Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Варна, ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание проведено на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 98/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
784/19.01.2022г. на В.А.К., ЕГН: **********,*** срещу Решение № 988/02.12.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 20213110204200/2021г. по описа на Районен съд гр. Варна,
четвърти състав. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление №
21-0819-003583 от 15.09.2021г. на Началник група към Областна дирекция на МВР,
Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за извършени нарушения на
чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на
основание 179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП и чл. 175,
ал.1, т.5 от същия закон, са наложени съответно наказание глоба в размер на 200.00
лева и глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/
месец.
Решението е оспорено с твърдения за неговата
неправилност и формулирано искане за неговата отмяна по изложени съображения. Формулирано
е алтернативно искане по отношение на решението в частта за нарушение по чл.123
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, съдът да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител К Л -А – старши юрисконсулт, с депозирани писмени
бележки с.д. № 2130/09.02.2022г. оспорва касационната жалба, като счита същата
за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
постановено съобразно материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с искане за присъждането му в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Позовавайки се на събраните по делото
доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 10.08.2021г.
въззивникът К. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ****в гр.Варна.
Около 08.30 часа, при движението на автомобила по бул.“Сливница“, в посока към
бул.“Княз Борис І“, автомобила достигнал до пешеходеца Д А , който предприел
пресичане в посока от дясно на ляво спрямо автомобила, управляван от въззивника
К.. Въззивника К. не пропуснал пешеходеца, като впоследствие на това го
блъснал. След ПТП въззивника не останал на място и не уведомил органите на
полицията, качил пешеходеца в автомобила и го откарал до място, указано му от
последния, като дал на пешеходеца парична сума. Впоследствие пешеходеца, след
като почувствал болки, посетил МБАЛ“Света Анна“ АД и била сигнализирана полицията.
По сигнала за ПТП служители на ОД на МВР гр. Варна, сред които св. М , посетили
болничното заведение, където се намирал пострадалия, взели го от там и той ги
отвел на мястото на ПТП. Въззивникът К. бил издирен и от двамата били снети
обяснения, след което св. М съставил акт
за установяване на административно нарушение. Въз основа на АУАН е издадено
процесното наказателно постановление. Въззивният съд е изложил аргументи защо
счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като
анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е
направил обоснован извод, че извършените от К. нарушения са установени по
категоричен начин и правилно са били квалифицирани като такива по чл.119, ал.1
от Закона за движение по пътищата и чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, както и че правилно
административнонаказващият орган е наложил съответстващите административни
наказания на основание 179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП и чл. 175, ал.1, т.5 от същия закон.
Постановеното решение е правилно.
Относно въведените с касационната жалба възражения,
районния съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован извод и относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните изводи формирани от въззивния съд се споделят
изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл. 221 от АПК ги възприема
като свои.
Всяко едно от процесните нарушения - на чл.119, ал.1
от Закона за движение по пътищата и чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, се явява
доказано и установено в производството пред районния съд. В този смисъл
неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна се явяват въведените
от касационния жалбоподател възражения. Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП
вменява задължението на водача на нерелсово пътно превозно средство при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. По делото е
установено, че на посочените в АУАН и НП дата и място К. е управлявал лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № ****, при което блъска преминаващия по пешеходна пътека
пешеходец Д А . Колкото до това дали пешеходната пътека е сигнализирана с
маркировка или с пътен знак, е без значение по отношение задължението на водача
съобразно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Видно от съдържанието на
АУАН серия GA, № 454178 от 10.08.2021г., същият е подписан от
нарушителя без възражения. По силата на въведената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
презумпция, процесният акт за установяване на административно нарушение се
ползва с доказателствена сила в административнонаказателното производство, до
доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не са
опровергани пред районния съд. Така възприетата от контролните органи и
районния съд фактическа обстановка на извършеното деяние правилно е подведена
под санкционната норма на чл. 179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5,
предл.4 от ЗДвП. Неоснователни са и доводите на касатора относно
неустановеността на вмененото му нарушение по т.2 от наказателното
постановление. Обстоятелството, че касатора не е възприел наличието на телесни повреди
по отношение на пострадалото лице, по никакъв начин не го освобождава в
качеството му на водач на МПС, участник в ПТП с пострадало лице, да уведоми
компетентната служба на МВР, което задължение му вменява разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение от страна на К.
като участник в пътнотранспортно произшествие, обосновава приложението на
санкционната норма на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, на Областна дирекция на
МВР гр. Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80.00 лева.
Предвид горното, съдът при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 988 от 02.12.2021г.
на Районен съд гр.Варна, четвърти състав, постановено по н.а.х.д. № 20213110204200/2021г.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН: **********,***, да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: