Решение по дело №9265/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 266
Дата: 21 януари 2022 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110209265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110209265 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е.И като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 9625 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "фирма“ АД срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-
378 от 19.05.2021 г., издадено от зам.председател на КФН, ръководещ управление "Надзор
на инвестиционната дейност", с което на жалбоподателя на основание чл. 23, ал. 2, т. 1,
предл. 1 от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови
инструменти /ЗПМПЗФИ/, за извършени седем на брой отделни нарушения на чл. 19, § 1, ал.
1, в частта "тясно свързани с тях лица", "уведомяват компетентния орган", б. "а", във връзка
с чл. 19, § 1, ал. 3, вр. чл. 19, § 8 от Регламент № 596/2014, са наложени седем отделни
имуществени санкции, всяка от тях в размер на по 1000 лева.
1
Жалбоподателят счита, че не са налице материалните предпоставки за налагане на
административно наказание, като се касае за маловажен случай и санкцията не е
пропорционална на нарушението. С оглед на всичко това се иска НП да бъде отменено
изцяло.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира
разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 02.12.2020 г. свидетелят С.П. – младши експерт в дирекция „Надзор на
инвестиционна дейност“ на КФН, след извършена проверка съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършени в периода 30.09-06.10.2020 г. седем
нарушения на Регламент № 596/2014 в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3
ЗАНН. Представител на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без
възражения. Такива били изложени в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като било
посочено, че дружеството е пропуснало да изпълни задължението си поради това, че
правната уредба се явява нова за него.
Въз основа на АУАН на 19.05.2021 г. М.Ф -заместник-председател на КФН издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 24, ал. 1 от
ЗПМПЗФИ, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
В периода 01.01-05.10.2020 г. "фирма" АД е сключило 11 сделки с емисия акции от
капитала на емитента "фирма" АД. В този период Иван Ангелов Тодоров бил член на съвета
на директорите на "фирма" АД, като същевременно бил и собственик на капитала на
"фирма" АД.
Първите четири сделки били извършени в периода 21.01-23.09.2020 г. и били с
предмет общо 94 акции на стойност от общо 1933,00 лв. На 24.09.2020 г. "фирма" АД
извършило шест отделни сделки – покупки на акции на "фирма" АД, като първата от тях
била с номер на сделката в "Централен депозитар" АД /// на стойност 12660 лв, с което
общата сума на сделките с акции между двете дружества надхвърлила 5000 евро. Същият
ден били извършени и сделки с номера съответно 20200924000000327 за сумата от 10230 лв,
20200924000000328 за сумата от 38490 лв., 20200924000000329 за сумата от 20850 лв.,
20200924000000330 за сумата от 20310 лв. и 20200924000000383 за сумата от 13500 лв. В
нормативно предвидения в Регламент №596/2014 г. срок от три работни дни "фирма" АД не
подало до КФН уведомление за нито една от сключените на 24.09.2020 г. шест сделки. На
30.09.2020 г. "фирма" АД извършило сделка с № 20200930000000112 в "Централен
депозитар" АД, като закупило 20бр. акции на обща стойност от 540 лв. от капитала на
2
"фирма" АД. В нормативно предвидения в Регламент №596/2014 г. срок от три работни дни
"фирма" АД не подало до КФН уведомление за сключената сделка.

При извършена проверка на място в КФН през октомври 2020 г. било прието, че
"фирма" АД е нарушило Регламент №596/2014 г., за което му бил съставен и процесният
АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. С.П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане. По същество липсва и спор относно фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. чл. 19, § 1, ал. 1, от Регламент 596/2014.
Съгласно въпросната разпоредба лицата с ръководни функции, както и тясно
свързани с тях лица, уведомяват компетентния орган по отношение на емитентите, за всяка
сделка, извършена за тяхна собствена сметка, свързана с акции или дългови инструменти на
този емитент, или със свързаните с тях деривати или други финансови инструменти. Такива
уведомления се извършват своевременно и не по-късно от три работни дни след датата на
сделката. Съставът на това нарушение се осъществява чрез бездействие и неуведомяване на
КФН в посочения срок.
В чл. 19, § 1, ал. 3 от Регламент 596/2014, е посочено, че разпоредбата на чл. 19, § 1,
ал. 1 от Регламент 596/2014 се прилага, след като общата сума на сделките достигне прага,
определен в чл. 19, § 8 от Регламент 596/2014, в рамките на една календарна година, а в чл.
19, § 8 от Регламент 596/2014 е посочено, че разпоредбата на чл. 19, § 1 се прилага за всяка
последваща сделка след достигането на обща сума от 5 000 евро в рамките на една
календарна година. Прагът от 5 000 евро се изчислява чрез прибавяне без нетиране на
всички сделки, посочени в § 1, като този праг е бил достигнат за жалбоподателя със сделка
№/// на 24.09.2020 г. с предмет акции на емитента "фирма" АД.
Свързани лица, съгласно разпоредбата на чл. 3, § 1, т. 26, б. "г" вр. т. 25, б. "а" от
Регламент /ЕС/ № 596/2014 е юридическо лице, което е пряко или косвено е контролирано от
лице, което е член на управителния или надзорния орган на емитента, като съгласно тази
дефиниция "фирма" АД е свързано лице с "фирма" АД, поради което жалбоподателят е
субект на задължението, като е следвало да уведоми КФН за всяка от шестте сключени от
него на 24.09.2020 г. сделки в срок до 29.09.2020. След като не е сторил това той е извършил
шест отделни нарушения на посочената разпоредба на Регламент 596/2014. Това задължение
е съществувало за него и по отношение на сключената на 30.09.2020 г. сделка, но в
предвидения срок до 05.10.2020 г. той не е сторил това.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил вменените му
нарушения, които са достатъчно ясно описани и правилно квалифицирани.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

За нарушение на разпоредбата на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 596/2014 от юридическо
лице в чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 ЗПМПЗФИ е предвидена имуществена санкция в
размери от 1000 до 1 000 000 лева.
На жалбоподателя съобразно чл. 18 от ЗАНН са определени седем отделни
имуществени санкции за седемте извършени от него нарушения, като всяка от тях е в
минималния нормативно предвиден размер при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН
3
принципи, като по този начин се постигнат в пълен размер установените в чл. 12 от ЗАНН
цели, а и за настоящата инстанция не съществува възможност и да измени НП като намали
размера на санкцията под предвидения минимален размер.

По доводите на жалбоподателя за маловажност на случая, според настоящата
инстанция за така констатираните нарушения не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Те разкриват типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение. При преценката си съдът отчете
характера и вида на засегнатите обществени отношения, както и степента на тяхното
засягане и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
По отношение на доводите на жалбоподателя за това, че материята е сложна и за пръв
път му се налага да се занимава с нея, следва да се посочи, че основен правен принцип е, че
непознаването на закона не извинява никого. Регламентите на Европейския съюз са
задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави от ЕС, в това число
и Република България, като Регламент (ЕС) № 596/2014 е в сила от 02.07.2014 г. и за
жалбоподателя е съществувала възможност своевременно да се запознае с произтичащите от
него задължения.
Рискът от пазарни злоупотреби с финансови инструменти при неизпълнение на
предвидените в Регламента задължения е значителен, поради което и законодателят е
поставил по-високи изисквания относно участниците в сделки с тях относно разкриването
на информация. Действително жалбоподателят не е извършвал други нарушения на
Регламента преди това, но именно поради това и са му наложени санкции в минимален
размер. Касае се за седем отделни нарушения, имащи за предмет сделки с акции, далеч
надхвърлящи размера на минималния праг, отвъд който за жалбоподателя е възникнало
задължение за уведомление, като тези обстоятелства в своята съвкупност не сочат за
необичайно ниска степен обществената опасност на нарушенията и правят неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № Р-10-378 от 19.05.2021 г.,
издадено от зам.председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което на "фирма“ АД за извършени седем на брой отделни нарушения на чл. 19,
§ 1, ал. 1, в частта "тясно свързани с тях лица", "уведомяват компетентния орган", б. "а", във
връзка с чл. 19, § 1, ал. 3, вр. чл. 19, § 8 от Регламент № 596/2014, на основание чл. 23, ал. 2,
т. 1, предл. 1 от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови
инструменти /ЗПМПЗФИ/ са наложени седем отделни имуществени санкции, всяка от тях в
размер на по 1000 лева.
4

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН "фирма“ АД да заплати на Комисията за
финансов надзор сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.


СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5