Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-88
30.07.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена
Лазарова
2.Мл.с. Красимир
Сотиров
при секретаря Жанета Граматикова,
разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №893 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С въззивна жалба с вх.№14622/11.04.2018г., подадена чрез куриер на
10.04.2018г., от М.И.М., чрез адв.Г.П. ***, се обжалва Решение
№437/16.03.2018г. по гр.д.№1464/2017г. на Бургаски районен съд, 13 състав,
което се оспорва като неправилно и необосновано в частта му по отношение на
уважения иск с правно основание чл.131, ал.1 от СК и като недопустимо в частта
му по отношение на евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Твърди
се, че е недопустимо обективното съединяване на двата иска, които подлежат на
разглеждане по различен съдопроизводствен ред.
Въззивникът намира, че районният съд
незаконосъобразно е приел, че са налице основания за ограничаване на
родителските права. Твърди се, че не е посочено конкретното поведение на
въззивната страна, което представлява опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на децата Илия и Сашо. Изложени са подробни
съображения, че не са ангажирани доказателства, от които може да се заключи, че
въззивникът се е дезинтересирал от децата или ги настройвал срещу майка, както
и че не е оказвал съдействие на институциите във връзка с изпълнението на
родителските права и задължения на страните по делото. Поддържа, че заплаща
редовно дължимата издръжка, доказателства за което са налични по делото, както
и ще представи такива допълнително в открито съдебно заседание. Твърди се, че
влошените отношения между родителите не са основание за ограничаване на
родителските права.
Горното съдебно решение, в частта си
относно иска по чл.59, ал.9 от СК, се оспорва и като неправилно и необосновано.
Изложени са аргументи, че не е налице изменение на обстоятелствата, които да
налагат промяна в първоначално определения режим на лични отношения с децата на
бащата. Твърди се, че не е прекъсната емоционалната връзка между родителя и
децата, не е налице отчуждение на децата от бащата, като ако такова евентуално
е налице вината за това е на майката. Твърди се, че личните отношения между
детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителките
права, се осъществяват по местожителството на родителя.
В законен срок по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от Е.С.С.,
чрез адв.М.Д. от БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. Излагат се съображения, че определеният режим на лични
отношения между децата и бащата е последица от уважаването на главния иск по
чл.131, ал.1 от СК. Посочва се, че въззивната жалба в частта си досежно иска по
чл.59, ал.9 от СК се явява недопустима. Изложени са аргументи, че въззивникът се
е дезинтересирал от децата си и не е положил усилия да подобри отношенията си с
тях.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалването и в законен срок, поради което е
процесуално допустима.
На основание разпоредбата на чл.269 от ГПК, обжалваното съдебно решение се явява валидно и допустимо. По съществото на
спора съдът намира същото за правилно, по следните съображения:
В Бургаски районен съд е постъпила
искова молба от Е.С.С. срещу М.И.М., с която е направено искане за ограничаване
на родителските права на бащата и специално правото му да упражнява режим на
лични контакти с децата Илия М., роден на ***г. и Сашо М., роден на ***г.
Посочено е, че с Решение №35/12.06.2015г. по гр.д.№406/2015г. по описа на
Районен съд- гр.Мездра, 1 състав, влязло в сила на 02.07.2015г., бракът между
страните е прекратен на основание чл.49, ал.4 от СК, упражняването на
родителските права върху децата е предоставено на майката и е определен режим
на лични отношения на бащата. Изложени са твърдения, че през м.07.2015г.
ответникът е отказал да предаде децата на майка им след като са били при него
въз основа на определения режим за лични отношения. Посочено е, че при престоя
им при баща си в с.Зверино, община Враца децата са били подложени на негативни
изживявания, като са били настройвани против майка им, упражнявано е домашно
насилие срещу тях и са заплашвани с наказания. Изложени са твърдения, че децата
са предадени на майката на 14.04.2016г. чрез съдействието на ЧСИ Валери Йотов,
рег.№721 в КЧСИ, район на действие: Окръжен съд- гр.Враца. Твърди се, че с
влязло в сила съдебно решение са наложени мерки за защита от домашно насилие по
отношение на ответника за срок от 12 мес., изразяващи се в забрана да се
доближава на по- малко от 100 м. до децата.
Като евентуален е предявен иск за
изменение на определения с горното съдебно решение режим на лични отношения на
ответния баща с децата. Наведени са съображения, че с оглед възрастта на децата
и извънучилищните занимания, които посещават определеният режим за лични
отношения е неподходящ, тъй като се явява неудобно два пъти месечно да пътуват
от гр.Бургас, където живеят с майка си до с.Зверино, област Враца, където е
местожителството на баща им.
С постъпилия по делото отговор на искова молба
исковата претенция за ограничаване на родителските права е оспорена като
неоснователна. Изложени са аргументи, че поведението на ответния баща не
представлява опасност за децата. По иска за изменение на режима за лични
отношения е направено възражение за неподсъдност на спора. Посочено е, че не е
налице изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в първоначално
определения режим на лични отношения.
Възражението за неподсъдност на спора
е отхвърлено с Определение от 15.06.2017г. по горното дело. Дадена е правна
квалификация от съда по чл.131, ал.1 от СК на главния иск и по чл.59, ал.9 от СК на евентуалния иск. Дадени са указания по реда на чл.133, ал.2 от СК.
С протоколно определение от
01.08.2017г. са постановени привременни мерки по отношение на децата, след
изтичането на действието на мерките за защита срещу домашно насилие, наложени с приложена по
делото Заповед за защита от 21.07.2016г. по гр.д.№2312 по описа за 2016г. на
Бургаски районен съд, за срок от 12 мес. и изразяващи се в задължаването на
бащата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на двете
деца и забрана да се доближава на по- малко от 100 м. до тях. Определено е
временно местоживеене на децата при майката на адрес, находящ се в гр.Бургас.
Приложено към исковата молба е Решение
№35/12.06.2015г. по гр.д.№406 по описа за 2015г. на Районен съд- гр.Мездра, 1
състав, влязло в сила на 02.07.2015г., с което е прекратен гражданският брак
между Е. Маринова и М.М. и е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на децата Илия и Сашо на майката. Определен е режим на виждане на
бащата с децата всяка първа и трета седмица от месеца в петък от 14:30 ч., когато
децата са първа смяна на училище или от 18:30 ч., когато децата са втора смяна
на училище до 17:00 ч. в неделя, като свиждането се осъществява по местоживеене
на децата, когато са първа смяна на училище, а когато са втора смяна на училище-
в гр.Бургас, като децата се вземат от бащата от дома на майката и се връщат там
в края на свиждането, както и 40 дни през лятната ваканция, когато майката не е
в платен годишен отпуск и съответно през Коледните и Новогодишни празници при
определен от съда режим. Размерът на присъдената издръжка е намален до 125 лв.
за всяко от децата.
Представено е Решение
№395/29.02.2016г. по гр.д.№431/2016г. по описа на Бургаски районен съд, 32
състав, влязло в сила на 28.07.2016г., с което е отхвърлен иск на М.М. срещу Е.С.
за изменение на горното съдебно решение на Районен съд- гр.Мездра в частта му
относно предоставения на майката режим на лични отношения по отношение на двете
деца и размера на дължимата от бащата издръжка. Искът е предявен на 27.07.2015г.
първоначално пред Районен съд- гр.Мездра, като е образувано гр.д.№776 по описа
за 2015г. на Районен съд- гр.Мездра. С Определение №794/05.10.2015г. по
в.ч.гр.д.№724 по описа за 2015г. на Окръжен съд- гр.Враца, потвърдено с
Определение №207/19.01.2016г. по ч.гр.д.№5447/2015г. на Софийски апелативен
съд, Гражданска колегия, 7 състав, производството по висящото пред Районен съд-
гр.Мездра е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Бургаски районен
съд, където е образувано гр.д.№431/2016г. по описа на Бургаски районен съд, 32
състав.
Между кориците на делото се намират
протоколи за изпълнение на задължение за предаване на дете от 02.09.2015г., от
29.02.2016г. и от 14.04.2016г. по изп.д.№20157210400178 на ЧСИ Валери Йотов,
рег.№721 в КЧСИ, район на действие: Окръжен съд- гр.Враца.
Видно от Решение №1235/21.07.2016г. по
гр.д.№2312 по описа за 2016г. на Бургаски районен съд, 13 състав, влязло в сила
на 26.08.2016г., спрямо децата Илия и Сашо са наложени мерки за защита от
домашно насилие, извършено на 14.04.2016г. при предаването им на майката, със
съдействието на съдебен изпълнител и изразяващи се в блъскане на децата от баща
им към оградата на имота и изкрещяване да се махат, че не му трябват повече и
не им е баща щом тръгват с нея. Наложени са мерки за защита от домашно насилие,
изразяващи се в
задължаването на бащата М.М. да се въздържа от извършване на такова по
отношение на двете деца, забрана да се доближава на по- малко от 100 м. до
децата и определяне на временно местоживеене на децата при майка им на адрес в
гр.Бургас.
Представени са доказателства за
училищната и извънучилищната заетост на децата в гр.Бургас и в с.Зверино,
община Враца.
Налични са становище и социални
доклади от Агенция за социално подпомагане- гр.Мездра и социален доклад от
Център за обществена подкрепа към община Бургас.
Представени са доказателства за заплатената издръжка за
периода: м.03.2016г.- м.03.2017г., за м.06.2017г., и за периода: м.10.2017г.-
м.06.2018г.
На основание чл.15, ла.1 от Закона за
защита на детето, децата Илия и Сашо са изслушани в първоинстанционното
производство в открито съдебно заседание на 01.08.2017г. и на 09.10.2017г.
Децата посочват, че по време на престоя си в с.Зверино, община Враца баща им ги
е заключвал с белезници на терасата, отнемал им е телефонния апарат, изкарвал
ги голи на снега и ги е затварял на тавана, за да им попречи да осъществяват
контакти с майка си. Посочват, че се страхуват от баща си и не искат да ги
заведе отново в с.Зверино и да им попречи да виждат майка си. Твърдят, че
бащата им звъни по телефона.
Като свидетели пред Бургаски районен
съд са разпитани Галина Иванова- майка на въззивника и Цецка Енева- сестра на
въззивника. От показанията им се установява, че М.М. е привързан към децата и
се е грижел за децата, докато са били при него и че не могат да ги виждат след
като са взети от майката.
От свидетелските показания на Кера С.-
майка на въззиваемата се установява, че от децата знае, че докато са били в с.Зверино
баща им е забранявал да виждат майка си да говорят с нея по телефона. Посочва,
че децата се страхуват от баща си и бягат от него. Твърди, че въззивникът звъни
на децата по телефона, като свидетелката смята, че обикновено се обажда в пияно
състояние.
В хода на първоинстанционното
производство са изготвени заключения по съдебно- психологична експертиза,
съгласно които връзката между бащата и двете деца е компроментирана и нарушена,
децата са отчуждени от баща си. Препоръчано е провеждането занапред на
контролирани срещи на неутрална територия в присъствието на трето лице-
специалист.
Като свидетел е разпитана Славка
Янкова- социален работник в Център за обществена подкрепа към община Бургас, от
която се установяват обстоятелства във връзка с проведени срещи между децата и
бащата.
От свидетелските показания на М.
Стоянова- учител по английски език в ГЧЕ „Васил Левски“, гр.Бургас се
установява, че децата се страхуват баща им да не ги вземе при себе си в
с.Зверино и да не могат да се върнат. Посочва, че според нея в много случаи
бащата се държи неадекватно и се намира под въздействието на алкохол. Твърди,
че при завръщането на децата от с.Зверино са били агресивни, изнервени и
затворени.
Майката
по чл.133, ал.2 от СК дава обяснения, че бащата звъни на децата в безразборни
часове и според децата е в пияно състояние. Твърди, че не е заплатена издръжка
за м.08.- 09.2017г. Посочва, че децата се страхуват от това да не бъдат
заведени в с.Зверино от баща си и отново да не бъдат върнати при майка си.
Бащата е изслушан в открито съдебно
заседание на 12.03.2018г. Посочва, че не може да се свърже по телефона с
децата, както и е затруднен да вижда децата, предвид голямото разстояние между
неговия дом и този на децата. Посочва, че е изпълнявал финансовите си
задължения спрямо децата. Иска да вземе децата в с.Зверино.
След събиране на доказателства и
установяването на фактите по делото първоинстанционният съд е постановил
решение, с което е ограничил родителски права на М.И.М. по отношение на децата
Илия и Сашо и определеният от Районен съд- гр.Мездра режим на лични отношения е
изменен, като е намален както следва: в работно време на ЦОП- Бургас, в
присъствието на социални работници и отсъствието на майката или упълномощено от
нея лице, веднъж месечно в периода от 1-во до 10-то число на всеки месец, извън
почивните и празнични дни, телефонни обаждания- два пъти месечно на 15-то и
30-то число на месеца, извън училищната ангажираност на децата, винаги с писма,
по инициатива на бащата или на децата. С оглед уважаването на главния иск не е
разгледан предявеният евентуален иск. Изложени са мотиви, че ответникът трайно
настройва децата срещу майката, не спазва определения от съда режим на лични
отношения, не оказва съдействие на институциите, ангажирани със защита правата
на децата и не изплаща редовно издръжка. Горното районният съд е приел за
поведение, създаващо опасност за децата, предвид това, че е налице фрустрация и
депривация у децата, отразяващо се на здравето им във важен период за
формирането и израстването им като личности. Съдът е приел, че неетичното
поведение на бащата има неблагоприятно влияние върху възпитанието на децата.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
Законни основания при наличието на
които съдът може да ограничи родителските права по отношение на дете
представляват установяването на противоправно и виновно поведение от страна на
родителя, с което се създава опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето. За да се постанови ограничаване на родителските права е
необходимо кумулативното наличие на горните предпоставки. Съдебната практика е
имала възможност да посочи, че ограничаването на родителските права
представлява мярка в защита интересите на детето, за които съдът следи
служебно. При определянето на най- добрия интерес на детето се прилага
индивидуален подход, съобразен с нуждите на всяко дете. Интересът на детето се свежда до това да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание. Всеки от
двамата родители е носител на самостоятелни родителски права и задължения,
независимо дали е налице сключен брак между родителите, на основание чл.122,
ал.2 от СК. С оглед на горното и двамата родители следва да полагат грижи за
своите деца, като задоволяват материалните им потребности и осигуряват нормално
психо- емоционално и нравствено развитие на децата си, чрез приемлива
възпитателна дейност.
Настоящият съдебен състава намира за
правилен извода, до който е достигнал районният съд относно установяването на
заплаха за личността, здравето и възпитанието на децата при виновно поведение
на бащата. Задържането на децата от страна на бащата и невръщането им на
майката след изтичането на определения от съда режим на лични отношения и
последвалата намеса на съдебен изпълнител не са в състояние самостоятелно да
обусловят ограничаването на родителските права на въззивника. Горното
представлява основание да се приеме, че е налице единствено дефицит на
родителски капацитет у съответния родител, което има отношение в производства,
свързани с упражняването на родителските права спрямо дете, лични отношения и
др. От показанията на децата дадени пред първоинстанциония съд се установяват
обстоятелствата, при които същите са живели при баща си в с.Зверино, община
Враца. Описаните от децата действия на баща им в случаите, в които е разбирал
за осъществен контакт по телефона или по друг начин с майката не могат да бъдат
приети за приемливи и съответстващи на интересите на децата. Правилно Бургаския
районен съд е намерил за установено поведение на въззивника, с което се е
създала реална заплаха за физическото, психическо и емоционално здраве на двете
деца. Всеки родител е задължен да полага грижи за детето си. Съгласно легалната
дефиниция в Закона за закрила на детето, ДР, параграф 1, т.6, грижата се
изразява в действията, произтичащи от правата и задълженията на родителите за
гарантиране на правата и защита на интересите на детето. Действията на бащата
не могат да бъдат счетени за съответстващи на дължимата му като родител грижа
за правилното отглеждане, възпитание и формиране като личности на двете деца. Заплащането
на издръжка и търсенето на децата от бащата за осъществяване на лични
отношения, за което има доказателства по делото, не са в състояние да обосноват
обратния извод. Следва да се подчертае, че с действията си бащата е създал
сериозна опасност децата да преживеят
силен стрес и да им причини психична травма, които са в състояние да ги увредят
емоционално или психически. В подкрепа на горното са ангажираните по делото
свидетелски показния на Кера С. и М. Стоянова, както и изготвените заключения
по съдебно- психологичните експертизи. От ангажираните доказателства не може да
се приеме, че е отпаднала опасността от последващо поведение на бащата,
накърняващо интересите на децата. Най- добрият интерес на детето включва
преценка на редица обстоятелства, сред които спадат желанията и чувствата на
детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, преценка на
вероятността от опасност или вреда за детето, способността на родителя да
полага грижи и др. Интересът на детето е водещ и първостепенен момент и всеки
от родителите следва да съобразява действията си с интереса на детето,
независимо от отношенията си с другия родител. В процесния случай
първоинстанционният съд правилно е приел, че интересите на двете деца са били
сериозно накърнени и системно пренебрегнати от страна на бащата, поради което
се явява правилно приложена мярка за защита на техните интереси, изразяваща се
в ограничаването на родителските права на въззивника. С оглед на горното
настоящият съдебен състав намира подадената въззивна жалба за неоснователна.
По разноските съдът се произнася в
акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Въззиваемата страна не
е направила искане за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство
и предвид изхода на спора пред въззивната инстанция разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №437/16.03.2018г. по
гр.д.№1464/2017г. на Бургаски районен съд, 13 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.