№ 1962
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505440 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3879 от 04.03.2024 г. по гр.д. № 2548/2023 г. Софийски
районен съд, 30 състав признал за установено по предявения от И. Н. Г., ЕГН
**********, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че И. Н. Г. не
дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сума в размер на
3 359.90 лв., представляваща претендирана сума, начислена по едностранна
корекция на сметка, за която е издадена фактура № **********/08.08.2022 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
832.17 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон. Районният съд неправилно приел, че в случая
разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, изискваща наличието на
неизмерващо СТИ, е неправилно приложена. Текстовете на ал. 1 и ал. 2 на чл.
50 ПИКЕЕ поставяли изискване единствено за доказано измерване с грешка
1
или пълно неизмерване (в случая по б. „б“ на ал. 1), или установена промяна в
схемата на свързване при ал. 2. Т.е. цитираните разпоредби единствено
акцентирали върху обективно установените факти на неизмерващо или
измерващо с грешка СТИ, както и СТИ, спрямо което е изменена стандартната
схема на свързване. Поради това дружеството-въззивник преизчислило
количествата електрическа енергия, ръководейки се от констатациите на БИМ
в констативен протокол № 366/15.07.2022 г., където в последното изречение
на т. 5 било записано, че по този начин електромерът връща показания и
следователно не отчита цялото количество електрическа енергия, преминало
през него. Така представеното експертно заключение от КП на БИМ било
потвърдено изпяло от вещото лице по допуснатата СТЕ, което приемало
наличието на неизмерващо СТИ. От друга страна, при извършване на
граматическо, логическо и систематично тълкуване на текста на ПИКЕЕ се
установявало, че думата „метрологична“ се съдържа на две места - в
текстовете на чл. 50, ал. 1 и чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ. Тъй като в случая чл. 55,
ал. 2 не намирал приложение, ставало ясно, че при наличие на извършена
метрологична експертиза в БИМ единствената възможност за ответното
дружество била да извърши корекцията на основание чл. 50, ал. 1, б. „а“ или
„б“ ПИКЕЕ. В случая било установено неизмерващо СТИ и приложим бил чл.
50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Цитира практика на ВКС, неотносима за настоящия
спор. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете
инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл.
80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна Н.И.Г., конституирана по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на въззивното производство И. Н. Г., с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
2
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: По делото е безспорно, че ищецът е бил
потребител на електрическа енергия за обект на адрес: гр. София, бул. „А.
*******, с абонатен № *******.
От приетия констативен протокол № 1027859/04.07.2022 г. се
установява, че на 04.07.2022 г. служители от отдел „Нетехнически загуби” към
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД са извършили техническа
проверка на средство за търговско измерване с фабричен № *******,
обслужващ обект „къща“ в гр. София, бул. „А. *******, с абонатен №
*******. Съгласно констатациите в протокола, по данни на АМР електромерът
връща показания. Поради това електромерът е демонтиран, поставен в
безшевен чувал и изпратен за метрологична проверка в БИМ, а на негово
място е монтиран нов изправен електромер.
Съгласно изготвения от БИМ констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 366/15.07.2022 г., при проверката на
техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на
кутията и на клемите на клемния блок на електромера. Необходимите
обозначения на табелката на електромера са налице. При изпитване на работа
без товар няма самоход. При изпитване на пусковите условия има праг на
реагиране, а при проверка на точността на електромера е установено, че тя
„съответства“. При отваряне на електромера е констатирано отсъствие на
видими дефекти по електронните платки и детайлите на електромера.
Целостта на вътрешните закрепващи щифтове е нарушена при отварянето за
проверка. Електромерът е с вграден часовник. На дисплея вместо реална дата
15.07.2022 г. се визуализира дата 27.10.2020 г. Вместо реален час 10:00 часа
дисплеят показва 14:30 часа. След извършени измервания е установено, че
3
показанията на активната тарифа се променят, така че напрежението намалява
в сравнение с последното отчитане със 6 кWh. По този начин електромерът
връща показания и следователно не отчита цялото количество електрическа
енергия, преминало през него.
Не е било спорно и по делото се установява, че въз основа на КП на
БИМ ответното дружество е преизчислило количествата електрическа
енергия за мрежови услуги по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ и е издало
фактура № **********/08.08.2022 г.на стойност 3 359.90 лв. с ДДС.
Според приетото заключение на СТЕ, констатациите в КП на БИМ
представлявали случай на неотчитане на потребената ел. енергия;
Преизчисляването е извършено при спазване на методиката по чл. 50, ал. 1, б.
„б“ ПИКЕЕ и е математически вярно.
От правна страна: Съгласно чл. 50, ал. 1 от приложимите Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (Обн. ДВ бр. 35 от
30.04.2019 г.), в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между
периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, като: а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка
извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка,
като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване; б) при
неизмерващо средство за търговско измерване
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента; Според ал. 2 на чл.
50 ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
4
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване.
Същевременно чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ предвижда, че в случаите на
техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която
използваната електрическа енергия преминава през измервателната система,
но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса
при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се
изчислява по приоритетен ред, както следва: 1. По реда на чл. 39, ал. 4 и 5; 2.
Средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от
клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от
клиента за аналогичен отчетен период от предходната година; 3. На база на
отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско
измерване, при невъзможност за преизчисляване по т. 1. Ал. 2 на чл. 52
предвижда, че преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
По делото се установи по безспорен начин, че в случая е била налице
хипотезата на чл. 52 ПИКЕЕ – техническа неизправност на електромера,
поради която същият не е отчитал изцяло преминалото количество
електрическа енергия (частично, а не напълно, както се поддържа в жалбата),
като причина за неизправността не е била външна намеса. Поради това
преизчислението е следвало да се извърши по реда, установен в чл. 52
ПИКЕЕ, а не по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, както незаконосъобразно е
направил ответникът.
А след като ответникът не е доказал наличие на основание за заплащане
на процесната сума, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен. Предвид съвпадението на
крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемата страна. Доказано направените такива са
5
в размер на 697.78 лв. - адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г.
Възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК съдът намира за основателно. Съгласно задължителното за националните
съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да
откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС. Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното
задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, те
не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като се съобразяват материалния интерес, фактическата и/или правна
сложност на делото, количеството извършена работа.
В случая въззивният съд, съобразявайки обжалваемия интерес, липсата
на фактическа и/или правна сложност на делото в настоящата инстанция и
извършеното от пълномощника на въззиваемата страна, намира за
справедливо възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3879 от 04.03.2024 г., постановено
по гр.д. № 2548/2023 г. на Софийски районен съд, 30 състав, с което е
признато за установено по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. Н. Г., ЕГН **********, починал в
хода на въззивното производство и на негово място по реда на чл. 227 ГПК
конституиран универсалния му правоприемник Н.И.Г., ЕГН **********, не
дължи на „ЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 3 359.90 лв., представляваща корекция на сметка за минал
период, за която е издадена фактура № **********/08.08.2022 г., вкл. в частта
за разноските.
ОСЪЖДА „ЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № 28, бл. Изток Плаза, да заплати на Н.И.Г., ЕГН **********, гр.
6
София, бул. „А. *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 400 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7