ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 265
гр. Перник , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500132 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело № 132 по описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 1106/12.03.2021год. , подадена от адв. С. като
пълномощник на Д. Е. Д. против Постановление от 02.03.2021год. на Нотариус Б.К. с
район на действие Районен съд град Р., с което е отказано признаването на Д. Е. Д. за
собственик по наследство и давностно владение на Поземлен имот с идентификатор
24832.61.26 по кадастралната карта и регистри , одобрени със заповед № ***год. на ИД на
АГКК с адрес: *** с площ от 8 496 кв.м.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановления отказ. Поддържа се, че извършения от нотариуса разпит при
обстоятелствената проверка е бил тенденциозен, въпреки което е установил явно и
необезспокоявано владение, упражнявано от молителя повече от 25 години върху процесния
имот,което било достатъчно да го придобие по давност. Заявява се, че намерението за своене
се предполага и за да се докаже владение е необходимо установяване на фактическа
власт,каквато била доказана пред нотариуса.
Твърди се ,че въпросите на нотариуса към свидетелите били подвеждащи,
объркващи и некоректно зададени, въпреки което било установено чрез техния разпит ,че
молителят е своил имота за себе си ,че никой от останалите сънаследници не му бил
1
оспорвал собствеността и нямал претенции по отношение на него.
Иска се отмяна на постановлението.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок. Екземпляр от
постановлението е предоставен на молителя на 09.03.2021год., а жалбата е депозирана в
Пернишкия окръжен съд на 12.03.2021год, тоест в предвидения седмодневен срок. Подадена
е от лице имащо правен интерес от обжалването и против акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл. 274, ал.1,т.2 от ГПК вр. с чл. 258, ал.2 от КТ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и съображенията на
въззивния съд за това са следните:
На 11.01.2021год. жалбоподателят Д. е подал молба-декларация пред нотариус
Б.К. с район на действие Районен съд-гр. Р. с искане за признаване правото му на
собственост върху нива с площ от 8 479 дек., в м.“ ***“ в землището на ***, съставляваща
имот № *** по картата на землището на основание наследство и давностно владение .
Изрично е посочил, че подава молбата в качеството си на наследник на Д. И. Р.,както и че
за 1 / 24 ид.част от него има документ за собственост- Решение № ***год. на ПК-Р..
Посочил е също така ,че е придобил собствеността върху останалите идеални части от
имота по наследство и давностно владение. За установяване правото на собственост върху
имота молителят е поискал да бъдат разпитани трима свидетели: А. В., Ц. В. и Б. Ш..
Въз основа на подадената молба-декларация е образувано нотариално дело №
148/2021год. по описа на Нотариус К., по което са приложени Решение№ ***год. на ПК- Р.,
скица № ***год., Удостоверение за данъчна оценка на имота , Удостоверение за
характеристики на поземлен имот,както и удостоверение за наследници № ***год.
От така цитираните документи се установява ,че жалбоподателят е един от
наследниците на Д. И. Р.-б.ж.на ***, починал на ***год. , както и че собствеността върху
процесния имот е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Д. И. Р. в стари реални
граници и че към настоящия момент съставлява поземлен имот с идентификатор
24832.61.26 по кадастралната карта и регистри , одобрени със Заповед № ***год. на
Изпълнителния директор на АГКК.
В нотариалното производство е извършен разпит на посочените от молителя
свидетели, който е обективиран в протокол от 02.03.2021год.
При разпита си свидетелят А. В. е посочил, че е съсед на имота ,за който го
разпитват, че молителят има имота най-вероятно от дядо си Д. и че най-вероятно е бил
възстановен на наследници на дядо Д.. Посочил е ,че от момента на възстановяване до
настоящия за него се грижи молителя Д.Д., който го обработва,че е поставил табела с
телефонния си номер на нивата ,която обаче не е оградена. Посочил е също така ,че не е
2
виждал останалите наследници да идват в имота , както и че не знае те да имат претенции за
собствеността му. Посочил е ,че сигурно Д. се чувства собственик на целия имот,тъй като
само той се грижи за него.
Свидетелят Ц. В. е разказал ,че имотът е бил на дядо Д.,че е възстановен по ЗСПЗЗ и
че преди 20 години за него се е грижило семейството на молителя и в него са садели
картофи. Посочил е, че след смъртта на родителите му молителят и сестра му се грижили за
имота,като останалите наследници на дядо Д. не са идвали в него. Свидетелят не знае за
уговорки между тях във връзка с ползването на имота , но е посочил че не идват в имота и че
от 20 години до сега за него се грижи молителят, който се смята за негов собственик.
Посочил е също така ,че имотът е маркиран с камъни, но не е ограден. Заявил е ,че не
познава другите наследници на дядо Д., че не знае дали те имат претенции към имота,нито
дали такива има сестрата на молителя.
Свидетелят Б. Ш. също е посочил ,че имотът е възстановен на дядото на молителя ,
който го ползва от момента на възстановяването му . Заявил е ,че останалите наследници не
идват в имота и не се грижат за него,че молителят се счита за негов собственик, че е
поставил табелка с номера на телефона си на него и че го е маркирал с камъни, за да се знаят
границите му. Посочил е ,че знае от останалите наследници че са отстъпили имота на
молителя, което се възприема от свидетеля като предаване на собствеността .
По направеното от Д.Д. искане нотариусът се е произнесъл с обжалваното в
настоящото производство постановление ,с което е отказал да го признае молителя за
собственик на основание наследство и давностно владение на имота. За да постанови
отказа си нотариусът е приел, че молителят не е доказал упражнявайки фактическа власт
върху идеалните части на останалите съсобственици на имота да е променил отношението
си към тези части от държател на владелец ,нито че е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои и че това свое намерение е демонстрирал по отношение на останалите
съсобственици и то е достигнало до тях.
Настоящият въззивен състав намира обжалваното постановление за правилно.
В случая, въпреки непрецизното изложение в молбата-декларация до нотариуса,
става ясно,че се иска признаване на собственост по давностно владение върху чужди
идеални части от собствеността на имота, за които изрично се признава че има наследствен
характер.
Разяснено е в ТР № 1/06.08.2012год. по т.дело № 1/12год. на ВКС ,че за да се
придобие по давност право на собственост върху чужди идеални части, съсобственикът ,
който не е техен владелец ,следва да превърне с едностранни действия държането във
владение. Тези действия трябва по недвусмислен и явен начин да показват отричане на
владението на останалите сънаследници/съсобственици/ и да са станали достояние на
последните.
3
Събраните в нотариалното производство доказателства не дават основание да се
приеме ,че фактическа власт на молителя върху процесния имот /безспорно продължила
повече от 10 години след възстановяването на собствеността върху него/, е упражнявана с
намерение за своене. Безспорно се установи ,че е обработвал имота първоначално със своите
родители и сестра, а в последствие и самостоятелно, но тези действия представляват израз
на правомощията на собственика в чл.30-чл.31 от ЗС и не съставляват такива по отричане
правата на останалите сънаследници. Обстоятелството , че обработването на имота от
молителя и поставянето в него на табела „частна собственост“с неговия телефонния номер е
възприето от свидетелите като израз на намерение за своене на имота, не се отразява в
отношенията между съсобствениците. Това намерение на молителя трябва да е
демонстрирано спрямо останалите съсобственици чрез заявяване на своите права и
противоставяне и отричане на техните и да е доведено до тяхното знание, данни за което не
са събрани и липсват в нотариалното производство.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за извършен от нотариуса
„тенденциозен“ разпит на свидетелите в нотариалното производство. Издаването на
констативен нотариален акт се предшества от проверка дали молителят е собственик на
имота ,каквато нотариусът задължително прави въз основа на представените документи или
чрез т.н. обстоятелствена проверка , включваща разпит на трима свидетели / чл.587 от
ГПК/.
В случая проверката относно съществуването на заявеното право на собственост е
извършена от нотариуса чрез задаване на въпроси на свидетелите относно това дали
владението на молителя е било непрекъснато, явно, спокойно, дали е имал намерение да
свои , дали е демонстрирал това свое намерение и дали то е достигнало до знанието на
останалите сънаследници. Въпросите за изясняване на горните обстоятелства не могат да се
приемат за подвеждащи, объркващи и некоректни , тъй като същите целят установяване на
обективния и субективен елемент на владението.
Правилно в нотариалното производство нотариуса е насочил въпросите си относно
изследване на наличието на всички елементите на владението касателно идеалните части на
сънаследниците ,тъй като това съответства на заявеното от молителя. В подадената от
последния молба за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка се съдържат
твърдения за придобиване на идеални части от наследствен имот , а и доказателствата сочат
на това . При наличие на твърдения и доказателства за наследствения характер на имота, не
би могло да се приеме ,че нотариуса /чрез разпита на свидетелите и чрез задаване на
конкретни въпроси във връзка със субективния елемент на владението / се е насочил да
изяснява факти,които не са релевантни към заявеното придобивно основание.
Предвид на гореизложеното съдът намира за правилен извода на нотариуса ,че
молителят не е станал собственик по наследство и давност на процесния имот , поради
което постановлението, с което е отказано да бъде признат за собственик на горепосоченото
4
придобивно основание следва да се потвърди , а подадената против него частна жалба
следва да се остави без уважение като неоснователна. В този смисъл, Пернишкият окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 02.03.2021год. на Нотариус Б. К-нотариус с
район на действие Районен съд град Р. по нотариално дело № 148/2021год. ,с което на
основание чл. 587 от ГПК е отказано признаването на Д. Е. Д. с ЕГН ********** от *** за
собственик по наследство и давностно владение на Поземлен имот с идентификатор
24832.61.26 по кадастралната карта и регистри , одобрени със заповед № ***год. на ИД на
АГКК с адрес: *** с площ от 8 496 кв.м.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в
седмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5