№ 4
гр. Велико Търново, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
дванадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Ст. М. и прокурора от
ВТОП Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 681 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на К.В.В., ЕГН: ********** ***, чрез *** Г.Ч. ***, *** срещу ОД на
МВР Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7 с цена на иска
9229.83лв. и правно основание чл. 203 и сл. от АПК, вр.
с чл. 1, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващи обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1229.83лв., произтичащи от неизползвана платена
годишна винетка от 27.05.2019г. до 21.11.2019г. в размер на 48.06лв. за 178дни;
неизползвана застраховка Гражданска отговорност за периода от 27.05.2019г. до
10.08.2019г. в размер на 53.86лв. за 76дни; данък МПС за 178 дни в размер на
16.02лв.; годишен технически преглед – 17.80лв.; автомобили под наем за периода
14.09.2019г. – 21.11.2019г. в размер на 972.84лв., разлика в цените средно 50%
или 121.198лв., тъй като личният му автомобил ползвал за гориво газ, а наетите
под наем са на бензин и дизел, и неимуществени вреди в размер на 8000лв. за
период от време от 27.05.2019г. до 21.11.2019г., изразяващи се в несигурност,
страх, притеснения, очаквания и финансови загуби за половин година, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, произтичащи от незаконосъобразни актове ЗППАМ МВ
19-0260-000034/26.05.2019г., ЗППАМ МВ 19-0260-000035/26.05.2019г., издадени от
Началник РУ Елена към ОД на МВР Велико Търново, както и постановено
незаконосъобразно НП № 19-0260-000251/11.06.2019г. на Началник РУ Елена към ОД
на МВР Велико Търново, довело до образуване на бързо производство за
престъпление по чл. 343 б, ал. 1, от НК, като заповедите са оттеглени, а
наказателното производство прекратено.
В исковата молба се твърди, че на
26.05.2019г., ищецът, заедно със съпругата си и нейният автомобил се придвижили
до гробищния парк във връзка с погребението на техен близък. Преди да отидат на
погребението К.В. употребил алкохол. След като се върнали от погребението
отново употребил алкохол, поспал около два часа и отишъл да гласува за Европарламент в секцията в с. Яковци, община Елена. И в
двете посоки пътувал сам. На връщане обаче, прибирайки се и правейки завоя към
дома в с. Велчовци, към 18.15ч. странично, с дясната част на колата си охлузил
лявата страна на спрения автомобил на съседа си – И.П.Т.. Не спрял, а продължил
към дом № 12, който дом бил на техни приятели и където се състоял поменът на
погребания близък. Т.видял кой е извършителят и ядосан го последвал, поискал му
500лв. за вредите. Двамата се скарали, тъй като В. предлагал щетите да бъдат
заплатени от застраховката му „Гражданска отговорност“. След като не могли да
се разберат, Т.извадил ключовете от
арматурното табло на автомобила на В., тъй като според него В. лъхал на
алкохол. Видимо разстроен В. изоставил автомобила и отишъл пеш до дома на Д.Н.Д.,
където разговаряли и пили ракия. Към 19.00 В. отишъл до дома на Т.и както
разговаряли пристигнал екип на РУ на МВР гр. Елена, който с дрегер
установил наличие на алкохол в кръвта 2.98 промила, в издишвания от В. въздух.
След това полицейските служители придружили В. до ФСМП гр. Елена, за да даде
кръв за изследване на наличие на алкохол в кръвта, но той отказал. Тъй като
проверката била извършена не в качеството му на водач на МПС, а извън
автомобила, НП от 17.06.2019г. по пр. пр. № 257/2019г. по описа на РП Елена
било прекратено образуваното бързо производство за извършено престъпление по
чл. 343Б, ал. 1 от НК и не му било повдигнато обвинение. На В. били издадени
две заповеди ЗППАМ от Началника на РУ Елена към ОД на МВР Велико Търново. Със
същите временно било отнето СУМПС, но за не повече от 18м. и отнето
свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели на
собствения му автомобил Хонда Сивик.
Двете наложени ПАМ били обжалвани и с определения по адм.
дела № 428/2019г. и № 429/2019г. по описа на Административен съд Велико
Търново, последните прекратени поради оттегляне на оспорените актове от
Началника на РУ Елена.
В исковата молба се твърди, че прекараният
инцидент В. преживял много тежко, тъй като случилото се на 26.05.2019г. се преекспонирало и в местната преса вестник „Борба“, където
той бил представян за извършител на ПТП, който е избягал от
местопроизшествието. Видно от амбулаторен лист от 27.05.2019г. В. се оплаквал
от ***, което налагало употреба на успокоителни лекарства. В. бил хипертоник от
години с доказано високо кръвно налягане. От преживеният стрес, кръвното му
налягане започнало да варира, което състояние било изключително опасно.
Позовава се на влезли в сила
Определения по адм. дела № 428/2019г. и № 429/2019г.
по описа на Административен съд Велико Търново. Претендира се и законната лихва
върху сумата от 8000лв., неимуществени вреди, считано от датата на предявяване
на исковата молба съд до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, чрез *** Ч.,
поддържа исковата молба, като намира същата за основателна и доказана. Счита,
че са налице два установени незаконосъобразни акта от ОДМВР-Велико Търново -
заповеди, с които са били наложени ПАМ, издадени на 26.05.2019 година, както и
издаденото НП за образуване на бързо производство по чл. 343 б, ал. 1 от НК,
което е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор, ПП № 257/2019 г.
на РП-Елена. По тази причина са определили причинените имуществени вреди по
пера и неимуществени такива – болка, тормоз неудобство, притеснения. Уточнява,
че тези вреди са пряка и непосредствена последица от действията на
административно наказващия орган, който безспорно е ОДМВР Велико Търново. Моли,
искът, да бъде уважен в пълният размер. Претендира разноски в размер на 10 лева
държавна такса и адвокатски хонорар 1100 лева, за които представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът – ОД на МВР – Велико Търново,
ул. Бачо Киро № 7, чрез процесуалния
представител *** Б., с отговора на исковата молба вх. № 4684/04.12.2020г.,
оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице елементите,
посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като ЗППАМ № 19-0260-000034/26.05.2019г., ЗППАМ
№19-0260-000035/26.05.2019г. и НП №19-0260-000251/11.06.2019г., всичките на
началник РУ-Елена, не са отменени като незаконосъобразни. Двете жалби срещу
ЗППАМ са оставени без разглеждане, а производствата по административни дела
№428/19г. и №429/19г. по описа на АС - В. Търново са били прекратени без съдът
да се произнесе по същество. НП №19-0260-000251/11.06.2019г. не е било
обжалвано и е влязло в законна сила. С подробно изложени мотиви, по всеки един
пункт от исковата претенция ответникът моли, искът
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски – ***ско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 от ГПК. Счита за прекомерна
претендираната сума за адвокатско възнаграждение, за процесуално
представителство по настоящото дело и моли, същата да бъда намалена.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за неоснователност на
претенцията по изложените в нея съображения. Намира, че исковата молба следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено в
частта, в която се претендират вреди от наказателното постановление, тъй като в
случая не е налице отменен акт, а става дума за влязло в сила НП, поради което
не е налице процесуална предпоставка за разглеждане на иска. По отношение на
вредите от постановени и оттеглени заповеди за прилагане на ПАМ – счита, че
действително наложните и оттеглени ПАМ-ове са
незаконосъобразни. Независимо от това, обаче, намира
предявените въз основа на тях искове за неоснователни и недоказани.
Административен съд Велико Търново,
пети състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На
26.05.2019г. около 18.00ч. в ОДЧ на РУ-Елена е получен сигнал за настъпило ПТП
с материални щети между два автомобила, в с. Вълчовци, на улица без име, до дом
№3, водачът К.В.В., причинил ПТП не е останал на
място за установяване на щетите, а бил установен от собственика на паркирания
автомобил И.П. Т.докато оглеждал автомобила си. Пострадалото лице заявило, че
водачът причинил ПТП е шофирал след употреба на алкохол. На мястото на ПТП е
бил изпратен автопатрул с дежурен по пътен контрол,
които установил извършилия ПТП - К.В.В..
В 19.33ч. В.
бил тестван за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARDM 0237,
който отчел 2.98 промила. Издаден му е бил талон за медицинско изследване,
който отказал да получи, както и отказал да даде кръв за медицинско изследване.
Издаден е АУАН, серия Д, №637385/26.05.2019г., с който на основание чл. 171,
ал. 4 и ал. З от ЗДвП са иззети два броя регистрационни табели с рег. № ***,
СУМПС *** и СРМПС ***.
С адресат К.В.В. са
били издадени ЗППАМ №19-0260-000034/26.05.2019 г., ЗППАМ №19-0260-000035/26.05.2019г.,
НП №19-0260-000251/11.06.2019г. всички на Началник РУ-Елена, с които е
прекратена регистрацията на лекия автомобил за срок от 6 месеца и временно
отнето свидетелството за управление на МПС на В. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. След връчване на ЗППАМ същите са били
обжалвани от К.В..
Административните
и административно-наказателното производство са били образувани във връзка със
съставен АУАН от 26.05.2019г. за ПТП в 18.00ч., в с. Вълчовци, като в 19.33ч.
била установена с техническо средство концентрация на алкохол от 2.98 промила
на водача предизвикал ПТП. Същият посочил, че е употребил алкохол за времето от
18.00ч. до 19.00ч. На основание чл.172, ал. 4 от ЗДвП СРМПС и регистрационните
табели на МПС са били иззети със съставянето на АУАН.
На
16.07.2019г. в деловодството на РУ - Елена е постъпило постановление
№257/17.06.2019г. на РП-Елена за прекратяване на бързо производство №3M-63/2019r. по
описа на РУ-Елена и пр.пр.№257/19г. по описа на
РП-Елена.
Изготвена е докладна
записка до Началник РУ-Елена, в която е предложено двете ЗППАМ да се прекратят
поради отпадане на основанието.
Със заповед
№260з-113/06.08.2019г., считано от 18.07.2019г. е оттеглена ЗППАМ №
19-0260-000034/26.05.2019г., а със заповед №260з-117/16.08.2019г., считано от
17.06.2019г. е оттеглена ЗППАМ №19-0260-000035/26.05.2019г.
Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0260-000034/26.05.2019г., с правно основание чл.171 т.2а
б.Б от ЗДвП за прекратяване регистрацията на ППС на водача за срок от 6 месеца,
е била обжалвана от К.В., като е образувано административно дело № 428/2019г.
по описа на Административен съд – Велико Търново. Във връзка с изпратена на
съда заповед, с която е бил оттеглен обжалваният административен акт, жалбата е
била оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено с
определение № 308/09.09.2019г. без съдът да се
произнася за законосъобразността на административния акт.
Заповед за прилагане
на ПАМ №19-0260-000035/26.05.2019г., с правно основание чл. 171, т.1, б.Б от ЗДвП
за временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месец, е била обжалвана от К. В., като е образувано
административно дело №429/19г. по описа на АС-В. Търново. Във връзка с
изпратена на съда заповед, с която е бил оттеглен обжалваният административен
акт, жалбата е била оставане без разглеждане, а производството по делото е било
прекратено с определение №267/12.08.19г. без съдът да се произнася за
законосъобразността на административния акт. На основание чл. 172, ал. З от ЗДвП
СУМПС на водача е иззето със съставянето на АУАН.
На 19.07.2019г. Мирослав Пеев - полицейски инспектор в Пътен контрол при
РУ-Елена е призовал К.В. за връщане на СРМПС и регистрационни табели с №***.
Лицето е отказало да ги получи, като за отказа е изготвена разписка и същият е
удостоверен с подпис на М. Димитрова. На 19.07.2019г. поради отказа
на водача да ги получи, СРМПС, рег.табели с №*** и разписката с отказа на
водача да ги получи са изпратени на СДМВР - служба по местоотчет
на водача К. В..
С НП
№19-0260-000251/11.06.2019г., за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл.,123,
ал. 1, т.1 от ЗДвП са наложени наказания: на основание чл. 185 ЗДвП - глоба в
размер на 20лв., а на основание чл. 175
ал. 1 т. 5 ЗДвП - глоба в размер
на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. НП е връчено
на 18.07.2019г. Не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
С писмо
№260р-8011/16.08.2019г. СУМПС на водача е било изпратено на СДВР - служба по местоотчет на водача. На НП лицето собственоръчно е
написало, че на 11.09.2019г. е получил СУМПС.
Приети
и приложени по делото са следните писмени доказателства: Постановление за
прекратяване на наказателно производство № 257/17.06.2019 година на РП-Елена,
НП № 19-0260-000251 на ОД на МВР, ЗППАМ № МВ-19 0260-000034/26.05.2019 година,
ЗППАМ МВ-19 0260-000035/26.05.2019 година и двете на началника на РУ на МВР Елена
към ОД на МВР Велико Търново, застраховка от „Амаранд“,
извлечение от кредитна карта, копие на амбулаторен лист, копие на статия,
публикувана във в-к Янтра, квитанция за заплатени фиш и 2 бр. НП на обща
стойност 100,00 лева., Справка по история за ПС с рег.№*** - 1 л.; Справка за
МПС с рег.№***-1л.; Справка за нарушител/водач - 4л.; Справка за МПС с
рег.№СВ5900КТ - 1л.; Справка за статус на СУМПС -1 л.; Докладна записка
№260р-6892/18.07.2019г. -1л.; Писмо №260р-6927/19.07.2019г. -1л.; Разписка, удостоверяваща
отказ за получаване на СРМПС и per.
табели -1л.; Писмо №260000-2967/16.08.2019г. до АС-В.Търново-1л.; Писмо
№260р-8011 /16.08.2019г. -1л.; АУАН серия Д с №637385/26.05.2019г. - 1л.; НП
№19-0260-000251/11.06.2019г,- 1л., извлечение от кредитна карта на К.В.В. по отношение на плащането на винетка направено на
11.02.2019 година.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П.С.В.и Г.М.Р..
Свидетелката В.е леля на ищеца.
Твърди, че през лятото на 2019 г., се е срещнала с него. Не изглеждал добре –
отслабнал и променен, а свидетелката си е помислила, че това състояние е
свързано с болестта на майка му и смъртта на негов познат. Свидетелката
уточнява, че майката на К.В. е починала на 07.01.2020 г. В последствие ищецът
споделил, че имал неприятности с полицаите, много са го притеснявали и книжката
са му взели.
Свидетелят Р. е дългогодишен познат
на ищецът. Когато се видели, В., бил отслабнал, пребледнял и омърлушен.
Споделил, че пие много хапчета за нервите. Разказал, че му взели книжката без
да има вина и му смъкнали регистрационните табели на колата. Не знае, дали
ищецът има втора кола.
На осн.
чл. 176, ал.1 от ГПК са дадени и обяснения от ищеца. В. потвърждава, че има
втора кола, но тя е била на ремонт около два месеца, за което има протокол.
Уточнява, че в един момент колата не е била готова още, а се е налагало детето
му, да бъде придвижено с много багаж до гр. Елена, където детето учи. Впоследствие
вторият автомобил за втори път се е повредил, респ. не е била възможна
употребата му. Настоява, че не е уведомяван, че някой е искал да му върне
документите. В началото на септември си е върнал шофьорската книжка, поради
което е започнал да ползва автомобили под наем. В хода на обясненията,
потвърждава, че в деня на инцидента е употребил солидно количество алкохол, но
след като е шофирал, а не преди това. След като се е върнал в селото което
обитава със съпругата и детето си, се събрали с приятелско семейство, в
непосредствена близост до инцидента. На същото място и по същото време започнали
да поменуват починалия и погребан на същия ден общ близък. В това време, при
ищецът отишъл И.Т.заедно със сина си, който го е заплашвал и му е поискал 500
лева за дребно произшествие което е направил, минавайки
покрай неговата кола. Уточнява, че не е напуснал произшествието, а е спрял на
първото възможно място, което е на приблизително 100 метра. Твърди, че и до
момента ходи по лекари, в това число и на психиатър, за което има амбулаторни
листи и касови бележки. Ищецът потвърждава, че този инцидент е „прелял чашата“,
тъй като по това време, майка му, вече е била болна. Ноември месец е претърпяла
сериозна операция на жлъчката в болница Лозенец в София и на 07.01.2020 е
починала. Не е могъл да й окажа помощ, поради липсата на кола.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди,
причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на оттеглени от органа ЗППАМ №19-0260-000034/26.05.2019г., ЗППАМ №19-0260-000035/26.05.2019г.,
издадени от Началник РУ Елена към ОД на МВР Велико Търново, както и необжалвано
НП № 19-0260-000251/11.06.2019г. на Началник РУ Елена към ОД на МВР Велико
Търново, което е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е
налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена
вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. В процесния случай наказателното
постановление въобще не е обжалвано и видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач, същото е влязло в сила на 26.07.2019 г. Обстоятелството, че
ищецът е пропуснал срока за обжалване, не може, а и не следва, да бъде аргумент
в полза на твърдението му, че е понесъл вреда, след като сам не е положил
дължима грижа да организира защитата си по реда на ЗАНН. В този контекст, след
като наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила, то е
стабилен правораздавателен акт и подлежи на изпълнение. Освен това, в исковата
молба, не се съдържа претенция, че вредите му произтичат и от наказателно
постановление, а се развиват доводи за незаконосъобразност на въпросното НП,
независимо, че този акт не е обжалван по надлежен ред. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, вр.
с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяната на вредоносния
административен акт по съответния ред /в този см. Решение № 3756 от 14.03.2019
г. на ВАС по адм. д. № 15153/2018 г./. Доколкото
аргументи по повод на НП се извличат от Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 17.06.2019г. на Районна прокуратура - Елена, то
компетентен е общият, а не административния съд. Предвид изложеното и с оглед липсата
на оспорване от страна на ищецът, на НП № 19-0260-000251/11.06.2019г. на
Началник РУ Елена към ОД на МВР Велико Търново, претенцията в тази и част е
недопустима за разглеждане, а предявеният иск, следва да се остави без
разглеждане.
В останалата си част, искът е редовно
предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу
субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно
компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото адресът
на ищеца е в гр. Велико Търново.
Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както се каза, предполага установяването на
кумулативното наличие, на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по посочения ред. Под дейност на администрацията следва да се разбира
акт, действие или бездействие, които имат властнически характер и са насочени
към възникване на административни отношения между административен орган и
гражданин.
Събраните
по делото доказателства безспорно установяват наличие на първата предпоставка
за ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно - оттегляне на основание
чл. 156, ал. 1 от АПК на административен акт. Налице са ЗППАМ №19-0260-000034/26.05.2019г.
и ЗППАМ №19-0260-000035/26.05.2019г., издадени от началник РУ Елена към ОД на
МВР Велико Търново, оттеглени със заповед №260з-113/06.08.2019 г., считано от
18.07.2019 г. и заповед №260з-117/16.08.2019 г., считано от 17.06.2019 г. На първо
място правната доктрина приема, че заповедите за прилагане на принудителни
административни мерки са индивидуални административни актове, поради това се
приема, че е налице оттеглен по съответния ред индивидуален административен акт
и е налице първата предпоставка в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК, когато
вредите са причинени от оттеглен административен акт, какъвто е настоящият
случай, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение. При това
положение, следва да се прецени незаконосъобразни ли са били актовете, настъпили
ли са вреди и ако са налице такива, дали са пряка последица от издаване на
незаконосъобразния административен акт.
Исковата молба в частта относно претендираното обезщетение
за имуществени вреди е неоснователна. Ищецът претендира имуществени вреди
изразяващи се в неизползвана
платена годишна винетка от 27.05.2019г. до 21.11.2019г. - 178дни сумата от
48.06лв.; неизползвана застраховка Гражданска отговорност от 27.05.2019г. до
10.08.2019г. - 76дни - сумата от 53.86лв.; данък МПС за 178 дни - 16.02лв.; годишен
технически преглед -17.80лв.; автомобили под наем за периода 14.09.2019г. -
21.11.2019г. - 972.84лв.; личния автомобил на В. е бил на газ, а тези под наем
ползвали бензин или дизел, от което се формира разлика в цената на горивото в
размер на 121.20лв.
За да управлява правомерно автомобила си, ищецът е
направил разходи – сключил е застраховка "Гражданска отговорност",
заплатил е винетна такса и местен данък за МПС, минал
е през Годишен технически преглед. Тези разходи, обаче, не са в пряка и
непосредствена причинно – следствена връзка с наложените ПАМ, поради което няма
основание да се изследва въпросът за тяхната законосъобразност. Собствениците
са длъжни да заплащат годишния данък за използваните от тях и надлежно
регистрирани МПС по силата на ЗМДТ, без значение дали управляват автомобила си
или са възпрепятствани по различни причини – техническа повреда, налагане на
ПАМ, заболяване или др. Задълженията за заплащане на Годишен технически
преглед, винетна такса и за сключване на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" също са
нормативно установени, т. е. разходите за тях не са обусловени от липсата или
наличието на пречка за използването на автомобила. В този смисъл, фактическото
лишаване на ищеца от възможността да употребява собственото си МПС за определен
период – при действието на ПАМ, няма за последица дължимост
на съответна част от разходите, които той е бил длъжен – така или иначе - да
направи, за да може да използва правомерно превозното си средство по
републиканската пътна мрежа.
Отделно от изложеното, в хода на съдебното
производство, не се доказа, че ищецът е ползвал кола под наем за собствените си
нужди, какво гориво е ползвал и в какво количество. При всяко положение, при
наемане на автомобил, следва да се сключи договор за наем на МПС, информацията
от който, да може да се обвърже с представените банкови извлечения за платена
наемна цена. Нещо повече, видно от представените доказателства,
на 19.07.2019г. К.В. е поканен да получи регистрационните табели и СРМПС на
ползвания от него автомобил, но той е отказал, за което е оформен и протокол
/л. 83 от делото/, а всяка една от банковите референции /л.22 и сл. от делото/
е с дата, следваща датата, на която лицето по свое желание се е поставило в
невъзможност да използва личният си автомобил. Логично необоснована е и последната
претенция на ищеца,
изразяваща се във формирана разлика в цената на горивото, поради
факта, че личния автомобил на В. е бил на газ, а тези под наем, ползвали бензин
или дизел, в размер на 121,20 лв.
Разходи за газ ищецът би направил при положение, че разполагаше с автомобила си
и същите така или иначе следва да останат за негова сметка. По-високата цена за
дизел и бензин, присъдена в случай на уважаване на иска, каквато претенция е
формулирана от ищеца, би следвало да покрие цялата щета. Не само няма никаква
логика да бъде търсена допълнително разлика в цената между сумите за газ и тези
за бензин и дизел, а напротив би следвало от претендираните суми за по-скъпите
горива /бензин и дизел/ да бъдат извадени разходите за газ, които ищецът би
направил, ако с оттеглените ПАМ не бяха отнети СУМПС и прекратена регистрацията
на автомобила му. При положение, че не е доказано използването на наети лично
от него и за негови нужди автомобили, изминатите с тях километри, разходната им
норма и дали заплатеното гориво е по повод на тяхното използване, остава недоказан
размера на претърпените вреди. На следващо място напълно необосновано претенциите
са за период до 21.11.2019г. при положение, че ПАМ са оттеглени, считано от
17.06.2019г. и 18.07.2019г. Следва да бъдат отчитани и данните по делото за
наличието на втори семеен автомобил, който няма доказателства по делото да е
бил в неизправност за претендирания период.
В настоящия случай, К.В. твърди, че
е претърпял и неимуществена вреда, намираща се в причинна връзка с отменените
заповеди и изразяваща се в стрес, тревожност, както и душевни и физически
страдания, като се наложило посещение при лекар и прием на лекарства. Съдът
намира, че по делото не се доказа да са произлезли някакви неблагоприятни
последици или вреди за ищеца, които да са пряка последица от издадената
ПАМ. Оплакването от световъртеж,
изпотяване, топли и студени вълни, психическо напрежение и загуба на съня, не
може директно да се свърже с издадените ПАМ. Още повече, че в деня на инцидента
е починал близък познат на ищеца, а в този период майката му е била тежко болна
и в последствие е починала. В този контекст, вероятно е житейски оправдана
проявата на поредицата от симптоми, за които се съобщава, но същите не биха
могли по категоричен начин да се обвържат директно с издадените ЗППАМ. От друга
страна, показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват факти, които
да се кредитират като такива водещи пряко до настъпване на негативни за
физическото и психическото състояние на лицето последици. Дори напротив,
свидетелката Великова, която е леля на ищеца, уточнява, че първоначално е
свързала състоянието на В. с болестта на майка му, което е житейски по
обоснован повод за тревога от проверка на РУП. Доколкото гласните доказателства
са допустими в това производство главно за установяване размера неимуществените
вреди, то настоящия състав приема, че по делото не са налице годни
доказателства за размера на неимуществените вреди.
Макар по
делото да е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника за вреди по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, недоказани при условията на
дължимото от ищеца пълно и главно доказване остават останалите елементи от
фактическия състав на тази отговорност – реалното настъпване на твърдените
вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно следствена връзка между
евентуалните вреди и оттеглените заповеди за налагане на ПАМ. Неимуществените
вреди от отменено НП не се предполагат, а подлежат на доказване. Видно от
установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства- вкл.
показанията на разпитаните свидетели, не се доказва по категоричен начин нито
реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди, нито наличието на пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка между оттеглените заповеди и
описаните от свидетеля негативни промени в поведението и изживяванията на
ищеца. В този смисъл Решение № 10914 от 10.08.2020г. по адм.
дело № 3323/2020г. по
описа на ВАС. В случая не са налице годни медицински документи, които да
обосноват влошаване на състоянието на ищеца за претендирания
с исковата молба период, още по-малко е обусловена пряката връзка на същото със
оттеглените ПАМ.
Дадените в хода на съдебното
производство обяснения по реда чл. 176,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК от ищеца, не следва да се
кредитират, тъй като същите са вътрешно противоречиви, а и противоречат на
фактите, изложени в подадената от същото лице искова молба. Така например, се
твърди да не бил разбрал изобщо за одраскването на автомобила на Т., а от друга
страна не бил напуснал местопроизшествието, а просто спрял на 100м. от
инцидента.
Драстично и решаващо противоречие е
по отношение на употребата на алкохол от страна на В.. В самата исковата молба
се твърди, че ищецът, след като за кратък период от време, няколко
пъти е употребил алкохол, се е качил на личния си автомобил и е шофирал сам – „Преди да отидат на погребението доверителят
ми употребил алкохол. След като се върнали от погребението отново употребил
алкохол, поспал около два часа и отишъл да гласува за Европейски парламент в
секцията в с. Яковци, община Елена. И в двете посоки пътувал сам.“ В дадените обяснения, В. обяснява,
че е употребил солидно количество алкохол, но след като е шофирал, а не преди
това, което противоречи на изнесеното в исковата молба, а и на констатациите в
Постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна
прокуратура Елена от 17.06.2019г. В последното се чете, че по несъмнен начин е
установено, че „ След приключване на
траурната церемония около 13.00 часа… по време на обяда Д.Н.Д. и К.В.
консумирали по около 100 грама ракия... След 17.00ч. К.В.… Вземал собствения си
лек автомобил „Хонда Сивик“
с рег. № *** и тръгнал от с. Вълчовци посока с. Яковци. След като гласувал се
върнал в с. Вълчовци, общ. Елена. И в двете посоки пътувал сам в колата си,
която управлявал. На връщане в с. Вълчовци, общ. Елена пред дом № 3 при
заобикаляне на спрял лек автомобил „Форд Маверик“ с
рег. № ***, собственост на И.П.Т., странично с дясната част на колата си
охлузил лявата страна на спрелия автомобил, в резултат на което му причинил
леки материални щети. Ударът между двата автомобила бил възприет от И.Т..
Непосредствено след произшествието К.В. не спрял, а продължил движението си.
Било около 18.15часа…Твърденията на И.Т.са, че възприел мирис на алкохол в дъха
на К.В. и по тази причина му вземал ключовете от арматурното табло.“
В обяснението дадено пред съда В., поддържа,
че не е употребил алкохол преди ПТП, което противоречи както на исковата му
молба, така и на констатациите в Постановлението за прекратяване на
наказателното производство на Районна прокуратура Елена от 17.06.2019г.
Съобразно така установеното от констатациите в Постановлението за прекратяване
на наказателното производство на Районна прокуратура Елена от 17.06.2019г.,
вкл. обясненията на И.Т.пред прокурора и признанието в исковата молба, се
доказва употребата на алкохол от страна на В. преди ПТП-то. Касае се за
употреба на твърд алкохол от порядъка на около 100 грама ракия след
погребението, което с признанието в исковата молба за употребата на алкохол от
страна на В. и преди погребението и личното управление на автомобила за
упражняване правото му на глас в изборната секция в с. Яковци, не могат да
обосноват извод за незаконосъобразност на оттеглените заповеди за налагане на
ПАМ. Същите се оттеглени от органа поради обстоятелството, че едва към 18.50ч.
с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта от 2.98
промила в издишания от К.В. въздух, поради което същественият признак не е
установен съгласно специфичните правила на Наредба № 1/19.07.2017г. – не е
спрян за проверка непосредствено след извършване на произшествието. От данните
по делото обаче се установява, че в периода от преди 13.00ч. до 15.00часа на
същата дата – 25.05.2019г. В. е консумирал двукратно алкохол, единият от които около
100 грама ракия, след което, в това състояние, към 17.00 часа е управлявал
лекия си автомобил от с. Вълчовци до с. Яковци и обратно, и при преминаване
покрай спрял автомобил допуснал ПТП. Гореизложеното е основание за пълното
освобождаване от отговорност на ответника поради причиняване на увреждането
поради изключителна вина на пострадалия, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ.
Поради факта на употреба на алкохол същият сам се е поставил в положение
обосноваващо отнемането на СУМПС и прекратяване регистрацията на автомобила му.
Това негово поведение е довело до причиняване на ПТП и е несъмнено
морално укоримо, доколкото подобна умишлена постъпка се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Компрометираният от
страна на полицейските органи, ред за установяване на наличието на алкохол в
кръвта не изключва безспорната употреба на алкохол в процесния случай от страна
на ищеца.
Настоящият състав
намира, че ищеца не се справи с доказателствената тежест и не доказа по
несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените имуществени и неимуществени
вреди и най-вече, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между евентуално настъпили такива и оттеглените заповеди за налагане на
ПАМ. Налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ,
а именно вредите са настъпили в резултат на изключителната вина на пострадалия. В тоз смисъл Решение № 1341 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2019 г., III о. Липсват
надлежни доказателства, от които да се направи заключението, че ищеца
действително е претърпял определени имуществени и неимуществени вреди, които да
са в пряка причинна връзка с отменените заповеди и свързаните с тях действия по
отнемане на свидетелството за регистрация на моторно превозно средство. По
отношение на вредите от НП, не е налице отмяна на същото, за да са допустими
исковете.
Искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски е частично основателно. Съгласно изменената
разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в сила от 29.11.2019 г. /ДВ,
бр. 94/2019 г. /, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от ***, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за правната
помощ(НПП) по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100
до 200 лева. В случая съдът приема, че на ответника се следва възнаграждение за
***ско възнаграждение в размер от 100лв. - минимално
предвиден по чл. 24 от НПП,
на база което, се обосновава размер на следващите се разноски от 100лв.
Водим от горното и на основание чл.
203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен
съд – В. Търново, V-ти състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове от К.В.В., ЕГН: ********** ***, чрез *** Г.Ч. ***, *** срещу ОД на
МВР Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7 с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от
издадено НП №19-0260-000251/11.06.2019г. на Началник РУ към
ОДМВР Велико Търново,
като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К.В.В., ЕГН: ********** ***, чрез *** Г.Ч. ***, ***, срещу ОД
на МВР Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7 с правно
основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от оттеглени
от органа ЗППАМ №19-0260-000034/26.05.2019г., ЗППАМ
№19-0260-000035/26.05.2019г. на Началник РУ Елена към ОД на МВР Велико Търново.
ОСЪЖДА К.В.В.,
ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР Велико Търново, направените по
настоящото дело разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: