№ 155
гр. Кюстендил, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от АНК. АС. ОВЧ., с
ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.П. от САК, със съдебен адрес:
**************************************, срещу решение
№260237/31.05.2021г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№2138
по описа за 2020г. на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е
допуснал извършване на съдебна делба на подробно описани 12 броя
недвижими имоти между В. Й. Б. с ЕГН **********, В. Й. Б. с ЕГН
**********, М.Г. К. с ЕГН **********, ВЛ. АС. З. с ЕГН **********, АНК.
АС. ОВЧ. с ЕГН *************** и П. Г. Г. с ЕГН **********, като е
постановил делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно: за
всеки един от съделителите по 1/6 ид.ч.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, в
която до съдебна делба са допуснати описаните в т.2 и т.11 от диспозитива на
решението поземлени имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор
02748.118.136 и поземлен имот с идентификатор 02748.24.167,
представляващи ниви, находящи се в землището на с.Б., със съображения за
неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в
1
нарушение на материалния закон и установената трайна съдебна практика.
Счита, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно било
установено че повече от 10 години А.О., съвместно с нейния брат В.З. са
владели процесните два имота като собствени, демонстрирали са го пред
останалите съделители, като през 2009г. имало словесен спор относно това. В
подкрепа на твърденията си акцентира върху показанията на разпитаните в
о.с.з. на 02.04.2021г. свидетели М. и Й. и в о.с.з. на 14.05.2021г. свидетели В.
и В., както и отразеното в о.с.з. на 02.04.2021г. изявление на ищцата К., че не
възразява по отношение на направено от О. възражение по чл.79 от ЗС вр. с
чл.69 от ЗС за придобиване на процесните имоти по давност. Подчертава, че
по отношение на същите два имота бил доказан фактическия състав на
непрекъснато владение повече от 10 години, за което останалите
съсобственици знаели, поради което следвало да се приеме за установено, че
имотите са придобити по давност от тези двама съсобственици. Твърди, че
изводите на първоинстанционния съд, че А.О. и В.З. са само държатели на
процесните два имота са неправилни.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
вместо него да бъде прието за установено, че АНК. АС. ОВЧ. и ВЛ. АС. З. са
собственици на основание чл.79 от ЗС, във вр. с чл.69 от ЗС на описаните в
т.2 и т.11 от диспозитива на решението недвижими имоти. Претендират се
направените съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от П. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.******, ул.„********“ *****, в
който се изразява становище за основателност на депозираната въззивна
жалба и доказаност на изложените в нея твърдения. Въззиваемият подчертава,
че през целия си живот бил наясно с обстоятелството, че процесните два
недвижими имота са собствени на А.О. и В.З., същите се обработвали от тях и
те ги владеели като собствени повече от 20 год. и демонстрирали това своене
пред всички останали наследници, не му били известни претенции от страна
на други наследници по отношение на тези два имота. Смята, че твърденията
на въззивницата О. са основателни и се подкрепяли от приложените писмени
доказателства, свидетелски показания и изразено съгласие на ищцата К., като
районният съд неправилно бил приложил материалния закон приемайки, че
О. и З. са само държатели на имота, предвид което решението в обжалваната
му част било неправилно.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
част и уважаване на въззивната жалба като основателна.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
и от ВЛ. АС. З. с ЕГН **********, с адрес в с.Б., общ.К., ул.„************“
*****, в който се изразява становище за основателност на депозираната
въззивна жалба. З. твърди, че заедно с въззивницата О. обработвал над 20
години процесните имоти (което било установено и от събраните
свидетелски показания) като демонстрирали собственическо владение
2
спрямо същите пред останалите сънаследници, за което нямало възражение от
тяхна страна или трети лица. Спор относно собствеността на тези имоти
имало с В.Б. преди повече от 10 години, като след него последната не била
предявявала претенции за собственост върху процесните имоти, а поисканата
от нея доброволна делба не се осъществила поради несъгласие с
предложеното от нея разпределение. Възразява срещу изводите на районния
съд, че двамата с О. са държатели на процесните имоти, като твърди, че
владеенето им не е било скрито и двусмислено, а ясно и категорично
демонстрирали по отношение на всички, вкл. останалите сънаследници, че
владеели имотите като собствени, а не само ги ползвали. Счита, че по делото
бил доказан фактическия състав на непрекъснато владение над 10 години на
двата имота и собствеността върху имотите била придобита по давност.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
част като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, и уважаване на въззивната жалба като основателна и
доказана.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба е подаден и
от В. Й. Б., с ЕГН **********, В. Й. Б., с ЕГН ********** и М.Г. К., с ЕГН
**********, чрез пълномощника им адв.Д.К. от САК, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна
жалба. С отговора се твърди, че владението и ползването на процесните два
имота било упражнявано от всички съсобственици. Въззиваемите считат, че
по делото не било доказано по отношение всички съсобственици ясно и
категорично своене на имотите изцяло от О. и З.. Подчертават, че
изявлението на К. в първоинстанционното производство не следвало да се
тълкува като признаване на правото на собственост на О. и З. върху спорните
имоти, като сочат, че К. счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно. Твърдят, че свидетелските показания не доказват
упражняването на фактическа власт върху процесните два имота от О. и З.а.
Сочат, че съсобствениците активно са се противопоставяли на намеренията на
двамата да придобият изцяло двата имота, част от тях заявявайки директно на
държателите, че не приемат двата имота за лична тяхна собственост, и не са
били съгласни имотите да се придобият от тях без делба. Посочват, че от
кореспонденцията между Б. и О. категорично личало противопоставянето на
набезите за своене и се поддържало становище, че спорните земи следвало да
се включат в делбената маса.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване
изцяло на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В хода на въззивното производство въззиваемата В. Й. Б. е починала и
същата е заличена като страна с определение с №191/25.03.2022г. Със същия
акт съдът е обявил, че правоприемник на почналата е В.Й. Н., с ЕГН
**********, която е страна по делото.
3
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
горепосочените въззивна жалба и отговори, е намерил, че въззивната жалба е
допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите в контекста на оплакванията на жалбоподателката, приема за
установено следното:
ДнРС е бил сезиран с иск за извършване на съдебна делба на
наследствени земеделски имоти, предявен от В. Й. Б., с ЕГН **********, В.
Й. Б., с ЕГН ********** и М.Г. К., с ЕГН ********** против АНК. АС. ОВЧ.,
с ЕГН **********, ВЛ. АС. З. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН **********.
Искът е основан на твърдение за наличие на съсобственост върху дванадесет
броя реституирани имоти, произтичаща от наследяване от А. З.а, б.ж. на с.Б.,
общ.К., починала на 05.06.1963г.
Ответниците не са оспорили иска, с изключение на ответницата А.О. и
то по отношение само на два от имотите, чиято делба е претендирана, а
именно: поземлен имот с идентификатор 02748.118.136 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
1018/27.04.2018г. на изп.д. на АГКК, находящ се в землището на с.Б.,
местност „*********“, общ.К., ***********, с площ от 535 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8, с номер по документ за собственост 000136 при
граници /съседи/: имот №000135 - нива на наследниците на С.Д.Л.; имот
№000970 - ****** път на Община К.; имот №000137 - нива на наследниците
на К.З.И.; имот №000138 - нива на наследниците на С.К.Х., имот №015123 -
пасище с храсти на Община К. и поземлен имот с идентификатор
02748.24.167 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-1018/27.04.2018г. на изп.д. на АГКК, находящ се в
землището на с.Б., местност „*******“, общ.К., ***********, с площ от 936
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по документ за собственост
024167 при граници /съседи/: имот №024170 - нива на „***********“ ЕООД;
имот №024252 — ремонтна база на „***********“ ЕООД; имот №024259 -
нива на „***********“ ЕООД; имот №024172 - нива на Г.Б.К.; имот №024171
- нива на наследниците на Г.А.Х.. Относно тези имоти О. е възразила, че не
следва да се допускат до делба, тъй като са изгубили съсобствения си
характер, позовавайки се на изтекла в нейна и на нейния брат В.З.,
придобивна давност. Ответницата е посочила, че от възстановяването на
имотите с решението на ПК от 1996г. до настоящия момент само тя и Вл.З. са
ги владяли като собствени, което е било осъществявано без
противопоставянето на другите наследници.
В съдебно заседание ищцата М.К., чрез пълномощника си адв.К.,
притежаващ изрично пълномощно да признва исканията на другата страна, е
4
заявила, че не оспорва възражението на О. за придобиване на имотите по
давност. ВЛ. АС. З. и П. Г. Г. не са изразили становище както по иска, така и
по противопоственото възражение за придобивна давност. Ищците В.Б. и
В.Б., чрез пълномощника си, са заявили, че оспорват направеното от О.
възражение.
Тъй като по отношение на всички останали имоти, с изключение на
горепосочените два, които възражението за придобивна давност касае,
решението на ДнРС е влязло в сила, въззивният съд ще разгледа установеното
от фактическа и правна страна касателно само процесните два имота.
По делото е установено, че поземлен имот с идентификатор
02748.118.136, находящ се в землището на с.Б., местност „*********“, с площ
от 535 кв.м., представляващ нива и поземлен имот с идентификатор
02748.24.167 по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в
землището на с.Б., местност „*******“, с площ от 936 кв.м., представляващ
нива са били възстановени на наследниците на А. З.а, б.ж. на с.Б. с решение
№4001 от 22.03.1996г. на ПК-гр.К. и са съставлявали съответно имот с
№000136 и имот №024167 по картата на землището.
От представеното удостоверение за наследници с №48/06.08.2020г.,
издадено от Кметството на с.Б., се установява, че А. З.а е починала на
05.06.1963г. и е оставила наследници по закон: **** А.Г. З., **** Ф. Г.а Б. и
още един **** Г. Г. З.. А. З. е починал на 03.08.1986г. и е оставил за свои
наследници низходящите В.З. (****) и А.О. (****); Ф. Б. е починала на
09.11.1989г. и е оставила наследници по закон – В.Б. – **** и В.Б.– ****; Г. З.
е починал на 08.01.2009г. и е бил наследен от неговите низходящи от първа
степен – М. К. и П.Г..
По делото са били разпитани свидетели. Според свидетелите К. Й. и Й.
М., Вл.З. и А.О. още от възстановяването на собствеността върху имотите
обработват и ползват описаните имоти, като сочат, че имотът в м.„*********“
всъщност в една своя част представлявал лозе. Свидетелите не са виждали
други лица да ползват имотите. Според свидетеля Н. В., лозето в м.
„*********“ се обработвало не само от В. и А., но и от техния чичо, който
починал през 2009г. (вероятно свидетелят има предвид Г. З.). Свидетелят
разказва за случай през 2009г., когато на една панихида присъствал на
разправия между В.З. и А.О., от една страна, и В.Б. и В.Б. и техния баща Й.Б.,
от друга, повод за която бил въпросът за делба на наследствени имоти. При
тази разправия, според свидетеля, В. и А. заявявали, че не желаят при делбата
да се включат тези два имота, които обработвали и заявили, че са техни. При
този разговор В.Б. заявила, че не може така да се присвоява чужд имот.
По делото са били приети в заверен препис писма, без адресат, автор,
подпис и дати на съставяне, за които ответницата А.О. е твърдяла и това
твърдение не е било оспорено, че изхождат от В.Б. и са били адресирани до
О.. В същите се съдържа отправяне на предложение за подялба на имотите с
предложени варианти за това, както и изявление, че лозето в м.„*******“
5
спада към дела на А. и В. без делба, както и изявление, че посоченото лозе не
влиза в подялбата, тъй като това е волята на баба А.. Видно от съдържанието
на едно от писмата е, че е съставено след 11.09.2020г. и в него е изразено
съгласие ливада и лозе да бъдат включени в делбения дял на А. и В., тъй като
В. иска в неговия дял да се включи ливадата, а лозето било обещано на А. З..
В обжалваното решение ДнРС е приел, че всички имоти са
сънаследствени и не са загубили съсобствения си характер, поради което
следва да се допуснат до делба при правата, които страните имат по закон, т.е.
по 1/6 ид.ч. за всеки съделител.
Районният съд е намерил възражението за придобивна давност за
неоснователно. Посочил е, че презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията
между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт,
показва съвладение, позовавайки се на Тълкувателно решение №1 от
06.08.2012г. на ВКС по тълк.д.№1/2012г., ОСГК и е изтъкнал, че в случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на
останалите, намерението му за своене се предполага, а тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по
чл.79 от ЗС. Според ДнРС, когато основанието, на което е установена
фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да
владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена. На базата на тези теоретични разбирания, ДнРС е приел, че
доколкото в конкретния случай е установено, че с решения на ПК е била
възстановена собствеността в полза на наследниците на А. З.а, то
основанието, на което е била установена фактическата власт от нейните
наследници, показва съвладение. Отбелязал е, че упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено, както и, че в случая сънаследниците са започнали
упражняване на фактическата власт като държатели на идеалната част на
другите съсобственици. Изведен е извод, че за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който
не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Според районния съд, по делото не са били ангажирани
доказателства за извършване на такива действия от част от сънаследниците, с
които да са демонстрирали пред другите наследници намерението си да
считат имотите за свои. Гласните доказателства за стопанисването на
имотите, според ДнРС, установявали единствено факта на ползването, не и
отношенията с другите съсобственици, за които в свидетелските показания на
К. Й. и Й. М. не се съдържали никакви данни. Съдът е обсъдил показанията на
свидетеля Н. В. относно проведен през 2009г. разговор, в който Вл.З. и А.О.
6
заявили, че считат описаните имоти за свои пред Й., В. и В.Б., както и
представената от ответницата О. кореспонденция, водена също с В.Б. и е
направил извод, че по делото липсват доказателства промяната в намеренията
на Вл.З. и А.О. да е достигнала до знанието на останалите съсобственици - Г.
З., а след смъртта му на 08.01.2009г. - М. К. и П.Г., при все, че К. е изразила
становище, че не оспорва направеното възражение от А О., каквото обаче от
П.Г. липсвало. ДнРС е изтъкнал, че не е подкрепен с доказателства доводът,
че останалите съсобственици не са оспорвали правата, претендирани от
ответницата О., предвид наличието на гласни доказателства за възникнал
спор между сънаследниците във връзка със собствеността върху описаните
два имота, както и от съдържанието на представената кореспонденция с В.Б. -
в писмото, съставено след 11.09.2020г., е изразено съгласие ливадата и лозето
да бъдат включени в делбения дял на Вл.З. и А.О., а не за изключването им от
делбата като тяхна собственост.
Както се посочи по-горе, в отговор на въззивната жалба, подаден от
П.Г. е изразено становище за основателност на възражението за придобивна
давност относно двата имота. По искане на въззиваемите, ищци в
първоинстанционното производство, на П.Г. се поставиха въпроси по реда на
чл.176 от ГПК, имащи за цел даване на обяснения по въпроси, свързани с
обстоятелствата, при които О. и З. са заявявали, че са собственици на
имотите, виждал ли е да ги ползват и обработват и прочее, на които същият
не се яви, за да отговори.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна
страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и
прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка
намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, в обжалваната му част решението на ДнРС е неправилно и
като такова следва да се отмени, а иска за допускане до делба на имотите,
предмет на жалбата – да се отхвърли. Искането, съдържащо се във въззивната
жалба в посока – с въззивния съдебен акт да се признае за установено, че
жалбоподателката е собственик на процесните два имота не може да бъде
уважено, тъй като такава претенция не е била заявена чрез насрещен иск, по
който да се следва произнасяне. По направеното възражение съдът дължи
произнасяне само в мотивите на съдебния акт.
За да приеме, че имотите са изгубили съсобствения си характер,
въззивният съд изхожда от следното:
По начало напълно правилни са разсъжданията на районния съд,
касателно придобивната давност между сънаследници. Давностното владение
7
е способ за придобиване правото на собственост, регламентиран в
разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС. Според тази норма, правото на собственост
по давност върху недвижим имот, се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, която разпоредба е приложима, доколкото
установеното владение във всички случаи, по аргумент от чл.70 от ЗС, в
хипотеза като настоящата, би било недобросъвестно.
Давностното владение съдържа два елемента – обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта – лично или чрез другиго – за
съответния период от време, и субективен – намерение да се свои вещта.
Двата елемента следва да са изпълнени кумулативно.
Според чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Посочената оборима
законова презумпция не намира приложение в разглеждания случай. В
Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк. д. №1/2012г. на
ОСГК, се приема, че: „Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването.”.
Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот – както е в
конкретния случай - може да стане само когато сънаследник промени
държанието на съсобствения имот във владение за себе си, тъй като
упражняващият фактическата власт сънаследник е владелец на своя дял и
държател на частите на другите. Той може да измени основанието, на което
държи във владение само за себе си, като отрече правото на останалите
сънаследници, единствено ако манифестира своето намерение спрямо тях и
волята му бъде възприета от останалите съсобственици.
В тежест на твърдящия наличие на придобивна давност е нейното
доказване, което следва да бъде главно, пълно и пряко, осъществено, поради
това, по начин, че у съда да се създаде абсолютна увереност, сигурно
убеждение във верността на наведените фактически твърдения.
В конкретния случай е установено по делото, че от момента на
реституиране на двата имота в патримониума на наследниците на А.З.а, което
е станало през 1996г., А.О. и В.З. са установили фактическа власт върху
имотите – нива, съставляваща имот №000136 в м.„*********“ по КЗ на с.Б.,
понастоящем поземлен имот с идентификатор 02748.118.136 по КККР,
представляваща отчасти лозе, и нива, съставляваща имот №024167 в м.
„*******“ по КЗ на с.Б., понастоящем поземлен имот с идентификатор
02748.24.167 по КККР. Упражняването на фактическата власт е било факт и
към момента на подаване на исковата молба за делба в съда – 14.12.2020г.
Спорен е въпросът дали спрямо останалите сънаследници е било
манифестирано, че имотите се владеят изцяло като свои по начин, който те са
възприели. От значение е и моментът, в който това е станало факт, тъй като
този момент ще постави началото на течение на давността.
Правилна е и напълно следва да бъде споделена констатацията на
8
районния съд, че по делото, основно чрез показанията на свидетеля В.
(разпитан по почин на ищците в производството), е установено, че А.О. и В.З.
през 2009г. в спор относно наследствените имоти по повод подялбата им са
заявили на В.Б., В.Б. и техния баща Й.Б., че двата процесни имота са си техни
и не желаят да се включват в делба. Това изявление ясно и недвусмислено
демонстрира отношението и намерението на владелците спрямо имотите.
Липсват доказателства в рамките на следващите 10 години – до края на
2019г., владението да е било смутено и течението на придобивната давност –
прекъснато. Съгласно чл.84 от ЗС във вр. с чл.116 от ЗЗД, давността може да
бъде прекъсната с предявяването на иск или възражение или с предприемане
на действия за принудително изпълнение, не и чрез изразяване на несъгласие
в лични разговори и спорове.
Районният съд е приел, че от значение за придобиването по давност е и
въпросът дали и по какъв начин волята на владелците е била демонстрирана
спрямо останалите наследници – Г. З., който е починал през месец януари
2009г., а в последствие и спрямо неговите наследници – М. К. и П.Г.. ДнРС е
възприел изявлението на М.К. в посока, че не оспорва възражението за
придобивна давност, но е посочил, че П.Г. не е направил изявление в тази
посока.
Въззивният съд намира за потребно да отбележи, че и при така
изложените от първата инстанция доводи не би се следвал постановеният
резултат, тъй като на практика съдът е приел, че по отношение правата, които
В.Б., В.Б. и М. К. са имали в съсобствеността върху имотите, са били
осъществени предпоставките на придобивната давност, а при тази
констатация се е следвал такъв изход, при който имотите да бъдат допуснати
до делба, но при съобразяване на осъществения придобивен способ, а не
допускането им до делба при правата, които страните имат по закон.
Както вече се посочи, по отношение на В.Б. и В.Б., първата от които е
починала в хода на въззивното производство и е наследена от втората, всички
предпоставки за придобиване на имотите по давност от О., са се осъществили
– упражняване на фактическа власт върху имотите за срок повече от 10
години и ясно заявено и манифестирано пред тези сънаследници намерение да
владее за себе си, което е станало факт през 2009г. На основание чл.99 пр.2 от
ЗС, тези съделители, притежаващи общо 2/6 ид.ч., след края на 2019г.
(31.12.2019г.) са изгубили правата си на собственост върху тези имоти с
придобиването им от О. по давност.
В рамките на производството пред първата инстанция М.К. е признала
възражението за давност, а в рамките на производството пред въззивната
инстанция П.Г. и Вл.З. също са признали основателността на направеното от
О. възражение за придобивна давност. Съществено е да бъде даден отговор на
въпроса относно значението на направеното признание от тези съделители и
на въпроса за значението на извършеното с отговора на въззивната жалба
оттегляне от страна на М.К. на направеното пред първата инстанция
9
признание. Във връзка с последния въпрос относно промяната на
процесуалната позиция на К., КнОС намира за потребно да посочи, че съдът
не е обвързан нито от съдебно или извънсъдебно признание на факт (чл.175
от ГПК), нито от извънсъдебно или съдебно признание на право, а е длъжен
да преценява същите с оглед на всички установени по делото обстоятелства.
Все пак следва да се има предвид, че направеното пред районния съд от К.
признание на неизгодни за нея факт и право има доказателствена стойност,
докато оттеглянето на признанието, мотивирано от постигане на
благоприятен за страната резултат – не. При формиране на правните изводи
на съда, наред с всички обстоятелства по делото ще следва да се обсъди и
направеното от страната признание пред районния съд на възражението за
придобивна давност.
По въпроса длъжен ли е въззивният съд, при преценка основателността
на направено от наследник възражение за придобиване по давност на някои
от делбените имоти, да анализира и обсъди направено от част от останалите
наследници признание за осъществявано от този наследник владение върху
идеалните им части и за придобиването им по давност, е постановено
Решение №43 от 08.04.2019г. на ВКС по гр.д.№2292/2018г., I г.о., ГК . В
същото е прието, че при направено от сънаследник възражение за
придобиване по давност на наследствен имот съдът следва да анализира и
обсъди направено от друг наследник признание за осъществявано от този
наследник владение върху неговите идеални части и за придобиването им по
давност, както и, че изявление в посочения смисъл съдържа съдебно
признание на факта на владение, което се преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл.175 от ГПК, както и съдебно признание
на право – на придобито по давност право на собственост върху идеалните
части на направилия признанието наследник, което признание също следва да
се преценява с оглед на всички установени по делото факти.
В конкретния случай, всички останали сънаследници, изключая
Бараковски, са направили признание на възражението на О. за придобиване
по давност на двата имота. Техните изявления относно истинността на
фактическото твърдение на съделителката А.О., че от 1996г. до настоящия
момент е осъществявала непрекъснато владение върху наследствените им
идеални части от описаните имоти като върху свои, представлява признание
на неблагоприятен за същите факт, тъй като е свързан с неблагоприятна за
тях правна последица – възможност да се приеме за основателно
възражението за изтекла придобивна давност върху наследствените им
идеални части, поради което това признание има доказателствена стойност.
Същото, преценено при условията на чл.175 от ГПК, заедно с останалите
доказателства по делото – свидетелските показания, установяващи по
несъмнен начин факта и продължителността на упражняваната фактическа
власт, представената водената кореспонденция между страните, както и с
признанието, че О. е придобила по давност идеалните им части, настоящият
състав намира, че възражението на въззивницата за придобиване по давност
10
на правото на собственост върху процесните два имота е основателно и
досежно наследствените идеални части на П.Г. – 1/6 ид.ч., М. К. – 1/6 ид.ч. и
В.З. – 1/6 ид.ч. С придобиването на правата и на тези съделители, О. се
легитимира като собственик на имотите. Същите са изгубили съсобствения си
характер, поради което и не следва да се допускат до делба.
Горните изводи очертават неправилността на решението в обжалваната
част, налагаща отмяната му и постановяване на решение по същество, с което
искът за делба на двата имота следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Независимо, че страните се обединиха около становището, че с
настоящото решение следва да бъде извършена корекция в правата, при които
е допусната делба на съсобствените имоти, с оглед настъпилото в хода на
въззивното производство правоприемство в процеса, поради смъртта на
съделителката В.Б., въззивният съд не притежава подобно правомощие, тъй
като в частта, в която е допуснато извършването на съдебна делба по
отношение на всички останали имоти решението не е обжалвано и е влязло в
сила. Липсва основание, по силата на което да се извършва корекция на
влязлото в сила съдебно решение. Посоченото не означава, че настъпилото
правоприемство в процеса и произтичащата от него промяна в правата, които
В.Б. има в съсобствеността, няма да бъде зачетено, тъй като същото във
всички случаи ще бъде съобразено във втората фаза на делбата.
3. Относно разноските:
С оглед основателността на въззивната жалба, въззиваемите, съобразно
правата, които имат в съсобствеността, следва да бъдат осъдени да заплатят
на А.О. разноски в размер на 325.00 лева, от които: П.Г., В.З. и М. Г. – по
65.00 лева, а В.Б. – 130.00 лева.
С настоящото решение, с оглед отхвърляне иска за делба на процесните
два имота и на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, В.Б. и М. К. ще следва да бъдат осъдени да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил, държавна
такса в размер на 100.00 лева, определена в максималния предвиден в
Тарифата размер, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260237/31.05.2021г. постановено от Районен съд
– Дупница по гр.д.№2138 по описа за 2020г. на същия съд, в частта, в която е
допуснато извършване на съдебна делба между В. Й. Б. с ЕГН **********, В.
Й. Б. с ЕГН **********, М.Г. К. с ЕГН **********, ВЛ. АС. З. с ЕГН
**********, АНК. АС. ОВЧ. с ЕГН *************** и П. Г. Г. с ЕГН
**********, при права за всеки един от съделителите по 1/6 ид.ч., по
отношение на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор
02748.118.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
11
със Заповед №РД-18-1018/27.04.2018г. на изп.д. на АГКК, находящ се в
землището на с.Б., местност „*********“, общ.К., ***********, с площ от
535 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по документ за
собственост 000136, при граници /съседи/: имот №000135 - нива на
наследниците на С.Д.Л.; имот №000970 - ****** път на Община К.; имот
№000137 - нива на наследниците на К.З.И.; имот №000138 - нива на
наследниците на С.К.Х., имот №015123 - пасище с храсти на Община К. и 2/
поземлен имот с идентификатор 02748.24.167 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1018/27.04.2018г. на
изп.д. на АГКК, находящ се в землището на с.Б., местност „*******“, общ.К.,
***********, с площ от 936 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, с номер
по документ за собственост 024167 при граници /съседи/: имот №024170 -
нива на „***********“ ЕООД; имот №024252 — ремонтна база на
„***********“ ЕООД; имот №024259 - нива на „***********“ ЕООД; имот
№024172 - нива на Г.Б.К.; имот №024171 - нива на наследниците на Г.А.Х.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Й. Б. с ЕГН ********** (лично и като
правоприемник на починалата в хода на въззивното производство ищца В. Й.
Б. с ЕГН **********) и М.Г. К. с ЕГН **********, против ВЛ. АС. З. с ЕГН
**********, АНК. АС. ОВЧ. с ЕГН *************** и П. Г. Г. с ЕГН
********** иск по чл.69 от ЗН за извършване на съдебна делба по отношение
на следните имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 02748.118.136 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-1018/27.04.2018г. на изп.д. на АГКК, находящ се в землището на с.Б.,
местност „*********“, общ.К., ***********, с площ от 535 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8, с номер по документ за собственост 000136, при
граници /съседи/: имот №000135 - нива на наследниците на С.Д.Л.; имот
№000970 - ****** път на Община К.; имот №000137 - нива на наследниците
на К.З.И.; имот №000138 - нива на наследниците на С.К.Х., имот №015123 -
пасище с храсти на Община К. и 2/ поземлен имот с идентификатор
02748.24.167 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-1018/27.04.2018г. на изп.д. на АГКК, находящ се в
землището на с.Б., местност „*******“, общ.К., ***********, с площ от 936
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по документ за собственост
024167 при граници /съседи/: имот №024170 - нива на „***********“ ЕООД;
имот №024252 — ремонтна база на „***********“ ЕООД; имот №024259 -
нива на „***********“ ЕООД; имот №024172 - нива на Г.Б.К.; имот №024171
- нива на наследниците на Г.А.Х..
12
ОСЪЖДА М.Г. К. с ЕГН ********** и В. Й. Б. с ЕГН ********** да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил,
държавна такса за отхвърления иск за делба в размер на 100.00 лева (сто
лева).
ОСЪЖДА М.Г. К. с ЕГН **********, ВЛ. АС. З. с ЕГН ********** и
П. Г. Г. с ЕГН ********** да заплатят всеки от тях на АНК. АС. ОВЧ. с ЕГН
*************** суми от по 65.00 лева (шестдесет и пет лева),
представляващи дължими разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. Й. Б. с ЕГН ********** да заплати на АНК. АС. ОВЧ. с
ЕГН *************** сума в размер на 130.00 лева (сто и тридесет лева),
представляваща дължими разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13