№ 2031
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603719 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С Определение от 28.06.2022г. е прекратено на основание чл.248, ал.1
т.3 от НПК съдебното производство по нохд № 10323/2021г. по описа на СРС,
НО, 19 състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 и
чл.341, ал.2 от НПК, в срок, е подаден протест от прокурор при СРП, с който
се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен и постановяване на определение от въззивния съд, с което
делото да бъде върнато на СРС за насрочване и разглеждането му по
същество. В протеста са изложени съображения в подкрепа на направеното
искане. Според прокурорът в разпоредително заседание съдът е пресъздал
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като е посочил, че
инкриминираното деяние е с правна квалификация опит за грабеж, а не за
средна телесна повреда, така както е повдигнато обвинението. Прокурорът
счита, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка съответства
на събраните в хода на досъдебното производство доказателствата и съдържа
всичко необходими признаци от състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение. Посоченото от районния съд наличие на
несъответствие фактите и правната квалификация е коментирано от
представителя на СРП и се посочено, че при престъплението грабеж предмета
на посегателство са чужда движима вещ и личността на владелеца. В случая,
е налице единствено посегателства върху личността на пострадалия, като не
се установява цел за отнемане или запазване на каквато и да било вещ,
намираща се във владение на А.. Не на последно място се възразява срещу
така постановеното определение и с оглед изключителното правомощието на
прокуратурата да формулира обвинението, като е отразено , че съдът е този,
1
който след като проведе съдебното следствие, решава въпросите по
съществото на делото. Изложеното дава основание на прокурора, подал
протеста да счита, че обвинителния акт не са допуснати съществени
процесуални нарушения и правото на защита на обвиняемото лице не е
накърнено, с оглед на което се иска и отмяна на определението на СРС за
прекратяване на съдебното производство.
Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено
следното:
Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона
срок, с правно основание чл.249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 от НПК.
При разглеждане на протеста по същество настоящият съдебен състав
намери същия за основателен, поради следните съображения:
Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза. Предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия/те в него. В тази
връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат
посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното
престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително
деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др.
За да прекрати съдебното производство състава на СРС е приел, че
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка води до извод за
извършено с различна правна квалификация, а именно „опит за грабеж.“, като
посоченото води до двусмислие. В този смисъл следвало да се изследват
мотивите и подбудите за осъществяване на конкретното престъпление, тъй
като е налице неяснота на повдигнатото обвинение, нарушаваща правото на
защитата на обвиняемия и пострадалия.
Настоящата инстанция не споделя направената констатация на първата
инстанция, като намира, че макар и лаконично, категорично и ясно, в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е формирал
позицията си относно действията, посредством които обвиняемото лице се
твърди, че е осъществило инкриминираното деянието. Посочено е, че
обвиняемият А. е срещнал на инкриминираната дата, място и час пострадалия
и е поискал от него да му върне дадената на заем сума от 7 лв, и тъй като
последният казал, че няма пари у себе, обвиняемият нанесъл удар с десния
си юмрук в лявата част на лицето на А., в областта на долната челюст като му
причинил средна телесна повреда – счупване на челюст, представляващо
трайно затруднение в дъвченето и говоренето. Изложените факти и
обстоятелства установяват начина и механизма на осъществяване на
престъплението, за което спрямо обвиняемият се претендира ангажиране на
наказателна отговорност по чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК, като не е налице
неяснота по отношение твърденията на прокурора относно фактическото
2
отразяване на елементи от състава на престъпленията относно времето, място,
начина, включително и относно субективната страна, при които е
осъществено деянието. Настоящият съдебен състав намира, че налице
необходимото единствено между фактите, изложени в обстоятелствената
част и диспозитива на обвинителния акт, като не констатира неяснота.
Налице е обвинителен акт, съдържанието на който съответства на
изискванията на чл.246 от НПК с оглед посочването на фактите пряко
относими приложимия престъпен състав.В заключителната част на
обвинителния акт е посочена правната квалификация на деянието – словесно
и цифрово, съгласно чл. 246, ал. 3 НПК. В този смисъл е налице
необходимото и изискуемо от закона единство между обстоятелствена и
заключителната част на акта т.е. съответствие между фактическата и правна
страна на деянието.
Този състав намира възражението в протеста и относно изключителните
правомощия на прокуратурата да повдига обвинение за основателни, като в
този смисъл е недопустимо съдът да прекратява съдебното производство с
оглед преценката му за правната квалификация деянието.
В хода на досъдебното производство не са допуснати нарушения,
препятстващи възможността на обвиняемия, защитата и пострадалия да
възприемат характера на предявеното обвинение и съответно да реализират
адекватно своите права. Приемайки, че не са налице на основания за
прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени
нарушения, въззивният състав счита, че атакуваното определение на СРС
следва да бъде отменено и делото върнато на СРП за разглеждането му.
С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 12-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение от 28.06.2022г. по НОХД № 10323/2021г. по описа
на СРС, НО, 19 състав.
Връща делото същия съдебен състав при СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4