F725590/12.09.2023г (на лист 5-8 от делото). В него при пълна идентичност с
обстоятелствената част и правната квалификация на нарушението, както в акта на
основание чл.185 ал.2 изречение първо от ЗДДС на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетел
свидетеля-очевидец М. М. и актосъставителя Р.. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като ги счете за безпристрастни, логични и изчерпателни.
По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели, както и от писмените доказателства по делото.
От правна страна съдът приема следното :
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
упълномощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган
– аргумент от заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП–
л.22-27 от делото. Двата акта са издадени и при спазване на давностните срокове на
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член, както и редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
По съществото на спора съдът намира следното :
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен
превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги .
2
Според чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ лицата по чл.3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД до
датата на започване на дейността на обекта.
Нито в акта, нито в НП е описано при какви обстоятелства е било извършено
нарушението. Едва при разпита на свидетелите съдът установи, че всъщност е бил
издаден касов бон, но от друго ФУ монтирано на друг административен адрес и
собственост на дружеството–жалбоподател, но за друг търговски обект. Недопустимо е
едно и също фискално устройство да бъде отнесено към няколко обекта, което в случая
би затруднило да се разбере кой фискален бон за кой обект се отнася. Съдът с оглед
горните констатации отчита, че при съставянето на акта и при издаването на НП не са
налице съществени процесуални нарушения довели да накърняване правото на защита
на дружеството–жалбоподател. От формална страна при издаването на двата акта не са
нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на
НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния
случай, представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде
присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна
помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди
жалбоподателя да го заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.9 и чл.63д ал.3 от ЗАНН, Б.кият
районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №724961-F725590/12.09.2023г на
началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
което за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от
ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 изречение първо от ЗДДС на „П. Б.“ ЕООД с ЕИК ...
със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез
адв.М. З. АК-Б. е наложена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева.

ОСЪЖДА „П. Б.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление
ул.... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.М. З. АК-Б. да заплати на НАП-София
възнаграждение за ЮК в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд- Б.
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3