№ 33
гр. гр.Велинград, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100472 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 45 ЗЗД.
Предявен е от ИБР. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.Драгиново, обл.Пазарджик, ул.Поленска № 20, против Н. М. ЮР. - ЕГН
**********, живущ в с.Драгиново , ул.“Пейо Яворов“ № 15, и АЛ. АЛД. Г., ЕГН
********** живущ в с.Драгиново , ул.“Терегово“ № 13, иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД, с който ищецът иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
солидарноо обезщетение за причинените му неимуществени вреди с общ размер
на причинените му неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със
законна лихва от датата на увреждането - 19.04.2020 до окончателното плащане.
В исковата молба ищцецът К. твърди, че със споразумение имащо
значението на влязла в сила присъда по н.о.х.д. №64, по описа за 2021 г. на
Велинградския районен съд /протокол от 17.03.2021 г. ответниците Н.Ю. и А.Г. са
признати за виновни за това, че на 19.04.2020г., в село Драгиново, в съучастие са
му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната
челюст на две места (в областта на 45 и 46 зъб /долу в дясно 5 и 6 зъби/ и в
областта на кондиларния израстък в ляво), наложило оперативно лечение и
имобилизация за 40 дни, с което е нарушено дъвченето и говоренето за около 45-
60 дни - престъпление по чл.129, ал.1 от НК, във връзка с чл. 129, ал.2, чл.20, ал.2
от НК. Твърди се, че с това си деяние ответниците са му причинили
неимуществени вреди, които конкретно се изразяват в болки и страдания от
причинените травми, като било налице двойно счупване на долната челюст.
Твърди, че през цялото време на лечение имал притеснение и чувство за
безпомощност от факта, че не е могъл да ползва устата си за да се храни, да се
обслужва, да говори и общува, както и последващите неудобства във връзка с
очакванията от развитието на лечението, и загубата на зъб, макар и такъв, който
не участва в дъвченето или отхапването. Предвид изложеното счита, че общият
1
размер на причинените му, неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв., и моли
искът му да бъде уважен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците Н.Ю. и А.Г., чрез процесуалния им представител, адв.Ч., с който
признават иска по основание и го ооспорват по размер. Твърдят, че лечението е
продължило около 40 дни, като след инцидента ищецът се съгласил да му
изплатят по 2000 лева, общо 4000 лв. за причинените му болки и страдания, но
когато отишли в дома му и носели парите, той отказал и ги изгонил, като заявяват
готовност и в момента да му заплатят същата. Поддържат, че претендираната с
исковата молба сума е прекомерно завишена с оглед причинените му болки и
страдания и липсата на усложнения и трайни увреждания след лечението и с оглед
принципа за справедливост. Счита, че оздравителния период за всяка от травмите
е протекъл нормално, няма данни да е имало усложнения, както и, че няма данни
увреждането да се е отразило трайно и невъзвратимо върху здравето на ищеца.
Молят съда да присъди обезщетение съобразно практиката на съда при
аналогични увреждания. Приканват ищеца към спогодба /извън съдебна или
съдебна/ относно размера на обезщетението.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна:
С доклада по делото между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: със споразумение по н.о.х.д. № 64, по
описа за 2021 г. на Велинградския районен съд /протокол от 17.03.2021 г.
ответниците Н.Ю. и А.Г. са признати за виновни, за това, че на 19.04.2020г. в село
Драгиново в съучастие са причинили на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст на две места (в областта на 45 и 46
зъб /долу в дясно 5 и 6 зъби/ и в областта на кондиларния израстък в ляво),
наложило оперативно лечение и имобилизация за 40 дни, с което било нарушено
дъвченето и говоренето за около 45-60 дни. Предвид разпоредбата на чл. чл. 300
ГПК във вр. с чл. 413, ал. 1НПКвлязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което същите същото се явяват доказани по настоящото дело. .
За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е
необходимо да са налице кумулативно следните елементи: противоправно деяние
/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между вредата и поведението
на ответника.
В конкретния случай между страните не е спорно, а и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 19.04.2020г., в село
Драгиново ответниците са нанесли побой над ищеца, за което със споразумение
по н.о.х.д. №64, по описа за 2021 г. на Велинградския районен съд ответниците
Н.Ю. и А.Г. са признати за виновни. Предвид разпоредбата на чл. чл. 300 ГПК във
вр. с чл. 413, ал. 1 вр. ал. 3 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което същите се явяват доказани по настоящото дело.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А.И. К., се
2
установява, че на процесната дата племенникът му- ищеца му се обадил по
телефона, а той след като се обадили на тел.112 го откарал в Спешна помощ,
където установили, че има счупена кост на челюстта, направили му снимка и го
оставили в лечебното заведение. След това последвала операция, като след нея
ищецът не можел да говори, нито да се храни, челюстта му била обездвижена,
като това продължило около 40-50 дни. От разпита на свидетеля става ясно, че
след оперативната интервенция ищецът не можел да говори, наложило се да го
хранят със сламки, бил вързан, приемал силни болкоуспокоителни медикаменти,
като това продължило около 2 месеца. Свидетелят излага, че след първата
операция настъпили усложнения, които наложили цепене на челюстта, което
отново довело до невъзможност ищеца да говори и да се храни, като това
продължило около още 2 месеца. От показанията му става ясно още, че във връзка
с този втори престой в болницата на ищеца изписали нови лекарства след
цепенето и той не можел да говори, като и сега му е трудно, завлича думите и не
може да ги изказва. Свидетелят излага, че ищецът преживял много тежко всичко,
което му се случило, като общо около четири месеца продължило лечението му
след инцидента. През това време не можел да говори и да се храни норбално, бил
вързан със железни скоби, като и в момента му е труден говора и изпитва болка в
областта на увредата, има главоболие, а и му паднал зъб, като всичко това станало
вследствие на ударите, които му били нанесен.
Съдът кредитира в цялост показанията на този свидетел, като
кореспондиращи си с останалия събран доказателствен материал, последователни
и логични. Неговите показания почиват на непосредствени възприятия относно
последиците след самия инцидент и състоянието на ищеца по време и след него,
поради което съдът им дава вяра като пълни и първични при съобразяване
евентуалната му заинтересуваност от изхода на спора.
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че всички елементи от
състава на непозволеното увреждане са налице. Установи се, че е налице
противоправно деяние извършено от ответниците Н. М. ЮР. и АЛ. АЛД. Г..
Безспорно е, че в резултат на деянието им, ищецът е изпитал болки и страдания в
един сравнително продължителен период, за което му се е наложило оперативно
лечение, както и да излезе в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Установи се по несъмнен и категоричен начин, че е налице пряка причинна връзка
между противоправното деяние на ответниците и причинения вредоносен
резултат, а именно посочените травматични увреждания на ищеца, изпитаните от
него болки и страдания във връзка с тях. Вината на ответниците е доказана по
несъмнен начин с постигнатото споразумение по н.о.х.д. №64, по описа за 2021 г.
на Велинградския районен съд.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 1 вр. ал. 3 НПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което същите същото
се явяват доказани по настоящото дело.
Съгласно чл. 51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение при деликтната отговорност се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случая се претендират неимуществени вреди.
3
Така описаните болки и страдания безспорно съставляват неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат от деянието на ответниците, извършено на
19.04.2020 г. и подлежат на репариране от тяхна страна.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
съдът определя по справедливост. Тъй като претърпените от ищеца
неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат
обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В настоящия
случай следва да се вземе предвид начина на извършване на противоправното
деяние и характера на претърпените телесни увреждания – счупване на долната
челюст на две места (в областта на 45 и 46 зъб /долу в дясно 5 и 6 зъби/ и в
областта на кондиларния израстък в ляво), наложило оперативно лечение и
имобилизация за 40 дни, с което било нарушено дъвченето и говоренето за около
45-60 дни. Съдът отчита преживените от ищеца физически болки, страдания и
морални неудобства. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, от
които безспорно се установи, че травмите на ищеца са отзвучали за около четири
месеца, като и към настоящия момент изпитва затруднения в говора и болки в
областта на нанесените телесни увреждания. От друга страна се установи, че са
възникнали усложнения при възстановяването на ищеца, които са наложили
повторна оперативна интервенция, обездвижване, а в крайна сметка се е стигнало
и до отпадането на зъб. В тази връзка следва да се отбележи, че при определяне на
сумата, с която неимуществените вреди трябва да бъдат компенсирани, съдът не
изхожда от общоприети средни размери за всички случаи на телесни повреди от
даден характер, а изследва особеностите на конкретния случай, като трябва да
отчете какви вреди са причинени на конкретното пострадало лице с оглед на
обективно съществуващи обстоятелства, свързани с неговата възраст,
здравословно и семейно състояние и начин на живот. То има компенсаторен
характер и осигурява възможност страданието да се компенсира с други блага от
увреденото лице. С оглед събраните по делото доказателства за конкретните
особености на увреждането / броя, вида и степента на уврежданията/,
продължителността и интензивността на физическите и психически страдания на
ищеца, данните за конкретни вредни последици, които са довели до конкретна
промяна в начина му на живот, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат причинените му
на 19.04.2020 год., телесни увреждания е 6000 лв., като до този размер
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния
предявен размер от 10000 лв. следва да се отхвърли. Съдът намира, че така
посочения размер напълно съответства с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
обезщетява справедливо претендираните неимуществени вреди, като размерът им
е съобразен и с обстоятелството, че не трябва да водят до обогатяване за
пострадалия, а единствено възмездяване на причинените му вреди.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането - 19.04.2020 г., до
4
окончателното изплащане на сумата.
По разноските в производството:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 720 лв.. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
имат право на направените от тях разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска, но доколкото не се представят доказателства да са сторени такива,
съдът не следва да се произнася по отговорността за тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД Н. М. ЮР. - ЕГН **********, живущ в
с.Драгиново , ул.“Пейо Яворов“ № 15, и АЛ. АЛД. Г., ЕГН ********** живущ в
с.Драгиново , ул.“Терегово“ № 13 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ИБР. М. К.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Драгиново, обл.Пазарджик, ул.Поленска
№ 20, сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат причинените му на 19.04.2020 год., в с. Грашево, телесните
увреждания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 6000 лв.
до пълния предявен от 10000 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н. М. ЮР. - ЕГН **********, живущ в
с.Драгиново , ул.“Пейо Яворов“ № 15, и АЛ. АЛД. Г., ЕГН ********** живущ в
с.Драгиново , ул.“Терегово“ № 13, ДА ЗАПЛАТЯТ на ИБР. М. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Драгиново, обл.Пазарджик, ул.Поленска № 20,
сумата от сумата от 720 лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5