РЕШЕНИЕ
№ 543
Пловдив, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XX тричленен състав, в съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател:
|
ДИЧО ДИЧЕВ |
|
Членове: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар
СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 2657/2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на М.А.В. с
ЕГН ********** ***, чрез адв. Л.Н., против Решение № 1488 от 09.08.2023г.,
постановено по административно дело № 972/2023г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
В касационната жалба се твърди, че решението
на Административен съд – Пловдив е незаконосъобразно, неправилно, необосновано
и постановено при съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на
защита на В.. Изложено е, че въпреки изричната молба на В. с искане да не се
дава ход на делото и да не се разпитват допуснатите до разпит свидетели без
присъствие на упълномощения му адвокат, съдът е извършил разпит на свидетелите и е лишил В. от възможност да
докаже изложените в исковата молба твърдения. Иска се от касационна инстанция
да отмени обжалваното решение и да осъди ГДИН да заплати на В. претендираните в
исковата молба обезщетения.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", чрез писмен
отговор на юриск. Чолаков, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище, за неоснователност на жалбата.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е
подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив
се е развило по реда на чл.
203 и сл. АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от М.А.В. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с две искови претенции.
Първата искова претенция е заплащане на сумата в
размер на 5000 лева за периода от 11.11.2020 г. до 11.04.2023 г., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето на В. в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Хеброс“ при затвора Пловдив. Претърпените
неимуществени вреди се изразявали в негативни психически изживявания на страх, стрес,
безсъние, отчаяние, нервност, депресия, тревожност, агресия. Неимуществени вреди
били настъпили в резултат на: липса на достатъчно жизнена площ, отопление и осветление в спалното
помещение, в което е настанен ищецът, невъзможност за достатъчно приток на
естествена светлина, чист въздух и проветрение на помещението; липса на
осигурен постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел за времето от 20:00
ч. до 06:00 ч.; неосигуряване на тоалетни принадлежности, както и на условия за
поддържане на лична хигиена, а така също и на хигиена в спалното помещение;
невъзможност за ефективно почистване и дезинфекция на баните, тоалетните и
столовата; наличие в спалните помещения и в санитарния възел на плъхове,
дървеници, хлебарки и бълхи. С Определение № 1120/03.05.2023 г. по адм.дело
972/2023г., Пловдивски административен съд оставил без разглеждане като
недопустима първата искова претенция на ищеца против ГДИН за обезщетение за
неимуществени вреди, за частта от заявения исков период от 11.11.2020г. до
31.05.2021г. и прекратил производството в тази част. Определението не е
обжалвано и е влязло в сила. Така исковата претенция е останала за разглеждане
за периода от 01.06.2021 г. до 11.04.2023 г.
Втората искова претенция е за
заплащане на сумата в размер на 5000 лева за периода от 01.06.2021 г. до
11.04.2023 г., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
ненавременно медицинско обслужване и лечение на заболяванията, от които
страда ищецът – псориазис и вирусен хепатит тип В при изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Хеброс“ при затвора Пловдив. Претърпените
неимуществени вреди се изразявали в болки и емоционални страдания, както и унижение
поради нечовешко отношение спрямо ищеца, изпитване на страх за здравето и
живота му, както и на отчаяние, стрес, депресия, тревожност, безсъние и
агресия.
Двете искови претенции са претендирани ведно със
законна лихва от датата на предявяване на всеки от исковете до окончателното
изплащане.
С оглед обстоятелствата изложени в исковата
молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението
на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства, включително и гласни такива, изяснил е фактическата обстановка,
като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на
страните е направил своите правни изводи.
С
обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил изцяло и двете
искови претенции на В..
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че в стая № 15 на ЗООТ „Хеброс“, където ищецът е
пребивавал през целия исков период, за нито един ден не е налице несъобразяване
с установения стандарт за 4 кв.м разполагаема площ на един лишен от свобода.
Съдът е приел за недоказани оплакванията на ищеца за липса светлина и
вентилация, вкл. свеж въздух в мястото за лишаване от свобода, доколкото е
установено по делото, че всички помещения по настаняването на ищеца са
разполагали с прозорци и то поне по два, от които е била налице възможност за
проникване на дневна светлина и свеж въздух, в каквато насока са и показания на
свидетелите. Отчетено е и осигуреното допълнително изкуствено осветление в
помещенията.
В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че не е налице нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и чл.20,
ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като от приетите по делото доказателства е установено, че
в края на всяка от бараките при ЗО „Хеброс“ са били изградени и са съществували
санитарни възли с умивалници, с осигурена течаща студена вода, като лишените от
свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода,
и на всеки лишен от свобода са раздавани миещи средства за лична хигиена. За
недоказано съдът е приел твърдението, че тоалетните и умивалните не могат да се
ползват във времето от 20:00 часа до 06:00 часа, в която насока са показанията
на тримата свидетели.
По отношение на хигиената в спалните помещения е
изложено, че същата е на отговорността на самите лишени от свобода на които са
се предоставяли препарати и пособия за почистване, конкретно и на назначените
лишени от свобода, отговарящи за хигиената по график, за което свидетелстват и
тримата свидетели. Съдът е обсъдил подробно показанията на тримата свидетели за
наличие на дървеници, хлебарки и бълхи,
като е посочил, че според приложените по делото писмени доказателства се
установява, че в рамките на периода
01.06.2021 г. 11.04.2023 г., по няколко пъти в годината са извършвани дейности
по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включващи и
тези на ЗООТ „Хеброс“, а от друга страна и свидетелите сочат, че
администрацията взема мерки за справяне с инсектите. Направен е извод, че
въпреки принципното наличие на инсекти в помещенията, то не може да се приеме
незаконосъобразно поведение на ответника, който полага дължимата грижа за
справяне с този проблем.
За недоказано е прието оплакването
на В. за липса на предоставени тоалетни принадлежности. В тази връзка съдът се
е позовал на разпитаните по делото свидетели, както и на Заповед на Министъра
на правосъдието /по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС/ в сила от 01.01.2022 г., и
утвърдения списък на такива вещи, които всеки от лишените от свобода може да
получи отвън, респективно да закупи от лавката при съответния затвор.
По отношение на втората искова
претенция в обжалвания съдебен акт е изложено, че според представените по
делото доказателства по време на исковия период, на В. са правени редица
прегледи от екипи на спешна помощ, извършвани са му амбулаторни прегледи и
консултации при съответни специалисти, приеман е многократно на стационарно
лечение и то в специализирани клиники на една от най-големите болници в
региона, разполагаща с висококвалифицирани лекари и други медицински
специалисти, както и специализирана медицинска техника. Ищецът е бил приет в
отделения по ревматология, гастроентерология, клиника по дерматология и
венерология, кожна клиника на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където са му били
извършвани и необходимите лабораторни и други изследвания, и е проведено съответно
медикаментозно лечение за установените диагнози. Установено е по делото, че на В.
са му били осигурявани средства за закупуване на медикаменти, предвид липсата
на средства у лишения от свобода. Анализирайки множеството доказателства в тази
насока, първоинстанционния съд е направил извод, че администрацията е положила активни
и адекватни действия по оказването на помощ на ищеца във връзка с установените
му заболявания, чрез осигуряване на прегледи от екипи на СМП и извеждане за
прегледи от специалисти, издаване на направления от лекаря при затвора,
извършване на лабораторни изследвания, настаняване в специализирани клиники
именно съобразно с вида на оплакванията му, както и снабдяването с медикаменти.
Нещо повече, установено е, че по отношение на В. са били предприети действия за
оказване и на психологическа подкрепа от съответния ИСДВР, както и чрез
консултирането му с психиатър по повод на описаните от негова страна тревоги и
страхове за здравето и живота му. Така съдът е направил извод за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция за причинени
неимуществени вреди на В. в резултат от ненавременно
медицинско обслужване и лечение на заболяванията.
Решението
на съда е валидно и допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства и е обсъдил тяхната взаимна връзка. Съдът се е произнесъл по
всяко от изложените в исковата молба твърдения, като е обсъдил подробно събраните
по делото доказателства, включително и гласни такива.
Неоснователно е възражението за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на
защита на В.. В тази връзка следва да се отбележи, че за насроченото на
08.06.2023г. открито съдебно заседание са били редовно призовани, както ищеца В.,
така и процесуалния му представител адв. Н.. Адв.Н. е получила призовката си на
24.04.2023г., а В. чрез администрацията на затвора Пловдив – ЗО Хеброс на
26.04.2023г. По делото са представени доказателства, че М.В. е освободен от
затвора на 11.05.2023г.
С определение от 19.05.2023г.
първоинстанционния съд е допуснал до разпит три лица при режим на довеждане на
ищеца, така както е поискано в исковата молба. С молба от 02.06.2023г. адв. Н.
е посочила имената на тримата свидетели и поискала промяна режима на допускането
им, които да бъдат разпитани чрез видеоконферентна връзка, тъй като и трите
лица са лишени от свобода. Съдът е уважил молбата и е изпратил писмо до
Началника на затвора Пловдив за осигуряване на видеоконферентна връзка.
На 08.06.2023г. по адм.дело № 972/2023г. е
проведено открито съдебно заседание, на което не са се явили нито ищеца В.,
нито процесуалния му представител адв. Н., като са разпитани тримата свидетели
и е даден ход на делото по същество.
Няколко дни след провеждане на откритото
съдебно заседание – на 12.06.2023г. по делото е постъпила молба от адв. Н. за
възобновяване на делото, тъй като не е имала възможност да се яви в откритото
съдебно заседание. Към молбата е приложен болничен лист, както и медицинско
удостоверение относно невъзможността на лицето за явяване пред съд, амбулаторен
лист и епикриза. С разпореждане от 12.06.2023г. съдът е указал на адв. Н. да
конкретизира искането си. С молба от 21.06.2023г. адв. Н. е посочила, че
конкретното обстоятелство налагащо отмяна на хода по същество е, че нито
ищецът, нито пълномощникът му са участвали
при разпита на допуснатите свидетели и така били лишени от възможността
да поставят конкретни въпроси на свидетелите. В тази връзка първоинстанционния
съд е постановил определение № 1569 от 21.06.2023г., като е оставил без
уважение искането за отмяна хода по същество на адм.дело № 972/2023г.
Съгласно чл. 285,
ал.1 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според чл.139, ал.1 от АПК, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се
явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Т.е. АПК изисква
кумулативната невъзможност за явяване да е както за страната, така и за
пълномощника й. В случая не са представени доказателства, че В. е бил в
невъзможност да се яви по делото и да постави въпроси към свидетелите, които
той сам е поискал поименно и съдът е допуснал. В. е редовно призован на
26.04.2023г. чрез администрацията на затвора Пловдив – ЗО Хеброс, а според
данните по делото е бил освободен от затвора на 11.05.2023г. Нито пред първа
инстанция, нито пред настоящата са представени доказателства, че В. е бил
препятстван да се яви в проведеното на 08.06.2023г. открито съдебно заседание. С
оглед изложеното настоящият състав приема, че В. не е бил лишен от възможност
да участва по делото поради нарушаване на съответните процесуални правила от
страна на съда, както и поради невъзможност за явяване по причина на
препятствие, което не е могъл да отстрани. Същият е могъл да предприеме
действия за своевременно организиране на защитата си, като се яви в съдебно
заседание и да направи доказателствените си искания, включително и с молба
извън заседанието, което не е сторено.
По същество, съгласно разпоредбата на чл.284
ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Ответникът в процеса е доказал, че условията за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в ЗООТ
„Хеброс“
отговарят на минимално изискуемите стандарти през целия исков период.
В съответствие със събраните по делото
доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковите
претенции на М.А.В. се явяват недоказани.
Мотивите за недоказаност на твърденията на
ищеца, относно липса на
достатъчно жизнена площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е
настанен ищецът, невъзможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист
въздух и проветрение на помещението, липса на осигурен постоянен достъп до
течаща вода и санитарен възел за времето от 20:00 ч. до 06:00 ч., неосигуряване
на тоалетни принадлежности, както и на условия за поддържане на лична хигиена,
а така също и на хигиена в спалното помещение, невъзможност за ефективно
почистване и дезинфекция на баните, тоалетните и столовата, наличие в спалните
помещения и в санитарния възел на плъхове, дървеници, хлебарки и бълхи се споделят от
настоящият състав. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е
достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и задълбочени,
поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2
изр. последно от АПК не следва да ги преповтаря.
Правилен и обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на
предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се в негативни психически изживявания на
страх, стрес, безсъние, отчаяние, нервност, депресия, тревожност, агресия.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал
от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието й е приел за недоказани твърдени в исковата молба факти.
Що се отнася до разпитаните по
делото свидетели е необходимо да се отбележи, че първоинстанционния съд е кредитирал
и обсъдил подробно показанията им. Нещо повече свидетелските показания са
обсъдени по всяко едно от оплакванията на ищеца и са съотнесени с приложените
по делото писмени доказателства.
По отношение на оплакванията за ненавременно медицинско обслужване и
лечение на заболяванията, както е посочил и първоинстанционния съд, установява
се от доказателствата по делото че в значителна част от времето на задържането,
почти ежемесечно в рамките на посочения период В. е бил извеждан извън
помещенията за лишаване от свобода, като е бил настаняван за лечение в
специализирани клиники на болнично заведение.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора
разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са
специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Пловдив, ХХ състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1488 от 09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 972/2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ без
уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
|
|
Членове: |