РЕШЕНИЕ
№ 3546
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110140072 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. Б. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес [населено място], [улица], офис - партер, с която срещу
[фирма] е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 1 199,37 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода месец 02.2012 г. – месец 01.2013 г., доставена до топлоснабден имот –
апартамент № 21, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб.№[номер].
Ищецът поддържа твърдения, че за недвижим имот, представляващ апартамент № 21,
находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес], ответникът е открил на нейно име
партида с аб.№ [номер], по която е начислил задължения по главница за доставена топлинна
енергия в периода месец 02.2012 г. – месец 01.2013 г. в размер на общо 1 199,37 лева. Желае
признаване за установено, че не дължи начислената сума поради липса на облигационна
връзка между страните, липса на доставка топлоенергия на начислената стойност,
евентуално поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с
изтичане на предвидения в закона тригодишен давностен срок. Твърди да няма качеството
на потребител, но дружеството поддържа в информационната си система по партида на
имота посоченото задължение и при поискване предоставя справка за него. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърдението
за отсъствие на облигационна връзка между страните. Твърди ищецът да има качеството на
1
потребител като собственик на имота и дължи цената на доставената топлинна енергия до
собствеността . Не оспорва твърденията за изтекъл погасителен давностен срок. Прави
доказателствени искания, представя документи и претендира разноски.Твърди да не е дал
повод за завеждане на иска, претендира разноски по реда на чл.78, ал.2 ГПК.
С определение № 4983/20.09.2021 г., на основание чл.219, ал.1 ГПК, в
производството е конституирано [фирма] като подпомагаща страна на страната на
ответника.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
При предявени от ищеца отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, че
определена парична сума не се дължи, в тежест на ответника е да докаже наличието на свое
валидно и изискуемо вземане в оспорения размер, включително обстоятелството, че е
доставил топлинната енергия в исковия период, плащането на стойността на която се дължи
от потребителя, като не са налице правоизключващи или правопогасяващи вземането му
обстоятелства. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване на давностния срок.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от провеждане на иска,
както и възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на същото.
Не е спорно и се установява от представените по делото съобщения към фактури №
**********/30.06.2019 г., №[номер]/31.05.2019, № [номер]/30.04.2019 г., №
[номер]/31.03.2019 г., № [номер] г., фактура № [номер]/30.11.2020 г., индивидуални справки
за отопление и топла вода и главни отчети проверка, че за апартамент № 21, находящ се в
[населено място], [жк], [жилищен адрес] при ответното дружество е открита партида с аб.№
[номер] за отчитане на количество доставена ТЕ, чийто титуляр е ищецът. Страните не
спорят и по делото се установява, че към датата на издаване на най – старото по време
съобщение към фактура на 28.02.2019 г. по партида на имота е начислено задължение за
топлинна енергия до 13.03.2019 г. в размер на 8 098,66 лева. Не е спорно, че в сумата са
включени задълженията за периода месец 02.2012 г. – месец 01.2013 г., чийто размер
помесечно се установява от ангажираната разпечатка на хартиен носител на извлечение от
електронна система на дружеството поместена в електронната му страница. Във всички
представени съобщения към фактури е вписано, че предстои съдебно производство за
събиране на сумата.
Доколкото за процесните суми ответникът претендира изпълнение, включвайки ги в
издаваните фактури, които обективират покана за плащане, то ищецът има правен интерес
от търсената искова защита.
Установява се в производството от наличния договор за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториално и селищно устройство № 50, том [номер], дело № 2250/1982 г. се установява,
че Б. И. К. и Р. Б. В. са признати за собственици на апартамент № 21. Доколкото друго не се
2
твърди и установява, с оглед разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗС, следва да се приеме, че двамата
са придобили имота при равни квоти. С договор от 01.03.1993 г. Б. И. К. е прехвърлил на
ищеца в производството притежаваната от него ½ ид.ч. от имота срещу задължение за
издръжка и гледане. Не са налице твърдения и доказателства за извършено от ищеца
последващо разпореждане.
Установява от представените индивидуални справки за отопление и топла вода,
протоколи за отчет, че процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна
собственост по местонахождение на същия е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Последното не е спорно в производството.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ в приложимата
редакция към исковия период потребител, респ. битов клиент на ТЕ е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно
които собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, при липсата на данни друго лице да е
ползвало имота и да е сключило договор с топлопреносното предприятие.По делото не се
твърди и установява през исковия период да е постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на ТЕ за битови нужди за топлоснабдения имот. Собственикът е
длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота ТЕ в случаите, когато е
носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и
да се разпорежда с вещта. В качеството си на собственик през исковия период на
необременения с вещно право на ползване топлоснабден апартамент № 21 ищецът се явява
клиент на ТЕ за битови нужди, а възражението на ищеца за отсъствие на облигационна
връзка е неоснователно.
Установява се от писмените доказателства по делото, че ищецът е бил титуляр на аб.
№ [номер] през исковия период. От представените индивидулани справки за отопление и
топла вода и документи за главен отчет се доказва, че през заявения за разглеждане времеви
интервал е ползвана ТЕ за отопление на имот и такава е била начислявана, начислена е ТЕ
от сградна инсталация и ТЕ за доставка на битово горещо водоснабдяване /БГВ/. Установява
се, че разположените в жилището четири броя радиатори са били демонтирани/затапени и е
извършвано дялово разпределение от 1 брой щранг – лира в санитарно помещение,
потреблението на ТЕ за БГВ е определяно при реален отчет на 2 броя технически изправни
и узаконени водомери за топла вода. Представените документи за главен отчет сочат, че
двата водомера са реално отчитани. Формулярите за отчет съдържат основни данни за имота
и показанията на измерителните уреди – разпределители и водомери за гореща вода.
Колоната „стар” се отнася само за разпределителите и в нея срещу всеки радиатор са
отразени деленията от регистър „отчет стар”, отнасящи се до предходния отоплителен сезон.
3
Отразеното в тази графа служи единствено за сравнение на потреблението. В колона „нов“
са нанесени отчетите от последния отоплителен сезон, които се използват за изготвяне на
изравнителната сметка. В колоната „стар отчет“ няма отразени показания, а в колоната „нов
отчет“ е вписано единствено „ДМ“. Последното недвусмислено налага извод, че и четирите
отразени в документите за главен отчет радиатори са затапени или демонтирани и
потребление за тях не е отчитано, такова не се установява да е начислявано в изготвените
индивидуални справки. На реда за водомерите за топла вода в отчета е отпечатано
показанието, което е установено за всеки от тях и данните от предходен отчет. Двата отчета
са издадени на името на ищеца и носят неоспорен подпис на същата. Независимо от горното
по делото не се доказва дали при определяне на начисленото количество ТЕ е съобразена
действащата в периода нормативна уредба в областта на енергетиката по отношение на
частта отдадената от сградна инсталация енергия, както и спазване на изискванията на тази
уредба при извършване на дяловото разпределение.
Възражението на ищеца за изтекъл погасителен давностен срок е основателно,
доколкото приложим в конкретния случай се явява срокът по чл. 111, б. „в“ ЗЗД
/Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК/.
Изискуемостта на вземанията за месечни вноски /прогнозни или равни/, съобразно
приложимите за този период Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от [фирма]
на клиенти в град София от 2008г., настъпва с изтичане на четиридесет и пет дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което тригодишният давностен срок е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба. Поради изложеното претенциите на
ищеца следва да бъдат уважени.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в производството съобразно
уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски в размер на 50 лева за заплатена
държавна такса.
На ищецът в производството е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. по сключен договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода от спора
на предоставилия правната помощ адвокат следва да се определи възнаграждение в
минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Няма данни за регистрация на адвоката по Закона
за данъка върху добавената стойност. На процесуалния представител се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК,
доколкото ответникът е дал повод за завеждане на иска като е претендирал плащане на
сумите, включвайки ги във фактура и съобщения към фактури. В тези съобщения е изрично
посочено, че предстои съдебно събиране на вземането. Това е дало повод на ищеца да
претендира недължимост на тази сума. В случая изявлението на ищеца представлява
признаване на факта на изтекъл погасителен давностен срок, което е видно от изложеното в
хода на устните състезания от процесуалния представител на ответника.
4
На съдът е служебно известно наличието на по – рано заведен отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата от 1 179,59 лева главница, представляваща
част от общо начислената сума от 2 644,20 лева за потребена и незаплатена ТЕ, формирана,
както следва:1 143,59 лева от начислените за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г.
задължения от общо 1 149,59 лева; 24 лева от начислените за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г. задължения от общо 863,63 лева и 12 лева от начислените за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. задължения от общо 630,98 лева, доставена до имот с
административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес], ап.21 с аб. № [номер], по
която е образувано гр.д. № 7259/2021 г. по описа на СРС, разпределено за разглеждане на
настоящия състав. По посоченото дело е постановено съдебно решение преди депозиране на
исковата молба по настоящото дело, но след получаване на представените фактура и
съобщения към фактури, в която са начислени задължения за всеки един периодите по
посочените дела. В двете производства ищецът е разполагал с едни и същи данни за
поместени задължения на електронната страница на дружеството и още при завеждане на
исковата молба по гр.д. № 7259/2021 г. е представил фактура № [номер]/30.04.2019 г., в
която е включено задължение за плащане на топлинна енергия към 14.05.2019 г., т.е. бил е
наясно с претенцията на [фирма], която се отрича по настоящото дело като и в двете
производства ищецът е представляван от един и същия адвокат. В този случай съдът ще
отдаде провеждането на поредица от установителни искове за недължимост на суми за
последователни периоди не на недобросъвестно упражняване на съдебни права с цел
трупане на разноски в полза на ищеца и процесуалните му представители, а на наличието на
производство по ч.гр.д. № 65023/2020 г. на СРС, 159-ти състав, по което искът по гр.д. №
7259/2021 г. е послужил като възражение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Б. В., ЕГН:**********, с адрес
[населено място], [жк], [жилищен адрес], ап.21 и съдебен адрес [населено място], [улица],
ет.1, офис - партер, срещу [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място],[улица], иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Р. Б. В. не дължи на
[фирма] сумата от 1 199,37 лева представляваща цена на топлинна енергия за периода месец
02.2012 г. – месец 01.2013 г., доставена до имот с административен адрес [населено място],
[жк], [жилищен адрес], ап.21 с аб. № [номер].
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, [фирма], ЕИК: [ЕИК] със седалище и адрес
на управление [населено място], [улица], да заплати на Р. Б. В., ЕГН:**********, с адрес
[населено място], [жк], [жилищен адрес], ап.21 и съдебен адрес [населено място], [улица],
ет.1, офис - партер, сумата от 50 лева, представляваща разноски за тази съдебна инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК вр.чл.38, ал.2 ЗАдв., [фирма], ЕИК: [ЕИК]
със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адв.М.Л. Л. с
5
адрес на практиката [населено място], [улица], ет.1, офис - партер, сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция.
Решението е постановено при участието на [фирма] като подпомагаща страна на
страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6