Решение по дело №1103/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…71

гр. Самоков, 18.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                           

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1103 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„ДММ Консулт” ЕООД, гр. Ц. е предявило срещу „А и Л Корпорация“ ООД, гр. С. искове за заплащане на сумата 20000 лв., представляваща увеличение на стойността на недвижим имот вследствие на полезни разноски, конкретизирани в исковата молба и извършени от ищеца в периода от 01.12.2009 г. до 01.12.2010 г. за същия имот, а именно за самостоятелен обект в сграда представляващ студио – С32, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 65231.919.144.4.40 по одобрената кадастрална карта на гр. С., с адрес на имота к.к. Б., апартаментен  хотел „К.“, етаж 2, с предназначение жилище – апартамент, с площ 47,49 кв.м., както и за заплащане на сумата 10000 лв., представляваща необходими разноски за същия имот извършени от ищеца за периода от 2009 г. до 2019 г., а именно по 1000 лв. за всяка от календарните години в този период, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

Сочи се в исковата молба, че търговското дружество - ищец е собственик на гореописания самостоятелен обект в сграда на основание договор за продажба, сключен с „Т. к. Й.“ ЕООД (понастоящем с наименование „А и Л Корпорация“ ООД) на 03.08.2009 г. с Нотариален акт № .. г. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие съдебния район на РС – Самоков. Към датата на сключване на договора върху имота вече била учредена договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД за обезпечаване на вземанията на банката към продавача по договор за кредит отпуснат за изграждане на апартаментния хотел, в който се намира имота описан в исковата молба.

Ищецът твърди, че в периода от 01.12.2009 г. до 01.12.2010 г. извършил със собствени средства подобрения в собствения си самостоятелен обект в сграда, описан по-горе, изразяващи се в конкретни дейности, описани в исковата молба. Твърди също, че за извършване на тези дейности платил общо 20000 лв. в брой на изпълнител по договор за изработка от 27.11.2009 г. и че с тази сума се е увеличила стойността на собствения му имот. Освен това в периода 2009 г. – 2019 г. ищецът извършил разноски в общ размер 10000 лв. /или по 1000 лв. за всяка от календарните десет години в този период/, които били необходими за извършване на текущи неотложни ремонти и възстановителни дейности в сградата, в която се намира имотът.

Също така се сочи в исковата молба, че продавачът по горепосочения договор за продажба на недвижим имот, а именно „Търговска къща Йолов” ЕООД (понастоящем с наименование „А и Л Корпорация“ ООД), заедно с други юридически и физически лица били осъдени солидарно да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 952695,45 евро – главница по договор за банков кредит сключен на 30.05.2007 г., ведно със седем анекса към него и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2018 г., както и за съдебни и деловодни разноски. За тази сума било образувано изпълнително дело № 117/2018 г. по описа на ЧСИ Васил Недялков, като по това изпълнително дело по отношение на имота, придобит от ищеца, била насрочена публична продан. Изтъква се в исковата молба, че ищецът има право да получи от цената на имота претендираните суми преди ипотекирания кредитор и тези обстоятелства обуславят правния му интерес от предявяване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е заявил в молба, постъпила в съда на 10.02.2020 г. от негов пълномощник, че признава исковете.

По искане на „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София същата е конституирана по делото като трето лице – подпомагаща страна на страната на ответника.

В свое становище третото лице – подпомагаща страна заявява, че исковете са изцяло неоснователни. Оспорва се в това становище ищецът да е извършил лично или чрез другиго посочените в исковата молба строително-монтажни работи, както и да е заплатил реално суми за осъществяването им. В тази връзка в становището на третото лице са изложени подробни съображения и доводи.

Пред съда ищцовото търговско дружество, редовно призовано на посочения адрес за връчване на съдебни снижа (л. 95 от делото), не се представлява и не заявява допълнително становище по исковете.

Ответникът, редовно призован, не се представлява и не заявява становище по исковете.

Третото лице „Първа инвестиционна банка” АД, чрез пълномощника си адв. Н. Николов, заявява, че поддържа писменото становище на банката по исковете.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими. С оглед твърденията в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, те са предявени срещу страна - ответник, притежаващ пасивна процесуална легитимация по тези искове, произтичаща от качеството й на длъжник по обезпечено с ипотека вземане, за чието принудително удовлетворяване е образувано изпълнително производство и изпълнението е насочено върху собствен на ищеца имот, върху който ипотеката разпростира своето правно действие. Процесуалната легитимация на ответника се обосновава с обстоятелството, че при евентуално принудително изпълнение върху собствения на ищеца недвижим имот чрез продажбата му на публична продан ответникът като длъжник по обезпеченото вземане би се обогатил неоснователно за сметка на ищеца от това, че вследствие на разноските (необходими и/или полезни), извършени от собственика на имота, който не е лично задължен по обезпеченото с ипотека вземане, имотът би бил продаден при по-висока цена от тази, на която би бил продаден ако разноските не бяха извършени и по този начин – чрез насочване на принудителното изпълнение върху този имот – би била погасена по-голяма част от задължението му.

По същество исковете са изцяло неоснователни.

В тежест на ищеца е, а изобщо не се установява от доказателствата по делото, същият да е извършил разноски за посочените в исковата молба дейности, довели до увеличаване на стойността на имота му в претендирания размер от 20000 лв. Представеният с исковата молба договор за изработка от 27.11.2009 г. не е от естество да установи изпълнението на уговорените с него дейности, но дори и той е изключен от доказателствата по делото на основание чл. 183 от ГПК. Евентуалното извършване на тези дейности и евентуалното увеличение на стойността на имота вследствие на тях биха могли да се установят от допуснатата с протоколно определение от 16.11.2020 г. съдебно-техническа експертиза по искане на ищеца, но въпреки нарочно предоставената му възможност (на ищеца на съобщения адрес за призоваване и съобщения адв. Т. Л. е изпратена нарочна призовка със съответните указания), ищецът не е внесъл депозит за възнаграждение на вещо лице по тази експертиза. Поради това допускането й е отменено с протоколно определение от 15.02.2021 г. Вярно е, че съдебно-техническата експертиза не следва да се възприема като единственото възможно доказателствено средство за извършването на процесните дейности в имота и за отражението им върху неговата пазарна цена, но е вярно и това, че други доказателства са тези обстоятелства не са ангажирани от ищеца.

Наред с това, представеният с исковата молба препис от разписка от 27.11.2009 г. за плащане на сумата 10000 лв., представляваща според твърденията на ищеца необходими разноски за поддръжката на имота за периода 2009 г. – 2019 г., също е изключена от доказателствата по делото с протоколно определение от 15.02.2021 г., постановено на основание чл. 183 от ГПК – отново поради процесуалното бездействие на ищеца за изпълнение на надлежно съобщеното му по горепосочения начин задължение за представянето й в оригинал съгласно протоколното определение на съда от 16.11.2020 г., постановено в отговор на искането на третото лице.

Нещо повече, приетото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза също опровергава твърденията на ищеца, че е извършил процесните необходими и полезни разноски за имота.

Тук е мястото да се посочи, че извършеното от ответника в хода на делото признание на исковете не обвързва съда с извод за тяхната основателност. По делото е конституирано трето лице – подпомагаща страна на страната на ответника, което е оспорило исковете и е заявило становище за тяхната неоснователност. Очевидно е с оглед обстоятелствата по делото, че между процесуалните действия на ответника и на подпомагащото го трето лице е налице противоречие. То е обусловено от обективно съществуващо противоречие в интересите им – от една страна липса на интерес у ответника от извършване на процесуални действия по защита срещу исковете, тъй като отдавна се е разпоредил с имота и от друга – интерес у третото лице исковете да бъдат отхвърлени, за да избегне то конкуренция с материални права на ищеца при удовлетворяване от цената на имота при насочено върху него принудително изпълнение. Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, в това число и да оспори исковете, в какъвто случай, предвид материалния му интерес от отхвърлянето им, релевантните за спора факти следва да се установят по правилата за разпределение на доказателствената тежест между главните страни, каквато съдът е разпределил с доклада по чл. 146 от ГПК в с. з. на 16.11.2020 г. а не въз основа на признание на исковете, извършено от ответника. Затова и с оглед конкретните характеристики на процесуалното поведение на страните по делото и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от ГПК съдът приема, че признанието на исковете от ответника не обосновава тяхната основателност, нито уважаването им при условията на чл. 237 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото на ищеца не се следват разноски. Такива не се присъждат и на ответника поради това, че не се установява същият да е сторил такива, а и с оглед обсъденото по-горе естество на извършеното от него признание на исковете. Независимо от изхода на делото и предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10 от ГПК, съдът не присъжда разноски на третото лице „Първа инвестиционна банка” АД – подпомагаща страна на страната на ответника „А и Л корпорация” ООД.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ДММ Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление .. срещу „А и Л Корпорация” ООД, .., искове с правно основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 20000 лв., представляваща увеличение на стойността на собствения на „ДММ Консулт” ЕООД недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ СТУДИО - С32, с площ по документ 47,49 кв. м., с идентификатор 65231.919.144.4.40 по кадастралната карта на гр. С., община Самоков, Област София, с адрес: к.к. .., с предназначение: жилище - апартамент, вследствие полезни разноски, които „ДММ Консулт” ЕООД твърди да е извършил в периода от 01.12.2009 г. до 01.12.2010 г. за дейности, изразяващи се в полагане на хидро- и топлоизолация на жилището /студиото/; външна минерална мазилка и пластмасови врата и прозорци /PVC дограма/ на жилището; тераса - дървен парапет и под с теракот; външни стени на жилището /откъм коридора/ - поставяне на гипскартон, боядисване с латекс, таван - боядисан с инсталирано осветление /лампи/; ревизионна шахта на жилището - вертикални и хоризонтални щрангове; водомери и топломери; вътре в жилището - ВиК инсталация и канализация, ел. инсталация - инсталирани ключове и контакти във всички помещения, ел. табло - апартаментско разпределително табло, противовлажни осветителни тела в мокри помещения, тераси и общи части, звънчева система, прекарване на инсталация за топлоподаване /парно/; в антрето на жилището: входна врата MDF, под с ламинат, стени с тапети, латекс на тавана, осветление и стенно огледало; в банята: под с теракот, стени с фаянс до тавана, санитарно оборудване - тоалетна чиния, мивка със смесителен кран, огледало, поставки за сапунерка и тоалетни принадлежности, сешоар, душ, вана, окачен таван, осветление, лира /радиатор/ за парно, вентилатор и врата от MDF; в дневната: под с ламинат, стени с тапети, латекс на тавана, радиатор за парно, осветителни тела, пластмасови корнизи за пердета; в кухненски бокс /кухненска ниша/: под – ламинат, стени – тапети, мивка със смесителен кран, горен шкаф с надстройка; долен шкаф; въздуховод ведно с абсорбатор; осветление, както и за заплащане на сумата 10000 лв., представляваща необходими разноски за същия имот, които „ДММ Консулт” ЕООД твърди да е извършил за периода от 2009 г. до 2019 г., а именно за всяка от календарните години за този период за извършване на текущи и неотложни ремонтни и възстановителни дейности в сградата, в която се намира гореописаният недвижим имот, наложени от амортизирането и овехтяването на същата – за смяна на счупен фаянс, ремонт на ел. инсталация, ремонт на ВиК инсталация и подмяна на осветителни тела в общите части, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Решението е постановено при участието на „Първа инвестиционна банка” АД, ., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37 като трето лице – подпомагаща страна на страната на ответника „А и Л Корпорация” ООД, .., със седалище и адрес на управление ..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: