№ 1955
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100514445 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.10.2021 год., постановено по гр.дело №65014/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 25 с-в, са отхвърлени предявените от М.НА В.Р. срещу Й. К. Ч. искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 425 лв. –
обезщетение за неоснователно обогатяване – получени без основание от ответницата
възнаграждения от съда за изготвени експертизи в качеството й на вещо лице – държавен
служител по ЗМВР в НИКК-МВР и по ЗДСл, по служебно правоотношение през периода от
01.01.2016 год. до 30.06.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.12.2020 год. до окончателното й изплащане и
сумата от 106.68 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
28.02.2018 год. до 31.12.2020 год. върху главницата от 370 лв. – претендирана с покана за
изпълнение, като ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 300 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника М.НА В.Р.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че не е налице обедняване на ищеца, макар да било
установено, че ответницата е получила претендираните суми в размер на 425 лв., в
качеството си на вещо лице – служител на МВР, явило се и защитило изготвени от него
експертни заключения в съдебни заседания през 2016 год. и 2017 год. по наказателни дела.
Неправилно бил приложен материалния закон, а именно чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015
1
год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в актуалната към
исковия период редакция. СРС бил счел, че до изменението в Наредбата, обнародвано в ДВ,
бр.82 от 05.10.2018 год., законодателят не бил включил възнаграждението за явяване в
съдебно заседание по чл. 21, ал. 1 в рамките на разходите на труд, консумативи и режийни
разноски, включително по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР, които подлежали на плащане на
полза на МВР, както и че нормата на чл. 22 от Наредбата действала занапред. В глава ІV от
Наредбата били регламентирани условията и реда за определяне и изплащане на
възнагражденията на вещите лица. Съгласно чл. 19 от Наредбата, вещото лице имало право
да получи възнаграждение за извършената експертиза, както и да му бъдат присъдени
разходите за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно
и компютърно време, както и други необходими разходи. За служителите на МВР, които
извършвали дейност по изготвянето и защита на експертизи, която била заложена в
длъжностната характеристика като основно служебно задължение, получавали съответното
възнаграждение от МВР. Нормата на чл. 22 от Наредбата била специална и се отнасяла до
начина на заплащане на експертизи, изготвени от служители на МВР, какъвто била и
ответницата. Видно било от представената по делото длъжностната характеристика на
ответницата, че в служебните й задължения било включено участието й като вещо лице при
оглед на местопроизшествия и други процесуални действия, при спазване на изискванията
на НПК, в т.ч. защита на експертизи в съдебни заседания. За времето, през което била
изготвяла съответните експертизи, респ. била се явявала в съдебни заседание за изслушване
и защитата им ответницата била получавала ежемесечно възнаграждение от МВР. Ако се
приемела тезата на първоинстанционния съд, то това означавало ответницата да получи за
една и съща извършена работа две възнаграждения – от МВР и от съответния съд. По своята
същност експертно- криминалистическата дейност била комплекс от дейности, свързани е
откриването, фиксирането, изземването и изследването на доказателствени средства,
изготвянето на експертизи и тяхната защита. Съгласно нормативната уредба, извършването
на възложените им по съдебен ред от съответните ръководители експертизи/експертни
изследвания било служебно задължение на служителите на НИК, а явяването им пред съд
при призоваване в тази връзка /например за разпит/защита на експертизата/ било свързано с
изпълнението на конкретно задължение и било по повод неговото изпълнение.
Процесуалното действие по явяване пред съд за изслушване и защита на експертното
заключение представлявало последен заключителен етап от извършването на експертизата,
тоест включвало в понятието „труд” по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР. Съгласно посочената
законова норма, когато за извършването на експертизата бил определен служител на МВР,
ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащали на МВР направените разходи за
труд и консумативи и режийните разноски. Без явяване на експерта и защита на
експертизата му в съдебно заседание, същата нямало да бъде приета и съответно нямала да
послужи по делото т.е. процесът по изготвяне на експертизата включвал и нейната защита в
съдебно заседание – това бил единен процес, който бил свързан и представлявал изпълнение
на служебните задължения на служителите на НИК-МВР. Първоинстанционният съд не бил
тълкувал както какво се включвало в „труда“, който се заплащал на МВР по силата на чл. 22
2
от Наредбата. Той несъмнено включвал и работата по защита на експертизата в съдебно
заседание. В случая ползвайки цялата материална база и направените от МВР инвестиции за
повишаване на квалификацията на служителя, ответницата се била обогатила неоснователно
с процесната сума. В закона било регламентирано всички разходи, свързани с извършване на
експертизата – от изготвяне на експертното заключение до изслушването му пред съда, да се
подчиняват на един и същи режим, а именно да се заплащат на МВР, когато вещото лице е
служител на министерството. Безспорно в чл. 150, ал. 1 НПК било регламентирано правото
на вещото лице да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите,
които е направило, но не била посочена конкретната форма на това плащане. На
служителите на МВР обаче, било вменено в преките задължения да участват като вещи лица
в съответните процесуални действия, като за осъществяваната от тях служба получавали
възнаграждение, което се полагало за изпълнение на всичките им задължения, в т.ч. и за
изготвяне на експертни заключения като вещи лица. Поради това и неправилен се явявал
изводът на СРС, че защитата на заключението пред органа, които е назначил експерта, не се
включвало в понятието труд. Това следвало от условията, при които служителите на МВР
осъществявали дейността си като вещи лица, а именно за времето, през което те работели по
изготвяне на заключението те не ползвали отпуск, а това ставало в рамките на работното им
време, за което получавали и възнаграждение от МВР. Освен това по делото било
установено, че ответницата била получила възнаграждения за изслушване и защита на
експертизите по личната си банкова сметка, вместо същите да бъдат превеждани по сметка
на МВР, поради което следвало да се приеме, че тя се била обогатил за сметка на ищеца с
получените суми в претендирания размер. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Ответницата по жалбата Й. К. Ч. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че ответницата е
получила процесната сума на годно основание, в качеството си на експерт по наказателни
дела. Към момента на плащането на определеното възнаграждение за явяване и изслушване
в открито съдебно заседание, обстоятелството, че ответницата била служител на МВР било
без значение, тъй като едва с извършената законодателна промяна от 05.10.2018 год.
качеството на лицето – експерт имало значение. В тази връзка следвало да се имат предвид
нормите на чл. 21 и 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица – в действащата им редакция към процесния период. По
делото било установено, че ищецът бил получил дължимите му суми за изготвянето на
самите експертизи в досъдебната фаза на производството от съответния възложител. Освен
това видно било от т. 7 на Заповед № 8121з-1350 от 06.11.2015 год. на министъра на
вътрешните работи относно организацията на дейностите по изготвяне на експертизи и
разходите по изготвянето им, че не било включено възнаграждение за явяването на вещите
лица в съдебната зала. Това следвало и от Заповед № 8121з-1477 от 04.12.2015 год.
Определянето на възнагражденията се извършвало от друг независим орган, който в
нормативно определените рамки конкретизирал съответния размер и субект, на когото да
3
бъде платено. В този смисъл претенцията за неоснователно обогатяване трябвало да бъде
насочена към съответните съдебни инстанции, определили възнагражденията, тъй като
вещите лица се явявали добросъвестни получатели. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
посочи следното:
Безспорно е във въззивното производство, а въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че ответницата е служител на НИКК –
специализиран институт на МВР за извършване на експертно-криминалистична дейност,
научни изследвания в областта на криминалистиката и криминологията и организационно-
методическа дейност, като считано от 26.02.2016 год. е заемала длъжността „специалист ІІІ
степен“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника", а от
01.02.2017 год. – длъжността „старши експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел
„Криминалистична техника", като през исковия период между страните съществувало
служебно правоотношение.
По НОХД № 410/2016 год. по описа на РС – Костинброд било проведено открито
съдебно заседание на 15.12.2016 год., в което участвала ответницата, но не бил даден ход на
делото, като било определено на вещото лице да бъде изплатено възнаграждение в размер
на 30 лв., от които 20 лв. – за явяване и 10 лв. – дневни, от бюджетните средства на съда на
основание чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Сумата била изплатена на ответницата
на 20.12.2016 год. по банков път. По посоченото дело били проведени открити съдебни
заседания на 04.05.2017 год. и на 22.06.2017 год., в които ответницата участвала, но не бил
даден ход на делото, като било определено на вещото лице да бъдат изплатени
възнаграждения в общ размер на 60 лв., от които 40 лв. – за явяване и 20 лв. – дневни.
Сумата била изплатена на ответницата по банков път на 26.06.2017 год.
Установено е също така, че през 2016 год. на ответницата били заплатени
възнаграждения, както следва: 1/ по НОХД №2485/2014 год. по описа на СГС – по 20 лв. от
бюджета на съда, определени за изплащане за явяване в открити съдебни заседания на 22.01,
4
26.02, 18.03, 26.04 и 22.06.2016 год. – общо 80 лв. и 30 лв. за явяване в заседание на
20.09.2016 год., или общо 130 лв.; 2/ по НОХД №5186/2015 год. по описа на СГС – 20 лв. за
явяване в съдебно заседание на 08.06.2016 год. и 3/ по НОХД №2066/2016 год. – 20 лв. за
явяване в съдебно заседание на 24.10.2016 год. /т.е. общо 270 лв. за 2016 год./. За 2017 год.
на ответницата били заплатени възнаграждения в общ размер на 140 лв., както следва: 1/ по
НОХД №3186/2016 год. по описа на СГС – 40 лв. за явявания в две съдебни заседания на
20.02.2017 год. и 22.03.2017 год.; 2/ по НОХД №514/2017 год. по описа на СГС – 20 лв. за
явяване в открито съдебно заседание на 22.03.2017 год.; 3/ по НОХД №1308/2017 год. по
описа на СГС – 50 лв. за възнаграждение – в съдебното заседание по делото, проведено на
24.04.2017 год. е прието заключението на вещото лице и е определено на същото да се
изплати възнаграждение от бюджета на съда; 4/ по НОХД №2117/2017 год. по описа на СГС
– 30 лв. за явяването в съдебно заседание.
С писмо от 09.01.2018 год., получено на 10.01.2018 год., ищецът поканил ответницата да
възстанови сумата от 370 лв. в срок до 28.02.2018 год.
С писмо от 26.05.2020 год., получено на 08.06.2020 год., ответницата била отново
поканена от ищеца да изпълни задълженията си в 7-дневен срок.
Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване
на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да
се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /както се твърди в частност/;
2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на
разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява
имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или
запазване на права /както се твърди в частност/; намаляване на пасива – погасяване или
намаляване на задължения; спестяване на разходи.
Единственият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство
е свързан с това дали е налице основание за изплащане на процесните суми на ответницата в
качеството й на вещо лице по посочените в исковата молба наказателни дела, респективно
обеднял ли е ищецът поради обстоятелството, че тези суми е следвало да бъдат изплатени на
него.
Несъмнено е по делото, че процесните суми в твърдения размер от 425 лв. са получени
от ответницата и при действието на чл. 60 ЗМВР /в редакцията му в ДВ, бр. 53 от 2014 год./
и Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица /в редакцията й преди изменението и допълнението с ДВ, бр. 82 от 05.10.2018
год./.
Съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 ЗМВР, държавните служители, работещи по трудово
правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложни институти,
които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са
5
органи на АМВР и на научно-приложните институти. Когато за извършването на експертиза
е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат
на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски.
На основание чл. 403, ал. 1 ЗСВ е издадена Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като в чл. 20, ал. 1 и 2 е
предвидено, че на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се заплащат
разходите за пътни дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената
експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата
за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 год. /ДВ, бр. 11 от 1987 год./ и
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от
2014 год. /ДВ, бр. 50 от 2004 год./, като пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко
явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е
призовал. Съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата, при явяване на вещо лице и отлагане на
делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и
възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв.; такова възнаграждение, освен посочените в
ч. 20, ал. 2 разноски, се заплаща и при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по
изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Съответно според
разпоредбата на чл. 22 от Наредбата, когато за извършването на експертиза е определено
вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на
министерството направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски. При
извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР, разходите за труд,
консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по образец, утвърден със
заповед на министъра на вътрешните работи – чл. 23, ал. 3 от Наредбата.
На 06.11.2015 год. министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-1350
относно създаването на организация на дейностите по изготвяне на експертизи в МВР,
определяне на разходите по изготвянето им и контрол върху приходите, които следва да
постъпят в бюджета на МВР, предвиждаща изготвянето на сметки за направените разходи за
извършените експертизи, включващи разходи за труд, режийни разноски и разходи за
консумативи, на 04.12.2015 год. – Заповед №8121з-1477 за утвърждаване на разходи за
консумативи по изготвяни експертизи /в т.ч. от НИКК/ и на 18.12.2015 год. – Заповед
№8121з-1544 за определяне на разходите за труд и режийни разноски, условията и начините
за изчисляване на данъци при извършване на експертизи от експерти от звената на МВР,
която впоследствие е изменена със Заповед №8121з-992 от 12.09.2016 год.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че дейността по
извършване на експертизи /включваща и участие в съответните производства/ е възложена
на служителите на съответните институти на МВР, в т.ч. Националния институт по
криминалистика и криминология /понастоящем Национален институт по криминалистика/,
като същата се явява специфична служебна дейност по смисъла на § 1, т. 26 а от ДР на
ЗМВР и според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от закона, за изпълнение на специфични
служебни дейности на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
6
към основното месечно възнаграждение. Следователно за осъществяваните дейности
служителите на НИКК получават възнаграждение, което се полага за изпълнение на всички
техни задължения, в т.ч. за изготвяне на експертни заключения като вещи лица, както и
такова за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/ и за полагане на труд на официални
празници /чл. 179, ал. 1 ЗМВР/.
Доколкото разходите във връзка с явяването на вещо лице, което е служител на МВР, за
участие в открито съдебно заседание, в което обаче същото не може да изложи устно
заключението си /по независещи от него причини/ или във връзка с явяването на вещо лице,
което е служител на МВР, пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на
наказателния процес експертиза, са такива за извършена работа, т.е за
отработено/изразходвано време – виж и дефиницията на понятието „действително отработен
час“, съдържаща се в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица; вещото лице винаги се призовава на
заседанието, за да бъде изслушано/разпитано, респ. да потвърди представеното заключение
и да отговори на въпросите, които могат да му бъдат поставени от съда и от страните, а и
даването на заключение е обществен дълг /арг. от чл. 271, ал. 11 НПК/, то правото на МВР
да получи тези разноски по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредбата е обусловено от изготвянето на
сметка по образец /т.е. калкулиране и претендиране в съответното производство/.
В разглеждания случай ищецът нито твърди, нито установява по делото, че е извършил
такива разходи, като липсват и данни, че е създал правила за начина, по който те се
определят/оценяват /при съобразяване на времето, през което експертът изпълнява
задължението си да се яви пред съда, в т.ч. през почивни дни, на официални празници, извън
установеното за него работно време/, както и неговата продължителност, поради което и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано, че в
правната му сфера не е настъпило обедняване, респ. ответницата не се е обогатила за негова
сметка с получаването на процесните суми и е отхвърлил предявените искове.
Отделен е въпросът, че на нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /Нова – ДВ, бр. 82 от 2018
год./ не е придадено обратно действие – същата се прилага считано от 5.10.2018 год., като
нормативната уредба подчинява на един и същ режим условията и реда за определяне на
всички разходи и изплащането им, когато вещото лице е служител на МВР, т.е. всички
разходи трябва да бъдат установени със сметка по образец, утвърден със заповед на
министъра на вътрешните работи /като съдията-докладчик и председателят на съдебния
състав отстъпват от становището си, изразено в Решение от 04.03.2022 год., постановено по
в.гр.дело №12820/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в/.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
7
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да
заплати на ответницата действително направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.10.2021 год., постановено по гр.дело №65014/2020
год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в.
ОСЪЖДА М.НА В.Р., с адрес: гр.София, ул.“******* да заплати на Й. К. Ч. с ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 150
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8