РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Враца, 21.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 22.02.2018г., през
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 635 по
описа на АдмС – Враца за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.215
ал.1 от Закона за устройство на
територията.
Образувано е по жалба на Й.Ц.Н. *** против
ЗАПОВЕД
№503/20.07.2017г. на КМЕТА на ОБЩИНА КОЗЛОДУЙ, с която на основание
чл.225а ал.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Приобщаване
* на част от покрива над поземлен имот с идентификатор 37798.512.116.2 –
„Сграда за търговия“, подблоково пространство разположено в УПИ ХVІІІ , кв.100
с административен адрес *“.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена, без да се изяснят всички
факти и обстоятелства по делото, защото не са удостоверени правомощията на служителите
на ответника да съставят констативния акт, положил началото на
административното производство, не е конкретизирано извършеното нарушение, тъй
като в чл.225 са предвидени няколко хипотези, не е посочена категорията на
строежа и изобщо не е доказано, че се касае до строеж, а не до преместваем
обект, както и няма доказателства, че именно жалбодателят е извършител на строежа.
В съдебно заседание и в писмена защита процесуалния представител на жалбодателя
* Е.М. поддържа още, че административният орган не е изпълнил задълженията си да
събере всички относими доказателства, тъй като не е установил годината на
извършване на строежа, не е изложил съображения относно съответствието му с
действащите правила и норми, за да се прецени дали същият е търпим, което прави
заповедта немотивирана. Сочи се, че обектът отговаря на изискванията за
търпимост, тъй като е извършен преди 2001г. и отговаря на правилата и нормите,
действащи по време на извършването му, както и на сега действащите такива. Иска
се отмяна на оспорената заповед заедно с
всички произтичащи от това законни последици, включително заплащане на
разноските по делото.
Ответникът по жалбата в писмено
становище на процесуалния представител * М.Я. и в съдебно заседание и в писмени
бележки на процесуалния представител * Р.В. оспорва нейната основателност, като
изтъква съображения, че при издаване на заповедта не са допуснати никакви нарушения,
които да сочат на нищожността или незаконосъобразността й. Спазена е
процедурата, като преди издаване на заповедта е съставен и надлежно връчен
констативен акт, обсъдени са събраните в преписката доказателства. С оглед противоречивите данни относно годината на
построяването на обекта, се поддържа, че през всички посочени периоди той не е
отговарял на правилата и нормите на
изграждане на жилищни помещения. Иска
се жалбата да бъде отхвърлена и да се присъдят
деловодните разноски.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че жалбодателят живее в гр.К.
в жилищен */такъв адрес е
посочил като адрес за призоваване
в жалбата си, на такъв адрес са му връчвани книжата в административното
производство/, с който функционално е свързан обектът, предмет на обжалваната пред съда заповед на ответника.
По заявление вх.№905-01-43/10.03.2017г., на 11.05.2017г. е
извършена проверка от служители
на ответника, за резултатите от която са съставени два констативни акта от
същата дата. В Констативен акт №3 е отразено, че жалбодателят е извършил строеж, представляващ приобщаване към * гр.К.
на част от покрива на поземлен имот с идентификатор 37798.512.116.2 – сграда за
търговия, подблоково пространство, разположено в УПИ кв.100
с административен адрес * , без
да представи на проверяващите
строителни книжа и документи. Съставен е и Констативен акт №4 за съответствието
на строежа с действащия ПУП. Преди осъществяване на проверката с писмо рег.№905-01-43/1/ от 24.03.2017г. ответникът
е изискал от жалбодателя да представи относимите към строежа книжа и документи,
като същият е депозирал отговор рег.№905-01-43/2/24.04.2017г., като в
подкрепа на становището си за законност на строежа е цитирал Разрешение за строеж №2/07.01.2014г.
на * на О.К. Това разрешение е представено по делото като част от
административната преписка и има за предмет „Остъкляване на тераса“ с размери
0.9х7.20м, като съществуваща тераса от източната част на*. Представени са и предварително изготвените
документи за издаването му – проект, скица, протокол от общо събрание на
собствениците в блока, обяснителна записка. Приемайки, че представеното от
жалбодателя разрешение за строеж се отнася
за съществуваща тераса, а не към
усвояването на покривната плоча над
магазина, административният орган е разпоредил извършването на проверката, за
която жалбодателят е уведомен с писмо рег.№905-01-43/3/ от 10.05.2017г. Жалбодателят е присъствал при извършване на проверката и съставянето на
констативните актове, но е отказал да ги подпише, което е удостоверено с
подписа на един свидетел. Същите са му
изпратени с писмо рег.№905-01-43/4/ от 12.05.2017г., за което няма данни да е
получено. Изготвено е и Съобщение №1/14.06.2017г. за изготвените констативни
актове, като от представената по делото Служебна бележка с дата 14.06.2017г. се удостоверява, че то
е поставено на строежа чрез залепване по реда на §4 ал.2 от ДР на
ЗУТ. Против констативните актове не са
постъпили възражения, видно от Протокол
№1/27.06.2017г. Приемайки констатациите в приложените констативни актове,
ответникът е издал и оспорената пред съда заповед, като е разпоредил
премахването на строежа, за който е приел, че е незаконен и негов извършител е жалбодателят. По делото са
разпитани свидетелите Г. и Б., които установяват, че строежът в сегашния му вид
съществува от 1999г., ползва се като стая, преди това е имало винкелова конструкция, която е
паднала. Свидетелят Б. заявява, че преди
преустройството е съществувала само покривната конструкция над магазина, не е
имало помещение, нито ограда. От изявлението на жалбодателя в с.з. от
22.02.2018г. е видно, че той не е
инициирал процедура по узаконяване на строежа.
По делото е допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесният обект представлява
строеж, за който няма писмени доказателства кога е извършен, приобщен
функционално към * на * във вход на * и разположен върху покривната плоча
на намиращия се на партера магазин, с
площ приблизително 39.75кв.м. Няма данни и кога е предвиден и построен целият *
но същият е отразен в действащият към момента застроително- регулационен план
/ЗРП/ на града, одобрен със Заповед №92/26.04.2000г. Вещото лице е описало
материалите, от които са изградени ограждащите стени и покрива на обекта, както
и изпълнените вътре в него строително-монтажни работи, което води до извода, че
е извършено пристрояване/надстрояване, което съгласно §5 т.38 от ДР на ЗУТ има
качеството на строеж. Установява се също, че няма доказателства за дадено
съгласие на останалите етажни съсобственици за реализиране на строежа. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че тъй като обектът се намира в жилищен блок
и представлява жилищно помещение, по принцип е допустим, но за да се приеме за
законен съобразно изискванията на ЗУТ, следва да отговаря на допълнителни
условния, едно от които е и недостатъчната
височина.
Заповедта е връчена на жалбодателя с
писмо рег.№905-01-43/5/ от 25.07.2017г. на 24.08.2017г.,видно от известието за
доставяне, а жалбата против нея е предявена на 05.09.2017г. с рег.№905-01-43/7/
от същата дата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна
страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване,
поради което е допустимо. По силата на разпоредбата на чл.168 ал.2 от АПК съдът
е задължен да извърши проверка на оспорения административен акт на всички
основания, визирани в чл.146 от АПК, включително и относно нищожност на същия. Заповедта е
издадена от Кмета на Община Козлодуй съобразно
правомощията по чл.225а ал.1 от ЗУТ / строежът е четвърта категория съгласно
чл.137 ал.1 т.4 б.“б“ от закона /предоставени му с изменението, направено в ДВ бр.82/2012г., в
сила от 26.11.2012г. Произнасянето с
акта е по въпрос от материалната и териториална компетентност на кмета на
общината, спазена е изискуемата се писмена форма, поради което същият е валиден.
Преди издаване на заповедта са извършени действията, предвидени в чл.225а от ЗУТ, поради което не е допуснато и нарушение
на процедурата за установяване на незаконно строителство.
Съдът намира, че се касае до незаконен
строеж, доколкото за изграждането на същия не са издадени съответните строителни книжа. При
така възприетото съдът следва да се произнесе по въпроса дали е
налице търпимост на този строеж, което би било пречка за събарянето му, макар и
без възможността да бъде узаконен. За да се приеме, че този строеж е търпим,
той следва да отговаря на правилата и нормите за застрояване на такъв вид обект
към момента на построяването му или към датата на издаване на заповедта за
събарянето му. От събраните по делото
доказателства се установява, че
обектът е изграден през 1999г.,
когато е действал ЗТСУ. Съдът приема, че се касае до пристрояване/надстрояване
на жилищна сграда в режим на етажна
собственост. Макар да няма представен
инвестиционен проект за жилищната
сграда, не се спори, че покривното пространство над намиращия се на партера
магазин не е част от апартамент *, който
се обитава от жалбодателя. Съдът приема
за безспорно доказано и че пристрояването/надстрояването е извършено от него / показанията на разпитаните свидетели/.
Макар че по принцип изграденият обект
отговаря на предвижданията на ПУП /действащ от 2000г./, според който в
съответното УПИ следва да има жилищна сграда и самият обект представлява жилищно помещение, същият не може да се
приеме за търпим. За да бъде търпим един незаконен обект, в случая изграден без разрешение за строеж и
без строителни книжа и попадащ в хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ,
той трябва да отговаря на всички
изисквания, които е следвало да са
налице, за да бъде издадено такова разрешение. При изграждането на обекта не са
спазени изискванията на чл.56 ал.3 от ЗТСУ, според който в имот, етажна
собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от
един или повече етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в
заявление до общината, по който начин за този етажен собственик се учредява
правото на строеж/надстрояване/пристрояване. Не се спори, че такова съгласие
няма, поради което при изграждането на обекта е нарушена разпоредбата на чл.56
ал.3 от ЗТСУ. Строежът не отговаря и на изискванията на ЗУТ, действащ по
времето на издаване на оспорения пред
съда административен акт, тъй като съгласно чл.183 ал.2 от закона надстрояване
или пристрояване на сграда – етажна собственост, се разрешава въз основа на
договор за учредяване право на надстрояване или пристрояване с нотариална
заверка на подписите на собственика на земята и декларация-съгласие на всички
собственици в етажната собственост. По така изложените съображения съдът намира,
че процесният строеж не може да се
приеме за търпим нито при условията на §16, нито при условията на §127 от ЗУТ,
независимо от обстоятелството, че е
построен преди 2001г.
При така изложените съображения жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Ц.Н.
*** против ЗАПОВЕД №503/20.07.2017г. на
КМЕТА на ОБЩИНА КОЗЛОДУЙ, с която е
разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Приобщаване * на част от
покрива над поземлен имот с идентификатор 37798.512.116.2 – „Сграда за търговия“,
подблоково пространство, разположено в УПИХVІІІ кв.100 с административен адрес *“
ОСЪЖДА Й.Ц.Н. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА КОЗЛОДУЙ сумата от 820 /осемстотин и двадесет/ лева деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: