Р Е Ш Е Н
И Е
№45 01.03.2019г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На 29.01.2019г. ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дарина Драгнева
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Петя Драганова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №448 по описа за
2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от 24.08.2017г. с правно основание чл.17 ал.6 от ДОПК вр. с
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена от
„Пътстрой” ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона
„Голеш”, представлявано от управителя С.П.Ж., а в съдебното производство от
редовно упълномощен адвокат, против „Национална агенция за приходите” гр.
София, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 768 870.52лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди/ загуби/ от незаконосъобразно бездействие
на публичния изпълнител по изпълнително дело № 1906 по описа за 2014г. на ТД на
НАП гр. Пловдив, да изпрати запорно съобщение до банките, в които третото лице
„ХИТБИЛДИНГ“ ООД ЕИК ********* има сметки с цел събиране на вземането му в
размер на 1 460 697.47лв, осъществено в периода от 29.07.2015г. до
18.12.2015г.; и от действие по налагане на запор със запорно съобщение
№1906/2014/000535/29.12.2015г. върху вземането от 1 460 697.47лв,
което ищеца има като взискател по Изпълнително дело №20158240404086/2015г,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2015г., издаден от РС
Момчилград. Запорно съобщение №1906/2014/000535/29.12.2015г е имало за
последица прекратяване на изпълнителното дело по ГПК и обезсилване на
изпълнителния лист. Ответника се е забавил да събере вземането на ищеца от
третото лице с посоченото бездействие, а с действието по налагане на запора му
е попречил да го събере по гражданско правен път, в резултат на което
имуществото на ищеца се е намалило със сумата на публичното му задължение към
дата на предявяване на исковата молба в посочения размер на обезщетението. Претендира
и законната лихва от датата на предявяване до датата на окончателното плащане,
съгласно извършеното изменение на иска в хода на процеса.
Предявения иск се основава на
следните факти: Ищеца е длъжник по изпълнително дело №1906/2014г. по описа на
ТД НАП – Пловдив, образувано за събиране на публичните му задължения,
произтичащи от изпълнителни основания, описани в ПНОМ №1906/2014/000528/18.12.2015г./стр.7
по делото/
Ищеца има вземане от „Хитбилдинг” ЕООД, с.
Припек, област Кърджали по фактура №**********/08.07.2015г. на стойност
1 460 697.47лв., издадена въз основа на Акт обр.19 за установяване на
извършени и подлежащи на плащане СМР по договор от 12.11.2014г. /стр.21-22 по
делото/. Вземането на ищеца от „Хитбилдинг” ЕООД е признато пред органите по
приходите с декларации от 21.07.2015г. и 27.07.2015г. / стр. 23 и 24 по
делото/, с които по смисъла на чл.230 ал.2
от ДОПК третото лице е признало своето задължение към „Пътстрой” ООД и същото е
ликвидно и изискуемо.
С ПНОМ
№1906/2014/000451/29.07.2015г. / стр.127-132/ е наложен запор върху вземането
на ищеца от „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД на основание чл.200 и чл. 202 вр. с чл.221 ал.4
от ДОПК в размер на 1 460 697.47лв. На третото задължено лице е
изпратено и запорно съобщение №1906/2014/000452/29.07.2015г. по чл.202 ал.2 от ДОПК за налагане на запор върху вземането на ищеца - длъжник в размер на
1 460 697.47лв /стр.25 по делото/, а с нареждане
№1906/2014/000453/29.07.2015г (стр.27), на основание чл.230 ал.4 от ДОПК, на
„Хитбилдинг“ ЕООД е наредено да преведе запорираната сума. С писмо Изх. №1906/2014/000457/04.08.2015г. органите
на НАП са поискали от „Хитбилдинг” ЕООД да предостави информация в какъв срок
ще бъде извършено плащане и евентуално-падежите, ако плащането бъде
периодично/стр.28/. В представения на 03.11.2015г. от „Хитбилдинг” ЕООД план за
погасяване /стр.30/ е посочено, че се очакват плащания от 14 контрагенти, в
т.ч. държавни предприятия и общини, като очаквания размер на плащанията е 4 443
302.35лв. Едва на 18.12.2015г. е издадено постановление за налагане на
обезпечителни мерки №1906/2014/000528/18.12.2015г./ стр.7/ - запор върху
банковите сметки на „Хитбилдинг” ЕООД,
но единствено в Интернешънъл Асет Банк/стр.7-17/. Междувременно – от
29.07.2015г. до 18.12.2015г. по сметките на „Хитбилдинг” ЕООД следва да са
преминали средства на значителна стойност, включително и тези, които са били
очаквани, съгласно плана за погасяване от 03.11.2015г. / стр.30/. С писмо изх.
№24/РД-16-482/28.01.2016г. е потвърдено от страна на НАП към „Хитбилдинг” ЕООД,
че запорът още е в сила/стр.20/. С писмо от 07.10.2016г. Интернешънъл Асет Банк
е уведомила органите на НАП, че поради предходни запори, отново на НАП и поради
липса на постъпления запорното съобщение не може да бъде изпълнено/стр.31/. На
15.03.2017г. собствеността върху „Хитбилдинг” ЕООД е прехвърлена и към
настоящия момент вземането на ищеца е несъбираемо по вина на НАП.
На 10.12.2015г. „Пътстрой”
ООД се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение №245/10.12.2015г,
издадена срещу „Хитбилдинг” ЕООД по силата на документ, посочен в чл.417 от ГПК/стр.32/
- неизпълнение на договор с нотариална заверка на подписи за извършване на СМР
от 12.11.2014г. за сумата от 2 161 836.96лв. / същия договор, въз
основа на който е издадена и фактурата, обосноваваща вземането на запорираното
вземане на ищеца от третото лице/. Заповедта за изпълнение е издадена от РС
Момчилград по образуваното ч.гр.д.№486/2015г., за сума в размер на
2 161 836.96лв. В заповед №245/10.12.2015г. на РС Момчилград е
разпоредено на Консорциум „ХИТ-ПСП“ ДЗЗД и на „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД солидарно да
заплатят на ПЪТСТРОЙ ООД ищеца сумата от 2 161 836.96лв. за неизпълнение
на посочената заповед. С разпореждане №652/10.12.2015г., постановено по същото
дело/стр.34/ РС Момчилград е издал и изпълнителен лист срещу посочените двама
длъжника – „ХИТ-ПСП“ ДЗЗД и „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД въз основа на заповедта за
изпълнение. Издадения изпълнителен лист е обезсилен с Разпореждане
№190/01.04.2016г. по същото ч.гр. д. по описа на РС Момчилград /стр.40/, поради
наложен от публичния изпълнител запор със Запорно съобщение
№1906/2014/000535/29.12.2015г., издадено въз основа на ПНОМ изх. №1906/2014/000533/29.12.2015г.
и ПНОМ №1906/2014/000451/29.07.2015г.
Налагането на запор върху
вземането, което „ПЪТСТРОЙ“ ООД има като взискател по изпълнителното дело,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.12.2015г. на РС
Момчилград, срещу „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД за
сумата от 1 460 697.47лв. е посочено като действие, което уврежда
длъжника по изпълнителното дело, тъй като препятства правната му възможност да
събере вземането си по гражданско правен път. В съчетание с бездействието да се
изпрати запорно съобщение на 29.07.2015г. до всички банки, в които третото лице
има сметка, се иска осъждане на ответника да заплати сумата на исковата
претенция на основание чл.17 ал.6 от ДОПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за настъпили в имуществени вреди под формата на
загуби равни на размера на публичното му задължение към 24.08.2017г., когато е
подадена исковата молба.
С допълнителна молба е потвърдено,
че вредите са настъпили поради бездействие да бъдат запорирани банковите сметки
на „Хитбилдинг” ЕООД веднага след признаване на вземането, извършено с
декларации от 21.07.2017г. и 27.07.2015г. и конкретно на 29.07.2015г., когато е
наложен запор по чл.202 ал.2 от ДОПК. Банковите сметки на третото лице не са
били запорирани и след изявлението му от 03.11.2015г., че се очакват плащания
от 14 контрагенти. Запор върху единствена банкова сметка *** „Хитбилдинг” ЕООД
е наложен едва на 18.12.2015г., когато е напълно възможно плащанията вече да са
минали. Не е извършено проучване дали плащанията от посочените контрагенти са
били извършени, кога и в какъв размер и по коя сметка. Не е извършено проучване
на други банкови сметки на „Хитбилдинг” ЕООД, съответно не са наложени запори
върху всички банкови сметки. Вместо да
събере своевременно вземането на длъжника- ищец от третото лице по реда на
ДОПК, ответника е запорирал (на 29.12.2015г). вземането, предмет на частното
съдебно изпълнение, който акт е станал причина за обезсилване на изпълнителния
лист, издаден в полза на ищеца срещу третото задължено лице.
В писмената си защита
процесуалния представител на ищеца излага следните правни съображения: Счита
осъществен фактическия състав на отговорността за обезвреда. Позовава се на
чл.49, чл.51 от ЗЗД и чл.1 от ЗОДОВ.
Увреждането на „Пътстрой“ООД е настъпило в резултат на незаконосъобразно
поведение на органите на приходната администрация, изразяващо се в очертаното бездействие
по събиране вземането от „Хитбилдинг“ЕООД, а ефектът от пасивността не е могъл
да бъде преодолян по какъвто и да е начин, доколкото гражданско-правното
изпълнение е било спряно, а в последствие и прекратено поради наличието на
запор върху вземането на ищеца от третото лице. Твърди, че за дата на възникване на вредите
следва да се приеме 29.07.2015г-датата, на която е наложен запорът върху
вземане от трето лице. От този момент органите по приходите са могли, но не са
предприели действия по събиране дължимите суми от „Хитбилдинг“ ЕООД с оглед
погасяване задължението на ищеца. Правомощие да предприемат такива действия те
притежават по силата на чл.176 ал.1 от ДОПК, според която разпоредба правилата
по отношение на длъжника се прилагат и спрямо третото лице. Наред с това,
съгласно чл.202 ал.2 от ДОПК запорът върху вземане от третото лице се налага
чрез изпращане на запорно съобщение до длъжника, третото лице и банките, в
които третото лице има сметки. Това не е било сторено от публичния изпълнител,
макар да е установено по делото, че „Хитбилдинг“ ЕООД е притежавало банкови
сметки в шест банки през процесния период, като само в една от тях бил наложен
запор, при това със закъснение. Позовава се на писмо
изх.№180024-178-0007131/16.03.2018г от публичния изпълнител, в което се
съдържала информация относно банковите сметки на „Хитбилдинг“ЕООД, но въпреки
това не били наложени запори за вземането от третото лице, освен в Интернешънъл
Асет Банк, при това запорът в тази банка е бил наложен след постъпване на информация за
наложен запор от ЧСИ К.П., т.е.единствения наложен от приходната администрация
запор не е бил наложен по нейна инициатива, а след извършени действия от ЧСИ.
Твърди констатирано в хода на делото, че спрямо „Хитбилдинг“ ЕООД било
образувано производство по принудително изпълнение за собствените му публични
задължения, но към претенциите на НАП по това производство не били присъединени
задълженията към „Пътстрой“ ООД с оглед погасяване на публични задължения на
последното. Нещо повече, постъпилите суми, доколкото такива били събрани, не са
били използвани за погасяване задълженията на „Пътстрой“ ООД. В тази насока
най-вече личи нанесената от приходната администрация вреда, доколкото по
наложения запор за вземане от трето лице не са събрани средства, независимо, че
такива са постъпвали в приходната администрация. С други думи производството по
събиране на вземане от трето лице не е било присъединено към основното
производство за задължения на „Хитбилдинг“ ЕООД, с което безусловно била
нанесена вреда на ищеца. Счита, че е недопустимо да се говори за конкуренция
между две различни вземания на НАП, вкл.за отнасяне на всяко плащане към
по-рано направено обезпечение, макар последното правило да намира неотносимо
към производството по принудително събиране на публични задължения, но дори при
такава , то вземането на НАП за публични задължения на „Хитбилдинг“ЕООД
представлявало едва 0.47168 от вземането на „Пътстрой“ ООД /съгласно съдебно
счетоводната експертиза, приета на 26.11.2018г/, т.е. дори при наличие на
конкуренция 2/3 от всяка събрана сума следвало да постъпва за погасяване
задължението на „Пътстрой“ ООД. Твърди, че от представените 33бр разпореждания
за разпределение на суми общо 1 229 879.36лв била използвана за погасяване
на публични задължения. От извлечението на Интернешънъл Асет банк е видно, че в периода 28.08.2015г-18.11.2015г,
т.е.точно в периода между запориране на вземането от трето лице и налагането на
запора в тази банка, от банковата сметка на „Хитбилдинг“ ЕООД са преведени към
неясни получатели 38 818 83лв. Отделно през банковата сметка в Търговска
банка Демир Банк АД в периода 18.12.2015-21.10.2016г са преминали 5 823 499.08лв,
като очевидно те също не били разпределени дори по „основното“ производство на
„Хитбилдинг“ ЕООД. От изложеното прави извод, че със своето бездействие
органите по приходите са причинили съществена вреда както на бюджета, така и на
„Пътстрой“ООД, като не са събрали негови вземания от трето лице, независимо от
безспорната наличност на средства по неговите банкови сметки.
Ответника: Национална агенция
за приходите гр. София, чрез редовно упълномощения си процесуален представител
иска от съда да бъде отхвърлен иска изцяло като неоснователен. Публичния
изпълнител няма срок, в който да наложи обезпечителни мерки. Постановлението за
налагането им и съобщението за наложен запор представляват правни действия,
актове на публичния изпълнител, а не фактически действия, поради което дори да
съществуваше срок за налагане на обезпечителни мерки, то неспазването му не би
довело до бездействие по смисъла на чл.203 АПК и чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Не е
налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на
задължение за издаване на административен акт.
Твърденията, че публичния
изпълнител не е проучил дали контрагентите на третото лице са му платили, кога
и в какъв срок, по кои банкови сметки, включително и по запорираните, не е
извършвал проучване, включително и текущо на други банкови сметки на
„Хитбилдинг“ ЕООД и съответно не е наложил запор върху тях, не е предприел
необходимите действия да не попречи на длъжника на НАП да събере вземането си
от третото лице по гражданско правен път не са фактически бездействия на
административен орган по чл.204 ал.4 от АПК. За да бъдат определени като
такива, то тяхното изпълнение следва да се дължи пряко по силата на нормативен
акт или при поискване. Правомощията на публичния изпълнител са уредени
изчерпателно в ДОПК, но е и конкретните действия по събиране на публичните
задължения. Публичните изпълнители разполагат с оперативна самостоятелност да
изберат способа за събиране на вземането. Изборът на конкретни действия е от
изключителната компетентност на публичния изпълнител. При липса на установена
обвързана компетентност, актовете и действията на органа могат да бъдат
проверявани единствено за целесъобразност. Действията на публичния изпълнител
могат да бъдат определени като повече или по-малко полезни, но не могат да
бъдат квалифицирани като незаконосъобразно поведение, причиняващо вредни
последици.
Вземането от трето лице може
да бъде предоставено като обезпечение, но ДОПК не предвижда възможност да бъде
възложено за събиране от публичния изпълнител. Не съществува императивно
задължение, което задължава публичния изпълнител да насочи изпълнение именно
към това вземане. Ищеца на 29.07.2015г. е предоставил на публичния изпълнител
фактура №2171/08.07.2015г. издадена от „Хитбилдинг“ ЕООД на стойност 1 460 697.47лв.,
удостоверяваща вземане от трето лице и декларации, че същото лице признава това
вземане. Незабавно, на същата дата е издадено Постановление за налагане на
запор №1906/2014/000451/29.07.2015г. върху това вземане, като е изпратено и
запорно съобщение и нареждане за изпълнение т.е. предприети са действия по
принудително изпълнение. Наложен е запор върху банковите сметки на третото лице
в ТБ „Интернешънъл Асет Банк“ АД за размера на вземането, което ищеца има към
„Хитбилдниг“ ЕООД и е издадено нареждане за изпълнение. При неизпълнение на
запорните съобщения, ДОПК предвижда отговорност за третото лице и за банката,
но не и за държавата. Установява се от отговорите на банката, че има предходно
наложени запори от 09.01.2015г. и от 10.06.2015г. още преди да възникне
вземането на ищеца към третото лице и същите да бъдат запорирани като
обезпечителна мярка за удовлетворяване на публичните задължения на „Пътстрой“
ООД. Третото задължено лице –
„Хитбилдинг“ ЕООД е длъжник по изпълнително дело като за обезпечаване на собствените
му публични задължения са наложени запори върху банковите му сметки в
Райфайзенбанк АД, Търговска банка АД и ПИБ АД със Запорно съобщение
№09/РД-11-141/1/20.02.2014г. – преди 29.07.2015г. С Постановление за налагане
на обезпечителни мерки от 04.04.2014г. е наложен запор върху банковата сметка и
в „Интернешънъл Асет банк“ АД и ЦКБ АД, а на 05.06.2015г. и в ТБ Банка ДСК ЕАД.
Последната открита сметка на „Хитбилдинг“
ЕООД е в „Общинска банка“ АД,
считано от 07.08.2017г., която е запорирана на 13.09.2017г. Следователно
от постановленията за налагане на обезпечителни мерки и запорни съобщения,
издадени по изпълнителното дело с главен длъжник „Хитбилдинг“ ЕООД е видно, че
всички банкови сметки на дружеството са били запорирани преди 29.07.2015г. и
във всеки един момент. Предходно наложените запори препятстват изпълнението на
предоставеното като обезпечение вземане на ищеца от „Хитбилдинг“ ЕООД. Предвид
на тези факти, публичният изпълнител е приел, че към 29.07.2015г. и по –късно,
не могат да бъдат предприети каквито и да било ефективни действия за събиране
на предоставеното като обезпечение вземане от третото лице. Именно и поради
това публичният изпълнител не е наложил запор в останалите банки, а и тази
преценка е в оперативната му самостоятелност.
С молба вх.
№1906/2014/000508/03.11.2015г., подадена от „Хитбилдинг“ ЕООД е заявено, че
задължението към „Пътстрой ООД е намалено и е в размер на 946 697.47лв.,
поради извършено прихващане на сума в размер на 514 000лв. с приложено заверено копие от споразумение за
прихващане от 15.07.2015г., договор за заем от 40.09.2014г. С оглед на този
факт, публичния изпълнител е издал Постановление
№1906/2014/000512/16.11.2015г., с което сумата на запора е намалена до
946 697.47лв. Следва да се съобрази, че в разпоредбата на чл.202 ал.2 от ДОПК за налагане на обезпечителна мярка – запор върху вземане от трето лице е
необходимо едно от двете условия – ликвидност или изискуемост да е изпълнено,
докато в разпоредбата на чл. 230 ал.1 от ДОПК в хода на принудителното изпълнение
е необходимо да са изпълнени и двете кумулативно поставени условия. С
определение №675/21.12.2015г постановено по чл.гр.д.№486/2015г. на РС
Момчилград, е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело
№20158240404086 по описа на ЧСИ П., което е образувано по искане на настоящия
ищец срещу „Хитбилдинг“ ЕООД за събиране на процесното вземане. С нарочна молба
длъжника и трето лице е възразил, че не дължи сума в претендирания размер.
Констатирано е от съда, че за сумата от 901 238лв. – част от 1 406 697.47лв.
са представени надлежни доказателства, че Хитбилдинг ЕООД не дължи изпълнение,
поради погасяване, чрез плащане и прихващане на насрещни задължения. От
извлеченията от сметките на „Хитбилдинг“ ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк“ АД е
видно, че са извършени банкови преводи за погасяване на задължението по фактура
№2171/08.07.2015г, и това е станало след 29.07.2015г. За възникналия правен
спор относно размера на вземането публичния изпълнител е бил уведомен с молба
вх. №РД-16-889/26.01.2016г., подадена от „Хитбилдинг“ ЕООД с прилагане на
цитираното съдебно определение за спиране на гражданското принудително
изпълнение. Следователно вземането от третото лице не е ликвидно – безспорно по
основание и размер. Това по аргумент от чл.230 от ДОПК е пречка да бъде предмет
на принудително изпълнение. Към сумата от 901 238лв, която РС Момчилград е приел за недължима следва
да се прибави и сумата от 514 000лв., за прихващане на която има
споразумение от 15.07.2015г. Следователно от предоставеното на публичния изпълнител
вземане в размер на 1 460 697.14лв. са погасени
1 415 238.00лв.
Относно твърдението, че
публичния изпълнител е попречил на длъжника – ищец да събере вземането си по
гражданско правен път, следва да се каже, че той по свое усмотрение е предложил
същото като обезпечение на публичното задължение. Разполагал е и с възможността
да поиска замяна на обезпечителните мерки, но не го е сторил.
След като ищеца няма вземане
в претендирания размер, и предвид липсата на незаконосъобразни бездействия и
актове на публичния изпълнител, то предявения иск с правно основание чл. 1 ал.1
от ЗОДОВ не изпълнява фактическия състав на отговорността на държавата и следва
да бъде отхвърлен, за което са изложени и подробни правни съображения. Иска се
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450 лв.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция и предлага на
съда да бъде отхвърлена поради неизпълнение на фактическия състав на чл.1 ал.1
от ЗОДОВ, който поражда отговорност на държавата за вреди на граждани.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Ищеца сочи два факта – На 29.07.2015г., органът по приходите не е
изпратил запорно съобщение до всички банки, в които третото лице „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД
има сметки, съгласно изискването на чл. 202 ал.2 от ДОПК. Този факт е определен като незаконосъобразно
бездействие на органа по принудителното изпълнение, извършено на 29.07.2015г. и
в периода до 18.12.2015г., когато е наложен запор върху банковите сметки в
Интернешънъл Асет Банк.
Със Запорно съобшение
№1906/2014/000535/29.12.2015г. на публичния изпълнител е запорирано вземането
на „ПЪТСТРОЙ“ ООД от „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД, за чието събиране е образувано
изпълнително дело по реда на ГПК. С това си действие публичния изпълнител е
попречил на ищеца-длъжник да събере вземането си. Тези два факта, които според
него представляват незаконосъобразно бездействие и действие, са причинили като
пряк и непосредствен резултат имуществени вреди /загуби/ в размер на публичното
му задължение – 1 768 870.52лв към датата на предявяване на исковата
молба – 24.08.2017г.
Всички останали фактически твърдения
наведени в хода на съдебното производство, включително за бездействие на друг
публичен изпълнител във връзка с образуваното производство по принудително
събиране на публичните задължения на „ХИТБИЛДНИГ“ ЕООД към държавата, не следва
да бъдат обсъждани, защото не са наведени в исковата молба като
незаконосъобразни и увреждащи ищеца бездействия. Конкретно твърденията са, че
публичния изпълнител по изпълнителното дело с главен длъжник „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД
е следвало, но не е разпределял постъпилите суми и за погасяване на публичните задължения
на „ПЪТСТРОЙ“ ООД към държавата. Този факт не е наведен като основание на
предявения иск, поради което посочването му е недопустимо от една страна, а от
друга конкуренцията между публичните задължения по определение е конкуренция
между задълженията на едно и също лице и се разрешава по реда за разпределение
на постъпилите за тяхното погасяване суми. Следователно този въпрос не е
предмет на настоящото съдебно производство, а събраните от страните
доказателства за неговото разрешаване са не относими.
Всички посочени от ответника доводи, че
не съществува ликвидно и изискуемо вземане в размер на 1 4460 697.47лв също не са
относими към предмета на делото, защото публичния изпълнител е пристъпил към
същинско изпълнение по чл.230 ал.4 от ДОПК с изпращане на нареждане за плащане
на сумите по вземането от третото лице, въз основа на представени му декларации
по чл.230 ал.1 от ДОПК. Няма Възраженията на третото лице за прихващане,
оспорване и погасяване на част от вземането на длъжника-ищец могат да бъдат
евентуално направени в хода на разглеждане на предявен от публичния изпълнител косвения иск по чл.206 ал.1 изречение последно
от ДОПК, за предявяване на който няма
данни и твърдения по делото. Напротив, след като е установил, че кумулативното
изискване на чл.230 ал.1 от ДОПК е изпълнено и поради това е допустимо да се
пристъпи към изпълнение върху имуществото на длъжника, чрез прилагане на
способа по чл.215 ал.1 т.2 от ДОПК, публичния изпълнител е издал и нареждане за
плащане по чл.230 ал.4 от ДОПК.
По наведените в исковата молба факти, се
установява следното:
Страните
не спорят и се установява от приетите по делото доказателства, че ищеца е
длъжник по изпълнително дело №2014000 1906/2014г. по описа на ТД НАП –Пловдив,
както и че на 29.07.2015г., чрез издаване на ПНОМ №1906/2014/000451/29.07.15г.
и изпращане на Запорно съобщение №1906/2014/000452/29.07.2015г / стр.25 и
стр.127/ е наложен запор върху сумата от
1 460 697.47лв., представляваща ликвидно и изискуемо вземане на
длъжника-ищец „ПЪТСТРОЙ“ ООД от третото лице „Хитбилдинг“ ЕООД по издадена от
същото дружество фактура №00002171/08.07.2015г. и съгласно декларации от
21.07.2015г и 27.07.2015г. на третото лице, дадени пред публичния изпълнител,
че дължи на длъжника –ищец сумата от 1 500 000лв. по посочената
фактура. ПНОМ №1906/2014/000451/29.07.15г.
за налагане на запор върху вземане на длъжника от третото лице и Запорното съобщение до третото лице за
налагане на запор върху вземането на длъжника „ПЪТСТРОЙ“ ООД от третото лице, са връчени по
електронен път /виж писмо изх.№24/РД-16-482/28.01.2016г. от публичния
изпълнител до „ХИТБИЛДНИГ“ ЕООД на стр.20/
на същата дата 29.07.2018г. На тази
дата -29.07.2015г., публичния изпълнител е издал и изпратил нареждане за
изпълнение, получено от третото лице също на 29.07.2015г. В тридневния срок по
чл. 230 ал.4 от ДОПК, третото лице не е превело доброволно сумата на запора по
сметките на публичния изпълнител. Вместо това е представило план за плащане на
сума в размер на 946 697.47лв. до 30.11.2015/стр.112/. В отговор публичния
изпълнител уведомява третото лице, че следва в срок до 31.12.2015г. да преведе
сумата от 750 000лв., а в срок до 30.04.2016г. разликата в размер на
196 697.47лв. от общия размер на
сумата дължима на „ПЪТСТРОЙ“ ООД от „ХИТ БИЛДНИГ“ ЕООД, която по подадена от
последното лице информация е в размер на 946 697.47лв.
На 10.12.2015г. „Пътстрой” ООД се
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение №245/10.12.2015г,
издадена срещу „Хитбилдинг” ЕООД по силата на документ, посочен в чл.417 от ГПК/стр.32/ - неизпълнение на договор с нотариална заверка на подписи за
извършване на СМР от 12.11.2014г. за сумата от 2 161 836.96лв. / същия договор,
въз основа на който е издадена и фактурата, от която възниква запорираното вземане на ищеца от третото
лице/. Заповедта за изпълнение е
издадена от РС Момчилград по образуваното ч.гр.д.№486/2015г., за сума в размер
на 2 161 836.96лв. В заповед №245/10.12.2015г. на РС Момчилград е разпоредено
на Консорциум „ХИТ-ПСП“ ДЗЗД и на „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД солидарно да заплатят на
ПЪТСТРОЙ ООД сумата от 2 161 836.96лв. за неизпълнение на договора. Фактурата
от 08.07.2015г. е издадена въз основа на Актове за извършени СМР в изпълнение
на същия договор. Въз основа на наведените в исковата молба фактически
твърдения и предприетите от ответника действия по налагане на запор в хода на
частното изпълнително производство се налага извода, че вземането на ищеца от
третото лице „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД в размер на 1 460 697.47лв., представлява част от сумата по изпълнителния лист -
2 161 836.96лв. В тази връзка следва да се каже още, че въпреки плана
за погасяване на взмемане от трето лице в размер на 946 607.47лв.,
публичния изпълнител е наложил на 18.12.2015г и на 29.12.2015г запор за вземането,
което „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД е декларирало като ликвидно и изискуемо в размер на
1 460 697.47лв.
С разпореждане №652/10.12.2015г.,
постановено по същото дело/стр.34/ РС Момчилград е издал и изпълнителен лист
срещу посочените двама длъжника – „ХИТ-ПСП“ ДЗЗД и „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД въз основа
на заповедта за изпълнение. Издадения изпълнителен лист е обезсилен с
Разпореждане №190/01.04.2016г. по същото ч.гр. д. по описа на РС Момчилград
/стр.40/, поради наложен от публичния изпълнител запор със Запорно съобщение
№1906/2014/000535/29.12.2015г., издадено въз основа на ПНОМ изх.
№1906/2014/000533/29.12.2015г.и ПНОМ №1906/2014/000451/29.07.2015г.
На
18.12.2015г. е издадено ПНОМ №1906/2014/000528/18.12.2015г. до ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
АСЕТ БАНК за налагане на запор върху сметките на „Хитбилдниг“ ЕООД за сумата от
1 460 697.47лв. / стр.120-126/ т.е. въпреки цитираната по-горе сума от 946
697.47лв., която публичния изпълнител е разсрочил, размера на вземането остава
равен на признатото в декларациите на третото лице по чл.230 ал.1 от ДОПК.
В
молба вх. №1167/19.03.18г. на стр. 98 по делото, публичния изпълнител по
изпълнителното дело с длъжник - ищеца, заявява, че не е разполагал с информация
за банковите сметки на „Хитбилдниг“ ЕООД, поради това, че дружеството има седалище,
определящо компетентност на друга ТД на НАП. ПНОМ
№1906/2014/000528/18.12.2015г. за налагане на запор по чл.200 вр. с чл.202 ал.2
от ДОПК върху банковите сметки на „Хитбилдинг“ ЕООД в Интернешънъл Асет банк АД
от 18.12.2015г. е издадено след получена от същото трето лице информация за
наложен от частния съдебен изпълнител запор от 14.12.2015г. / стр.118/ върху
банковите му сметки в тази банка, в хода не предприетото от „ПЪТСТРОЙ“ събиране
на вземането по гражданско правен път. По този повод е издадено и ПНОМ изх.
№1906/2014/000533/29.12.2015г., а със Запорно съобщение
№1906/2014/000534/29.12.2015г. публичния изпълнител е наложил запор и върху
вземането на „Пътстрой“ ООД от „Хитбилдинг“ ЕООД– предмет на принудително
изпълнение по гражданско правен път.
ПНОМ изх. №1906/2014/000533/29.12.2015г. за
налагане на запор обезпечителни мерки от 29.12.2015г. е административен акт,
който не е обжалван от ищеца, поради което е влязъл в сила и извършеното
действие по фактическото му налагане с изпращане на запорно съобщение до
„ПЪТСТРОЙ“ ООД върху вземането, което
ищеца има като взискател по ИД №20158240404086/2015г., образувано от ЧСИ въз
основа на изпълнителен лист издаден на 10.12.2015г. от РС Момчилград, не може
да бъде разглеждан в настоящото исково производство като елемент от състава на
чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Действието по изпращане на запорно съобщение е в
изпълнение на стабилен административен акт, поради което не е
незаконосъобразно. Освен това действията на публичния изпълнител подлежат на
контрол за законосъобразност по специалния ред за защита срещу принудителното
изпълнение, чието провеждане и отмяната им като незаконосъобразни е
задължително условие за допустимост на иска по чл.17 ал.6 вр. с чл.1 ал.1 от ДОПК. Твърдението, че е следвало да се въздържи от извършване на посоченото
действие може да бъде правно квалифицирано единствено като довод за
незаконосъобразно действие, което е попречило на ищеца да проведе производство
по събиране на вземането си от третото лице по гражданско правен път. След като
специалния ред по ДОПК изрично предвижда възможност за проверка
законосъобразността на актовете и действията на публичния изпълнител, то се
налага извод, че съда по обезщетението не обсъжда в мотивите си
законосъобразността на действие на публичния изпълнител в хода на
принудителното изпълнение, което не е предварително отменено. Следователно
всички фактически доводи и установявания за последвалото прекратяване на
изпълнителното дело по ГПК, образувано от настоящия ищец срещу третото лице, от
което има вземане, не следва да се обсъждат като увреждащи го факти.
Единствено установеното бездействие да се изпрати
запорно съобщение до банките, в които третото лице има сметки в изпълнение на
чл.202 ал.2 предл. последно от ДОПК, с което публичния изпълнител е забавил
изпълнението на задължението си да събере вземането на длъжника от третото
лице, може и следва да се обсъжда в
отговор на поставения за разрешаване иск за осъждане на държавата да заплати
обезщетение на длъжника за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Установи
се по делото, че публичния изпълнител на 29.07.2015г. е насочил принудителното
изпълнение върху вземане на длъжника от третото лице, чрез издаване на
постановление за налагане на обезпечителни мерки и изпращане на запорни
съобщение до длъжника, до третото лице, но не и до банките, в които третото
лице има сметки. Към писмо вх. № 1167/19.03.2018г., публичния изпълнител
представя по делото Справка от 12.03.2018г, съдържаща информация за банковите
сметки на „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД, като в писмото си обяснява, че поради друга
териториална компетентност не е разполагал с информация за банковите му сметки
към 29.07.2015г. Няма пречка обаче, публичния изпълнител да се снабди по
служебен път с тази информация. Видно от справката, към 29.07.2015г третото
лице е имало банкови сметки в шест банки, като само сметката му в Интернешънъл
Асет Банк е запорирана, чрез изпращане на запорно съобщение на 18.12.2015г. Няма
информация за датата на получаване на запорното съобщение, но и този факт няма
правно значение, тъй като ищеца твърди, че в периода от 29.07.2015г. до 18.12.2015г.,
когато публичния изпълнител е бездействал по не запорираните сметки на третото
лице са преминали плащания от държавния и общинските бюджети, които ако бяха запорирани
би се осигурило събиране на неговото вземане. Тази теза не намира опора в
закона, доколкото паричните средства по банковите сметки на третото лице не са
имущество на длъжника, срещу което може да се насочи принудителното изпълнение.
Те ще бъдат годен обект на принудително изпълнение едва при уважаване на косвен
иск по чл.206 ал. 1 от ДОПК или при сбъдване условията на чл.206 ал.2 от ДОПК
за възникване на солидарна отговорност на третото лице, въз основа на която
същото лице ще придобие качеството на
длъжник. До този момент публичния изпълнител по аргумент от чл.230 ал.4 вр. с
чл. 206 ал.1 от ДОПК, няма основание да насочва принудителното изпълнение срещу
имуществото на третото лице, каквото качество имат паричните средства на
третото лице в банките. Следователно и целта на запорното съобщение до банките,
в които третото лице има сметки е да се обезпечи бъдещ косвен иск по чл.206
ал.1 от ДОПК, съответно изпълнение срещу солидарния длъжник, ако третото лице
придобие такова качество при сбъдване на основанието за възникване на солидарната
му отговорност. На този извод сочат правните норми на ДОПК, които ще бъдат
обсъдени по-долу. Тук е мястото да се каже, че чл. 206 ал.1 от ДОПК не препраща
към чл.510 от ГПК и способа по чл.215 ал.1 т.2 от ДОПК не представлява
възлагане на взискателя да събере вземането на длъжника от третото лице, поради
което и отговорност по чл.513 от ГПК не може да бъде търсена от държавата.
Обратно, ако се приеме тази теза, която е в основата на исковата молба, то по
аргумент от чл.8 от ЗОДОВ, настоящото производство е недопустимо и следва да се
прекрати – ищеца разполага с друг път за защита.
Способа по чл.215 ал.1 т.2 от ДОПК се
прилага спрямо имуществото на длъжника – неговото вземане от третото лице, а не
спрямо имуществото на третото лице, каквото представляват паричните средства по
банковите му сметки по аргумент от чл.213 ал.1 от ДОПК. Същинските действия / в
това число и правните актове/ по принудителното изпълнение са посочени в раздел
ІV „Действия“ от глава Двадесет и пета „Принудително изпълнение“/, където е
уреден и начина на изпълнение върху вземане на длъжника от трето лице. На основание чл.221 ал.4 от ДОПК
принудителното изпълнение върху вземания на длъжника започва с налагане на
запор, съответно на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. По
силата на чл.221 ал.5 от ДОПК запорът и възбраната се налагат със съобщението –
запорното съобщение по чл.202 ал.2 от ДОПК за настоящия казус, а този текст следва
да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.221 ал.4 и чл.220 от ДОПК и сочи
на единствено възможния правен извод, че обезпечителните мерки се налагат с
административен акт – Постановление и с извършване на фактическо действие по
изпълнение на този акт – изпращане на запорно съобщение до длъжника, третото
лице и до банките. От момента на получаване на запорното съобщение запорът се
счита за наложен и произвежда правните последици предвидени в ДОПК и в
разпоредбите на ГПК, към които чл.206 ал.1 от ДОПК препраща. След изпълнението
на правните и фактически действия по чл.221 ал. 4 и ал.5 от ДОПК по налагане на
запора и след като получи доказателства за
ликвидност и изискуемост на вземането на длъжника от третото лице,
публичния изпълнител има законово основание да издаде и изпрати нареждане до
третото лице за изпълнение в тридневен срок – чл.230 ал.4 от ДОПК. От
получаване на нареждането третото лице е длъжно в посочения срок да преведе
сумата на вземането по сметката на публичния изпълнител. Ако не изпълни
нареждането за плащане, публичния изпълнител може да предяви срещу третото лице
косвен иск по чл. 206 ал.1 от ДОПК, но не и да пристъпи към принудително
изпълнение върху неговото имущество. ДОПК не предвижда други действия на
публичния изпълнител след неизпълнение на нареждането за плащане, освен
предявяване на косвен иск срещу третото лице. Ако публичния изпълнител
разполага със законово основание да
насочи принудителното изпълнение срещу
имуществото на третото лице при липса на плащане по чл.230 ал.4 от ДОПК,
то предявяването на косвен иск по чл.206
ал.1 от ДОПК се явява норма без смисъл и съдържание. Видно от текста на
нареждането за плащане, на третото лице не е указано нищо друго, освен че
следва да уведоми публичния изпълнител за причините, поради които не плаща. Изрично в чл.206 ал.1 от ДОПК са посочени
последици при отказ на третото лице да изпълни доброволно, а именно публичния
изпълнител може, но не е длъжен да предяви иск. Следователно, освен че
публичния изпълнител не е длъжен да избере този способ за принудително
изпълнение, той няма и задължение да предприемем всички предвидени от ДОПК
действия по събиране вземането на длъжника от третото лице. Аналогията, която
ищеца прави с нормата на чл.510 от ГПК е изключена. Разпоредбата на чл.206 ал.1
от ДОПК не препраща към тази разпоредба, което обезсмисля излагането на доводи
защо възможността за насочване на изпълнението върху вземане на длъжника от
трето лице не представлява възлагане за събирането му на публичния взискател.
Съответно не може да възникне отговорност нито по чл.513 от ГПК, нито по чл.17
ал.6 от ДОПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, при бездействие да се предприемат всички
действия или да се упражнят всички
правомощия на публичния изпълнител във връзка със способа по чл.215 ал.1
т.2 от ДОПК. Следователно не изпращането на запорното съобщение до банките, в
които третото лице е имало сметки към 29.07.2015г., дори да е в нарушение на
чл.202 ал.2 от ДОПК, няма способността да нанесе вреди върху имуществото на
длъжника в посочения в исковата молба смисъл – като намали размера на
публичното му задължение с размера на вземането от третото лице. От текста на
посочените разпоредби, настоящия състав на АС Стара Загора прави извод, че
целта на запорното съобщение до банките, в които третото лице има сметки е обезпечаване
на бъдещ иск по чл.206 ал.1 от ДОПК и на бъдеща солидарна отговорност по чл.206
ал.2 от ДОПК, поради което и не представлява действие по принудителното
изпълнение в тесен смисъл на понятието.
Бездействието на публичния изпълнител да
осребри имуществото на длъжника не засяга неговия правен интерес, поради което
и не се обжалва по реда за защита срещу принудителното изпълнение, тъй като
такова не се провежда. В този смисъл са и задължителните за настоящия състав
мотиви в Определение № 1178/26.01.2018г., постановено по адм.д.№ 996/18г. на
ВАС на РБ за отмяна на определението на настощия съд, с което производството по
делото е прекратено на основание недопустимост на исковата претенция.
Претенцията на ответника за присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450.00лв е основателна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК вр. с чл.144 от АПК
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ПЪТСТРОЙ“ ООД ЕИК ********* гр. Стара Загора иск с правно
основание чл.17 ал.6 от ДОПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, срещу Национална агенция
за приходите за сумата от 1 768 870.52лв / един милион, седемстотин шестдесет и
осем хиляди, осемстотин и седемдесет, петдесет и две/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от бездействие на публичния изпълнител по
изпълнително дело № 1906/2014г по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, да изпрати
запорно съобщение до банките, в които третото задължено лице „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД
ЕИК ********* има сметки в периода от 29.07.2015г. до 18.12.2015г. и действие по налагане на запор със запорно
съобщение №1906/2014/000535/29.12.2015г.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ“ ООД ЕИК ********* гр. Стара Загора да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 450.00лв/четиристотин и петдесет/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Административен
съдия: