МОТИВИ: Подсъдимият С.А.С. ***, с
ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение ЗА ТОВА, че в периода на 27.
12. 2014 год. – 30. 12. 2014 год. в гр. Омуртаг, на ул. „Люлин“ № 2, причинил
на Емине М. ХАБИЛЧАУШЕВА на 91 години, негова майка, смърт по непредпазливост,
настъпила на 11. 01. 2015 год., вследствие на умишлено нанесена средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 124 ал. 1 пр.
2-ро, вр. чл.
129 ал. 2 НК.
ОБВИНЕНИЕТО
се поддържа изцяло от представителя на Окръжна прокуратура, пледира за налагане
на наказание лишаване от свобода към средния, предвиден в закона размер,
привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда, отложена по реда на чл. 66
ал.1 НК и определяне на „общ“ режим за изтърпяване.
ПОДСЪДИМИЯТ
не се признава за виновен, моли за оправдателна присъда.
ЗАЩИТАТА на подс.
пледира за постановяване на оправдателна присъда, считайки, че обвинението
срещу подзащитния му не е доказано по несъмнен начин.
СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото, изслуша
показанията на свидетелите, заключенията на експертите и обясненията на подс. С., прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият, на 65 год. и пострадалата Хабилчаушева
– на 91 год. /негова майка/ живеели заедно в гр. Омуртаг на ул. Люлин № 2.
Имота представлявал малка къща с една стая, която обитавала пострадалата, и пристройка в която живеел подс. С.. Хабилчаушева от дълги
години била вдовица. Имала трима сина и една дъщеря. Единия син – Митко А. починал през 2005 год.
а другия – А.С., преди 25 години напуснал страната и от тогава близките му
нямали връзка с него. Дъщерята З.А. *** и рядко посещавала майка си. През
последните десет години подс. и пострадалата живеели
заедно. След смъртта на М. А., Хабилчаушева
прехвърлила собствеността на имота на подс. С..
Повече от 20 години подс. С.
злоупотребявал с алкохол. През 2008 год. претърпял хемарогичен
мозъчен инсулт, но въпреки това продължил да пие. Системно „изпивал“ и без това малките пенсии –
неговата и на майка си. Липсата на средства водела до чести скандали между
двамата. Хабилчаушева се принуждавала да проси, за да
се изхранва. Макар и в напреднала възраст тя била в добро здравословно и
умствено състояние. Не така било с физическото и състояние, което се дължало на
системен недостиг на храна – била изключително слаба и немощна, придвижвала се
бавно, помагайки си с бастун.
Подс. С. не само, че лишавал майка си от пенсия, но и упражнявал
спрямо нея системен физически и психически тормоз през годините. Тя многократно
се оплаквала за това на близки и съседи. Многократно подс.
бил предупреждаван с протоколи да не тормози физически и психически майка
си. В показанията си част от свидетелите
заявиха, че в следствие физическия тормоз се е стигало и до оказване на
медицинска помощ на Хабилчаушева. При един от случаите тя била откарана с
линейка в болницата в гр. Омуртаг, тъй като ръката и била нарязана и счупена.
След пореден побой, с помощта на Асоциация „НАЯ“ на 07.12.2012 год. била
издадена Заповед за незабавна защита № 1877 по реда на чл. 18 ал.1 от ЗЗДН, а
на 19. 02. 2013 год. и Заповед за защита, с която на осн.
чл. 5 ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДН на подс. било забранено
да приближава майка си и жилището и на разстояние по-малко от 50 метра за срок
от една година. Във връзка с
неизпълнение на заповедта, с влязла в сила на 15. 02. 2013 год. присъда № 12 от
30. 01. 2013 год. по НОХД № 32/13 год. на РС Омуртаг, подс.
С. бил осъден за извършено от него престъпление по чл. 296 ал.1 НК на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок то ТРИ
години. Непосредствено след това подс. отишъл да
живее в с. Панайот Хитово, общ. Омуртаг. За един период от около 6 месеца
двамата живели разделени, до момента в който Хабилчаушева
поискала подс. да се върне при нея, за да я гледа. С
определение по гр. дело № 767 от 2013 год., разгледано на 02.10.2013 год. ОРС
отменил заповедта за защита, а подс. се върнал да
живее при майка си.
В периода 5 – 10. 12. 2014 год. Хабилчаушева
била на лечение в МБАЛ – АД гр. Омуртаг. Лечението било с диагноза обструктивна белодробна болест и болест на паркинсон. Изписана
била в добро общо състояние. В този период подс.
посещавал майка си в болничното заведение, държал се добре с нея, носел и
храна.
На 27. 12. 2014 год. Хабилчаушева
била посетена в домът си в гр. Омуртаг от св. С.И., св. А.Д. - нейни племенници, и съпругата
на Д. – св. Н.Д.. Намерили пострадалата на леглото заспала. С влизането им тя
се разбудила, помогнали и да седне на леглото, разговаряли, в с. з. заявявиха, че леля им била в добро настроение. Двете жени
се погрижили за нея – измили тялото и, подстригали я, изрязали и ноктите,
облекли и чисти дрехи. Направило им
впечатление, че устната на Хабилчаушева е спукана,
като последната казала, че подс. го направил с ръце,
вкарвал пръстите си в устата и. Поискала от племенницата си да я вземат да я
гледат, защото не се чувствала добре със сина си. И двете свидетелки
категорично заявиха, че не са виждали синини или каквито и да е наранявания по
тялото, и лицето на възрастната жена. Престояли
в къщата около час и половина – два, след което, около обяд си тръгнали.
На 30. 12. 2014 год. около 09.00ч. подс.
С. отишъл в домът на св. А.Д. и му казал, че майка му умира. Обадили се и на
други роднини. Св. Д., съпругата и сестра му били едни от първите, които
пристигнали в къщата. Заварили Хабилчаушева на
леглото, завита с юрган, дишала тежко. Събрали се и други роднини, след известно
време се появил и св. Х.. Направило му впечатление, че лицето на леля му е в
синини и казал да извикат „бърза помощ“. В ранния следобед домът на
пострадалата бил посетен от екип на бърза помощ. Св. Ф. Х. – медицински фелдшер – прегледал Хабилчаушева и след като констатирал, че тя е в кома,
с множество синини по лицето, я
транспортирал до МБАЛ гр. Омуртаг. Повикан бил невролог, направен бил скенер и Хабилчаушева била транспортирана до Спешно отделение на
болницата в гр. Търговище от св. Х. – лекар в спешна помощ в гр. Омуртаг. Била
настанена в ОАРИЛ в коматозно състояние вследствие
контузия на мозъка, където престояла до 11. 01. 2015 год. когато, въпреки
проведеното лечение, в 06.30 ч.
починала.
На ДП са
назначени няколко експертизи. Съдебно – медицинската експертиза на труп, изслушана и приета в с.з.
от съда е дала следното заключение: По
тялото на пострадалата са установени травми от удари с, и върху твърди тъпи
предмети – масивни кръвонасядания по лявата половина
на мозъчния череп и лявата лицева половина, кръвонасядания
по лявата странична повърхност на шията и по горната повърхност на лявото
рамо. Масивно кръвонасядане
по дясната задно-странична повърхност на гръдния кош, кръвонасядане
по задната повърхност на дясната раменница. Малък
травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки,
в ляво теменно, оток на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета.
Хипостатична /застойна/
двустранна бронхопневмония.
Причината за смъртта на Емине Хабилчаушева е остра сърдечно съдова слабост в резултат на
развила се като усложнение на черепно мозъчната травма и контузията на гръдния
кош хипостатична бронхопневмония. Експертизата е
категорична, че между развилата се хипостатична бронхопнивмония, вследствие на която е настъпила смъртта,
контузията на гръдния кош и черепно мозъчната травма има пряка и непосредствена
причинна връзка.
Съдебно
– медицинската експертиза /по писмени данни/ е категорична, че всички констатирани по
тялото на Хабилчаушева увреждания са причинени преди
приемането и в ОАРИЛ при МБАЛ – АД гр. Търговище на 30. 12. 2014 год., като
може да се приеме, че са получени няколко часа преди приемането и.
Установените масивни кръвонасядания по дясната задно странична повърхност на
гръдния кош и по задната повърхност на дясната раменница
са в резултат от действието на твърд тъп предмет с широка удряща повърхност и
могат да бъдат получени при падане на терена. Кръвонасяданията
по лицето /челото и лявата скула / а също така и по лявата странична повърхност
на шията и горната повърхност на лявото рамо са в резултат от удари с твърд тъп
предмет – могат да бъдат получени от нанесени удари с юмруци или ритници.
На ДП е
назначена и комплексна съдебно – медицинска експертиза с участието на съдебен лекар, ортопед и специалист вътрешни
болести. Съдът изслуша и прие заключението и на тази експертиза. Според
експертизата пострадалата Хабилчаушева е приета в
ОАРИЛ при МБАЛ-АД гр. Търговище в коматозно състояние
вследствие травми по главата и лицето. Тези травми са получени от действието на
твърди тъпи предмети и масивно кръвонасядане по
дясната задно странична повърхност на гръдния кош, с придружаващи заболявания –
хронична обструктивна белодробна болест, белодробен емфизем и пневмофиброза.
От 05. 12. 2014 год. до 10. 12. 2014 год. Хабилчаушева е била на лечение във вътрешно отделение на МБАЛ
– АД гр. Омуртаг за хронична обструктивна белодробна
болест и болест на паркинсон, като е отбелязано, че тя страда от тези заболявания
дълги години. Лечението на тези хронични заболявания в амбулаторни условия е
постоянно медикаментозно.
Травматичните увреждания по главата, лицето и шията вляво, и
по горната повърхност на лявото рамо са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети – получени най- вероятно от нанесени удари с ръце – юмруци. Травмите
на гръдния кош в дясно задно странично и по задната повърхност на дясната раменница са в резултат от действието на твърд тъп предмет
с широка удряща повърхност и могат да бъдат получени от падане върху пода,
земята и др.
Експертизата приема, че установените видими травматични
увреждания /масивни кръвонасядания/ по главата,
лицето и тялото са получени в периода от 27. 12. 2014 год. и 30. 12. 2014 год.
защото установените хематоми по главата, лицето и тялото - интензивно тъмносинкавоморави,
както и липсата на възпалителни усложнения от страна на белия дроб при приемане
на Хабилчаушева в ОАРИЛ, ако травмите са били
получени преди 27.12.2014 год. , до приемането и на 30. 12. 2014 год. е можело
да настъпи смъртен изход, или поне е щяла да се развие застойната
бронхопневмония.
Заключението
на назначената на ДП съдебна психолого – психиатрична експертиза е, че подс. С. е бил вменяем преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние.
Експертизата не е констатирала разстройство на умствено – паметовата
дейност, мисловния процес и волевия импулс. Способен е правилно да възприема
фактите и обстоятелствата в процеса и да дава достоверни обяснения.
Интелектуално – паметовия капацитет на подс. е в рамките на гранична норма, отговаряща на
възрастта, социалния опит и образователно равнище. Експертизата е отчела
органични промени, които обаче отдава на атеросклеротичен процес, а не на ниво деменция. Касае се за емоционални изблици, импулсивност, инстиктивност, грубост, неприветливост, склонност към
конфликти, спорове и недоразумения в които се явява активна, провокираща
страна. Властен, когато контактува с по – слаби, реагира с раздразнение,
грубост и гняв на забележки. При противопоставяне става сърдит, недоволен,
враждебен. Импулсивността, грубостта, конфликността
са част от характера на подс. изграден с годините.
Експертизата приема, че подс. не страда от психическо
заболяване в тесния смисъл на думата, т. е. може да носи наказателна
отговорност.
Въз основа на всичко казано до тук, съобразявайки се с
показанията на свидетелите И., Д. и Д., и със заключението най-вече на
комплексната съдебно – медицинска експертиза, съдът стигна до извода, че подс. С., в периода от ранните следобедни часове на 27. 12.
2014 год. до сутринта на 30. 12. 2014 год. е нанесъл побой на майка си –
пострадалата Хабилчаушева. Касае се за нанасяне на
три или четири удара с ръка в областта
на главата и рамото. Всъщност отоците, констатирани от експертизата, са по
главата, лицето, шията и горната повърхност на лявото рамо, като експертите са
категорични, че те са получени с отделни удари – не е възможно да бъдат
получени с един или два удара, а точно с четири, предвид местонахождението и
състоянието на телесните повърхности. Вследствие на тези удари пострадалата е паднала
на земята и е получила нараняването на гръдния кош в дясно
задно странично и по задната повърхност на дясната раменница.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че към
27.12. 2014 год. Хабилчаушева е била в добро /за
възрастта и състоянието си/ здраве. Със сигурност не е имала констатираните в
един по-късен етап следи от нанесени удари, защото св. И. и св. Д. са я измили,
почистили и преоблекли с чисти дрехи, и биха видели, ако тя е имала наранявания
по тялото. Колкото до тези по лицето, ако са били получени по-рано щяха да
направят впечатление освен на тях и на св. Д.. И тъй като заключението на
експертизата, съобразено със обективните находки, а и с общото състояние на Хабилчаушева при приема и в ОАРИЛ, също е в този смисъл,
съдът прие този факт за безспорно установен – нараняванията и са причинени в
периода сочен в ОА – 27-30.12.2014 год.
Изпадането в коматозно /безсъзнателно/
състояние, по медицински критерии съставлява разстройство за здравето, временно
опасно за живота и е средна телесна повреда по см. на чл. 129 ал.2 НК. Наред с
това безспорно е установено, че причината
за смъртта на Емине Хабилчаушева е остра сърдечно
съдова слабост в резултат на развила се като усложнение на черепно мозъчната
травма и контузията на гръдния кош хипостатична
бронхопневмония. Експертизата е категорична, че между развилата се хипостатична бронхопнивмония,
вследствие на която е настъпила смъртта, контузията на гръдния кош и черепно
мозъчната травма има пряка и непосредствена причинна връзка.
По делото бяха разпитани множество свидетели. От показанията
на по-голяма част от тях става ясно, че подс. от
дълги години злоупотребява алкохол. В нетрезво състояние ставал раздразнителен,
заядлив, склонен към скандали. Безспорно е, че в такова състояние той е
проявявал агресия към околните, но най вече към майка си. Тези техни взаимоотношения
са били известни както на служителите от полицията, така и на част от
медицинския персонал на болницата в града. И това е било системно негово
отношение през годините. Наложила се е намеса на Асоциация „НАЯ“ вследствие на което подс.
е било забранено да доближава майка си. За неизпълнение на тази забрана е
осъден с влязла в сила присъда. Вярно, че след като той живял отделно от майка
си за около шест месеца, тя решила отново да го допусне до себе си, но съдът не
приема тезата на защитата, че от този момент нататък подс.
е променил отношението си и не е посягал на възрастната жена. И това е така,
защото, Хабилчаушева
се е оплакала на племенниците си, че той бъркал в
устата и /устната и била спукана/, изразила желание да я вземат да я гледат,
казала, че синът и я тормози. От друга страна дори и до този момент той да се е
въздържал от агресия спрямо майка си, безспорно и е нанесъл побоя вследствие на
който тя е изпаднала в безсъзнание.
Част от свидетелите, както и подс.
С. заявиха, че Хабилчаушева е била във влошено
здравословно състояние, губела равновесие, често падала. Разбира се, предвид най-вече възрастта на
пострадалата, както и безспорния факт, че тя е била изключително слаба физически,
напълно възможно е да е губела
равновесие, да е падала, да се е наранявала.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът изключи възможността
констатираните наранявания да са получени при такова падане. И това е така,
защото по – горе беше описан механизма по който съдът прие, че те са настъпили.
Касае се за няколко наранявания, които не могат да настъпят само от падане –
тогава би имало една, или най-много две обективни находки /наранявания/, в
случая те са четири, на такива места, на които не могат да се получат при едно
падане.
Предвид горното съдът прие, че за периода 27 – 30. 12. 2014
год. в гр. Омуртаг, подс. С. причинил по
непредпазливост смъртта на майка си Емине Хабилчаушева,
настъпила на 11. 01. 2015 год. вследствие умишлено причинена средна телесна
повреда – изпадане в безсъзнателно състояние, което от своя страна е разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Касае се за деяние по чл. 124 ал.1 пр. 2-ро вр.
чл. 129 ал.2 НК. Затова съдът призна подс.
С. за виновен по така предявеното му обвинение.
Престъплението по чл. 124 НК се характеризира с това, че
изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда.
То поражда два резултата – по-близък, непосредствен – телесната повреда, и един
по-далечен резултат – смъртта. Причинната връзка между изпълнителното деяние и
смъртния резултат е косвена, опосредствана от междинното състояние на
пострадалия – телесната повреда. Субективната страна на престъплението обхваща
две форми на вина – умисъл към по – близкия и по – лек резултат, и
непредпазливост към последващия по – тежък резултат. Известно е, че психическото
отношение на дееца към извършеното определя формата на вината. В конкретния
случай сме изправени пред такъв случай – подс. С.
съзнателно и целенасочено нанесъл удари по лицето на пострадалата, причинявайки
и констатираните увреждания, довели до изпадането и в безсъзнателно
състояние. Това безсъзнателно състояние,
е породено от травматичния излив на кръв по меките
мозъчни обвивки, в ляво теменно, оток на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета. Т. е. подс. е
действал в условие на пряк умисъл нанасяйки телесното увреждане – целял е
увреждане на здравето на пострадалата. При последвалия резултат – настъпилата
смърт на пострадалата, подс. е действал в условие на
непредпазливост – налице е престъпна небрежност, защото той е можел, а и е бил
длъжен да предвиди настъпване на крайния резултат – предвид напредналата
възраст, предвид заболяванията и физическото състояние на пострадалата.
При определяне размера на наказанието, съдът обсъди всички
обстоятелства по делото – отегчаващи и смекчаващи.
И на досъдебното производство, и пред съда подс. дава обяснения, но не признава вината си. Касае се за
причиняване на телесна повреда, в последствие и смърт на рождена майка. Това
негово поведение – изблици на грубост и гняв към една стара, болна и беззащитна
жена, съдът кредитира като отегчаващи вината обстоятелства. Всъщност това се
сочи и в приложената СППЕ, която описва психологичния му профил. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът обсъди и факта, че подс.
има влязла в сила присъда, като тя е постановена във връзка с неизпълнение на Заповед за защита, издадена по същия повод
– осъществен физически и психически тормоз над пострадалата.
Бяха отчетени и смекчаващи вината обстоятелства –
напредналата възраст и здравословното състояние на подс.
С.. Установи се, че през последните няколко месеца той е полагал грижи за
пострадалата.
За конкретното деяние законодателят е предвидил наказание от
ДВЕ до ОСЕМ години лишаване от свобода. Преценявайки изложените по-горе
съображения, съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.
36 ал.1 НК, на подс. следва да се определи наказание
към специалния минимум – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Определено в този
размер наказание би подействало превъзпитаващо на подс.
и би осъществило целите си в генерален план.
И тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок
по влязла в сила осъдителна присъда от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,
отложена по реда на чл. 66 ал.1 НК за
извършено престъпление по чл. 296 ал.1 НК, на осн.
чл. 68 ал.1 НК същата беше приведена в изпълнение.
Така определените наказания следва да бъдат търпяни при първоначален „СТРОГ“ режим на осн. чл. 61 т.3 вр. чл. 59 ал.1
ЗИНЗЗ.
На подс. С., като изтърпяно на осн. чл. 59 ал.1 НК беше приспаднато времето през което е
бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.
Веществените доказателства по делото бяха отнети в полза на
държавата на осн. чл. 53 ал.2 НК и беше постановено
тяхното унищожаване като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените по делото
разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: