№ 41
гр. Русе, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението Д.Б. И., ЕГН:
**********, с адрес гр. Русе, бул. „Х.Б.“ № 52, вх. 1, ет. 3, ап. 8, чрез адв.
В.М. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „К.“ № 27, срещу
действията на ЧСИ рег. № *** на КЧСИ Ц.Г., с район на действие ОС – Русе,
по изп. дело № 2017***0400047, изразяващи се в насочване на изпълнението
спрямо вземане, което длъжникът смята за несеквестируемо чрез налагане на
запор върху банкова сметка.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
действията на ЧСИ. Твърди се, че съдебният изпълнител е наложил запор
върху банкова сметка, по която длъжникът И. получава помощи на основание
чл. 7, ал. 1 ЗСПД, които били в общ размер от 1 080 лв., видно от
представеното удостоверение от ДСП за получени помощи и добавки за
периода 10.2020 г. – 09.2021 г. Жалбоподателят твърди, че обжалва
действията на ЧСИ в „двойно качество“ – веднъж като длъжник и втори път
като трето лице по отношение произхода на семейните помощи за деца
1
съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗСПД. В този смисъл помощите за деца
се явявали плащания за децата, а не за родителите. Аналогично на тези вид
плащания било плащането за издръжка по смисъла на чл. 139 СК, според
който право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се
издържа от имуществото си. Поради това счита, че семейните помощи са вид
издръжка, предоставяна от държавата. Законодателят изрично е посочил, че
двата вида издръжка – от държавата и по СК, били несеквестируеми.
Жалбоподателката случайно установила, че банковата сметка, по която
превеждали помощите, била запорирана. Същата депозирала възражение
срещу запора пред ЧСИ, по което становище изразил взискателят „Банка
ДСК“ АД, според който когато сумите по банкова сметка не били изтеглени
повече от месец, същите придобивали характер на спестявания и не били
несеквестируеми. Изричен акт на ЧСИ по депозираното възражение не бил
издаден, а липсвало и разпределение на сумата, за което жалбоподателят да е
бил уведомен. Липсвало данни по делото ЧСИ да е уведомявал третото
задължено лице – банката, че следвало да съобрази императивните
разпоредби на чл. 446 и чл. 446а ГПК. Съгласно т. 13 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебният изпълнител следвало да
получи информация от третото задължено лице за произхода на
постъпленията по банковата сметка. Без уведомяване на ЧСИ за произхода на
постъпленията, той не можел да прави преценка и определяне на
несеквестируемата част, като липсвало данни ЧСИ да е направил такава
преценка. В случая ЧСИ следвало да уведоми третото задължено лице и да
изпълни задължението си да събере незабавно необходимата информация от
банката за източника на постъпленията и техния размер. Не била спазена
разпоредбата на чл. 446а, ал. 5 ГПК, според която съдебният изпълнител
следвало да уведоми банката за частта, която следвало да се превежда
съгласно чл. 446 ГПК. За нито едно от своите действия и бездействия ЧСИ не
бил информирал длъжника. В горецитираното тълкувателно решение не се
установявало върховните съдии да са обвързали несеквестируемостта с
какъвто и да е било срок или с натрупването им в банковата сметка, което да
променя характера им на секвестируеми. Моли за отмяната на обжалваното
действие и за възстановяване на сумата от 1 080 лв.
В законоустановения 3-дневен срок взискателят "Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със съдебен адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 15, ет. 2, не е
2
депозирал възражение срещу жалбата.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
законоустановения двуседмичен срок от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация и срещу действие на ЧСИ, което подлежи на
обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435 ГПК, а
именно чл. 435, ал. 2, т. 2 – насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
"Банка ДСК" АД против жалбоподателя Д.Б. И. и В.Е. И. по Изпълнителен
лист № 104/09.01.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК № 32/06.01.2017 г. по ч.г.д. № 50/2017 г. за солидарно заплащане на
сумите 65 749,54 лв. – главница по договор № 6323/27.11.2007 г. за ипотечен
кредит и допълнително споразумение от 01.02.2011 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане, 25 244,83
лв. – договорна лихва за периода 22.01.2014 г. – 04.01.2017 г., 220,68 лв. –
санкционна лихва за периода 25.05.2014 г. – 20.12.2016 г., 255,64 лв. –
санкционна лихва за периода 21.12.2016 г. – 04.01.2017 г., 625,05 лв. – такси
за обслужване на кредита и разноски в размер на 1 841,91 лв.
Със запорно съобщение с изх. № 14423/21.09.2021 г. ЧСИ е уведомил
„Банка ДСК“ АД, че налага запор върху всички сметки в банката, като
изрично е посочил, че запорът обхваща всички суми с изключение на тези,
постъпващи от обезщетения, издръжки, социални помощи и пенсии.
Аналогично запорно съобщение е изпратено и до „Обединена българска
банка“ АД. По делото няма данни жалбоподателят да е бил уведомяван за
запора от съдебния изпълнител, поради което следва да се приеме, че същият
е оспорил своевременно наложения запор от момента на узнаването му, още
повече че е подал възражение и до самия ЧСИ, който, предвид липсата на
данни запорът да е бил вдигнат, явно е оставил същото без уважение.
Действително разпоредбата на чл. 446а, ал. 5 ГПК задължава съдебния
изпълнител да уведоми банката, когато длъжникът подаде възражение срещу
изпълняван запор върху вземане, което смята за несеквестируемо. От друга
страна обаче и в двете запорни съобщения към банките ЧСИ е указал, че
запорът не се счита наложен върху сумите, постъпващи от обезщетения,
3
издръжки, социални помощи и пенсии, поради което повторно даване на
същите указания, дори и след възражение от длъжника, се явява
безпредметно.
Аналогията, която прави жалбоподателя, между плащанията по ЗСПД и
издръжката по чл. 139 СК е принципно правилна, предвид квалифицирането
на този вид плащания като несеквестируеми по силата на закона (чл. 446, ал.
4, изр. 1 ГПК и чл. 13 ЗСПД), но както по силата на цитираното от
жалбоподателя Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и
на основание разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 ГПК, несеквестируемостта ако са
постъпили по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на
запора. Телеологичното и систематичното тълкуване на законовите
разпоредби, във връзка с разясненията в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, води до
единствения извод, че забраната за допускане на принудително изпълнение
върху определени вземания и забраната за насочване на изпълнението върху
несеквестируеми имущества, се отнася само по отношение на такива
вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не по-рано от
един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката,
макар и поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или
върху тях да не се допуска принудително изпълнение, придобиват характера
на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да се насочва и
то в пълен размер. В този смисъл, съобразно приложеното Удостоверение от
Дирекция „Социално подпомагане“, несеквестируема ще бъде сумата в
размер на 90 лв., която жалбоподателката получава месечно, но само в
рамките на текущия месец, за който е изплатена. Всичко над този размер
придобива характера на спестявания и използването му за удовлетворяване
вземанията на взискателя е допустимо.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че жалбоподателят
няма качеството на трето лице по повод получаваните социални помощи.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни
помощи за деца месечните помощи по чл. 7 от ЗСПД се предоставят на
родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
което означава, че той е директен бенефициер и кредитор на тези плащания, а
не детето, за което ги получава.
Поради гореизложените съображения жалбата срещу действията на
4
съдебния изпълнител следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението
Д.Б. И., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, бул. „Х.Б.“ № 52, вх. 1, ет. 3, ап. 8,
срещу действията на ЧСИ рег. № *** на КЧСИ Ц.Г., с район на действие ОС –
Русе, по изп. дело № 2017***0400047, изразяващи се в насочване на
изпълнението спрямо вземане, което длъжникът смята за несеквестируемо
чрез налагане на запор върху банкова сметка.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5