№ 180
гр. Провадия, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Ив. Петрова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело №
20243130100890 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу А. И. А., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основА.е чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между стрА.те, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
дължими по Договор за потребителски кредит № PK18- ******/06.03.2018 г. между „ОББ“
АД и длъжника, прехвърлени на ищеца по договор за прехвърляне на парични вземА.я от
15.12.2021 г. и Анекс към него от 05.05.2023 г., както следва: 2500 лева – главница,
предявена частично от цялото вземане 4782,44 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано датата на депозиране на заявлението - 08.12.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението и 300 лева – договорна лихва за периода 01.12.2020 г. –
14.08.2023 г., предявена частично от общото вземане в размер на 1221,93 лева, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 120/23.02.2024г. по ч.гр.д. №
209/2024г. на РС – Провадия, срещу ответника.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2018 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № РК18-****** между „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК
********* в качеството на Кредитор и А. И. А., ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател, по силата на който „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК *********
предоставя на Кредитополучателя паричен кредит в размер на 5000 лева при договорна
лихва съгласно чл. 4 и чл. 5 от Договора. Кредитополучателят се задължил да погасява
задължението си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 06.03.2028
г. Вноските по кредита били уговорени в размер на 60,54 лева всяка и последна
изравнителна вноска в размер на 59,23 лв., съгласно чл. 8 от Договора и приложения към
него погасителен план. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е
изпълнил поетите договорни задължения към „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК
*********, като непогасено е останало задължението по кредита в размер на 6004,37 лева.,
от които 4782,44 лв. - главница и 1221,93 лв. - договорна лихва. На основА.е чл. 18 от
Договора ищецът посочва, че е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до
кредитополучателя с изх. № 409/28.07.2023 г. Твърди се, че на 15.12.2021 г. е сключен
1
Договор за прехвърляне на парични вземА.я и Анекс към него от 05.05.2023 г. между
„Обединена Българска Банка" АД, ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК
*********, с който вземА.ята, произтичащи от договора за кредит са прехвърлени на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. На длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД
за извършената цесия. Предсрочната изискуемост се твърди, че е настъпила на 14.08.2023г.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по
което била издадена процесната заповед за изпълнение. Срещу последната длъжникът
възразил по реда на чл. 414 ГПК, което наложило предявяване на настоящия иск. Поради
изложеното, се моли за уважаване на иска, като уточнява, че по отношение на
претендираната в заповедното производство договорна лихва за сумата над 300 лв. и за
периода преди 01.12.2020 г. се извършва оттегляне на иска на основА.е чл. 232 ГПК. В
случай на недоказаност надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, моли да бъде
уважен искът за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН. Претендира
направените съдебно-деловодни разноски в хода на заповедното производство и исковото
производство.
Извън срока е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който признава
задължението по договора за главница, но се оспорва задължението по отношение на
мораторна и договорна лихва. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, доколкото ответникът твърди, че е уведомен само за настъпилата цесия.
В съдебно заседА.е ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с
която моли да се даде ход на делото и претендира уважаване на исковата претенция и
претендира разноски.
Ответникът се представлява в съдебното заседА.е от своя процесуален представител,
като изразява становище, че исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като
ответникът винаги съвестно е изпълнявал задължението си по кредита с изключение на
невъзможността му да обслужва кредита по време на пандемията Covid-19. Излага, че тогава
е било утежнено семейното му състояние и от това, че следва да се грижи за детето си, което
е с увреждА.я. Уведомил банката, като поискал разсрочване, но му било отказано.
Възстановил плащА.ята през август 2023 г. и то в по-голям размер от договореното.
Възразява срещу уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост, т.к. подадената в
предходното съдебно заседА.е обратна разписка била несвоевременно представена в съда и
се противопоставя да бъде приета. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй
като и до момента си заплаща задължението, като последното такова сочи, че е от 16.04.2025
г. По изложените причини, моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд –
Провадия със Заповед № 120/23.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, е разпоредено А. И. А. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми: 2500лева,
представляваща частично вземане за дължима предсрочно изискуема главница от цялото в
размер на 4782,44лева по договор за потребителски кредит № РK18-******/06.03.2018г.,
сключен с „ОББ” АД, което задължение е прехвърлено на заявителя „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /цесия/ от 15.12.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
08.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 500лева, представляваща
частично вземане за договорна лихва за периода 01.09.2020г. до 14.08.2023г. от цялото в
размер на 1221,93лева, както и сумата от 110лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса от 60 лева и 50 лева - юк.
възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
2
Съгласно представения по делото договор потребителски кредит № РK18-
******/06.03.2018г., ведно с погасителен план към него, сключен с „ОББ” АД и А. И. А. на
ответника е предоставена от страна на кредитора сумата в размер на 5000 лева срещу
задължение на кредитополучателя да върне заетата му сума за срок от 120 месеца чрез
заплащане на ежемесечна вноска в размер на 60,54 лева и последна изравнителна вноска в
размер на 59,23 лв. Общата сума за плащане е посочена в размер на 7 373,81 лева, при
променлив годишен лихвен процент от 7,95% и ГПР в размер на 8,8%. Уговорено в чл.
21.1.7 от договора е, че кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неплащането на падеж на която и да е договорена анюитетна вноска.
Съгласно договор за прехвърляне на парични вземА.я от 15.12.2021 г., ведно с анекс
№ 1/05.05.2023 г. и приложение № 1Б към него, сключени между „ОББ“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД вземането по процесния договор за кредит е прехвърлен на ищеца,
изразяващ се в 4782,44 лева – главница и 1 221,93 лева – лихва.
Съгласно обратна разписка до длъжника е изпратено уведомление за извършената
цесия и писмо за обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо.
Представена е справка за салда и лихви за периода 06.03.2018 – 18.11.2019 г. по
кредита, както и извлечение от сметка за периода 06.03.2018 – 06.08.2018 и 25.09.2018 –
27.12.2018 г. за извършените от кредитополучателя плащА.я.
АнгажирА. са доказателства за извършвА. плащА.я от ответника, както следва: на
17.03.2025г. - 100 лева, 21.02.2025г. – 100 лева, 14.01.2025 г. – 100 лева, 13.12.2024 г. – 100
лева, 15.11.2024 г. – 110 лева, 16.10.2024 г. – 120 лева, 17.09.2024 г. – 100 лева, 19.08.2024 –
100 лева, 16.07.2024 – 60 лева, 18.06.2024 – 80 лева, 16.05.2024 – 90 лева, 16.04.2024 – 100
лева, 15.03.2024 – 100 лева, 16.02.2024 – 100 лева, 12.01.2024 – 120 лева, 13.12.2023 – 100
лева, 16.11.2023 – 120 лева, 13.10.2023 – 130 лева, 15.09.2023 – 130 лева, 22.08.2023 – 130
лева, 19.08.2021 - 60 лева, 28.04.2021 – 60 лева, 22.03.2021 – 60 лева.
Представено е удостоверение за раждане на детето Стефан А. И., чийто баща е
ответникът, както и фактура № **********/15.01.2025 г., издадена в полза на детето за
ортопедични обувки на стойност 190,00 лева, експертно решение от 27.03.2025 г., издадено
на детето, с което е констатирано 54% степен на увреждане при диагноза „детска церебрална
парализа“. Видно от удостоврение от ТД на НАП Варна А. И. А. е бил последно трудово зает
до 02.07.2021 г.
Съгласно изготвената по делото ССчЕ кредитът е усвоен на 06.03.2018 г., когато по
сметка с клиент А. И. А. е постъпила сумата от 5000 лева с основА.е „РК18-******
Усвояване“. Към 05.05.2023 г. /прехвърлянето на вземането по договор за цесия на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД/ задължението на ответника възлизало в размер на 6004,37 лева, от които
4782,44 лева – главница, 111,78 лева – договорна лихва и 1110,15 лева – наказателна лихва.
Договорната лихва в размер на 111,78 лева е констатирано, че е начислена в периода преди
01.12.2020 г. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 14.08.2023 г.
задължението на ответника за заплащане на дължимата главница, според експерта, възлиза в
размер на 4782,44 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
/след направените погашения на 16.11.2023 – 120 лева, 13.10.2023 – 130 лева, 15.09.2023 –
130 лева, 22.08.2023 – 130 лева/ задължението на ответника се констатира, че възлиза на
4262,44 лева – главница. В периода след извършване на цесията 05.05.2023 г. и подаване на
заявлението в изпълнение на процесния договор е изчислено, че ответникът е платил общо
сумата от 2190 лева, онагледена в таблица 2 от експертизата. След заплащане на тази сума
ищецът е погасил задълженията на ответника, както следва: 1372,65 лева, отнесена към
главницата и 817,35 лева – към изкупената лихва. С това съгласно таблица 3 от ССчЕ към
момента на изготвянето на заключението дължимият остатък от главницата е в размер на
3409,79 лева, а наказателна лихва – 705,57 лева. Остатъчно задължение по перо договорна
лихва не се установява съобразно експертното заключение. Изготвено е Приложение №1 към
3
експертизата, с което са обобщени направените констатации на вещото лице.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявените искове намират правното си основА.е в разпоредбата на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквА.я на ГПК,
видно от приложеното ч. гр. д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, а именно
– подаденото от длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по
договор за паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит,
а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената
сума; да е възникнало по отношение на ответника изискуемо задължение да заплати сумите,
предмет на исковете, в претендирА.те размери.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че
между ответника и „ОББ” АД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който не се оспова, че е усвоена сумата в размер на 5000 лева срещу задължение на
кредитополучателя да върне заетата му сума за срок от 120 месеца чрез заплащане на
ежемесечна вноска в размер на 60,54 лева и последна изравнителна вноска в размер на 59,23
лв. Общата сума за плащане е посочена в размер на 7 373,81 лева, при променлив годишен
лихвен процент от 7,95% и ГПР в размер на 8,8%. Впоследствие между ищеца, в качеството
му на цесионер и „ОББ” АД, в качеството му на цедент, е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземА.я, с което е прехвърлен остатъкът от вземането по договора за
потребителски кредит, възлизал в размер на 6004,37 лева, от които 4782,44 лева – главница,
111,78 лева – договорна лихва, начислена пред 01.12.2020 г. и 1110,15 лева – наказателна
лихва. С уведомление, видно от обратна разписка, на 14.08.2023 г. кредитополучателят е
уведомен за настъпилото прехвърляне на вземането, както и за обявяване кредита за
предсрочно изискуем. В приложението към договора за цесия по ясен и недвусмислен начин
е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към А.. Направените възражения в
посока срещу обявяването предсрочната изискуемост на кредита, се явяват неоснователни,
защото своевременно са ангажирА. доказателства за уведомяването.
В открито съдебно заседА.е ответникът чрез процесуалния си представител заявява,
че оспорва дължимостта на процесните суми, тъй като преустановяването плащА.ята си по
него се е дължало на невъзможност поради настъпилите обстоятелства по време на
пандемията, обявена по повод Ковид 19 и грижите, които полага към своето дете със
заболяване ДЦП. Възобновил е плащА.ята си, като е помолил кредитора за погасяването на
задължението на части. С това за съда безспорно се установи, че е налице валидно сключен
между стрА.те договор, по който кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне
на заемната сума и същата е усвоена от ответника. Представени са доказателства в посока
изпълнение на задълженията на кредитополучателя ежемесечно, погасявайки чрез вноска в
размер на 100 – 120 лева, т.е. сума – по-висока от тази, определена по погасителен план,
като същевременно е направено и признА.е, че сумите по кредитното правоотношение не са
напълно издължени. Искането на ответника е да бъде постановено разсрочено плащане на
сумите, каквото е мислимо да се обсъди с кредитора по всяко време, но след като съдът е
сезиран с исковата претенция, очевидно такова съгласие от страна на ищеца не е налице. В
едно евентуално изпълнително производство длъжникът разполага с възможността по чл.
454 от ГПК. С оглед доказателствата по делото, както и изявленията и действията на
ответника, за съда основА.ето на вземА.ята на ищеца се доказва несъмнено, а именно –
валидно сключен договор за кредит, с изпълнени задължения от страна на кредитора и
4
частично от страна на кредитополучателя.
За договора за потребителски кредит са приложими изисквА.ята на ЗПК. В чл. 22 от
ЗПК са уредени случаите, в които се приема, че договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът не установи нарушение на някое от императивните изисквА.я,
водещи до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит
е изготвен на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият
размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Претенцията по основА.е относно главницата се доказа, поради което съдът
пристъпва към изследване на нейния размер.
Вещото лице е извършило анализ на плащА.ята и отнасянето им по пера от
кредитора/цесионера/, като е констатирано, че след прехвърляне на вземането и към
момента на подаване на заявлението задължението по главницата възлиза на 4262,44 лева.
След извършвА.те плащА.я и погасяване на дължимите суми по главница и лихви същата
добива размер от 3409,79 лева. Претендираната сума е в размер на 2500 лева,
представляваща частично вземане за дължима предсрочно изискуема главница от цялото в
размер на 4782,44лева. Съдът намира, че следва да се зачетат извършените плащА.я към
момента на приключване съдебното дирене и за дължима главница по договора за кредит да
се възприеме сумата в размер на 3409,79 лева, като претенцията в размер на 2500,00 лева,
представляваща частично вземане от 3409,79 лева е обоснована и по своя размер.
Относно претендираното вземане за договорна лихва в размер на 300 лева – за
периода 01.12.2020 г. – 14.08.2023 г., предявена частично от общото вземане в размер на
1221,93 лева, съдът намира, че съобразно експертното заключение дължимостта на
претенцията не бе доказана, доколкото се установи, че остатъкът по перо „договорна лихва“
е в размер на 111,78 лева, която е начислена преди 01.12.2020 г. Изрично е направено искане,
че се прави оттегляне на иска за вземането над 300 лв. до 500 лева и за периода на
начисляване преди 01.12.2020 г. Следователно, след като за времевия период, за който е
отправено искането пред съда, не са констатирА. дължими суми по този вид претенция, то
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Отделно от това общият размер на
вземането се оказва и по-нисък от заявеното /111,78 лева вместо 1221,93 лева/.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява частично основателен за
главницата в размер на 2500 лева, представляваща частично вземане за дължима предсрочно
изискуема главница от цялото в размер на 3409,79 лева, поради което в тази му част следва
да бъде уважен, а претенцията в размер на 300 лева – договорна лихва за периода 01.12.2020
– 14.08.2023 г. – отхвърлена.
По разноските:
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Общият размер на разноските в исковото производство, сторени от ищеца, са в
размер на 767 лева, от които 90,00 лева за държавна такса, 477 лева – депозит за СсЧЕ, 200
5
лева – юрисконсултско възнаграждение. Претендираното юрисконсултско възнаграждение
съдът намира, че следва да се редуцира до сумата размер на 50 лева предвид чл. 78, ал. 8 от
ГПК. Съразмерно на уважената част от иска разноските, които следва да бъдат понесени от
ответника възлизат на 550,89 лева. На основА.е чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и сторените в заповедното
производство разноски а именно: 91,66 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съоразмерно на уважената част от иска. От страна на ответника искане за
присъждане на раноските не е направено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София срещу А. И. А., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за
потребителски кредит № PK18-******/06.03.2018 г. между „ОББ“ АД и длъжника,
прехвърлени на ищеца по договор за прехвърляне на парични вземА.я от 15.12.2021 г. и
Анекс към него от 05.05.2023 г., както следва: 2500 лева – главница, предявена частично от
цялото вземане 3409,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на
депозиране на заявлението - 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 300 лева – договорна лихва за периода 01.12.2020 г. –
14.08.2023 г., предявена частично от общото вземане в размер на 1221,93 лева, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 120/23.02.2024г. по ч.гр.д. №
209/2024г. на РС – Провадия, срещу ответника, на основА.е чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД .
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** да заплати „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 91,66 лева
(деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, както и сумата от 550,89 лева (петстотин и петдесет
лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6