Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     №………/…………..

 

Гр. София, 04.04.2013г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря Е.Г. като разгледа т.д.№ 8506 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл.от ТЗ.

Образувано е по молба на кредитора „Б.к.б.” АД, който е поискал откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „В.-**” ООД, като твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че ответното дружество има неизплатени задължения по договор за банков кредит от 20.07.2005г., изменен с описаните анекси, общо в размер на сумата от 1 087 757,50 евро, която е уточнил като главница и лихви в таблицата на стр.2 от исковата молба. Поддържа, че за изискуемото му вземане му е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Твърди, че дружеството има и задължения към НАП в размер на сумата от 511 808,15 лв. Твърди и че длъжникът не е в състояние да покрие задълженията си, като и самият той е подал искане за обявяване в несъстоятелност, а именно молба с вх.№ 120068/2012г., по която било образувано т.д.№ 8402/2012г. на VІ-11 състав, спряно. Предвид горното претендира обявяване неплатежоспособността на ответника с начална дата – 20.11.2012г. и откриване на производство по несъстоятелност ведно със законните последици. В хода на съдебното производство поддържа молбата чрез процесуалния си представител – юриск. Д..

Ответникът „В.-67” ООД не е подал писмен отговор на молбата, като не оспорва, че е в състояние на неплатежоспособност, но спори относно началната дата на неплатежоспособността. Подробни възражения излага в писмено становище и чрез процесуалния си представител – адв. Д..

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с молбата договор за банков кредит от 20.07.2005г. банката молител е отпуснала на ответника кредит с цел покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти и др. в размер на сумата от 1 391 016 евро, като първоначално уговорения падеж по чл. 2.05, раздел ІІ е по-ранната от двете дати: изтичането на 17 месеца от датата на първото предоставяне на средства или два месеца от датата на уведомяването. С анекс № 1/21.11.2006г., чл. 1.2  падежът е променен на 20.03.2007г., по анекс № 2/20.03.2007г. – на 20.06.2007г., по анекс № 3/15.06.2007г. е предоставен допълнителен кредит в размер на 215 000 лв., като падежът е уговорен на 20.12.2007г.; по анекс № 4/10.08.2007г. е предоставен допълнителен кредит в размер на 71 000 евро, а по анекс № 5/20.10.2007г. е предоставен трети допълнителен кредит от 80 000 евро, като по параграф 9 е уговорен нов падеж на цялата главница по кредита – 20.03.2008г. Съгласно представеното извлечение от сметки към 27.12.2012г. общата сума на предоставените средства по кредита са в размер на 1 517 899,91 евро, като към горепосочената дата има дължима главница в размер на 741 164,89 евро, договорни лихви в размер на 315 406,55 евро, законни лихви в размер на 31 186,09 евро, разноски в размер на 1 789,66 лв. За обезпечаване на задълженията по договора за кредит съгласно представения нотариален акт № 80, т.ІІ, рег.№ 2104, дело № 264/2005г. е учредена договорна ипотека върху подробно описаните имоти, както и по нотариален акт № 85, т.І., рег.№3364, дело 660/2007г. За вземанията на молителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от СРС, 48 състав от 01.08.2012г. по ч.гр.д.№ 33676/2012г. като заповедта е за част от главницата в размер на 80 000 евро от общо вземане в размер на 752 650,30 евро, а на 06.08.2012г. е издаден и изпълнителен лист за посочената сума.

От ответника е представен тристранен договор за посредничество от 22.05.2012г., сключен между него, молителя и брокерска агенция „А.Н.И.” АД, съгласно който на последния е възложена продажбата на ипотекираните като обезпечение имоти за срок до 20.09.2012г.

Представено е и писмо от молителя до ответника от 07.08.2012г., с което последният го уведомява за дължимите суми по договора за банков кредит.

Видно от постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 18.10.2012г. за публични вземания в размер на 511 808,15 лв., установени със СД по ДДС е наложен запор върху сметките на ответника в описаните банки.

Видно от справка по ТР ответникът е подал молба за обявяване в несъстоятелност, по която на 20.11.2012г.е било образувано т.д.№ 8402/2012г. на СГС,VІ-11 състав, като в молбата е описал както публичните си задължения, така и тези към банката –молител и е претендирал начална дата на неплатежоспособността – 31.10.2012г.

С писмо от 07.02.2013г. от НАП – офис В. са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, счетоводен баланс и ОПР за финансовите 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. / стр. 93 и следващите от делото/.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза К., които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно. В първото заключение от 08.02.2013г. вещото лице е направило подробен анализ на представените му счетоводни документи при проверката на счетоводството на ответника и е описало какви са активите на дружеството и тяхната стойност / в табличен вид на стр. 4 и 5 от заключението, като сочи, че за 2009г.,2010г. и 2011г. не са придобивани или отписвани активи, като спрямо активите за 2008г. общата сума на активите в края на периода, а именно към 31.12.2012г. е намалена почти два пъти. Материалните запаси на дружеството са съгласно опис и оценка на стойност 530 735,71 лв. и се състоят от собствени имоти. В края на 2012г. са отчетени вземания в размер на 25 хил. лв. от клиенти и доставчици, като по баланса към 31.12.2012г. дружеството ответник няма налични парични средства. В таблицата на стр. 6 и 7 експертът е отразил пасивите на дружеството като подробно е коментирал същите по вид и е направен извод, че дружеството е декапитализирано. В съдебно заседание вещото лице сочи, че са констатирани различия по балансите за 2008г. и за 2011г. между тези, които са му предоставени от ответника и тези, постъпили с писмото на НАП, като вещото лице сочи, че за 2008г. има разлика в отчетените краткосрочни задължения и то със сумата от 800 000 лв., а за 2011г. в баланса, представен в НАП няма задължения над 1г. и всички са краткосрочни. В таблицата на стр. 8 от основното заключение вещото лице е изчислило показателите на ликвидност за процесния петгодишен период, като към 31.12.2008г. и 31.12.2009г. същите са със стойности 5,9282 и 5,5169, които с пъти превишават норматива от единица, а за останалите години са под единица, като причината е, че от 2010г. задълженията към финансови предприятия са трансформирани в краткосрочни. Към 31.10.2010г. по този вариант на баланса коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество е 0,4040, към 31.12.2010г. - 0,3974, а към 31.12.2012г. – 0,1206. Коефициентите на автономност са изчислени в таблицата на стр.9 и са отрицателни величини през целия петгодишен период, което показва, че е налице отрицателна капитализация на дружеството и то няма финансова автономност, а е налице пълна зависимост от кредиторите. В таблицата на стр.11 и 12 от заключението вещото лице подробно е отразило пасивите на дружеството, а именно задълженията му, включително и спрямо отделните кредитори. Вещото лице е констатирало, че съществува различие между задължението към банката – молител по представените документи и отразеното такова в счетоводството на ответника, като по документи задълженията по дълга са общо  1087757,53 евро и 1789,66 лв., а по баланс са отразени с почти 800000 евро повече, а именно дълг в размер на 1 861 601,83 евро, т.е. съществува различие както по отношение на общия размер на дълга, така и по състава и периода на задължението. В допълнителното заключение от 18.03.2013г. вещото лице подробно е описало какви са задълженията на ответника по процесния договор за кредит и анекси към молителя по години, в това число главница и лихва, като е дало вариант на коефициентите на ликвидност при изискуемост на цялото задължение към банката към 31.12.2008г. Вещото лице е установило, че са налице частични плащания по заема както следва: на 26.10.2012г. – сумата от 6395,41 евро главница и 29 604,59 евро – лихва, както и на 12.11.2012г. – сумата от 5000 евро по главницата. Данни за други последващи плащания от ответника няма.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ, съгласно която разпоредба неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. В тежест на ответника, за който се твърди, че е несъстоятелен длъжник, е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. В случая ответникът е търговец, като се установи безспорно от представените с молбата писмени доказателства и от съдебно –икономическата експертиза, че същият има неизплатено вземане по търговска сделка – договор за банков кредит към молителя – кредитор, размерът на което се установява от представените писмени доказателства и допълнителното заключение на вещото лице. Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието на ответника не оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ. Показателите на ликвидност на ответника за периода след 31.12.2010г. са под приетите нормативи, като дружеството не е било в състояние да покрие задълженията си със своите активи, а в целия изследван от вещото лице петгодишен период показателите за финансова автономност на ответника са извън норматива и дружеството е силно задлъжняло с отрицателни коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост. Предвид осъществяването на състава на чл.630 от ТЗ молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена. Не са налице предпоставките на чл. 631 от ТЗ, а именно не се установи затрудненията на длъжника да са временни и имуществото му да покрива всички задължения, без опасност за кредиторите, което е в тежест на ответника.. Следва да се има предвид и че съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, а по делото не се установи че ответникът може да заплати всичките си краткосрочни задължения без опасност за кредиторите. Предвид горното съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежа на конкретното неизпълнено задължение. Предвид горното доколкото са и налице писмени доказателства, че въпреки падежа на задълженията по договора за банков кредит, е постигнато тристранно споразумение по договора за посредничество с „А.Н.И.” АД да бъдат продавани активи на дружеството за погасяване на дълговете му към банката, което има характер на споразумение за разсрочване, съдът намира, че при определяне на датата на неплатежоспособност следва да се съобрази с факта, че въпреки влошените показатели ответникът е продължил да извършва търговска дейност и да извършва плащания спрямо кредиторите си. Спирането на плащанията е обективен израз на настъпило състояние на неплатежоспособност и презумира наличието й, тъй като съгласно чл. 608, ал. 2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Предвид горното за дата на неплатежоспособността съдът намира, че следва да бъде възприета установената от вещото лице дата на последно плащане, която е 12.11.2012г. Предвид горното съдът намира, че тази дата следва да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността, въпреки че има данни от съдебно-икономическата експертиза, че дружеството е било силно задлъжняло и към предходен период, тъй като с оглед последвалата дейност, включително и продажба на имоти за погасяване на задълженията и тристранния договор, може да се приеме, че е било постигнато отсрочване на изискуемите задължения на ответника до датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налично бързо ликвидно имущество, а именно парични средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност, но същите са привнесени от молителя кредитор с платежно нареждане от 30.01.2013г. Предвид горното съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 630, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, да бъде насрочено Първо събрание на кредиторите, както и да бъде назначен временен синдик, като за такъв бъде назначен Р.И.Т., от който е представена декларация, като му се даде тридневен срок от уведомяването за встъпване.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на «В. **» ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „В.”, ул.”Б.М.” № **, ет.*, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 12.11.2012г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника «В. **» ООД с ЕИК *********.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на «В.**» ООД с ЕИК *********, Р.И.Т., ЕГН **********, със служебен адрес – гр. С., ул.”Л.” №**, ет.1, ап.4, вписан в Списъка по чл. 655, ал.2 от ТЗ,  при месечно възнаграждение в размер на 1000 / хиляда / лева, платимо от привнесените разноски, а след изчерпването им от масата на несъстоятелността, като ОПРЕДЕЛЯ тридневен срок на синдика за встъпване от датата на уведомяването му.

            УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно чл. 40 от приложимия Регламент / ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г.

            Указва на временния синдик, че следва да изпълни задълженията си по чл. 668 от ТЗ, в срок най-късно пет работни дни преди датата на насроченото Първо събрание на кредиторите с оглед възможност желаещите лица да се запознаят с документите, както и да предприеме действия по чл. 652 и сл. от ТЗ, като съобрази, че съгласно чл. 43, ал.2 от Закона за особените залози, активите, върху които е вписано насочване на изпълнение на заложен кредитор са изключени от разпореждане в производството по несъстоятелността.

            СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 14.05.2013г. от 15,30 часа в Съдебна палата, гр. С., бул. „В.” №*, СГС,  заседателната зала на състав VІ-18 с дневен ред по чл. 672 от ТЗ.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: