№ 1063
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501142 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Н. П. В., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. „С.“, ул.“Е.“ № **,бл. **,вх. *, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул.“Васил Априлов“ № 16,ет.3, офис 2 против Решение № 740 от 05.04.2023
г., постановено по гр. дело № 4530/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е осъдил въззивницата да заплати на И. К. С., ЕГН ********** от
гр. Ч., ул.В. Д.“ № **, на основание чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от , пр. 1 от
ЗЗД, сумата от 5000 лв., представляваща остатък от заемна сума в общ размер
на 10000 лв., получена по сключен между страните договор за заем от
17.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба на 12.05.2022 г. до окончателното изплащане,както и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, сумата от 1679 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивницата, която счита постановеното решение за неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Оспорва становището на първоинстанционния съд, с което не са
кредитирани показания на единствения свидетел по делото относно
1
договорения падеж на сумата от 5000 лв.Счита, че свидетелят, макар и б. на
въззивницата не е заинтересован, като последният твърди, че процесният дълг
е бил негов. Позовава се на съдебна практика.Сочи, че първоначално
уговорката за връщане на парите е била до наличието на възможност за това,
като свидетелят е пояснил,че това е било в рамките на една година, като е
нямало пречки за промяна на тази договорка във времето, както всъщност е
станало и за което са събрани безпротиворечиви гласни доказателства.
Намира извода на съда за това, че твърденията на ответницата относно
изменението на сключения договор за заем в частта относно падежа, са
недоказани, за неправилен и необоснован. Счита, че тъй като не е установено
да е бил определян срок за изпълнение по реда на чл. 69, ал.2 от ЗЗД, то не
може да се приеме, че е започнало теченето на погасителната давност,
съгласно общото правило на чл. 114, ал.1 от ЗЗД. Моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
И. К. С., чрез адв. Иванка Василева Сивенова от АК- Смолян, със съдебен
адрес: гр.Чепеларе, ул.Васил Дечев“ № **,с който счита жалбата за
неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Посочва, че за да уважи претенцията съдът е
установил наличието на действителен договор за наем между страните със
соченото в исковата молба съдържание и неизпълнение на задължението на
въззивницата да върне остатъка от сумата в размер на 5000 лв. Счита, че
свидетелските показания са преценени адекватно от съда, а въведените от
ответната страна правопогасяващи възражения са неоснователни, като съдът
е изложил аргументирани мотиви. Излага подробни съображения,
включително и за давността по чл. 114, ал.1 от ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Пред Районен съд – Бургас е предявен иск с правно основание по
главния иск- чл.55,ал.1, пр.3 и по евентуалния иск-чл. 240,ал.1 ,във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
При извършена проверка за валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото първоначално е започнало пред Районен
съд- Чепеларе, който с определение № 79/29.06.2022 г. по гр.д. № 89/2022г.,
след направено възражение за местна подсъдност отвъззивницата В., е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд-Бургас, който от своя страна
го е приел за разглеждане и е оставил исковата молба без движение за
уточняване на петитума. С протоколно определение от 14.12.2022 г.
първоинстанционният съд е приел изменение на първоначалния иск, чрез
добавяне, при условията на евентуалност на ново основание, касаещо
неизпълнение на договора за заем.
По делото не се спори, като районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, обстоятелствата, че между страните на
17.10.2013 г. е сключен неформален /устен/ договор за заем за сумата от
10000 лв., която въззиваемият е предоставил на въззивницата по банковата
сметка на последната, която се е задължила да я върне,когато има финансова
възможност за това с оглед близките отношения между семействата на
страните, че въззивницата на 10.04.2014 г. по банков път е върнала на
въззиваемия сумата от 500 лв., представляваща половината от получения
заем, както и че въззивницата Н. В. е носела към момента на сключване на
договора фамилията М..
Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства,
допуснат е до разпит свидетелят П. П. В./б. на въззивницата/, като съдът е
изяснил делото от фактическа страна. След сключване на договора за заем
заемодателят е предал на въззивницата сумата от 10000 лв. по банков път,
като с оглед характера на договора, задължението на Н. В. е било да върне
сумата на заемодателя.Не е уговорен срок за това, като страните са се
споразумели заемът да бъде върнат от заемателя, когато има финасова
възможност за това. Част от сумата- 500 лв., е била върната на заемодателя по
сметка на последния, на 10.04.2014 г. от въззивницата.
От показанията на разпитания по делото свидетел/другата страна не е
дала съгласие по чл.164 ал.2 от ГПК/ се установява, че дължимият остатък от
5000 лв. е върнат на три пъти съответно 2000 лв. през 2014 г.,1000 лв. през
пролетта на 2015 г. и 2000 лв. през лятотто на 2015 г. Тези обстоятелства
3
обаче не се установяват от другите събрани по делото доказателства, поради
което БРС правилно не е зачел гласните доказателства. Следва да се
отбележи, че даването на сумата е станало по банков път, така както и
връщането на половината от парите също е постъпило по сметка на ищеца-
въззиваем. Безспорно е налице заинтересованост на свидетеля с оглед
роднинските му отношения с въззивницата. Изложеното от свидетеля, че
договорните отношения по заема са между свидетеля и въззиваемия и не
включват участие на въззивницата, противоречат на изложеното в отговора на
исковата молба и в този смисъл са в противоречие с всички събрани по
делото доказателства, което прави оплакването във въззивната жалба
неоснователно.
Липсват основания да се приеме настъпила обективна и пасивна
новация чрез промяна на падежа на задължението, респективно на страната
по договора, което води до неоснователност на възражението за погасяване на
задължението по давност. Това е така и с оглед разпоредбата на чл.114 ал.1 от
ЗЗД, съгласно коята давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая по делото се установява, че задължението
следва да бъде върнато при наличие на финансова възможността за това.
Според настоящата инстанция това обстоятелство не е пречка за отправяне
на покана по смисъла на чл.240, ал.4 от ЗЗД, както е приел БРС, но въпреки
това не може да се приеме, че дългът е неизискуем, както твърди
въззивницата, тъй като с подаване на исковата молба, ищецът е отправил
покана за плащане, съгласно практиката на съдилищата и вземането е станало
изискуемо.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му.
Що се отнася до направените по делото разноски съобразно чл. 78 от
ГПК и пред вид направеното възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 от
ГПК, съдът намира, че дължимите разноски които следва да бъдат присъдени
за един адвокат, възлизат на сумата от 800 лв., като въззивницата следва да
бъде осъдена да ги заплати на въззиваемия. Сумата над 800 лв. не се дължи,
тъй като включва горница до 950 лв., несъответстваща на чл. 7,ал.2 т.2 от
Наредба № 1от 09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения, а останалата сума до 1086,71 лв., включваща пътни разходи
от 136,71 лв. нямат характер на съдебни разноски.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 740 от 05.04.2023г., постановено по
гр.д. № 4530/2022г. на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“, ул.“Е.“ бл.
**,вх. *, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Васил Априлов“ №
16,ет.3, офис 2 , да заплати на от И. К. С. от гр. Ч., ул.“В. Д.“ № * чрез адв.
Иванка Василева Сивенова от АК- Смолян, със съдебен адрес: гр.Чепеларе,
ул.Васил Дечев“ № **, сумата от 800лв.(осемстотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5