№ 1542
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500999 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл.419 от ГПК.
Производството е образувано по ЧЖ вх.№261770/11.01.2021г. срещу разпореждане
№273070/02.12.2020г., постановено по ЧГД №15253/2020г. на ВРС, 43 състав, с която е
разпоредено незабавно изпълнение на заповед по чл.417 ГПК срещу длъжника С. С. С..
В жалбата се излага, че същата обективира и възражение срещу издадената заповед по ЧГД
№15253/2020г. на ВРС.
Твърди се, че разпореждането за незабавно изпълнение е неправилно и незаконосъобразно.
На първо място се излага, че същото не кореспондира на заявлението по чл.417 ГПК, тъй като
вместо на записа на заповед, разпореждането на съда се основава на документ по чл.417, т.2 ГПК –
извлечение от счетоводни книги. Съдът е посочил, че подаденото извлечение отговаря на
формалните изисквания на закона, редовно е от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. Излага се, че заявителят не е представил никакво извлечение от сметка по
делото, а заявлението е основано на запис на заповед. Освен това, жалбоподателят твърди, че в
случая не са налице основанията по чл.418, ал.2 ГПК, тъй като представеният по делото запис на
заповед не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Поддържа се, че издателят се е задължил да заплати сумата от 50 000 евро
едновременно при предявяване на заповедната книга и на определен с дата падеж. В процесния
запис на заповед липсвал валидно определен падеж поради създадената двусмислица относно
действително уговорения падеж на задължението. Поради това се поддържа, че същият не е годно
изпълнително основание по смисъла на чл.535, т.3 вр.чл.486 и чл.537 ТЗ. За издателя не е ясно на
какъв падеж следва да изпълни задължението си. Поради това се излага, че заявлението следва да
бъде оставено без уважение. Претендира се отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.
Едновременно с това се възразява и срещу издадената по делото заповед за изпълнение.
Срещу частната жалба е постъпил отговор на заявителя Ш. С. Р., британски гражданин,
роден на 12.10.1969г., чрез упълномощения адв.Н.С., за неоснователност на жалбата.
Съдът прецени, че постъпилата частна жалба е с основание чл.419 ГПК – същата е
процесуално допустима – подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, чрез редовно
упълномощен проц.представител, при интерес от обжалването.
1
Независимо от посоченото, с оглед на изложеното оплакване за несъответствие между
заявлението и посочения в него документ по чл.417 ГПК и от друга страна разпореждането за
незабавно изпълнение, въззивният съд констатира наличието на очевидна фактическа грешка в
постановеното разпореждане на заповедния съд, предмет на частното производство. В същото
вместо заявеното изпълнително основание по чл.417, т.10 ГПК – запис на заповед е посочено
друго, различно и незаявено от заявителя основание по чл.417, т.2 ГПК. Поради наличието на
фактическа грешка в диспозитива на обжалвания съдебен акт, съдът намира, че произнасянето по
същество на същия е недопустимо. Делото следва да бъде върнато на ВРС за постановяване на
разпореждане по реда на чл.247 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.дело №999/2021г. по описа на ВОС, ТО, Трети състав
и ВРЪЩА делото на ВРС по ЧГД №15253/2020г. за поправяне на очевидна фактическа грешка в
обжалвания съдебен акт - разпореждане №273070/02.12.2020г., на основание чл.247 ГПК.
След отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка делото следва да бъде
върнато за произнасяне по същество на ЧЖ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2