Решение по дело №567/2020 на Районен съд - Троян

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260114             

 

гр. Троян,  18.12.2020година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд,  в проведеното на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година открито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 567  по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК   

 

Предявена е искова молба от „СТИК КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител: Х.М.Т., чрез адв. А.А.Д., адрес: ***, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.    

Ищецът сочи, че ответникът е кандидатствал за отпускане и получаване на потребителски кредит на сайта на дружеството с посочен електронен адрес: ***, попълнил е регистрационните данни и след като е бил одобрен е потвърдил желанието си да получи от дружеството потребителски кредит в размер на 600лв. Кредитът бил отпуснат, като с ответника по електронен път е сключен договор за потребителски кредит № 526507 от 13.06.2018г., като сумата е преведена чрез системата e-pay и получен в брой от същия на каса от партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от ответника лична карта на 13.06.2018 г.                                                                                                                    

Ищецът сочи, че съгласно договора, ответникът е следвало да изплати предоставения му кредит на 8 равни месечни вноски, ведно с договорената възнаградителна лихва, съгл. погасителния план. Съгласно чл.6.1 от Договора, вр.чл.5.11 от ОУ е посочено,  че  ответникът е следвало да посочи трето лице, което е съгласно да отговаря солидарно за задължението му към ищеца. Съгласно чл. 20 от договора, ако ответникът не изпълни това задължение за представяне на обезпечения, то същия дължи неустойка в размер на 481.01лв., която се начислява пропорционално към всяка погасителна вноска.  Съгласно договора, ответникът дължи и законна лихва върху просрочените задължения.                                                                   

Поради това, че ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца, последният моли съда да постанови решение, с което К.С.Я.,***, настоящ адрес:***, ЕГН **********  да  заплати  сумата 560.85 /петстотин и шестдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №526507/13.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 78.19 /седемдесет и осем  лева и деветнадесет стотинки/ лева – възнаградителна лихва за периода от 27.07.2018 г. до 13.02.2019 г., както и обезщетение за забава за периода от 13.08.2018 г. до 30.09.2019 г. , което се претендира в размер от 64.50 /шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева.                                        В предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК срок ответникът, чрез назначения от съда особен представител – адв.К.Д. представя писмен отговор, в който излага съображения за недопустимост на искането за оставяне в сила на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1047/2019г. на ТРС, тъй като с настоящата искова молба, част от сумите за които е издадена процесната заповед не се претендират. По отношение на основателността на исковата претенция излага подробни аргументи, с които намира същата за неоснователна.                                            

В съдебно заседание, становището на назначения особен представител на ответника се поддържа.                                                        

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                            

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е кандидатствал за отпускане и получаване на потребителски кредит на сайта на ищеца с адрес ***, като е попълнил личните си данни в регистрационната форма за кандидатстване, който е одобрен от упълномощено от финансовата институция лице, съгласно изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Заявеният от ответника кредит е от 600лв. За предоставянето на кредита е сключен договор №526507 от 13.06.2018г., като сумата е преведена чрез системата e-pay и получен в брой от същия на каса от партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от ответника лична карта на 13.06.2018 г.                                                          

Срокът на договора за кредит е 8 месеца и дължимата по него обща сума е в размер на 696.19лв., от които главница 600лв. и лихва за целия период на кредита в размер на 96.19лв. Посочен е размер на лихвата 36%, а годишния процент на разходите е 49.85% . В чл. 17 от договора (раздел VІ. Обезпечения, т.6.1 на стр. 13 от делото) е посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД, в срок от 3 дни от получаване на сумата по договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки и пр. В чл. 20 от договора (т.6.4 на стр. 13 от делото) е посочено, че в случай на неизпълнение на задълженията на заемателя по чл. 17, 18 и 19, той ще причини вреди на заемодателя, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. Посочено е, че размерът на неустойката, която се дължи за неизпълнение на задължение по чл. 17 от договора (раздел VІ. Обезпечения, т.6.1 на стр. 13 от делото) е в размер на 1177.20лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план.

Към договора е приложен и погасителен план за погасяване на задължението от ответника към ищеца, крайната падежна дата по който е на 13.02.2019 г. погасителния план включва дължимите суми за главница, договорна месечна лихва и неустойка. Размерът на месечните вноски е от 147.15лв.                                                                                                                                        

По делото са приложени и ОУ на „Стик Кредит“ АД относно договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, приети с решение от 31.05.2017 г.

От приложеното  на л.46 от делото копие на разписка за извършено плащане от 13.06.2018 г. се установява, че на посочената дата е преведена от ищцовата страна договорената сума. На 13.06.2018 г. в 16.47 ч. сумата е изплатена на ответника чрез системата ***

На 27.07.2018г. ответникът е извършил първа вноска на сумата от 147.15 лева по договор №526507 от 13.06.2018г., внасяйки сума от 148.00 лева /л.89 от делото/.

Горните факти са установени безспорно по делото от посочените доказателства – искане за отпускане на кредит; договора за кредит; общи условия към индивидуалните договори за заем; декларации, подписани от потребителя и поръчителя и разходния касов ордер.

От така приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че договорът за потребителски кредит №526507 от 13.06.2018г., е сключен съгласно условията на чл. 18 от ЗПФУ и по силата на него, на ответника е бил предоставен паричен кредит в размер на 600.00 лева, изплатен на 13.06.2018 г.,  по който е постъпило погасяване на първата вноска с падеж 13.07.2018г., поради което ответникът дължи на ищеца сумата от 560.85 лева, представляваща главница.

Основателни и доказани се явяват и заявените с исковата молба претенции за договорена възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, сключен от разстояние за периода от 27.07.2018г. до 13.02.2019г. в размер на 78.19 лева, както и претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 64.50лева, върху главницата за периода  13.08.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството,  в размер на 675.00 лева, съобразно представения по реда на чл.80 от ГПК списък /л.82/.

Така мотивиран,  съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове от „СТИК КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител: Х.М.Т., че К.С.Я.,***, настоящ адрес:***, ЕГН ********** дължи на „СТИК КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №526507 от 13.06.2018г., а именно : 560.85 /петстотин и шестдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 526507/13.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 78.19 /седемдесет и осем  лева и деветнадесет стотинки/ лева – възнаградителна лихва за периода от 27.07.2018 г. до 13.02.2019 г., сумата 64.50 /шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева - обезщетение за забава за периода от 13.08.2018 г. до 30.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1047/2019г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА К.С.Я.,***, настоящ адрес:***, ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,  да заплати на „СТИК КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител: Х.М.Т., сумата от 675.00 лева, представляващи разноски в настоящото производство, съобразно представения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: