№ 55
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603991 по описа за 2021 година
Постъпила е Въззивен Протест/ВП/ с Допълнение към него от СРП срещу Присъда на СРС,НО,18-
ти състав по НОХД№ 11569/16 г.С тази Присъда съдът от първата инстанция е признал подс.В.
АЛ. П. за невиновна по обвинението ,че е извършила престъпления по
чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК и по чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1 от НК ,
поради което я е оправдал изцяло по тези обвинения на основание чл.304 от НПК.
Във горепосочения ВП прокурорът иска отмяна на оправдателната Присъда на СРС и
постановяването на нова осъдителна такава.Протестираният съдебен акт се определя като
неправилен.В Допълнението към ВП държавното обвинение сочи че първата инстанция в
мотивите към протестираната Присъда е приела за установена една неправилна фактическа
обстановка ,считайки че между подсъдима и пострадал имало фиктивни договорни отношения
които прикриват даден заем на подсъдимата П..За да стигне до такъв извод СРС е дал вяра на
показанията на свидетелите Х.,обясненията на подсъдимата ,кредитирал е писма от СРП и ВКП,
както и жалба от свР. Х. , но не е кредитирал показанията на пострадалите свидетели М.Б.,З.Б. и
В.Г..Всъщност в показанията си на съдебното следствие свид.Б. сочи ,че разбрала ,че подсъдимата
продава свой недвижим имот/без да може да определи как точно е разбрала това/.Фактическият
извод на СРС ,че сключеният предварителен договор за покупко-продажба на имота бил
“гаранция” за даден заем на подсъдимата е изолиран от доказателствената съвкупност.Твърдението
на самата подсъдима че не е подала сигнал за заплахите на св.М.Б. спрямо нея,също е лековато и
наивно.Други доказателствени източници прокурорът визира като неотносими към предмета на
доказване.В крайна сметка ,СРП предлага въззивният съд да отмени оправдателната Присъда на
първата инстанция и да постанови нова осъдителна такава спрямо подс.П..
Преди ОСЗ пред въззивната инстанция е депозирано писмено възражение срещу ВП и
Допълнението към него от служебния защитник на подсъдимата.В това възражение се излага
становището ,че ВП е неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.В тази посока
се изтъкват редица аргументи.на първо място , адв.Д. сочи ,че настоящото наказателно
1
производство е образувано без законен повод ,въз основа на неподписана от св.Б. жалба.На
следващо място , прокурорът във ВП игнорира това ,че подсъдимата не е получила нито една от
визираните в обвинението суми по предварителния договор.Служебният защитник сочи още ,че
доказването на плащания от категорията на визираните в обв.акт е в разрез с ограничението на
чл.164 от ГПК , което не допуска доказване на договори на стойност над 5000 лв да се установява
със свидетелски показания.Предварителният договор е институт на гражданското право , а дали
т.нар.”пострадали” могат да докажат плащанията си става ясно защо те не са направили искане да
конституиране като граждански ищци.Свидетелите Б. не могат да установят ,че са имали
имущество или движими средства , за да направят твърдяните в обв.акт плащания.Св.Г. като
адвокат би следвало да е безценен помощник на обвинението , но не е ,тъй като заявява ,че пред
нея не са броени никакви пари.Тя като адвокат трябва да знае ,че суми над определен размер не
могат да се плащат “на ръка”.Към процесната дата са в сила изискванията на ЗМИП, който създава
задължения не само за страните по сделките , но и за банките ,за адвокатите и за
нотариусите.Прокуратурата твърди ,че подсъдимата е измамила пострадалите ,без да изследва
липсата на каквато и да е финансова дисциплина у самите пострадали.Подсъдимата не е имало как
да знае ,че св.М.Б. се занимава с “лихварство” и какви последици ще има за нея този факт.Св.Х.
подкрепя данните ,че М.Б. се занимава с лихварство.Накрая,сл.защитник намира че първата
инстанция в достатъчна степен е мотивирала оправдателната Присъда ,която е
постановила.Поради всичко гореизложено сл.защитник иска от въззивната инстанция да остави
без уважение ВП на СРП като неоснователен и необоснован.
В СЗ пред въззивната инстанция подсъдимата се явява лично и със служ. защитник .
СГП изпраща прокурор.
Прокурорът от СГП заявява ,че не поддържа ВП на СРП , но и не го оттегля.Последното
задължава въззивният съд да се произнесе по вътрешно убеждение.
Сл.защитник поддържа писменото си възражение срещу ВП и предлага СГС да остави
без уважение протеста.
Прокурорът по същество не поддържа ВП и пледира СГС да не го
уважава.Представителят на държавното обвинение пред въззивната инстанция намира ,че
правилно СРС е оправдал подсъдимата П. ,като е дал вяра на обясненията й и същевременно не е
кредитирал показанията на пострадалите свидетели.Доказателственият анализ е коректен и поради
това основателно е прието ,че подс. Не е извършила престъпленията , в които е обвинена с
обв.акт.Ето защо следва въззивният съд да потвърди Присъдата на СРС , с която подс. е оправдана.
Сл.защитник оспорва ВП, като пледира въззивния съд да го остави без уважение като
потвърди Присъдата на СРС.Правилно първата инстанция е установила липса на виновно
поведение от страна на подсъдимата в процесния казус.Протестираната Присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Подсъдимата се присъединява към заявеното от сл.защитник , а при последна дума
заявява ,че тя е жертвата , а не ищците.
Софийският Градски съд намира ВП за неоснователен.Протестираната Присъда е
правилна и законосъобразна.Макар при изготвяне на мотивите си първата инстанция да е твърде
пестелива откъм приети за установени фактически положения,все пак крайния изход на процеса е
правилен, поради което пропуските следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна ѝ :
Подсъдимата В. АЛ. П. през 2005 г. притежавала недвижим имот в
гр.София,жк.”Банишора”,ул.”*******,а именно “магазин за пакетирани храни , напитки и
цигари”.С нотар.акт от същата година/посочен в обв.акт/ ,изповядан при Нотариус № 162 от
Нотар.камара с район на действие СРС/В.Ч./ била учредена договорна ипотека в полза на “Р.Б.”
ЕАД за обезпечаване на банков кредит в размер на 25 000 лева.
Подсъдимата обаче имала нужда от още финансови средства.Това довело до установяване
на контакт със свидетелите З. и М.Б. и явяването на подсъдимата и първата от семейство Б. -
св.З.Б. в кантората на Нотариус № 268 от Нотар.камара с район на действие СРС/В.В./.Пред този
Нотариус на 05.02.2008 г. подсъдимата и св.З.Б. сключили Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот касателно горния недвижим имот на П..Двете страни се договорили за
цена на имота от 40 000 евро , като 15 000 от тях следвало да се платят при подписване на предв.
Договор ,други 15 000 при окончателното изповядване на сделката с нотар.акт/до 6 месеца/ , а
2
оставащите 15 000 евро от цената/какъвто бил размера на остатъка по горната договорна ипотека/
да се погаси от купувача по предв.договор З.Б..
Нито за това , нито за последващи плащания не са били изготвени писмени документи.
Първата инстанция е направила оценка на доказателствените материали поотделно и в
съвкупността им, като е изложила достатъчно подробни съображения в тази посока в
Мотивите.Доказателственият анализ е в съответствие с проц. изисквания и правилата на
формалната логика и житейския разум.Въззивният съд не намира основания да коригира тези
изводи на първоинстанционния съд.Същите все пак биха могли да бъдат по-пълни и
обстоятелствени.
Въззивният Протест не е основателен и като такъв следва да се остави без уважение.
С горното подсъдимата не е осъществила съставите на престъпленията по
чл.210,алл.1,т.5,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК и по чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1 от НК.До
този правилен извод е достигнал и СРС,но според въззивната инстанция е следвало да се обоснове
с по-детайлна правна аргументация.Въпреки лаконичните изразни средства в мотивите ,не е
налице “липса на мотиви” в контролирания съдебен акт на първата инстанция.
Обвинението срещу подсъдимата П. по първия пункт на обвинението е ,че при условията
на продължавано престъпление,за времето от 05.02.2008 г. до 04.03.2008 г. е възбудила и
поддържала заблуждение у З. К. Б. ,че ще й продаде свой недвижим имот, като така била
причинила имотна вреда в общ размер от 27 000 евро/ с левова равностойност от 52
807лв/.Първото деяние от продължаваното престъпление ,според СРП във внесения обв.акт,
подсъдимата осъществила “чрез подписването на предварителния договор” и така “възбудила”
заблуждение у св.З.Б.,че ще й продаде наистина горния имот.А с получаване на сумата от 10
000евро/големи размери/ в деня на подписване на предварителния договор ,причинила вреда на
З.Б. в този размер.Второто деяние от продължаваното престъпление ,според СРП в този обв.акт, е
осъществено “чрез подписване на анекс” към горния предварителен договор и така е
“поддържала” горното заблуждение, като е получила 17 000 евро/големи размери/.Във втория
пункт от обв.акт, СРП обвинява подсъдимата че на неустановена дата през м.януари 2010 г./близо
2 години след събитията по първи пункт от обвинението/подсъдимата поискала от св.М.Б. да
изплати остатъка от цената на продавания недвижим имот,вместо жена му З.Б. и така причинила
на М.Б. имотна вреда в размер на 12 000 евро/големи размери/.
Известно е ,че в определени случаи наказателноправна измама би могла да се
осъществи в рамките на данено валидно възникнало гражданскоправно отношение.Следва да се
посочи обаче ,че трябва изначално деецът да не е имал намерение да се задължи.В настоящия
случай с подписване на предварителния договор е налице възникнало гражданскоправно
облигационно правоотношение ,т.нар. “обещание за продажба”,с което подсъдимата П. договорно
в писмена форма се е задължила. Трябва да се отбележи самата правна природа на
предварителните договори за покупко-продажба на недвижим имот.Действието на този договор е
само облигационно и ако някоя от страните не изпълни задълженията си по него, изправната
страна има възможността да упражни потестативното/преобразуващо/ право пред съответния съд
да обяви предварителния договор за окончателен чрез конститутивния иск по чл.19,ал.3 от
ЗЗД.Договорът за продажба е възмезден,каузален и страната “купувач” има по принцип целта да
придобие собствеността върху недвижимия имот.При успешно воден иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД се
поражда и вещния ефект на обллигационното отношение , като в този случай съдебното решение
замества правновалидно неизпълнението на продавача да прехвърли на купувача в нотариална
форма собствеността върху имота , който е обещал да продаде.Следователно няма как плащания в
изпълнение на един договор да представляват измама по смисъла на НК.Другояче биха могли да
изглеждат нещата , ако нямаше писмен предварителен договор за продажба на
имота.Следователно ,чрез подписването на предварителния договор подсъдимата се е задължила/в
отклонение от горния принцип/.Защо свидетелите не са ползвали правната възможност е отделен
въпрос , но ако целта е да получат собствеността на имота , е имало процесуално средство за
това.Следователно, няма как плащания по даден договор или подписването на анекс към него да се
разглеждат като изпълнителни деяния на престъпление.Съществува древноримско правило
“казаното отлита , писаното остава”, като то следва да се припомни по повод разсъжденията за
фиктивния характер на установените договорни отношения между подсъдимата и свидетелите.Въ
връзка с това , няма как да се обоснове че именно в деня на подписване на предварителния договор
и после на анекса към него е настъпила е имотна вреда.Няма нито възбуждане ,нито поддържане
3
на заблуждение, тъй като ако купувачът по предварителния договор не иска по някакви причини
да получи собствеността върху продавания имот/ а именно такъв е този случай/,то тогава не може
да става за някакво заблуждение у купувача.Явно е ,че има цели , които са различни от
декларираните в текста на договора, за които най-малко купувачът може да е заблуден.Това важи
за първи пункт от обв.кт , след като събитията се развиват през 2008 г., а за какво заблуждение
може да става въпрос по втори пункт от обв.акт ,за събития през 2010 г. и то отново за същия
имот.Защото , ако се допусне че З.Б. е била “заблудена” през 2008 г. ,няма как нейния съпруг
св.М.Б. да не е узнал за това , така че да може отново той да се “заблуди” отново две години по-
късно,при това за сделка ,по която дори формално той не е страна и няма никакви задължения по
нея.Плащанията на последно място не може да се приемат за доказани поради противоречивия
характер на доказателствените източници и липсата на писмен документ/респ.банкови
документи/,но не и поради ограниченията в доказването в гражданския процес, които не са
приложими в наказателното производство.
Въз основа на гореизложеното СГС намира ,че протестираната Присъда следва да бъде е
правилна и законосъобразна и следва да се потвърди, а ВП да се остави без уважение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на СРС,НО,18-ти състав по НОХД№ 11569/2016 г. , с която подс.В.
АЛ. П. на основание чл.304 от НПК е била признат за невиновна и оправдана за обвинението ,че е
извършила престъпление по чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК и по
чл.210,ал.1,т.5,чл.209,ал.1 от НК , тъй като е правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4