Р Е Ш Е Н И Е
№
24.10.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Петя И., като разгледа докладваното от съдия Ширкова
гр.д.№3835/2019г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери
за установено следното:
Искове с правно
основание чл.127, ал.2, вр.
чл.143, ал.2 и по чл.149 от СК.
Делото е образувано по искова
молба от Н.В.В. с ЕГН ********** *** против Е.М.Т. с ЕГН ********** *** ж.к.****ап.77. В
исковата молба ищецът твърди, че с ответницата имат дете ****В. с ЕГН **********.
Твърди, че до 2016г. страните живеели с детето си, като впоследствие
ответницата напуснала семейното жилище и заживяла в дома на родителите си.
Твърди, че ответницата не полага адекватни грижи за детето, като често
злоупотребява с алкохол и наркотични вещества, изпада в неадекватно състояние и
се държи агресивно към детето. Твърди, че му нанася побой и му счупила
телефона. Ищецът твърди, че ответницата заплашва детето, че ще го дрогира и ще
го хвърли от високо, че често изчезва от дома си за по няколко дни без да дава
обяснения къде отива, както и често водила детето със себе си на пиянски
сбирки. Твърди, че ответницата живее с детето в жилището на родителите си,
което представлява гарсониера, а в жилището няма самостоятелна стая за детето.
Твърди, че за детето грижи полага единствено бабата по майчина линия, която
работи и заплаща всички разходи, тъй като бащата на ответницата е пенсионер по
болест. Ищецът твърди, че детето се чувства добре при него, спокойно е, а и той
самият разполага с добри битови условия за отглеждането му. Твърди, че получава
и помощ от близките си при отглеждането на детето. Твърди, че е потресен от
разказите на детето за психическите и физически травми, които му е нанесла
ответницата. Моли съда да постанови решение, с което да му предостави за
упражняване родителските права върху детето, като осъди майката за заплаща
месечна издръжка от 200 лева. По отношение на личните контакти моли съда да
определи подходящ режим за срещи на майката с детето съобразно събраните по
делото доказателства и установените обстоятелства. Претендира разноски.
В едномесечния срок е
постъпил писмен отговор и насрещна искова молба. В отговора ответницата оспорва
твърденията в исковата молба. Твърди, че ищецът е упражнявал над нея системен
физически тормоз, тъй като бил избухлив, агресивен и болезнено ревнив. Твърди,
че той не разрешавал да работи заради ревността, която изпитвал към нея.
Твърди, че в резултат на нанасяния и физически тормоз в присъствие на детето и
постоянните скандали детето започнало да се напикава и да заеква. Твърди, че
детето се живеело в постоянен страх от баща си и имало лош успех в
училище.Ответницата твърди, че се изнесла от семейното жилище на 16.07.2017г.
след поредния скандал, в който ищецът я удрял. Твърди, че в името на детето и с
цел да запази семейството си направила опит отново да заживее с ищеца през
месец март 2019г. Твърди, че през месец юни 2019г. ищецът и нанесъл побой и
счупил телефона и, за да не може да се обади в Полицията. Твърди, че от две
години живее в дома на своите родители в ж.к.****, където детето посещава
училище „****“. Твърди, че детето се чувства добре и спокойно в тази обстановка
и няма здравословни и психологически проблеми. Твърди, че не отговаря на истината
твърдението, че употребява наркотични вещества. Твърди, че ищецът често шофира
след употреба на алкохол и вози детето в колата, с което застрашава живота и
здравето му. Твърди, че ищецът се отнася безотговорно към възпитанието на
детето и го води на пиянски сбирки. Твърди, че не тя, а ищецът заплашва и
обижда детето. Твърди, че самата тя е купила телефон на детето им. Твърди, че
никога не е взимала пари на детето от касичката. Твърди, че ответникът не
позволявал да работи, защото я ревнува.
В едномесечния срок е
постъпила насрещна искова молба, с която моли съда да постанови решение, с
което да и предостави упражняването на родителските права върху детето, да
постанови детето да живее при нея на адреса в гр.Плевен ж.к.****, да определи
на бащата подходящ режим на лични отношения, да осъди ответника да заплати за
минало време издръжка за една година преди подаване на молбата в размер на 260
лева, както и издръжка за бъдеще време в размер на 260 лева месечно. Претендира
разноски.
В съдебно
заседание всяка от страните се явява лично за изслушване и с по двама
процесуални представители, които поддържат заявеното в исковите молби и
отговор.
Страните
са изслушани преди приключване на съдебното дирене. Бащата предлага съвместно
упражняване на родителските права. Майката изразява категорично становище, че
желае сама да се грижи за детето.
В съдебно
заседание, в присъствие на социален работник е изслушано малолетното дете,
което желае да живее при майка си.
Изслушан е
социален работник, изготвил социалния доклад. Към социалния доклад има
изготвена психологическа оценка, възложена от ДСП, ОЗД, която също е приобщена
към доказателствения материал по делото.
Като
съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема следното :
Не се
спори между страните, че същите са живели на семейни начала, от което
съжителство е родено детето ****В. с ЕГН **********. Установява се от
представеното удостоверение, че детето е ученик в пети клас, редовна форма на
обучение в СУ **** гр.Плевен.
Не се спори, че бащата на детето
живее в жилище, собственост на родителите му в гр.****, а бабата и дядото по
бащина линия живеят в с.****. Не се спори и се установява, че бащата на детето
работи в МВР като за периода 01.03.2018г. – 28.02.2019г. е получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 10942 лева, което е около 1400 лева месечно.
Не се
спори и се установява от представените писмени доказателства, че майката на
детето Е.М.Т. работи в „****“ ЕООД, където получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 560 лева месечно.
Установява
се, че родителите на Е.Т. са собственици на жилищен имот – апартамент № ****в
ж.к.**** ул.****., със застроена площ от 46,86 кв.м.
По делото
е изготвен социален доклад. В съдебно заседание е изслушан социален работник,
извършил проучването. Социалният работник заяви, че майката и детето живеят в
едно жилище с нейна братовчедка, в ж.к.**** ****което се състои от хол, спалня
и кухня със санитарен възел. Социалният работник заяви, че жилището на Н.В. се
състои от хол, две спални, кухня и санитарно помещение. От доклада в
заседанието се установява, че и в двете жилища има добри условия за
отглеждането на детето и хигиената е на добро ниво.
Спорно по делото е кой от двамата родители
има родителски капацитет и способности да се грижи за отглеждането и
възпитанието на детето. За изясняване на спорните обстоятелства, съдът
изслуша като свидетели ****Т..
В
показанията си свидетеля ****, колега на Н.В. твърди, че през лятото на тази
година посетили жилището на родителите на Е.Т.,***, като на сигнала установили Е. Т. във видимо нетрезво състояние и агресивно
поведение към родителите си. Свидетелят заяви, че детето е било свидетел на
поведението на майка си. Твърди, че когато разбрали, че детето е на техен
колега, му се обадили и В. дошъл и взел детето си.
Показанията на свидетелката ****касаят
периода, в който Е.Т. е живяла в жилището на Н.В., т.е. преди 2017г. От
показанията и се установява, че преди до около две години страните са живели
заедно с детето в жилището на Н.В.. Твърди, че тогава е виждала Т. да се прибира
сутрин рано сама в нетрезво състояние, оставяла детето на пейките пред блока
вечер до 20 – 21 часа. Описва я като хаотичен човек, който първо се грижи за
своя интерес.
В
показанията си свидетелката ****Т., майка на Е.Т. заяви, че дъщеря и се грижи
добре за детето, готви му, купува му дрехи, води го на почивка, помага му при
усвояване на учебния материал. Твърди, че Н.В. наричал Е.Т. „наркоманка,
боклук, циганка“ и казвал на детето, че ще стане боклук като майка си. От
показанията и се установява, че живее в близост до дъщеря си и когато има нужда
винаги може да помага при грижите за детето. Заяви, че родителите на Н.В. ***
не биха могли да му помагат.
По делото
в присъствие на социален работник е изслушано детето ****, което твърди, че се чувства по-добре
при майка си, където има своя стая и бюро. Пред съда детето заяви, че баща му
обиждал майка му, че е циганка, наркоманка и проститутка. От заявеното от
детето, съдът приема, че самото то се чувства раздвоено между двамата родители,
тъй като всеки от двамата родители желае да бъде предпочетен пред другия.
Детето твърди, че желае да се вижда и контактува и с баща си, но иска да живее
с майка си, която предимно му помага при усвояване на учебния материал. При
изслушване на детето се установява, че отношенията му с баща му и баба му и
дядо му по бащина линия са свързани предимно със закупуване на вещи. Това са и
поводите, при които детето ги споменава - баба му и дядо му по бащина линия му отказали
да му купят компютърна игра за 1000 лева, но на брат му купили мотор за 1500
лева. Твърди, че се обаждал да пита баща си дали ще му купи от мобилния
оператор игра за телефона. Останалите моменти от живота му, свързани с баща му
са предимно негативни – заяви, че баща му казал, че ще стане като майка си и ще
„прави свирки на циганите“, че ще стане същия боклук като майка си, че ако
излъже пред съда ще му вземе телефона и ще го счупи. Разказва и за случай, в
който баща му го е бил и ритал с кубинките, както и за случай, в който станал
свидетел, как баща му ударил майка му с ключове в главата и от видяното
започнал да заеква.
От
представения по делото социален доклад се установява, че в интерес на детето е
да се осигурят родителски грижи и финансова издръжка и от двамата родители. В
социалния доклад е отразено, че всеки от двамата родители защитава позицията и
желанието си да полага грижи за детето, като при срещите със социалния работник
и двете страни са посочили негативни черти на бившия си съжител. Всеки от
двамата родители се е опитвал да създаде негативна представа у детето за
другия.
Установява се от доклада, че майката към настоящия момент полага
непосредствени грижи за детето, поради което и било указано да заведе детето за
провеждане на психологическа оценка. Вместо да се отзове на поканата за
посещение при психолог, същата е отлагала тази среща, под претекст, че ще
„размъти мозъка на детето“. По време на срещите с детето, майката се е
намесвала, прекъсвала и допълвала детето, говорила пред детето негативно за
баща му, което спомага за изграждане на негативния му образ. При проведен на
25.08.2019г. телефонен разговор, пред детето, майката казала на баща му
„умирай, боклук такъв“. Установява се от доклада, че детето е споделило пред
социалния работник, че бащата е казвал пред него: “майка ти е боклук, циганка,
ако кажеш в съда че искаш при нея няма да ме виждаш и ще контактуваш само с
цигани….“
От приложената по делото
психологическа оценка се установява, че е налице манипулативно въздействие от
страна на майката спрямо детето, а от страна на бащата не се наблюдава такова. Както
е посочил и в определението за определяне на привременни мерки, съдът не
споделя това заключение, тъй като на десетгодишна възраст не може да се приеме
като нормално бащата да нарича пред детето майката „проститутка, циганка,
боклук“, „ ако кажеш в съда, че искаш при нея няма да ме виждаш вече и ще
контактуваш само с цигани и ще им правиш свирки, както тя им прави, майка ти е
цървул, ако останеш при майка си ще се дрогираш като нея“ и това да се приеме
като нормална комуникация, а не опит за манипулативно въздействие. Съдът
приема, че отношението, което бащата
демонстрира спрямо майката цели да я дискредитира в съзнанието на детето, да мотивира
у него желание да живее с баща си, от страх, че ако остане с майка си ще се
дрогира и ще контактува само с цигани.
Съобразно нормата на чл.59, ал.4, вр. ал.2 от СК, съдът решава въпросите, свързани с
упражняването на родителските права над детето, режим на лични отношения и
размер на издръжката, като прецени всички обстоятелства по делото, с оглед
интереса на детето, като се вземат предвид: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
самите родители, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата,
наличие на подкрепяща среда, социално обкръжение и материални възможности. Съдът
приема, че в случая всеки от двамата родители цели да създаде негативно отношение на детето към
другия, като липсва желание от страна и на двамата за създаване на една
спокойно атмосфера, в която детето да бъде отглеждано и възпитавано. Всеки от
двамата родители отказва да положи усилия за постигане на разбирателство
помежду им относно упражняването на родителските права и комуникацията с детето.
Това поведение показва липса на родителски капацитет и на двамата родители,
които поставят своите собствени интереси над тези на детето си и вместо да се
стремят да изградят нормални семейни отношения за отглеждането му, те го
раздвояват и манипулират без да осъзнават, че това би довело до негативно
влияние върху психиката му. При така събраните доказателства, съдът стига до
извод, че и двамата родители нямат капацитет да се грижат за детето, но в интерес
на всяко дете е да бъде отглеждано и възпитавано в семейна среда. Въпреки
липсата на родителски качества и на всеки от двамата родители, за детето е
по-добре да бъде отглеждано и да расте в семейна среда, отколкото в семейство
на близки, приемно семейство или институция. В интерес на детето към настоящия
момент е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката и при нея да
бъде определено местоживеенето на детето, каквото е фактическото положение в
момента. Следва да се отбележи и че майката може да разчита на подкрепата на
своята майка, която живее в съседство и има готовност да и помага при нужда,
както и на помощта на своята братовчедка, с която живее в едно домакинство. За
разлика от нея, бащата по – трудно може да ползва подкрепата на своите
родители, които не живеят в Плевен.
По отношение на режима на
лични контакти, съдът прецени, че бащата проявява интерес към детето и желае да
контактува с него. Освен това и самото
дете желае да се среща с баща си в почивните дни. За да се запази емоционалната
връзка на детето с бащата следва да бъде определен режим на лични контакти два
пъти месечно с преспиване, като по продължителното гостуване при бащата с
преспиване би дало възможност детето да се среща и със своите баба и дядо по
бащина линия. При така събраните доказателства, следва на бащата
бъде определен режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване.
С оглед представените писмени доказателства за
доходите на страните, бащата следва да заплаща издръжка в размер на 200 лева
месечно до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване
или прекратяване.
Установи се от фактическа страна, че през
последните две години страните са живели разделени, като детето и живяло при
майката и тя е полагала грижи за него. Липсват фактически твърдения бащата да е
плащал издръжка и не са представяни и събирани доказателства в тази насока. С
оглед на това, съдът счита, че се явява основателна претенцията на ищцата за
заплащане на издръжка за минало време за една година назад, а именно за периода
22.07.2018г. до 22.07.2019г. и ответникът следва да бъде осъден да и заплати
такава в размер на 200 лева месечно. Детето е било ученик, имало е нужда от
учебни пособия, както и от средства за ежедневни потребности. Не се доказаха
нужди на детето, по-големи от обичайните.
С оглед изхода на делото, Н.В.В.
следва да заплати на Е.М.Т. разноски по делото в размер на 1100 лева съгласно представените
два броя пълномощни с договор за правна помощ и списък с разноски. Н.В.В. следва да заплати държавна такса върху присъдената
издръжка за минало време в размер на 96 лева, а върху издръжката за бъдеще
време дължи държавна такса в размер на 288 лева.
С оглед изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху малолетното дете ****В. с ЕГН ********** на
майката Е.М.Т. с ЕГН
********** *** ж.к.****ап.77 като определя местоживеене на детето на адреса
на майката гр.****
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на детето ****В. с ЕГН ********** с бащата Н.В.В. с ЕГН ********** *** всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в
неделя с преспиване.
ОСЪЖДА Н.В.В.
с ЕГН ********** *** да заплати
месечна издръжка на малолетното си дете ****В. с ЕГН ********** за периода 22.07.2018г. –
22.07.2019г. в размер на по 200 лева месечно чрез майката и
законен представител Е.М.Т. с ЕГН ********** *** ж.к.****ап.77 като за разликата до 260 лева
месечно ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.В.В.
с ЕГН ********** *** да
заплаща месечна издръжка на малолетното си дете ****В. с ЕГН ********** в
размер на по 200 лева чрез майката и законен представител Е.М.Т. с ЕГН ********** *** ж.к.****ап.77
като за разликата до 260 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, Н.В.В. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ НА Е.М.Т. с ЕГН ********** *** ж.к.****ап.77, сумата от 1100 лв- разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.В.В.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 384 лева - държавна такса върху издръжката.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: