Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………../16.07.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 627 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени искове с правни основания – главен по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. чл.
30, ал. 3 ЗС и евентуален по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. чл. 59 вр. чл. 61, ал.
3 ЗЗД.
Ищецът „М.Б.С.Р.“ ООД, ЕИК: ********, с адрес: ***, р-н Приморски, ул. „********–
в несъстоятелност, иска да бъде постановено решение, по силата на което да се
признае за установено по отношение на ответника „А.“ ЕООД, ЕИК: ********, с
адрес: ***, р-н ********, офис 21 – в несъстоятелност, съществуването на
парични вземания за направени необходими разноски за охрана за запазване на
съсобствено имущество в размер на 33 164,35лв. Твърди, че страните са
съсобственици на имот с площ от 12 199 кв.м., с идентификатор
07598.112.20, съставляващ УПИ VI-6,9,29 от кв. 3 по плана на гр. Бяла, обл.
Варна, Зона за отдих „Луна“. Имотът е образуван след обединяване на бивши
поземлени имоти с № 112006, № 115029, № 000300, собственост на ищеца, и №
112009, собственост на ответника. Съсобствеността е възникнала чрез образуване
на общ УПИ, като идеалните части на съсобствениците съответстват на
квадратурите на включените в УПИ имоти, съответно – 3 450/12 087 ид. ч. за
ответника и 8 637/12 087 ид. ч. за ищеца. Твърди се, че върху съсобствения
УПИ VI-6,9,29 са построени 21 туристически сгради съгласно разрешение за строеж
№ 70/07.08.2006г. и на основание чл. 92 ЗС е възникнала съсобственост върху тях
при същите квоти. За периода 22.06.2010г. – 20.06.2016г. ищецът е извършил
необходими разноски по охрана на съсобствените имоти в общ размер на
116 190,59лв., от които 33 164,35лв. се дължат от ответника съобразно
притежаваните от него идеални части. Счита, че без извършването на тези
разноски построените сгради са щели да бъдат разграбени и сериозно увредени.
Ответникът „А.“ ЕООД /н/ в отговора на исковата молба, както и синдика на
същия Ц.М., оспорват възникването на съсобственост чрез образуването на общ
урегулиран поземлен имот между ищеца и праводателя на ответника, която според
тях може да възникне единствено при хипотезата на чл. 17, вр. с чл. 15 от ЗУТ
само когато между съсобствениците на отделните неурегулирани имоти се сключи
договор с нотариална заверка на подписите и с изрично определяне на квотите на
съсобственост, какъвто договор в случая не е налице. Ответникът оспорва също така
извършването на разходи за заплащане на разноски по опазване и съхранение на
имота, като твърди, че в последните 6 години ищецът не е извършвал каквито и да
било разходи, видно от обявените в ТР финансови отчети. Прави се и възражение
за изтекла 3-годишна давност, тъй като според него това са периодични месечни
плащания и за това е приложима кратката 3-годишна, а не общата 5-годишна
давност. Иска се инцидентно произнасяне по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК относно
законосъобразността на Заповед № 183/06.04.2006г. и относно валидността на
Разрешение за строеж № 70/07.08.2006г. Ответникът прави и възражение за
прихващане срещу вземанията си от ищеца в размер на 200лв. месечно за
ползването на бунгало, находящо се в неговия имот, за период от 36 месеца
назад.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
С договори за продажба, обективирани в нотариален акт № 57 от 31.08.2005г.
и нотариален акт № 61 от 09.02.2006г., и договор за продажба от 22.11.2007г.,
ищецът е придобил собствеността върху следните поземлени имоти, находящи се в
гр. Бяла, обл. Варна: ПИ № 112006 с площ от 6 921 кв.м., ПИ № 115029 с
площ от 1 529 кв.м. и ПИ № 000300 с площ от 187 кв.м. С договор за
продажба, обективиран в нотариален акт № 138 от 29.09.2005г., Д.И.Д.придобива
поземлен имот № 112009 с площ от 3 450 кв.м., находящ се в гр. Бяла, обл.
Варна. От твърденията на страните безспорно се установява, че последният имот е
прехвърлен на ответника с договор за продажба, обективиран в нотариален акт от
22.06.2010г. Самият нотариален акт не е представен по делото. Изброените имоти
са обединени със заповед на кмета на Община Бяла в един УПИ VI–6,9,29 с
идентификатор 07598.112.20 с площ по кадастрална карта от 12 199 кв. м.
Върху така обединения УПИ са изградени до степен на завършеност „груб строеж“
21 сгради, видно от констативен протокол изх. № РД4800-17-(2)/25.08.2014г. на
директора на дирекция „УТОС“, общ. Бяла.
По отношение на главния иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си. Основен елемент от фактическия състав на този
иск е наличието на съсобственост. От представените писмени доказателства не се
установява съсобственост между ищеца и ответника върху гореописания УПИ. Такава
не се установява да е била налице и между ищеца и праводателя на ответника.
За разлика от предходната нормативна уредба /ЗПИНМ, ЗТСУ/ при действието на ЗУТ подробния устройствен план /ПУП/ няма отчуждително
действие /освен в хипотезите на чл.16 ЗУТ/ и регулационните граници съвпадат с
имотните, освен ако собствениците на съседни имоти постигнат договореност за
нещо различно. Урегулирането по граници, които не съвпадат с имотните не се
отразява на границите на притежаваното право на собственост. В случая, за
територията, в която се намира поземленият имот, не са правени предходни
дворищно регулационни планове, тъй като и двата поземлени имота са с
предназначение за земеделска земя. Осъщественото през 2006 г. урегулиране на
имотите с оспорената заповед №183/06.04.2006г на кмета на община Бяла е по реда
на чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ. С нея са урегулирани съседни неурегулирани
поземлени имоти за създаване на съсобствен урегулиран поземлен имот. При такава
регулация съсобствеността върху процесното УПИ възниква при осъществяването на
сложен фактически състав, уреден в чл. 17, ал.3 ЗУТ - заявление до общината и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи. В предварителния договор следва да се урежда разпределението на идеалните
части между съсобствениците в новообразувания съсобствен УПИ. При неизпълнение
на посочената процедура, собствениците на отделните поземлени имоти, включени
по силата на плана в едно УПИ, не са съсобственици на урегулирания поземлен
имот, а са носители на правото на собственост върху реални части от него –
поземлените имоти, от които той е съставен /така и трайната практика на ВКС
обективирана в Решение № 1090 от 1.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2007 г.,
III г. о., ГК; Решение № 1191 от 24.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2007 г.,
IV г. о., ГК; Решение № 902 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2062/2008 г., I
г. о., ГК/. В конкретния случай по делото не са представени, нито
предварителния договор сключен между двете дружества, нито окончателния такъв,
с които да са разпределени идеалните части в новообразуваното УПИ. Следователно
между тях не е възникнала съсобственост в последното, а всяка страна е
собственик на поземления имот, включен в състава на УПИ.
Само за пълното следва да се посочи, че косвен съдебен контрол за
законосъобразност гражданския съд може да осъществява по отношение на
административен акт, тогава, когато страната, на която той се противопоставя,
не е била страна в административното производство по неговото издаване – арг от
чл. 17, ал. 2 ГПК. В случая Заповед № 183/06.04.2006г. на кмета на Община Бяла касае
имотът на ответника и той няма как да не е бил уведомен за това производство.
Въпреки това съдът е длъжен да провери дали и до колко административния акт е
произвел целените с него правни последици. В случая с оглед изложеното по-горе
относно вещното действие на ПУП и липсата на доказателства, за договорното
уреждане на отношенията между страните, налагат извода, че регулацията не е
създала съсобственост в новообразуваното въз основа на оспорената заповед УПИ. Неотносимо
към настоящия спор е искането на ответника за произнасяне на съда относно
валидността на Разрешение за строеж № 70/07.08.2006г. Разрешението за строеж и
съпътстващите го строителни книжа са относими към техническата и
благоустройствена допустимост на строежа, респ. статута на законен строеж или в
режим на търпимост, но не и по отношение на спора относно собствеността върху
изградените сгради. От представения констативен протокол изх. №
РД4800-17-(2)/25.08.2014г. се установява, че върху имот с идентификатор
07598.112.20 са изградени на етап „груб строеж“ 21 сгради. Доколкото по делото
не се установи съсобственост между страните по отношение на урегулирания
поземлен имот, съдът счита, че сградите са собственост на лицето, в чийто имот са
изградени те, по силата на приращението.
С оглед на изложеното и предвид липсата на доказана съсобственост между
страните по отношение на процесното УПИ, главният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на евентуално предявения иск с правно основание чл. 59 вр. чл.
61, ал. 3 ЗЗД:
Съгласно чл. 61, ал. 3 ЗЗД, при предприемане на чужда
работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за
неоснователното обогатяване.
Според задължителните за съдилищата постановки в
ППВС № 1/28.05.1979г. неоснователно обогатяване е налице всякога при
неоснователно разместване на имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване
имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на
имуществото на друго лице. С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е създадена възможност при неоснователно разместване на имуществени блага,
имущественото равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като
всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Имуществените блага имат материално
естество, оценими са в пари и се изразяват или в увеличаване актива на
имуществото на получателя на облагата, или в намаляване на неговите пасиви, или
пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. Предявената от ищеца претенция е в последната посочена форма. От събраните по делото доказателства не се установява извършването на
необходими разноски за запазването на имота, собственост на ответника. С
определение от 24.04.2018г. от доказателствения материал по делото са изключени
документите, описани в т. т. 5, 6, 8, 12, 13 и 16 от становището на ответника,
депозирано на 28.02.2018г. Посочените документи представляват договорите между
ищеца и трети лица с предмет охрана на имотите, собственост на „М.Б.С.Р.“ ООД, находящи се в гр. Бяла. Представените по делото
анекси представляват изменение на посочените договори, поради което също не
следва да бъдат обсъждани от съда, тъй като нямат самостоятелно битие. Но дори
и посочените документи да не бяха изключени от доказателствения материал по
делото, очевидно е, че те касаят облигационни отношения, отнасящи се до имоти,
които са собственост на ищеца, а не на ответника. По делото, не се твърди и не
се доказва, сградите в процесното УПИ да са изградени в имота на
ответника. В нито един от представените
документи не се сочат и конкретни индивидуализиращи признаци на имотите, обект
на охрана, а само местонахождението им в гр. Бяла. Без посочване в тях на
административен адрес, граници на имотите, планоснимачни номера на поземлените
имоти или други индивидуализиращи белези, както и при неангажиране на гласни
или други доказателства в тази насока, не може да се обоснове извода, че касаят
имоти, собственост на ответника. От представените РКО и сметки за изплатени възнаграждения
пък не се установява за каква дейност се отнасят заплащаните суми. Налице е
разминаване и между общата сума, която ищецът твърди, че е заплатил като
разноски за охрана на всички имоти - 116 190,59 лв., и установената в
заключението на вещото лице сума от 58 670,00 лв. От събраните по делото
доказателства и приетото заключение на ССчЕ не се установява тази сума да е била
изразходвана за охрана на имота на ответника
и по този начин същият да се е обогатил за сметка на ищеца. В обявените в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията годишни финансови отчети за процесния
период пък не са отразени каквито и да било разходи за охрана.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са ангажирани доказателства от
ищцовата страна, чиято е доказателствената тежест в процеса, които да доказват
по безспорен и категоричен начин извършването
на необходими разноски, представляващи разходи за охрана, свързани с
необходимостта от запазване имота на ответника, без които същият би погинал или
състоянието му би се влошило съществено. Поради това, евентуалният иск по чл. 59 вр. чл. 61, ал. 3 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер.
След като предявените искове са отхвърлени, съдът няма да разглежда
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за прихващане,
поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждането му по същество.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден на основание чл.694,
ал. 7 от ТЗ да заплати на Софийски градски съд сумата от 1326,57 лв.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Б.С.Р.“ ООД,
ЕИК: ********, с адрес: ***, р-н Приморски, ул. „********– в несъстоятелност,
иск с правно основание чл. 694, ал. 2,
т. 1 ТЗ вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за установяване
по отношение на ответника „А.“ ЕООД, ЕИК: ********, с адрес: ***, р-н
Средец, ул. „********, офис 21 – в несъстоятелност, съществуването на парични вземания за направени необходими разноски в
размер на 33 164,35лв. за охрана за запазване на съсобствено имущество,
представляващо УПИ VI–6,9,29 с идентификатор 07598.112.20 с площ по кадастрална
карта от 12 199 кв. м. и изградените върху него сгради.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Б.С.Р.“
ООД, ЕИК: ********, с адрес: ***, р-н Приморски, ул. „********– в
несъстоятелност, иск с правно основание чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. чл. 59 вр. чл. 61, ал. 3 ЗЗД за установяване по
отношение на ответника „А.“ ЕООД, ЕИК: ********, с адрес: ***,
р-н Средец, ул. „********, офис 21 – в несъстоятелност, съществуването на парични вземания за направени необходими разноски в
размер на 33 164,35лв . за охрана за запазване на съсобствено имущество,
представляващо УПИ VI–6,9,29 с идентификатор 07598.112.20 с площ по кадастрална
карта от 12 199 кв. м. и изградените върху него сгради.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ „М.Б.С.Р.“ ООД, ЕИК: ********, с адрес: ***,
р-н Приморски, ул. „********– в несъстоятелност, да заплати на Софийски градски
съд сумата от 1326,57 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: