О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
326
гр. Хасково, 08.10.2019г.
Окръжен
съд - Хасково, НО, I-ви
въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на осми октомври две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. ч. н. д. № 539 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано
е по частна жалба от адвокат Д. А., защитник на подсъдимия В.К.М., против протоколно
определение от 19.09.2019г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 34
по описа за 2019г. на Районен съд – Ивайловград, с което на основание чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК е било прието, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
В
жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.
Счита изводът на първоинстанционния съд за липса на съществени процесуални
нарушения за неправилен, а изложените мотиви за бланкетни. Твърди, че обвинителният
акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, а именно обвинението, което
е повдигнато на подсъдимия В.М., е за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, но нито в обстоятелствената част, нито в заключителната част на
обвинителния акт са посочени всички обективни признаци от състава на същото.
Уточнява, че нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК е бланкетна и препраща към други
нормативни актове, които регламентират кои вещества се определят като
наркотични и съответно са поставени под вътрешен контрол. Обстоятелствената
част, изложена в обвинителния акт е определена освен като непълна и като
противоречаща – повдигнато е обвинение за използване на наркотично вещество, а
в изготвената в хода на досъдебното производство съдебна експертиза е установено
наличието на метаболит в организма на подсъдимия. Твърденията за наличие на
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия се допълват и с аргумент, че
в хода на досъдебното производство не e извършен оглед на вещественото
доказателство (техническо средство „Дрегер – Dreger Drug Check 3000 LOT AR LE-0361, REF 8325554”),
както и че не е събрано и проверено друго веществено доказателство –
техническото средство, използвано при първата проверка за употреба на
наркотични вещества. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното
определение и постановяване на ново, с което на основание чл. 249, ал. 1 от НПК
да се прекрати съдебното производство и делото да се върне на прокурора.
В
законоустановения срок срещу подадената жалба не са направени писмени
възражения.
Съдът,
като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Съдебното
производство по НОХД № 34 по описа за 2019г. на РС – Ивайловград е образувано
на 11.07.2019г. по обвинителен акт, внесен от РП – Ивайловград, с който е било
повдигнато обвинение на В.К.М. за престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 от НК, за това, че на 15.02.2019г. в град И., област Х., по ул. „Б.“, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. № ********, след
употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, установено по надлежния
ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – със съдебна
химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с изх. № И-4308/17.04.2019г.
на ВМА-София.
В
проведеното на 19.09.2019г. разпоредително заседание защитникът на подсъдимия –
адвокат А.
е взел становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НК, като е изразил мнението
си, че на досъдебното производство и в обвинителния акт са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия В.М.. От
своя страна представителят на РП-Ивайловград е изразил несъгласие с посочените
твърдения и е посочил, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246
от НПК.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че внесеният
обвинителен акт отговаря на изискванията на закона, досежно реквизитите и
съдържанието му. Съдът е приел, че съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство не са допуснати, а досежно твърдените съдът е приел,
че същите могат да бъдат изяснени в съдебна фаза и делото не следва да бъде
връщано на досъдебна фаза. При това
положение съдът не е констатирал наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия по
смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Въззивната
инстанция, след като съобрази изложените доводи и възражения и извърши проверка
на постановеното определение, намира подадената частна жалба за основателна по
следните съображения:
Съгласно
чл. 246, ал. 1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че
са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за
повдигане на обвинение пред съда. С обвинителния акт се повдига окончателното
обвинение и същият представлява средството, с което прокурорът изпълнява
правомощието си, предвидено в чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република
България, да привлича към наказателна отговорност лицата, извършили
престъпление. Същевременно с него се определят рамките на доказването, тъй като
в наказателното производство на доказване подлежат фактическите положения,
приети за установени в обвинителния акт и само по отношение на лицата, срещу
които е повдигнато обвинение. Съдът не може с присъдата си да се отклони
съществено от фактическите и юридическите предели, определи с обвинителния акт,
в противен случай би допуснал съществено процесуално нарушение.
С оглед значимостта на обвинителния
акт законодателят е предвидил изрично реквизитите му (чл. 246 от НПК). Съдържанието му се състои от три части – обстоятелствена
част, заключителна част и приложение, като всяка една има различно значение. В
обстоятелствената част, съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, следва да се посочат
престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването
му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за самоличността на
обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК,
обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия,
както и доказателствените материали, от които се установяват посочените
обстоятелства. Правното значение на тази част от обвинителния акт е да се
изложи позицията на представителя на прокуратурата относно елементите от
състава на твърдяното престъпление и авторството му, тоест да се посочат фактическите
твърдения, които осъществяват конкретното инкриминирано деяние.
В конкретния случай с обвинителния акт е
повдигнато обвинение срещу В.М. за извършване на престъпление по чл. 343б, ал.
3, предл. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК предвижда, че който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Признаците относно обективната
страна на това престъпление включват 1) управление на моторно превозно средство
2) след употреба на вещество, което да се определя като наркотично или аналог
на такова. Следователно в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да
се съдържат твърдения на прокурора досежно всеки един елемент от състава на
престъплението.
В обвинителния акт, по който е
образувано първоинстанционното производство, не е изразена позицията на
прокурора относно определянето на вещество „тетрахидроканабинол“ като
наркотично. За да е извършено престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, е
необходимо субектът на престъплението да е управлявал моторно превозно средство
след употреба не на каквото и да е вещество, а на наркотично такова.
Следователно в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се съдържат
твърдения защо „тетрахидроканабинол“ е наркотично вещество. Аргументи в тази
насока в обвинителния акт липсват.
Съгласно мотивната част на т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002г. по тълк. д. № 2 по описа за 2002 г. ВКС, ОСНК в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му, като липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед изложеното
настоящият въззивен състав намира, че внесеният обвинителен акт не отговаря на
изискванията на НПК, тъй като не съдържа факти за всички обективни признаци от
състава на престъплението. Пороците в обвинителният акт водят до накърняване
правото на подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен към
наказателна отговорност.
Съдът намира останалите възражения на
защитника на подсъдимия за неоснователни. На първо място следва да се посочи,
че нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е бланкетна. Нормите, предвидени в
Особената част на Наказателния кодекс, се състоят от диспозиция и санкция. В
зависимост от начина, по които е посочено деянието, се различават описателни,
прости, препращащи и бланкетни диспозиции. Бланкетна е тази, при която престъпното
деяние не е описано, а е оставена съзнателна непълнота, запълнена от друг
нормативен акт. Деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е очертано в закона чрез
посочването на всичките му съществени признаци. Не е налице непълното, която да
се запълва от друг нормативен акт, и която да води извода, че посочената правна
норма се определя като бланкетна.
С оглед на това неоснователно се явява и
възражението за липса на посочване на изричен законов текст, регламентиращ
наркотичните вещества и техните аналози, в заключителната част на обвинителния.
Съгласно чл. 246, ал. 3 от НК в заключителната част на обвинителния акт се
посочват данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието,
има ли основание за прилагане на чл. 53 от НК, има ли основание за трансфер на
наказателното производство, датата и мястото на съставяне на обвинителния акт и
името и длъжността на съставителя. Заключителната част на обвинението следва да
показва конкретните признаци на престъплението, като признаците, изложени с
юридически термини, трябва да съответстват на обстоятелствената част на
обвинителния акт и на елементите от състава на престъплението. Поради тази
причина не е необходимо в заключителната част отново да се посочва защо
прокурора приема, че е извършено конкретното престъпления, тъй като позицията
относно фактите, които приема за установени, е изложена в описателната част на
обвинителния акт. В тази част прокурорът
дава юридическа оценка на изложените от него фактически твърдения. Предвид
изложеното съдът намира, че липсата на аргументация относно твърдението, че
веществото „тетрахидроканабинол“ е наркотично, не е порок на заключителната
част на обвинителния акт.
Съдът не установи твърдяното
противоречие в обвинителния акт, а именно дали е установена употреба на наркотично
вещество или на метаболит на такова. Последователно са изложени фактическите
обстоятелства, приети за установени от прокурора, касаещи вида на веществото
открито при извършената проверка за употреба на наркотични упойващи вещества. Единствено
при описанието на доказателствените материали (заключение на изготвената химико-токсикологична
експертиза) е посочено, че е констатирано наличието на специфичен за тетрахидроканабинолa метаболит, но изрично е уточнено, че същият
представлява био маркер за употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол.
Ето защо не може да се възприеме тезата на защитата, че обвинителният акт е
неясен и съществува противоречие в описаните в него фактически констатации.
Възраженията, че в хода на досъдебното
производство не e извършен
оглед на вещественото доказателство (техническо средство „Дрегер – Dreger Drug Check 3000 LOT AR LE-0361, REF 8325554”),
както и че не е събрано и проверено друго веществено доказателство –
техническото средство, използвано при първата проверка за употреба на
наркотични вещества, не следва да се обсъждат по същество, тъй като представляват
искания във връзка с предмета на доказване. В разпоредително заседание следва
да се изчерпат всички възражения, касаещи допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, които не могат да се отстранят в съдебната фаза на
процеса, съответно доводите за съществени процесуални нарушения, свързани със
събирането, оценката и проверката на доказателствените средства не са предмет
на разпоредително заседание. В тази връзка е и изричната разпоредба на чл. 248,
ал. 4 от НПК.
Всички възражения, отнасящи се до
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства, освен че са изключени от въпросите, обсъждани в
разпоредително заседание, не могат да доведат до прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на досъдебна фаза, тъй като
съдебното
производство заема централно място в наказателния процес и израз на този
принцип е възможността всички нарушения, свързани с доказателствената
съвкупност да бъдат отстранени в съдебната фаза.
С оглед
изложеното въззивната инстанция преценява, че обстоятелствената част на внесения
в съда обвинителен акт не съдържа обстоятелства относно всички обективни
признаци от състава на престъплението, с което е накърнено правото на
обвиняемия да научи в извършването на какво престъпление е обвинен, поради
което е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора. Настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за основателна,
а определението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран
и на основание чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 19.09.2019г., постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 34 по описа за 2019г. на Районен съд – Ивайловград, с което на
основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е било прието, че на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство по НОХД № 34 по
описа за 2019г. на РС – Ивайловград, поради допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
ВРЪЩА делото на
Районна прокуратура – Ивайловград за отстраняване на допуснатите отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението
не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.