№ 1253
гр. П., 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430105901 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на „Б.***“ АД – гр.
С. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „О.“ ул. М.“ ***,
представлявано от изп.директори ДД.Д.М. и Д.Н.Н., чрез главен
юрисконсулт К.Б.А., съдебен адрес: гр.С., бул.“А.С.“ ******“АД РЦ „С. И.“,
против ЦВ. ИВ. Б. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“М.Д.„ ***. Твърди се,
че на ***. между „ С.Ж.Е.“ АД от една страна като кредитор и ЦВ. ИВ. Б. от
друга бил сключен договор за кредит „Е.“ ***, по силата на който банката се
задължавала да предостави по разплащателната сметка на ответника сумата
от *** лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата, ведно с
дължимите лихви и плащане на вноски по застраховка „Ж.“ към кредита, на
60 равни месечни вноски, всяка от които в размер на *** лв. и падеж – всяко
петнадесето число на всеки месец – общо *** лв., считано от ***г., съгласно
погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора. Сочи се в
исковата молба, че „С.Ж.Е.“ АД превело сумата от *** лв. по
разплащателната сметка на ответника по сметка с IBAN BG ***. Твърди се, че
на ***г. при настъпване на падеж на третата вноска по кредита, не са били
налице авоари покриващи падежната вноска, като поради липса на
1
постъпления и последващите вноски са останали неплатени. Твърди се, че на
***г. кредиторът на основание част II, чл.10, ал.2 от договора пристъпил към
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че с покана изх.№
***/***г. ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземанията. Посочва се в исковата молба, че ищецът е правоприемник на
„Е.“АД (с предходно наименование „С.Ж.Е.“ АД, както и че в хода на ч.гр.д.
№ ***г. по описа на РС-П. била издадена заповед по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело ***г. по описа на
ЧСИ Н.В. с район на действие ОС П.. Във връзка с постъпило възражение от
ответника било образувано гр.д.№ ***г. по описа на РС-П., но поради
неплащане на възнаграждението за особен представител, производството
било прекратено. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЦВ.
ИВ. Б. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“М.Д.„ ***, да заплати на „Б.***“
АД – гр. С., като правоприемник на „Е.“ АД (с предходно наименование
„С.Ж.Е.“ АД), сумата от *** лв.- главница по договор за кредит от ***г.,
сумата от *** лв. – възнаградителна лихва за периода ***г.- ***г.; сумата от
*** лв. – наказателна лихва за периода ***г.- ***г.; сумата от *** лв. –
наказателна лихва за периода от ***г. до ***г. , сумата от *** лв.-
застрахователна премия, законна лихва върху главницата от ***г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените
деловодни разноски в ч.гр.д.№ ***г. – платена държавна такса в размер на
*** лв., както и тези в настоящето производство.
С определение ***г. на основание чл.47, ал.5 ГПК на ответника е назначен
особен представител – адв. П.Й.– АК-П..
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на особения представител на ответника. По делото е постъпил
отговор с вх.№***г., в който представителя на ответника взема становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва се
действителността на договора. Твърди се, че договора противоречи на ЗЗП
като съдържащ неравноправни клаузи, на ЗПК ( на чл.5, ал.4, чл. 10, ал.1,
чл.11, ал.1 т.7-12, чл.20, ал.2 , чл.12, ал.1 т.7-9 и чл.21, ал.2). Твърди се, че на
длъжника не е обявена предсрочната изискуемост, както и че претендираните
суми не кореспондират с дължимото от страната. Оспорва се верността на
извлечението от счетоводни книги от ***г. Твърди се, че липсва основание за
начисляване на суми за застрахователни премии, порази липса на
2
застрахователен договор между страните.
В съдебно заседание „Б.***“ АД се представлява от Главен регионален
юрисконсулт В.Венков, който моли съда да уважи исковете изцяло като
основателни и доказани.
Особеният представител на ответника, не се явява. Взема становище в молба
с вх.№ ***г.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е по делото е и се установява от заверено копие на договор за
кредит Е. № *** ( л.*** от делото) и погасителен план към него ( л. *** от
делото), представляващ Приложение № 1 към него, че на ***. „С.Ж.Е.“ АД и
ЦВ. ИВ. Б. сключили договор за потребителски кредит, като дружеството
кредитор се задължавало да предостави сумата от *** лв. на ответника срещу
задължение да върне кредита на 60 месечни погасителни вноски (последна
вноска на ***) всяка в размер на *** лв., с падеж на вноската и лихвите на 21-
во число на съответния месец, с номинален фиксиран лихвен процент в
размер на *** на година за целия срок на договора, лихвен процент на ден
0,194% и уговорени наказателни лихви в т.8.2 и т.9, ГПР в размер на *** или
общо дължима сума в размер на *** лв. с учредена застраховка Ж. по групова
застраховка, предлагана от „С.Ж.Е.“ АД и „С.Б. Ж.о.д.“ АД. Съгласно чл.8,
ал.1 и ал.2 от договора кредитополучателят се задължил да изплаща
главницата и лихвите по кредита от своята разплащателна сметка при
банката, като дал съгласие банката да събира служебно дължимите суми на
съответния падеж директно от сметката му. Съгласно чл.10, ал.2 от договора,
страните се съгласили при възникване на просрочено плащане на задължение
със забава над 90 дни, банката да има право да обяви вземането си за
предсрочно изискуемо, след уведомяване на длъжника с писмо с обратна
разписка на адреса, уговорен в чл.16 от договора.
3
Спори се между страните действителен ли е договора, противоречи ли на ЗЗП
и ЗПК, на закона и добрите нрави, настъпила ли е предсрочна изискуемост на
вземанията към ответника, на коя дата, на какво основание, уведомен ли е
ответника за предсрочната изискуемост, погасил ли е задълженията си
ответника по договора, в какъв размер и дължи ли на ищеца претендираните
суми.
За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Установява се от материалите по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-П., че на ***г.
„С.Ж.Е.“ АД подало заявление по чл.417 ГПК и била издадена заповед
№***г., с която длъжникът ЦВ. ИВ. Б. бил осъден да заплати на „С.Ж.Е.“ АД
сумата от *** лв.- главница, сумата от *** лв. – възнаградителна договорна
лихва за периода ***г. до ***г. , сумата от *** лв. – обезщетение за забава за
периода от ***г.- ***г., сумата от *** лв. – обезщетение за забава за периода
от ***г. до ***г. ; сумата от *** лв. за застрахователни премеии за периода от
***г.до ***г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението – ***г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски в размер на *** лв.
държавна такса. В заповедта било посечено, че вземанията произтичат от
договор за кредит Експрес № ***/***. С разпореждане № ***г. било
оставено без уважение заявлението в частта относно искането за наказатена
лихва в размер на *** пункта годишно върху неплатената главница, считано
от ***г. до окончателното изплащане на вземането. Съобщението за
изготвената заповед и разпореждане № ***г. било връчено на заявителя на
***г. Било образувано изпълнително дело № *** при ЧСИ Н.В. с рег.№ ***
и район на действие ОС П.. В хода на изпълнителното дело заповедта била
връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. С определение № ***г. на
основание чл. 415, ал.1 т.2 ГПК съдът указал на заявителя възможността да
предяви иск за установяване на вземането си,както и спрял изпълнението по
изп.дело ***г. Определението било връчено на „С.Ж.Е.“ АД на ***г. На ***г.
„С.Ж.Е.“ АД подало искова молба за установяване на вземанията си и било
образувано гр.д.№ ***г. по описа на РС-П.. С определение ***г.
производството по гр.д.№ ***г. по описа на РС П. било прекратено на
основание чл.129, ал. 3 вр. ал.2 ГПК поради неотстраняване на пороци в
исковата молба, като последната била върната.
4
С искова молба с вх.№ ***г. на „Б.***“ АД – гр. С. е инициирано настоящето
производство по делото.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава.
Видно от заключението на вещото лице по нея, сумата е усвоена от
ответника на ***. по банкова сметка с IBAN *** на ***., както и ЦВ. ИВ. Б. е
заплатил сума в размер на *** лв., от които сумата от ***лв. главница, сумата
от *** лв. лихви, сумата от *** лв. застрахователни премии, сумата от *** лв.
платени такси. Последното плащане на длъжника е от ***г., като от тази дата
до датата на обявяване на предсрочната изискуемост от банката е налице
забава от *** дни. Непогасените вноски за главница и възнаградителна лихва
към ***. възлизат на сумата от *** лв. главница и сумата от *** лв. или общо
*** лв. видно от заключението на вещото лице непогасените вноски
включващи главница и възнаградителна лихва към ***. са в размер на *** лв.,
от които *** лв. главница и *** лв. възнаградителна лихва. Видно от
заключението на вещото лице сумата от *** лв. е заплатена от длъжника до
***г., а след издаване за заповедта за изпълнение и образуване на
изпълнителното дело ***г. по описа на ЧСИ Н.В. няма постъпили суми.
Вещото лице е категорично, че с оглед уговореното в договора за кредит ***
чл.10, ал.2 на ***г. банката е могла да обяви вземането си за изискуемо, а
кредитът е бил осчетоводен като такъв на ***г., като сумите по пера към тази
дата са следните: сумата от *** лв. главница, сумата от *** лв.- просрочена
главница, сумата от *** лв. наказателна лихва, сумата от *** лв. застраховка
или общо сумата от *** лв. видно от заключението на вещото лице по
назначената допълнителна ССЕ дължимата договорна лихва от ***г.- ***г. е
в размер на *** лв., а дължимата договорна лихва от ***г. до ***г. е в размер
на *** лв. Вещото лице е категорично, че наказателната лихва за периода от
***г. до ***г. е в размер на *** лв., а това за периода ***г. до ***г. е в размер
на *** лв. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице
като обективно и безпристрастно и съответно на писмените доказателства по
делото.
С оглед на приобщените по делото доказателства по отделно и в съвкупност
съдът прави следните правни изводи:
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран искове с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника за заплати на ищеца: сумата от *** лв.- главница по договор за
5
кредит от ***г.; сумата от *** лв. – възнаградителна лихва за периода ***г.-
***г.; сумата от *** лв. – наказателна лихва за периода ***г.- ***г.; сумата
от *** лв. – наказателна лихва за периода от ***г. до ***г., сумата от *** лв.-
застрахователна премия, законна лихва върху главницата от ***г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание договор за кредит „Е.“
***/***.
Относно сключения договор за кредит „Е.“ ***, съдът намира да важат
разпоредбите на Закона за потребителкия кредит. В чл.9, ал.1 ЗПК е
посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 (неприложим в настоящия случай, доколкото
процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт). Съдът е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което
длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на
ЗПК.Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП включените в
потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната
договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да
бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата
на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може
да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/
клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се
злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В чл.143 т.1-19 от ЗЗП са посочени случаите
на неравноправни клаузи. Такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,
6
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като поставя
изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля и налага на потребителя да
изпълни свое задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите задължения.
В конкретния случай след преценка съдържанието на договора, съдът приема,
че съглашението между страните е действително и не съдържа неравноправни
клаузи в себе си. Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на
императивните изисквания на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и чл.12, ал.1 т.7-9
. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният
процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е
погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Договорът е подписан на всяка
страница от ответника - кредитополучател, като поставените подписи не са
оспорени. В договора и погасителния план, неразделна част от него, се
съдържат условия за издължаване на кредита от потребителя, включително
размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общия
размер на тези плащания и общата стойност на кредита. К Липсват нарушения
и на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. ГПР е посочен ясно в сключения договор за заем и е
в размер на 10,25 %. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта
/виж Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения/. ГПР представлява
"печалбата" на кредитора, под формата на "договорна лихва" и "другите
разходи", пряко свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно
чл.19, ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява
по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания. В конкретния случай в
договора за кредит е посочена чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, начинът на усвояване, условията за издължаване на
7
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита.
Наличен по делото е и представен на длъжника стандартен европейски
формуляр- л. *** от делото, съдържащ преддоговорна информация,
съвпадаща с данните по договора, с което е изпълнено изискването на чл. 5,
ал.4 ЗПК. Декларация в тази насока се съдържа и в чл.22, ал.1 от договора, с
който е декларирано, че кредитополучателя е получил преддоговорна
информация. В чл.10, ал.2 от договора са предвидени и условията за
обявяване на вземането по кредита изцяло за предсрочно изискуемост, а
именно забава над 90 дни след уведомяване на адреса на кредитополучателя
с писмо с обратна разписка.
Гореизложеното обуславя извод, че клаузите в договора са уговорени
индивидуално, като договорът не съдържа неравноправни клаузи, не
противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо съдът приема, че е
действителен и поражда валидни правни последици за страните по него.
По делото е представено заверено копие и от договора за застраховка между
ответника чрез застрахователния агент „С.Ж.Е.“ АД и „С.Б. Ж.о.д.“ АД,
неоспорено от особения представител на ответника, съдържащо подпис на
ЦВ. ИВ. Б. върху всяка страница. Видно от Общите условия по групова
застраховка Ж. на кредитополучатели /съдлъжници, в чл.2.3 притежателят на
полицата – банката е поела задължение да събира застрахователните премии
и да ги превежда на застрахователя във вид, срокове и начин, уговорен в
общите условия. В чл.19.1 е предвидено задължение към държателят на
полицата – банката дължи застрахователната премия, като в случай на
неплащане от застрахования покритието се прекратява след падежа на третата
неплатена премия. Ако в срок от един месец след падежа на третата неплатена
премия не бъде платена поне една просрочена премия, индивидуалното
застрахователно покритие ще бъде прекратено. Ето защо съдът приема за
неоснователно възражението на представителя на ответника и приема, че
ищецът доказа наличие на валидно облигационно правоотношение между
кредитополучателя и „С.Б. Ж.озастрахователно дружество“ АД, на основание
договор за застраховка (*** от делото), сключен чрез ищеца като
застрахователен агент, за обезпечаване на рискове във връзка с кредит Е. №
***.
Съдът приема за доказано и обстоятелството, че ответникът е в забава, като
между страните се спори относно обстоятелството настъпила ли е предсрочна
8
изискуемост на вземанията по договора през *** и обявена ли е същата на
ответника.
Установи се, че от ***г. банката е могла да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В тази насока е заключението на вещото лице по назначената
съдебно счетоводна експертиза. Не се оспорва от особения представител на
ответника факта, че на основание част II, чл.10, ал.2 от договора, считано от
***г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане
продължило повече от 90 дни. Предсрочната изискуемост на кредита обаче
не възниква по право от обективния факт на неизпълнението по отношение на
погасителна вноска, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и
от упражняването на субективното правомощие на кредитора. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено вкл.
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки за
изгубване на преимуществото на срока. Волеизявлението на банката –
кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за
кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи
и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва
от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.Законодателят не предписва конкретен способ за
връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,
9
какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса
на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен
редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,
който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по
възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), или от частен съдебен изпълнител (чл.
43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат
правилата на чл. 37–58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени.
В конкретния случай, в нарушение на чл. 10, ал.2 от договора между
страните, банката- е избрала да връчи уведомление за предсрочна
изискуемост на длъжника чрез ЧСИ по реда на чл.43 от ЗЧСИ, Действително
изрично в чл. 16, ал.1 и ал.2 пр.1 от договора ответникът е дал съгласието си
всички известия до него да бъдат получавани на адрес: гр.П., ж.к.“М.Д.“ ***,
като е поел задължение да осигури получаването им, вкл. да уведоми
писмено кредитора при всяка следваща промяна на адреса си. Ответникът е
дал съгласие и относно обстоятелството, че всяко изпратено на адреса
съобщение ще се счита за получено, независимо дали е получено или не, и ще
поражда правните последици, свързани с получаването му, като тази уговорка
важи и за нотариални покани и съдебни документи. Сред възможните опции
за връчване не е предвидена тази за връчване чрез ЧСИ. Нещо повече
разпоредбата на чл. 16 касае общата кореспонденция между страните по
договора, а чл.10 предвижда изричен регламент за връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, а именно единствено и само чрез
писмо с обратна разписка до длъжника. Такова по делото не бе представено.
Не е налична ( както в настоящето, така и по заповедното производство) и
обратната разписка към поканата за доброволно изпълнение и обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита към ответника.
Ето защо съдът приема, че с поканата от ***. и със залепване на
уведомлението на ****** на посочения по-горе адрес и изтичане на
двуседмичния срок, предоставен от ЧСИ, на длъжника не е надлежно
съобщено за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а
изискуемостта за вземания по договора следва изтичане на срока на договора
и предявяването на исковата молба на ***г.
Съдът приема за основателно и възражението на особения представител за
10
настъпила погасителна давност по отношение на вземанията за
вънаградителната и наказателната за периода от ***г. до ***г. Срокът на
договора е до ***, а на ***г. е подадена настоящата искова молба и от тази
дата на основание чл. 115 б.“ж“ ЗЗД давност не тече. С подаването на
заявлението по чл.417 ГПК и образуване на изпълнителното дело давността
не е прекъсната, поради обстоятелството, че заявлението прекъсва давността
само когато впоследствие е инициирано и се е развило производство по
чл.422 ГПК, което е приключило със съдебно решение. Конкретният случай
не е такъв. Производството по чл.422 ГПК е прекратено поради нередовност в
исковата молба и неотстраняването й в срок. Молбата на банката е върната и
по същество производство по чл.422 ГПК не се е развило.
Същевременно ищецът не доказа в хода на изпълнителното производство да
са реализирани действия по принудително изпълнение, които да прекъсват
давността и да започне да тече нова такава. Действително съгласно ППВС
№3/18.11.1980г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. Но с т.10 от Т.
Р. №2 от ***. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила след 1991г.
ППВС №3/80г. С тълкувателното решение е прието, че в изпълнителния
процес – за разлика от исковия давността не се спира, а само се прекъсва и
нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето едно валидно изпълнително действие по събирането на вземането.
Това произтича от обстоятелството, че кредиторът може да избере да действа
(да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен –
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочване и извършване на продан и т.н.) или да не действа. Тук следва да се
отбележи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело независимо дали от ЧСИ или ДСИ,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа, и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределението, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. В конкретния случай по делото не се доказа да са предприети действия по
11
принудително изпълнение за събиране на вземанията към ответника.
Според разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това става, след като
длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото
на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че
то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за
гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и
уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички.
След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от
време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес. В конкретния
случай към датата на подаване на исковата молба ***г. е изтекла
тригодишната погасителна давност за сумата от *** лв. възнаградителна
лихва за периода от ***г. до ***г. и за сумата от *** лв.- наказателна лихва
за периода от ***г. до ***г., поради което исковете в тази част следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед на горното, съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата
от *** лв.–главница, сумата от *** лв.- платени застрахователни премии и
законна лихва върху главницата от ***г. до окончателното изплащане на
вземането. За останалите суми искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
С оглед на обстоятелството, че настоящето производство не е по чл.422 ГПК,
то съдът следва да остави без уважение искането за осъждане на ответника да
заплати деловодните разноски за сумата от *** лв. в заповедното
производство. С оглед изхода на делото и предвид липсата на възражение от
страна на особения представител на ответника в тази част, то следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски, както следва:
сумата от *** държавна такса, сумата от ***. за вещо лице, сумата от ***. за
юрисконсултско възнаграждение, сумата от ***. депозит за особен
представител или общо сумата от *** лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД ЦВ. ИВ.
Б. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“М.Д.„ ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.***“
АД – гр. С. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „О.“ ул.
М.“ ***, представлявано от изп.директори ДД.Д.М. и Д.Н.Н., като
правоприемник на „Е.“АД (с предходно наименование „С.Ж.Е.“ АД с ЕИК
***), сумата от *** лв., представляваща незаплатена главница по договор за
кредит Е. № *** от ***г., сумата от *** лв.- застрахователни премии, както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
(***г.) до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.***“ АД – гр. С. с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н „О.“ ул. М.“ ***, представлявано от
изп.директори ДД.Д.М. и Д.Н.Н., против ЦВ. ИВ. Б. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., ж.к.“М.Д.„ ***, искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ и по чл.86 от ЗЗД за сумата от *** лв. – възнаградителна лихва за периода
***г.- ***г.; сумата от *** лв. – наказателна лихва за периода ***г.- ***г.;
сумата от *** лв. – наказателна лихва за периода от ***г. до ***г., както и за
законна лихва върху сумата от *** лв. за периода от ***г. до ***г.вкл., на
основание договор за кредит Е. № *** от ***г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЦВ. ИВ. Б. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ж.к.“М.Д.„ ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.***“ АД – гр. С. с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „О.“ ул. М.“ ***, представлявано
от изп.директори ДД.Д.М. и Д.Н.Н., сумата от *** лв. направени деловодни
разноски по делото, като оставя без уважение искането за присъждане на
деловодни разноски за сумата от *** лв. по ч.гр. д.№ ***г. по описа на РС П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13