МОТИВИ

     към  присъда № 39/04.07.2014 г.  по НОХД № 608/2013 г. по описа на Окръжен съд – Хасково

                                                                                                                                     

Окръжна прокуратура–Хасково е повдигнала и предявила обвинение против подсъдимия З.Т.С. *** за това, че на 12.02.2012 г. на главен път І-8 км. 293 + 735 от Републиканската пътна мрежа, в землището на с. Клокотница обл.Хасково, при управление на МПС а именно л. а. "Форд Галакси " с рег. № РВ 9138 МВ, нарушил правилата за движение по пътищата / чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП - Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората, чл. 20 ал.1 от ЗДВП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват, чл.20 ал.2 от ЗДВП  Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението ,чл.42 ал.2 т.1 от ЗДВП - Водач, който изпреварва е длъжен: по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС, чл.150 от ЗДВП -  Всяко ППС, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач / и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. В. с ЕГН ********** *** и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота което се дължи на претърпения травматичен шок, трайно затруднение в движението на левия крак което се дължи на счупване на кости на дясната подбедрица и тези на таза и трайно затруднение в движението на десния крак което се дължи на счупване на малкия пищял и костите на таза, на Р.А.Д. с ЕГН ********** ***, след което деецът избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 предл. последно, б. „б” вр. ал.1 б. „в„ , вр. чл. 342 ал.1 от НК.

Пострадалата  Р.А.Д. чрез повереникът си адв. Ч. от САК представя молба с искане да бъде конституирана като частен обвинител. Пострадалия П.М.В. – баща и наследник на починалия С. П. В. , чрез повереникът си адв. Т. от ХАК също иска да се конституира като частен обвинител. В проведеното на 20.12.2013г. съдебно заседание съдът конституира пострадалите като частни обвинители в настоящото наказателно производство.

В пледоарията си прокурорът иска подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода„ ефективно, над минимума предвиден за деянието и се отчетат  влошеното му здравословно състояние и съпричиняването от страна на пострадалите, както и да се приведе в изпълнение  неизтърпяната част от наказанието „ Лишаване от свобода„  по предходното му осъждане, доколкото деянието е извършено в  срока на условното предсрочно освобождаване.

Адв. Т. повереник на частния обвинител П.В. също иска подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи наказание „ Лишаване от свобода „ над средния предвиден за деянието размер, като се отчетат отегчаващите и смекчаващите вината му обстоятелства. Частния Обвинител П.В. поддържа изложеното от повереникът си и иска на подсъдимия да се наложи справедливо наказание .

Адв. С., преупълномощен от повереника на частната обвинителна Р.Д. намира повдигнатото обвинение за доказано и иска на подсъдимия да се наложи наказание „ Лишаване от свобода „ ефективно над средния размер .

Защитниците на подсъдимия- адв.Д. иска подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото  обвинение и в пледоарията си излага съображения в тази насока. В пледоарията си адв. Х. посочва, че подсъдимия съдействал за установяване на истината и иска ,ако бъде признат за виновен да му се наложи наказание към минимума, предвид здравословното му състояние. Адв.П. - резервен защитник на подсъдимия и пледиращ по искане на последния, се придържа към изложеното от другите двама защитници .

Подсъдимия заявява, че разбира обвинението, дава обяснения в които на практика описва случилото се по време, място и начин. Твърди, че имало мъгла, видял авариралия автомобил в последния момент, но не и хора около него, предприел заобикаляне и тогава чул удар. Не спрял защото се уплашил по повод предходен инцидент през 2000 г. когато бил замерван с камъни, впоследствие видял, че фара на автомобила му е счупен. В личната си защита се придържа към изложеното от защитниците си, а в последната си дума  изразява съжаление за станалото и иска справедливо наказание.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

В началото на месец февруари 2012 г. св. Е.Р. *** играл на хазарт / комар / и срещу сумата от 1500 лв. която взел от подсъдимия З.Т.С., му оставил в залог лек автомобил „Форд Галакси„ с ДК № РВ 9138 МВ сив на цвят , собственост на синът си – св. Н.Р.. Според свидетелите автомобила бил технически изправен, със зимни гуми , работещи фарове и св. Р. казал на подсъдимия да не го управлява. След няколко дни св. Р. върнал на подсъдимия взетата сума и си поискал  автомобила, но подсъдимия му поискал още 200 - 300 лв. лихва и отказал да върне автомобила. Така автомобила останал у подсъдимия, който на 12.02.2012 г. решил да отиде с него до гр. Хасково за да види сестра си,като казал на св. В.К., който знаел за заложения автомобил , че след два дни ще се прибере  и поискал от него 200 лв.  които последния дължал на св. Е.Р. .

Пострадалия С. П. В. бил семеен познат на пострадалата Р.А.Д., която се върнала от Гърция и на 12.02.2012 г.трябвало да отиде от с.Крепост до с. Гранит за да вземе дрехи на детето си. Брат и обаче бил зает и пострадалия В. се съгласил да я закара с лекия автомобил „ Фиат Пунто„ с рег. № Х 9108 ВВ собственост на майка му / починала в хода на досъдебното производство л. 77 т. 4 д.п. / . В. съобщил за пътуването на баща си – св. П.М.В. и поправил електрическата бобина на автомобила, понеже прекъсвала. Предвид зимната обстановка, св.П.В. не пускал сина си да пътува но последния заявил, че обещал да помогне на св. Д.. Така на 12.02.2012г. около 14.00 -14.30 часа пострадалата Д. заедно с баба си – св. Р.Ж. и пострадалия С.В., с лекия автомобил „Фиат Пунто„ отишли в с.Гранит. След като взели дрехите за детето на Д., около 17.00-17.30 часа тримата тръгнали с автомобила обратно към с. Крепост и пътували отново по същия начин както на отиване, пострадалия В. управлявал автомобила, до него на предната седалка се возела пострадалата Д., а на задната  седалка пътувала св.Р.Ж.. Движели се по главен път І – 8 /Е- 80/, обстановката била зимна, пътната настилка била с асфалтово покритие изчистена от сняг, който бил натрупан отстрани на банкета. В този момент в Хасковска област се проявило явлението „димка„ отчетено от Метеорологичната обсерватория в гр. Хасково за времето от 17ч. до 21.00 часа ,  хоризонталната видимост била между 1000 -2000 м. , а след 21 часа това явление преминало в мъгла / л.3 т.3 д.п./. На излизане от с.Клокотница около 19.30 часа когато видимостта била 1000 м. , на прав участък от пътя автомобила попаднал в дупка, спукала се задната лява гума и на км.293 + 735 след изхода на селото, пострадалия В. спрял за да я замени с резервната, поради натрупания на банкета сняг обаче спрял на пътното платно, плътно в дясно. След това двамата пострадали и св.Ж. слезли от автомобила, било тъмно и пострадалия В. оставил фаровете на автомобила включени на габаритни светлини, извадил аварийния триъгълник, подпрял го на задната броня и започнал да демонтира гумата. До него в дясно на платното стояла пострадалата Д. и му светела с мобилния си телефон, като двамата били без светлоотразителни жилетки, през това време св.Ж. стояла зад автомобила.

 В същото време по пътя с лек автомобил се движели свидетелите Е.Е. и А.М.,***. Лекия автомобил в който пътували се управлявал от св.М. и се движели с включени фарове на къси светлини. На излизане от с.Клокотница автомобилът им попаднал в дупката на пътя и помислили, че спукали гумите. Св.М. намалил скоростта на около 30 км. /ч. и на около 100 м. отпред в същото платно, забелязал габаритните светлини на авариралия л.а. „Фиат Пунто„ , като първоначално помислил, че се движи. Свидетелите видели пострадалите извън автомобила които били без светлоотразителни жилетки, като пострадалия В. бил клекнал до задната лява гума, а до него в дясно стояла пострадалата Д.. Свидетелите  не видели авариен триъгълник и не забелязали аварийните светлини на л.а. „ Фиат Пунто„ да са включени. Когато ги заобиколили св.Е. забелязал, че фаровете на авариралия автомобил светели. От своя страна след като свалили спуканата гума, пострадалите я огледали и  поставили в багажника, а на нейно място пострадалия В. започнал да монтира резервната гума.

В същото време по пътя, в посока от гр.Пловдив към гр. Хасково с лекия автомобил „ Форд Галакси „ с ДК№РВ 9138 МВ пътувал сам подсъдимия С. и въпреки, че не бил правоспособен водач и нямал свидетелство за управление на МПС управлявал автомобила . По пътя в същата посока се движел и св. А.Д., който заедно със семейството си се прибирал от Пампорово към гр. Димитровград. Пътната обстановка била зимна, според св. Д. имало мъгла която на места била по- гъста и видимостта не била много добра. Св. Д. управлявал автомобила си със скорост от около 50 км./ч. , до него се возела съпругата му- св. Г.Д., която дремела. Около гр.Първомай св.Д. настигнал сив на цвят автомобил, който оприличил на „Фолксваген Шаран„ не забелязал регистрационният му номер, но задните му светлини били включени. Това бил управлявания от подсъдимия автомобил „Форд Галакси „ визуално приличащ на марката „ Фолксваген Шаран „ . На св. Д. му направило впечатление, че този автомобил се движел странно, като ту намалявал, ту увеличавал скоростта си, но поради пътните условия свидетеля не го изпреварил, а продължил да се движи зад него на различно разстояние. На излизане от с.Клокотница около 19.50 часа свидетеля се движел на къси светлини на около 100 метра зад автомобила на подсъдимия. В този момент в селото нямало мъгла , пострадалия В. бил завъртял трите болта на резервната гума и оставало да завърти последният за което бил клекнал с лице към гумата, а пострадалата Д. стояла на пътното платно до него, приведена и му светела с мобилния си телефон, като била с гръб към посоката на движение на подсъдимия. Подсъдимия в същото време се движел със скорост от 59.02 км./ ч.  на къси светлини с работещ само десен фар на такива светлини, забелязал авариралия автомобил и пострадалите до гумата му ,  не спрял, а предприел маневра заобикаляне от ляво/ изпреварване / като в този момент в насрещната лента за движение нямало други МПС, при което с дясната предна част на автомобила си ударил пострадалите. Удара бил в страничната лява част на тялото на пострадалата Д. и в страничната дясна част и главата на клекналия пострадал В.. От удара пострадалите отхвръкнали и паднали на пътя, като пострадалия В. попаднал в колеята на управлявания от подсъдимия автомобила, който минал над тялото му. Въпреки настъпилото ПТП подсъдимия не спрял а продължил движението си към гр.Хасково. През това време св. Ж. била настрани с гръб към пътя и не видяла самия удар, но го чула, непосредствено след това видяла пострадалите паднали на пътното платно като управлявания от подсъдимия автомобил се отдалечавал и започнала да вика за помощ . В същото време свидетеля Д. , който по време на ПТП бил зад автомобила на подсъдимия  забелязал, че автомобила  на последния без да дава мигач кривнал рязко наляво, а след това продължил движението си. Свидетеля не забелязал да му светват стоп светлините , в насрещното платно в този момент нямало други автомобили. Непосредствено след това, на около 30 - 40 м. пред себе си, свидетеля забелязал светещия габарит на авариралия автомобил и го заобиколил, при което му се сторило, че на пътя има две тела, а една възрастна жена стояла права отстрани. Свидетеля не видял удара, не забелязал  авариралия автомобил да е с включени аварийни светлини,  светлоотразителен триъгълник, помислил че не се е случило нищо и не спрял, но се извикал при което св. Д. се събудила. Тогава св. Д. и споделил, че му се сторило, че видял хора на пътя. Последната му казала , че трябва да се върнат обратно и се обадят на тел.112 , което св. Д. направил но объркал името на селото като заявил, че е с. Подкрепа. Обаждането му според представената справка от тел.112 било регистрирано в 19.57 часа при което съобщил, че при смяна на гума двама души са ударени от друг лек автомобил и починали на място / л.13 т.3 д.п /. След това свидетелите Д. на паркинга за ханче „Клокотница„ обърнали и се върнали на местопроизшествието, като св. Д. се обадил повторно на тел.112 и съобщил, че ПТП било до с.Клокотница, а не с.Подкрепа. На местопроизшествието вече имало спрели други автомобили,св. Ж. искала помощ и викала, че убили децата а св.Д. не видяла да светят аварийните светлини на л.а „ Фиат Пунто „ .

 Непосредствено след като св.Дечеви минали покрай ПТП и преди да се върнат, св.Л.Н. заедно със съпругът си св.Б.Н. се прибирали от с.Клокотница към гр. Хасково с детето си и излезли с автомобила си на  главния път Е-80. Било мрачно, но нямало мъгла като на излизане от селото, на около 100 метра св. Н. осветил с фаровете си и забелязал авариралия автомобил. Свидетелите видели и св.Ж. която държала бастун, махала и тръгнала към автомобила им, забелязали и телата на пострадалите на пътя. Свидетелите не спрели защото св. Н. била притеснена за детето си и от видяното, а св. Н. внимавал да не удари св.Ж., като не обърнали внимание дали на авариралия автомобил са включени светлините, включително аварийните и дали има поставен триъгълник. Незабавно св.Н. се обадила на тел.112 и съобщила за ПТП като обаждането и било регистрирано в 19.53 часа преди това на св.Д..  Междувременно също преди свидетелите Дечеви да се върнат обратно, по пътя се движели свидетелите Я.Д. и Т.М. които се прибирали от гр.София и на излизане от с.Клокотница забелязали авариралия автомобил. В насрещното платно имало други спрени автомобили и местопроизшествието било осветено, а според св.М. на авариралия автомобил светели аварийните и габаритни светлини, но не видял триъгълник. Тези свидетели също забелязали св.Ж. която ръкомахала, св.Д. слязла от автомобила и се приближила до нея, последната била в шок и казала, че били първите които спират да окажат помощ. Св. Д. видяла пострадалите на пътното платно, незабавно се обадила на тел.112 и обяснила какво вижда, от там и дали инструкции и свидетелката казала на пострадалата Д. да не мърда, отишла и до пострадалия В. като забелязала, че очите му са отворени и трептят , позите на телата на пострадалите били неестествени. След малко пристигнали полицейски автомобил и линейка на ЦСМП – Хасково. Междувременно св.Е. и М. били стигнали до с.Подкрепа но св.Е. установил, че си забравил портфейла и телефона в гр. Първомай и се върнали, при което били спрени на местопроизшествието и видели на пътното платно трупа на пострадалия.

Около 20 часа на местопроизшествието пристигнали полицейските служители св.Ж.И. и св.К.В., които спрели автомобила си срещу авариралия автомобил „ Фиат Пунто„ и осветили произшествието, като според тях на авариралия автомобил светели аварийните светлини ,според св.И. и габаритите. Свидетелите видели, че светлоотразителния триъгълник бил зад автомобила подпрян на бронята и пострадалите върху пътното платно, като В. не мърдал, а Д. се опитвала да говори. Св. Ж. била изпаднала в паника, св. И. обаче разговарял с нея и му казала, че в авариралия автомобил пътували тримата, спукала се задната лява гума, слезли да я оправят и докато В. завинтвал гайките и бил клекнал, а Д. до него, минал друг голям автомобил „ ван „ който ги ударил и не спрял. Свидетелите И. и В. забелязали, че пострадалите нямат светлоотразителни жилетки. Непосредствено след идването на полицейските служители,  пристигнала линейка с медицински екип в чиито състав били свидетелите К.К. и Т.А., която констатирала смъртта на В., а пострадалата Д. ***. Според св.К. видимостта била добра, а на местопроизшествието имало спрени други автомобили включително и тирове. Свидетеля не забелязал авариралия автомобил да е с включени светлини , като не обърнал внимание на детайлите, а на пострадалите. След малко на произшествието пристигнали и свидетелите Ш.Т. и М.Р. също полицейски служители , според които авариралият автомобил бил с включени аварийни светлини,  светлоотразителния триъгълник подпрян от ляво в задната му част, а трупа на пострадалия бил пред автомобила покрит. Според св. Т. работели и габаритните  светлини на автомобила, а св. Р. видял до автомобила  крик. Тези свидетели също разбрали , че докато пострадалия сменял гумата минал друг автомобил и ги ударил, като  изчакали идването на дежурната група и регулирали движението. Освен тях на местопроизшествието дошъл и св. В.А. също полицейски служител, който впоследствие участвал в издирването на управлявания от подсъдимия автомобил.

 От своя страна непосредствено след ПТП, подсъдимия продължил по пътя към гр.Хасково но изгубил управлението върху автомобила, който с предната си част се забил в снега в близост до града. Подсъдимия оставил автомобила и около 21.00 часа отишъл пеш до дома на сестра си в гр.Хасково, като казал на св. Е.Х., че закъсал на магистралата. Св. Ф.Х. племенница на подсъдимия забелязала, че  последния е притеснен но не разбрала от какво. Пристигнал и св. А.Х., който също забелязал, че подсъдимия е притеснен като му обяснил ,че аварирал с автомобила и споделил, че на идване до с.Клокотница ударил друг автомобил до който май, че имало клекнал човек, като помолил свидетеля да извадят автомобилът му от снега където закъсал . Св. Х. заедно с други лица и синът си св. Е.Е., който също забелязал, че подсъдимия е притеснен, отишли до мястото където последния закъсал и избутали л.а „ Форд Галакси „ като забелязали, че има деформации по предната дясна част и фара му е счупен. Чрез бутане свидетелите запалили автомобила и подсъдимия го управлявал до квартала в който живеели в гр. Хасково. На следващия ден подсъдимия помолил св.Х. да закарат автомобила на майстор за да му поправи бронята и фара. Св.Х. се съгласил и двамата откарали автомобила до гаража на св.С. ***. Последния огледал автомобила, видял деформациите и казал, че може да смени фара. Подсъдимия се съгласил и автомобила останал отвън до дома на свидетеля, а подсъдимия с автобус си тръгнал към гр.Пловдив. От своя страна св.С. не извършвал никакви дейности по л.а  „ Форд Галакси„ и на същата дата бил посетен от полицейски служители на които казал кои лица му докарали автомобила, а в последствие разпознал подсъдимия.

На същата дата 12.02.2012г. за времето от 21.00 ч. до 23.15 часа бил извършен оглед на местопроизшествието за което е съставен протокол и фотоалбум / л.7 - 28 т.І д.п./. В протокола са отразени установените при огледа констатации като е посочено, че снегът в страни от пътя бил с височина 80 см., ширината на южната лента за движение в която бил авариралия автомобил - 2.80 м., а на северната т.е насрещната 3.10 м., между двете ленти е установен участък с ширина от 1.60 м. забранен за движение на МПС, светлоотразителния триъгълник бил поставен в задната лява част на лекия автомобил „ Фиат Пунто „. На местопроизшествието били намерени, крик, инструменти, парчета пластмаса, мобилен телефон, болт и други вещи подробно описани в протокола. Посочено е местонахождението на трупа на пострадалия , лекия автомобил „Фиат Пунто „ с деформациите по него, като е отразено ,че е с монтирано резервно задно ляво колело с три болта и включени габаритни светлини. Описаните в протокола вещи намерени на местопроизшествието били иззети, автомобила „Фиат Пунто „ откаран в МВР – Хасково, а трупа на пострадалия транспортиран до съдебна медицина и образувано досъдебното производство. В последствие част от вещите били огледани с протокол за оглед на веществени доказателства от 13.02.2012г. и описани. Отразено е, че някои от тях са парчета стъкло и пластмаса и са фотографирани / л. 29- 42 т. І д.п. /. На 13.02.2012 г. трупа на пострадалия бил огледан в аутопсионната зала в МБАЛ – Хасково и описан, ведно  дрехите с които бил облечен, като от трупа са иззети биологични материали – кръв и косми / л. 43 – 61т. І д.п. /. На същата дата 13.02.2012 г. били извършени повторни огледи на местопроизшествието при което били намерени и иззети оранжеви люспи, парчета пластмаса, стъкла и ръчен часовник марка „ Касио „ със скъсана верижка, намерен  в снега в дясната част на банкета на пътя, в посока от гр.Хасково към с. Клокотница, за който е установено , че е на починалия В. / л.62 -77 т.І д.п./. На същата дата 13.02.2012г. лекия автомобил ”Форд Галакси „ с рег. № РВ 9138 МВ бил намерен пред гаража на св.С. *** , огледан с протокол и фотографиран. Описано е състоянието му и деформациите, счупения десен фар и намерените по автомобила биологични следи, включително косми и парчета плът в предната част. С протокол за претърсване и изземване от същата дата, одобрен от компетентния съд автомобилът ведно с намерените по него биологични следи е иззет  / л. 78-90 т.І д.п. /, а впоследствие огледан като веществено доказателство и в съставения протокол, освен установените в автомобила вещи, следи и деформации по външната част, са описани и следи от триене в предно задна посока по долната му външна част на пода / л.91-98 т. І д.п./. Фаровете на лекият автомобил „ Форд Галакси „ били замерени  с уред „ Пролукс „ , за което е съставен протокол в който е отразено, че  крушката на левия фар е марка „ Нарва „ и светели габаритните светлини, късите не, а при дългите светлини стрелката на уреда бил в червения сектор. Крушката от десния фар била марка „ Осрам „ и при поставянето и в левия фар показателите били същите. При поставянето им в десния фар, двете крушки светели на дълги и къси светлини /л.99-102 т. І д.п. / , впоследствие крушките били огледани също с протокол / л. 114-117 т.І д.п. /. Лекия автомобил „Фиат Пунто” също бил огледан като веществено доказателство и фотографиран / л.103 -113 т.І д.п. /. При огледа в протокола освен намерените в автомобила вещи, са описани деформациите в лявата му част и биологични следи-косми, които са иззети и запечатани. Посочено е ,че задната лява гума е с червена джанта /резервна /с поставени три болта и липсващ четвърти. В багажника на автомобила е установен авариен триъгълник и автомобилна гума. В протокола е отразено, че е включено копчето за габаритите за мъгла, от които десния работел а левия не. Парчетата от  фара на лекия автомобил „ Форд Галакси” също били огледани / л.118-120 т. І д.п. /, както и часовника „ Касио” / л.121 – 123 т. І д.п. / , а в резултат на проведените ОИМ подсъдимия бил установен.

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства № 12 / БТМ – 76 от 22.02.2012 г. , на вещото лице Г.С. / л.146 -148 т. ІІ д.п. / което съдът прие е установено, че биологичните следи - кръв и косми иззети от предната част на управлявания от подсъдимия автомобил „ Форд Галакси „ с рег. № РВ 9138 МВ са годни за идентификация, а от ДНК експертизата на веществени доказателства №12 / ДНК -66 от 09.03.2012 г. изготвена от вещите лица Т.Д. и Ц.М. ,чието заключение / л.142-145 т.ІІ д.п. / съдът прие, се установява че ДНК профилът им съвпада с този на пострадалия В. и  произхождат от него .  

От заключенията по двете съдебно технически експертизи на вещото лице М.К. назначени на досъдебното производство които съдът прие се установява : От първото / л.153 -157 т.ІІ д.п./, че повредата в ел. инсталацията на л.а. „Форд Галакси „ водеща до отказ на късите светлини при левия фар се дължи на стопен предпазител, понеже използвания бил 3 А и не отговарял на работния ток, като предпазителя трябвало да е 7.5 А. Посочената повреда не било възможно да е възникнала при ПТП защото след смяната на предпазителя с нормален  лампата светела нормално, а при повреда от удар не би светнала. Фаровете на автомобила били стандартни, лампите им отговаряли на предписаните от производителя, като предпазителя от 3 А не оказвал влияние върху интензитета на светлината, но се стопявал от работния ток. Други повреди влияещи върху качеството на светлината могли да бъдат непритегнати ел.връзки, некачествени лампи и неправилно регулиран светлинен поток. От второто заключение е установен размера на щетите от ПТП по л.а. „ Форд Галакси”  и стойността му  / л.159-162 т.ІІ д.п. /.

На досъдебното производство е назначена трасологична експертиза изготвена от вещото лице Е.Г., което съдът допусна и изслуша и от чието заключение / л. 167-169 т. ІІ д.п. / се установява, че белите пластмасови парчета иззети при огледа на ПТП представляват разсейвателя от предния десен мигач на лекия автомобил „ Форд Галакси „ с рег. № РВ 9138 МВ.

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 60 / 2012 г. на вещото лице д-р Е. /л.134 - 137 т. ІІ д.п./, което съдът прие се установява, че при огледа и аутопсията на пострадалия С. П. В.  е установена съчетана травма при инцидент на пътя- Охлузвания по лицето, разкъсно контузни рани по главата, кръвонасядане на меките обвивки на черепа, счупване на черепа, кръвоизливи под обвивките на мозъка, оток на мозъка, счупване на ребра двустранно, колапс на белите дробове, разкъсване на аортата и кръвонасядане на средостението, кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на десния бъбрек с ретроперитонеален хематом, разкъсване на черния дроб, кръвонасядане на дръжката на тънките черва, кръвоизлив в коремната кухина, охлузвания и рани по ръцете и краката, счупване на костите на дясната подбедрица, счупване на двете ключици. Посочено е, че причината за смъртта на В. е описаната съчетана травма, която е несъвместима с живота и е причинила смъртта за минути , а установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма, състоянието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие. При аутопсията от трупа на пострадалия е иззета кръв, която е изследвана чрез химическата експертиза № А-69/17.02.2012г. на вещото лице Й.Д., чието заключение съдът прие и според което, в кръвта на пострадалия не установено наличието на алкохол / л. 164 т. ІІ д.п. /

От заключението на вещото лице д-р Е. по назначената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 93/2012г. / л.139-140 т. ІІ д.п. / досежно пострадалата Р.А.Д.,  което съдът прие се установява, че при настъпилото ПТП Д. получила счупване на таза тип Малген, открито счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на десния малък пищял, ретроперитонеален хематом, травматичен шок . Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могли да се получат при автомобилна травма. С тези увреждания и били причинени три средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК - разстройство на здравето временно опасно за живота дължащо се на претърпения травматичен шок, трайно затруднение в движението на левия крак дължащо се на счупване на костите на подбедрицата и тези на таза и трайно затруднение в движението на десния крак, дължащо се на счупване на малкия пищял и костите на таза. Според вещото лице останалите увреждания отразени в обстоятелствената част на заключението, причинили разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и 129 от НК –т.е леки телесни повреди.   

В хода на досъдебното производство са назначени съдебна автотехническа експертиза изготвена от вещото лице Хр. Р. /л.84-103 т.ІІ д.п./ и комплексна съдебно медицинска - автотехническа експертиза / л.105- 130 т. ІІ д.п./ изготвена от съдебномедицинския експерт д-р Е. и автоекспертите С.П. и Х.Р., които заключения съдът изслуша и прие. От заключението по първата - автотехническата експертиза е установено, че ширината на пътното платно била общо 7.50 м., движението било двупосочно с две ленти за движение – едната с ширина 2.80 м. , а другата 3.10 м. Мястото на удара станало в лентата за движение на авариралия автомобил, ударът бил с предната дясна част на управлявания от подсъдимия автомобил, в задната лява част на тялото на пострадалата Д. която се намирала до задния ляв калник на авариралия автомобил зад задното му ляво колело, приведена и осветяваща с мобилния си телефон колелото, с гръб в посока югозапад. Пострадалия В. бил клекнал срещу колелото с гръб в посока север  и удара за него бил в страничната дясна част и главата му. Скоростта на лекия автомобил „Форд Галакси„ управляван от подсъдимия непосредствено преди ПТП е определена на 59.02 км/ч., а опасната зона за спиране - 37.34 м. Спирачната му уредба била изправна, видимостта в момента на ПТП била 1000 м. , като не работел левия фар на автомобила на къси светлини, а на дълги интензивността на светлината на фаровете не била в допустимите граници, ширината на автомобила била 1.81 м. Според вещото лице, при движението на автомобила управляван от подсъдимия който бил неправоспособен, с установената  скорост на къси светлини с работещ само десен фар, подсъдимия забелязал авариралия автомобил  „Фиат Пунто„ на разстояние 46.36 м. ,  опасната му зона за спиране била 37.34 м. и имал техническата възможност да предотврати ПТП със задействане на спирачната уредба. Вещото лице е посочило, че късите светлини от десния фар на управлявания от подсъдимия автомобил, осветявали дясната част на пътното платно на 70 м., включените през нощта пътепоказатели и стоп светлина се виждали на 300 м. и в случая, видимостта към пострадалите демонтиращи задното ляво колело се открила на 70 м. пред автомобила на подсъдимия, когато те попаднали в светлинното петно  на късите му светлини и подсъдимия имал техническа възможност да предотврати ПТП, понеже опасната му зона била значително по – малка . Според вещото лице по- вероятно е, в момента на ПТП срещу автомобила на  подсъдимия когато предприел заобикаляне на авариралия автомобил, да е нямало насрещно движещ се друг товарен автомобил / Тир /, защото ширината на пътя / 7.5 м / е по - малка от необходимата за разминаването им която била 10.05 м. Причината за ПТП според вещото лице, била предприетата от подсъдимия маневра заобикаляне на авариралия автомобил при възможност за безопасно спиране.

Изводите в заключението по тройната комплексна съдебно медицинска - автотехническа експертиза относно механизма на ПТП и причините за настъпването му, не се различават от тези в автотехническата експертиза. Освен това е посочено, че основния механизъм на получените от пострадалите увреждания при ПТП , които в момента на удара били плътно един до друг, е при блъскане на пешеходец от движещ се автомобил и протичал фазово за двамата пострадали. При първата фаза била блъсната пострадалата Д. като първия контакт бил между бронята на автомобила на подсъдимия и лявата и подбедрица която се счупила характерно. Последвал контакт с нивото на таза и десния фар на автомобила, от което се счупил тазовия и пръстен и настъпили контузии на левия бъбрек описани в съдебно медицинската експертиза. При втората фаза, пострадалата отхвръкнала напред по посока на движението на автомобила и влязла в контакт с пострадалия В. който в този момент бил клекнал, при което се счупил десният и пищял и предала инерцията на В. по посока на движение на автомобила, след което паднала на терена и останала там. Това обаче била първата фаза за пострадалия В., имало контакт между автомобила и главата му при първата фаза и било първото за В. блъскане от автомобила. Последвала втора фаза от падането му върху терена при което попаднал в колеята на автомобила и в тази позиция легнал на терена, влязъл в контакт с детайлите от долната му част и получил характерните за това травми, а  върху тялото му действали сили на триене и притискане довели до констатираните травми и разрушаване на гръдната клетка , след което останал в позицията фиксирана при огледа. В заключението относно техническото състояние на автомобила управляван от подсъдимия е отразено също, че спирачната му система е изправна,  не е изправен левия фар досежно късите светлини, а интензитета на светлината на дълги светлини е намален, причината за това могла да е комплексна – недостатъчна отражателност на рефлекторите за което липсвали данни и замърсяване на разсейвателя. По отношение на намерения часовник „ Касио „ на пострадалия В., вещите лица сочат, че било малко вероятно да попадне на мястото където е намерен, ако при ПТП в насрещната лента се е движел товарен автомобил ТИР .

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите: Е.Р., Н.Р., Ж.И., К.В., Ш.Т., М.Р., Р.Ж., С.С., частния обвинител П.В. – баща на починалия С.В., Л.Н. , Б.Н., Е.Х., Т.А., В.А., Т.М., Г.Д., А.М., от показания на свидетелите В.К., Ф.Х., К.К., Е.А.Е., пострадалата Р.Д. и прочетените им по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 от НПК показания от досъдебното производство, от показанията на свидетелите Я.Д., А.Д. , Е.К.Е. и прочетените им по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК показанията от досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК  показания на св.А.Е.Х. дадени пред съдия на досъдебното производство. Приетата фактическа обстановка се доказва и от  изслушаните в съдебно заседание химическа експертиза на кръв на вещото лице Й.Д., заключенията по техническите експертизи на вещото лице М.К., заключенията по съдебномедицинската експертиза на труп № 60/2012г. за пострадалия С.В., съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 93/2012г. за пострадалата Д., изготвени от вещото лице д-р Е., заключението на вещото лице Е.Г. по трасологичната експертиза, автотехническа експертиза на вещото лице Хр.Р., комплексната съдебно медицинска- автотехническа експертиза на вещите лица Хр.Р., д-р Е. и С.П. , заключенията по съдебно медицинската експертиза на вещото лице  Г.С., ДНК експертизата на вещите лица Ц.М. и Т.Д., приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и предявените по чл.284 от НПК веществени .  

Основни в случая са показанията на свидетелите А.М., Е.К.Е., А.Д. който е очевидец на случилото се и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК такива на последните двама, дадени на досъдебното производство, които допълват изложеното в съдебно заседание. По отношение на показанията на св. Г.Д. същите следва да се кредитират, но тя не е очевидец на станалото, а свидетелства за последващи обстоятелства като твърдението и , че аварийните светлини на л.а. „ Фиат Пунто „ не светели кореспондира с останалите събрани и кредитирани доказателства. Така по отношение на първите двама свидетели М. и Е. следва да се посочи, че са първите видели пострадалите да сменят спуканата гума на авариралия лек автомобил „ Фиат Пунто „ преди ПТП и от показанията им безспорно е установено, че автомобилът е бил с включени единствено габаритни светлини които св. М. забелязал на 100 м., а св. Е.  забелязал  фаровете му след като го заобиколили. Изложеното от свидетелите в тази насока се подкрепя от констатираното в протокола за оглед на местопроизшествието в който е отразено, че авариралия автомобил бил с включени габарити. Обстоятелството, че свидетелите не видели поставения на задната броня на автомобила светлоотразителен триъгълник не означава , че такъв е нямало  и може да се обясни от това , че е бил поставен от пострадалия В., след минаването им . Още повече, че пострадалата Д. и св.Ж. са категорични, че триъгълник е имало, което се потвърждава от пристигналите на местопроизшествието полицейски служители и обективните находки при огледа на местопроизшествие. Фактът, че макар и да е било тъмно е нямало мъгла и авариралият автомобил се виждал на около 100 метра на светлината на фарове, се установява и от показанията на свидетелите Б.Н. и Л.Н. които съдът кредитира. Това обстоятелство кореспондира със справката от метеорологичната обсерватория в гр.Хасково където е отразено явление „димка „ с видимост 1000 м. , а едва след 21 часа - т.е след случилото се е регистрирана мъгла. Свидетелите Н. минали по пътя почти непосредствено след ПТП, видели св.Ж. и пострадалите на пътното платно, което ангажирало вниманието им и поради това, както самите твърдят не забелязали триъгълника и дали светят аварийни светлини на автомобила. По отношение на показанията на св.Я.Д. следва да се кредитира изложеното от нея в съдебно заседание, а не прочетените и по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 от  НПК показания от досъдебното производство в които твърди, че авариралия автомобил имал включени аварийни светлини. В същата част относно аварийните светлини на авариралия автомобил, не следва да се кредитират и показанията на св.М.. Това е така защото това не кореспондира с обективните находки при огледа , останалите кредитирани доказателства  и изложеното пред съда от свидетелката, от което се установява, че била ангажирана изцяло с оказване на помощ на пострадалите като говорила с оператора на тел.112 за състоянието им и успокоявала св. Ж. която била изпаднала в паника . Освен това на местопроизшествието, включително и в насрещното платно имало спрени и други МПС и по този начин то е било осветено, включително и от автомобила на св. Д. и св. М., който бил с включени аварийни светлини поради което и според съда, свидетелката Д. и св. М. останали с впечатление, че аварийните светлини на лекия автомобил „ Фиат Пунто „ също са включени .

Съдът кредитира изложеното в показанията на св. Д. с изключение на твърдението, че имало мъгла и в с.Клокотница видимостта била силно намалена до около 50 м. , авариралия автомобил бил без светлини и не му направило впечатление движещият се пред него автомобил, за който е установено че е управляван от подсъдимия и предизвикал ПТП ,да прави маневри или движения по пътя. Изложеното от свидетеля в тази насока не съответства на установеното от останалите кредитирани доказателства още повече, че самият той твърди, че видял авариралия автомобил на около 30 -40 м. движел се с малка скорост, имал време за реакция и успял да го заобиколи, а след прочитане на показанията му по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК дадени на досъдебното производство в които за маневрата твърди , че движещият се пред него автомобил кривнал рязко на ляво, посочва че са верни, мъгла в селото имало но по- малко, а движещият се пред него автомобил сив на цвят, който оприличил на „ Фолксваген Шаран „  приличащ визуално на „ Форд Галакси „ направил не много плавна маневра. Обстоятелството, че в този момент св. Д. не разбрал за настъпилото ПТП при което са ударени пострадалите а не авариралия автомобил до който били, се дължи именно на механизма на самото произшествие, установен от обективните находки и експертизите които съдът кредитира  изцяло .

От показанията на свидетелите Е.Р. и  Н.Р. който е собственик на лекия автомобил „ Форд Галакси „ с рег. № РВ 9138 МВ се установява, че на инкриминираната дата автомобила бил във владение на подсъдимия и с него той отишъл от гр.Пловдив в гр.Хасково. Изложеното се потвърждава и от прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК в показания на св.В.К. дадени на досъдебното производство /л.37 т.2 д.п./, допълващи изложеното от него в съдебно заседание и съдът  ги кредитира, с изключение на твърдението за употребен от подсъдимия алкохол. В тази насока след прочитането на показанията свидетеля сочи, че цитирал други лица а не свои възприятия. Показанията на полицейските служители Ж.И., К.В., Ш.Т., М.Р. и В.А. следва да се кредитират, с изключение на частта в която сочат, че на л.а. „ Фиат Пунто ” освен габаритните светлини, били включени и аварийните. Тези свидетели не са заинтересовани, но в тази част показанията им противоречат с обективните находки отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, според който били включени единствено габаритните светлини на автомобила и с останалите кредитирани доказателства. В същата част относно твърдението за включени аварийни светлини на лекия автомобил „ Фиат Пунто „ , предвид изложеното не следва да се кредитират и показанията на св.Р.Ж., както и тези на пострадалата Р.Д. дадени в съдебно заседание, включително в същата част и прочетените по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 от НПК показания на последната дадени на досъдебното производство / л.38-41 т.2 д.п./. В останалата част обаче показанията на тези две свидетелки и четените на последната, които са очевидци на случилото са, а Д. и пострадала съдът кредитира като намира, че кореспондират с останалите доказателства. Съдът кредитира показанията на св.С.С. на когото подсъдимия заедно със св. А.Х.  оставил за ремонт лекия автомобил „ Форд Галакси „ след ПТП и пред чиито гараж автомобила е иззет и намерен.  Обстоятелството, че след ПТП подсъдимия бил притеснен се установява от прочетените по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 от НПК показания на св.Ф.Х. и св. Е.А.Е., изложеното в съдебно заседание от св.Е. Хаджиев, както и от прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.4 пр.1 от НПК показания дадени на досъдебното производство пред съдия от св. А.Х., пред когото подсъдимия заявил, че ударил автомобил до с. Клокотница и до него имало клекнал човек, а в последствие двамата откарали автомобила за ремонт на св.С., поради което следва да се кредитират. Последните свидетели с изключение на С. ,макар и да са роднини на подсъдимия, то кредитираните им показания кореспондират и се подкрепят от останалите събрани доказателства, освен това са били предупредени за правата си включително и по чл.121 от НПК. Съдът кредитира и показанията на медицинските служители св.Т.М. и четените по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 от НПК показания на св. К.К. дадени на досъдебното производство / т.2 л.27 /, както и изложеното от частния обвинител П.В.. Обсъдените показанията на свидетелите в кредитираните им части са взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондират по – между си и се подкрепят от изслушаните и приети експертизи , които категорично установяват механизма на ПТП и авторството на деянието от страна на подсъдимия. Предвид изложеното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в които отрича да е  разбрал какво е станало и твърди , че не видял пострадалите на пътя, а авариралия автомобил не бил с включени габаритни светлини и нямало поставен триъгълник, като намира, че те представляват защитна версия изградена от самия подсъдим, която не кореспондира със събраните и кредитирани от съда доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимия З.Т.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343 ал.4, вр. ал.3 предл.последно, б. „Б” / в редакцията на д.в. бр. 75 / 2006г. /, вр. ал.1 б. „В”, вр. чл.342 ал.1 от НК, като го призна за виновен в това, че: На 12.02.2012 г. на главен път І-8 км. 293 + 735 от Републиканската пътна мрежа, в землището на с.Клокотница обл.Хасково, при управляване на МПС а именно  лек автомобил „ Форд Галакси „ с ДК № РВ 9138 МВ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС които управляват „ , чл. 20 ал.2 от ЗДвП „ Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,……. с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението „ , чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП „ Водач който изпреварва е длъжен: - По време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето е изпреварваното ППС „ , и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. В. с ЕГН ********** *** и средна телесна повреда на Р.А.Д. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в разстройство на здравето и временно опасно за живота дължащо се на претърпения травматичен шок, трайно затруднение в движението на левият и крак дължащо се на счупване на костите на лявата подбедрица и тези на таза, трайно затруднение в движението на десният и крак дължащо се на счупване на малкия пищял и костите на таза, като деецът е избягал от местопроизшествието, като по първоначално повдигнатото му обвинение за нарушения и по чл.5 ал.1 т.1 и чл.150 от ЗДвП, както и за това, че причинената средната телесна повреда на Р.А.Д. изразяваща се в трайно затруднение в движението на левият и крак, се дължи на счупване на костите на дясната подбедрица на осн.чл.304 от НПК го оправда.           

От обективна страна безспорно се установи, че на въпросната дата подсъдимия нарушил  правилата за движение  по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП вменяващи в задължение на водачите да контролират непрекъснато ППС които управляват , а при избиране скоростта на движение да се съобразяват пътната обстановка - атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство,  характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението, както и по чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП задължаващ водачите при изпреварване да осигурят достатъчно странично разстояние между своето е изпреварваното ППС. В случая от обективните находки при огледите, събраните доказателства и приетите експертизи е установен механизма на ПТП. Безспорно е установено, че пътната обстановка била зимна, подсъдимия се движел с управлявания от него автомобил със скорост от 59.02 км. / ч. в тъмната част на денонощието, като левия фар на автомобила не светел на къси светлини поради възникнала преди ПТП повреда дължаща се на изгорял предпазител който бил с по – малък от необходимия ампераж . На къси светлини работел обаче десния му фар и осветявал на разстояние 70 м. като видимостта не била съществено ограничена от мъгла и авариралия автомобил, както и пострадалите на пътя се виждали от около 100 м. Опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил при установената скорост била 37.34 м. т.е по – малка от осветената от фара зона на видимост в която попадали пострадалите, като подсъдимия забелязал авариралия автомобил  „ Фиат Пунто „ на разстояние от  46.36 м. също по - голямо от опасната му зона спиране. При това положение пострадалите които били на пътното платно до задната лява гума на авариралия автомобил, представлявали опасност за движението и когато попаднали в светлинния сноп т.е на 70 м. пред автомобила управляван от подсъдимия, последния е могъл да ги възприеме  и е следвало да съобрази поведението си като водач с възникналата на пътя опасност и при необходимост да спре в рамките на опасната си зона , като по този начин е могъл да предотврати ПТП, което обаче не е направил въпреки,че имал тази възможност включително и когато е възприел на 46.36м. авариралия автомобил който също е бил опасност на пътя. В този смисъл е и заключението по автотехническата и комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза . Освен това безспорно е установено, че в момента на ПТП срещу подсъдимия не се движел друг автомобил ,включително и товарен и това е така защото ширината на пътното платно е по – малка от необходимата за разминаването им. Същевременно макар и между двете платна на пътя да е имало защрихована част забранена за движение на МПС, то на нея е нямало физически препятствия и ширината на платното е позволявала подсъдимия да заобиколи / изпревари / безпрепятствено пострадалите, сменящи в този момент задната лява гума на л.а. „ Фиат Пунто „ , както направили св.М. и св.Е. преди това, но движейки се и с по- ниска скорост от тази на подсъдимия. Именно  поради движението си с несъобразената скорост и невладеенето на автомобила ,подсъдимия не преценил разстоянието между своя автомобил и пострадалите и макар да предприел такава маневра ги ударил с предната дясна част на л.а. „ Форд Галакси „ , с което причинил смъртта на В. и телесните увреждания на св.Д., установени от съдебно медицинските експертизи на вещото лице д-р Е.. Тук следва да се отбележи и, че след като пострадалия В. паднал на пътното платно и попаднал в колеята на управлявания от подсъдимия автомобил, последния пак поради допуснатите нарушения на ЗДвП, преминал с автомобила над тялото му, а след ПТП избягал от местопроизшествието.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият по непредпазливост при условията на небрежност. Последният не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като настъпилото ПТП се дължи именно на нарушаване на задълженията му като водач по чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по чл.42 ал.2 т.1 от ЗДВП които са в пряка причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат , а не нарушенията по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП който поражда общи, а не конкретни задължения за участниците в движението , както и нормата на чл.150 от ЗДвП сочеща ,че ППС участващи в движението трябва да се управляват от правоспособни водачи. Ето защо за тези нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл. 150 от ЗДвП вменени с обвинителния акт, както и че причинената средна телесна повреда на Р.А.Д. изразяваща се в трайно затруднение в движението на левият и крак се дължи на счупване на костите на дясната подбедрица, доколкото от съдебно медицинска експертиза се установи , че се дължи на счупване на костите на лявата подбедрица, на осн.чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия. Същевременно досежно последното обстоятелство, в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти именно за счупената лява подбедрица на пострадалата Д., по тях подсъдимия се е защитавал и не са нови за него .          

Причини за извършване на престъплението са незачитане на повелителните разпоредби на ЗДвП регламентиращи правилата за движение по пътя и надценяването на пътната обстановка .  

Подсъдимия З.Т.С. е роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, женен, с основно образование, пенсионер, с ЕГН **********. В личната си декларация е посочил, че има съпруга , не е отразено да има непълнолетни деца, както и ,че не притежава недвижими имоти и МПС. Същия е неправоспособен водач не притежава СУМПС и от приложената справка на КАТ – ОД МВР – Пловдив се установява, че е наказван многократно за нарушения по ЗДвП свързани с управление на МПС без СУМПС, превишена скорост, предизвикване на ПТП. Характеристична му справка е негативна с множество криминални регистрации. От справката за съдимост придружена от бюлетините за съдимост се установява, че подсъдимия е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като по НОХД 945/03 г. е осъден на глоба , по НОХД № 2134/03 г. , НОХД № 1706/03г. , НОХД № 1649/04г. , НОХД № 1837/04 г. , НОХД № 2177/03г. , НОХД № 2642/04г., НОХД № 364/04г. ,НОХД № 2532/04г.  всички на РС – Пловдив е осъден на „ Лишаване от свобода„ чието изпълнение е отлагано по реда на чл. 66 от НК. По НАХД № 846/04г. също на РС – Пловдив  е освободен по реда на чл.78а от НК за две престъпления против транспорта - по чл.343 в ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.343 ал.1 б. „А” вр. чл. 342 ал.1 от НК .Последното осъждане на подсъдимия е по НОХД № 264/04 г. на РС – Свиленград в сила от  02.10.2006 г. , по което за престъпление по чл.242 ал.4 вр.ал.2 от НК – контрабанда на високорисково наркотично вещество хероин е осъден на 7 г. и 6 м. „Лишаване от свобода” при строг режим и „ глоба „ , а с определение по НЧД № 896/2007г. на РС – Свиленград изменено с определение по ВЧНД № 240/08 г. на ХОС, в сила от 05.12.2008 г. му е определено едно общо наказание от 8 години и 6 месеца „ Лишаване от свобода „ , като с Определение по НЧД № 1916/2010 г. от 29.04.2010 г. на СГС е освободен условно предсрочно от остатъка на това наказание който е 2 години 1 м. и 11 дни „ Лишаване от свобода „ , в този размер му е определен изпитателен срок в който е извършено и настоящото деяние.

На досъдебното производство е установено, че подсъдимия страда от диабет , а в хода на съдебното следствие  се ангажират доказателства за влошеното му здравословно състояние. В тази насока бяха назначени и изслушани две съдебно медицински експертизи изготвени от вещото лице д-р Е.. От първата съдебно медицинска експертиза по писмени данни №  80 / 2014 г. / л. 376 т. ІІ НОХД / се установява, че за времето от 19.01.2014 г. до 29.01.2014 г.  подсъдимия бил опериран в Кардиохирургия УМБАЛ „ Св. Георги Пловдив „ и са му поставени три байпаса, а при извършеният му след това консултативен преглед бил в добро общо състояние. В последствие бил приет в същата болница от 16.03.2014г. до 24.03.2014г. с диагноза Декомпенсиран, инсулинозависим захарен диабет с кетоацидоза. В съдебно заседание вещото лице д-р Е. посочва, че независимо от претърпените операции, захарния диабет от който страда подсъдимия, може да се контролира от самия него чрез коректно приемане на инсулин, но е възможно и сам да се довежда до влошено състояние ако е недобросъвестен. Представена е и последваща епикриза отново от същата болница за престой на подсъдимия от 01.04.2014 г. до 04.04.2014 г. по повод извършената операция. Предвид ангажираните нови доказателства за здравословното състояние на подсъдимия бе назначена втора съдебно медицинска експертиза възложена на същото вещото лице и изискана медицинската документация от болницата . От изготвената съдебно медицинска експертиза № 112 / 2014 г.  /л. 493т. ІІ НОХД/ се установяват отново същите обстоятелства за претърпяната операция по поставяне на три коронарни байпаса, а последния престой в болницата бил поради раздалечаване фрагментите на гръдната му кост но целостта им била възстановена, останалите заболявания били в ремисия. След тази експертиза се представят отново медицински документи за влошено здравословно състояние на подсъдимия включително за престой в болница от 22.05.2014г. до 26.05.2014 г. по повод захарния диабет и от 01.06.2014 г. до 14.06.2014г. по повод оперативната рана, за които при изслушването в последното съдебно заседание вещото лице д-р Е. посочва, че диабетът налагал наблюдение и лечение в специализирано болнично заведение, а една от причините за завишаване на кръвната захар е неспазването на диетичния режим или стрес. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия намира, че в случая подсъдимия е лице със завишена степен на обществена опасност. За отегчаващи вината му обстоятелства  следва да се отчетат негативните характеристични данни, това че се касае за тежко ПТП от което е настъпила смърт на едно лице и са причинени три средни телесни повреди, както и леки на друго, опитът му да заличи следите от престъплението оставяйки автомобила за ремонт, факта, че не притежава свидетелство за управление на МПС и в нарушение на чл. 150 от ЗДВП управлява такова и то не еднократно, а значително преди настъпилото ПТП, наложените му административни наказания за предходни нарушения по ЗДВП, включително и ПТП макар и леко, предходните осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер, това че деянието макар и непредпазливо е извършено в срока на условното предсрочно освобождаване, като и обстоятелството ,че наложените му до момента административни наказания и наказанието „ лишаването от свобода” , не са довели до проправянето и превъзпитанието му. За смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства следва да се отчетат значително влошеното му здравословно състояние и съпричиняването от страна на пострадалите изразяващо се в това , че след като аварирали в нарушение на чл.59 от ЗДвП не  включили аварийните светлини на автомобила, триъгълника бил поставен на задната му броня, а не на изискуемото по чл.100 ал.1 от ППЗДвП разстояние от 30 м. и не били със светлоотразителни жилетки на пътя.

За престъплението по чл.343 ал.4, вр. ал.3 предл.последно, б. „Б” / в редакцията на д.в. бр. 75 / 2006г. /, вр. ал.1 б. „В”, вр. чл.342 ал.1 от НК е предвидено наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода. Макар и да е настъпило изменение в нормата на чл. 343 ал.3 от НК с д.в. бр.60/2012г. , то касае въведено допълнително квалифициращо обстоятелство, а не санкцията , която е една и съща и  на осн.чл. 2 ал.1 от НК съдът приложи нормата действала към момента на деянието. В случая съдът намери, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК - няма многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а влошеното му здравословно състояние, макар и да е значително смекчаващо вината обстоятелство, не е изключително такова, поради което му определи наказанието при условията на чл.54 от НК малко под  средния размер при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства а именно  здравословното му състояние и му наложи наказание от  6 / шест / години „ Лишаване от свобода„. Макар и подсъдимия да е осъждан на „ Лишаване от свобода „ и търпял такова наказание, доколкото престъплението за което го призна за виновен е непредпазливо , на осн. чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 пр.2 от ЗИНЗС съдът постанови това наказание да се изтърпи от подсъдимия при първоначален „Общ„ режим в затворническо общежитие от открит тип , а  на осн. чл.70 ал.7 изр.2-ро предл.1-во от НК пак предвид здравословното му състояние и непредпазливото деяние , постанови подсъдимия да не изтърпява отложеното наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на 2 години 1  месец и 11 дни, от чието изтърпяване е бил условно предсрочно освободен с Определение  от 29.04.2010 г. по НЧД № 1916/2010г. на Софийски Градски съд.  Доколкото подсъдимия не притежава СУМПС, съдът не приложи нормата на чл.343 Г от НК и не го лиши от право да управлява МПС, защото не може да бъде лишен от права които няма.

С оглед постановената присъда съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в общ размер от 3539.38 лв. , от които по бюджета на съдебната власт – бюджетната сметка на ВСС 996.80 лв. , а по сметка на ОД – МВР – Хасково сумата от 2542.58 лв. 

 

Мотивиран така съдът постанови присъдата си .

 

 Съдия :