ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 14.04.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа т.д.N 25/21 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:
Производството е по реда на чл. 679 ТЗ. Образувано по искане на кредитора „Г.Т.***“ ЕООД, с което се иска отмяна на решението на
събрание на кредиторите на длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД, проведено на 18.12.2020 г. Според кредитора
атакуваното решение е незаконосъобразно, защото съдът е дал право на глас на
кредитора „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност, въпреки че вземанията му са приети
под отлагателно условие, тъй като е предмет на преюдициални съдебни
производства, едно от които е т.дело N 90/2019 г. на ВКС. На проведеното СК кредиторът „К.Т.Б.“ АД- в
несъстоятелност е гласувал да не се заплаща държавна такса по т.дело N 90/2019 г. на ВКС и така е
било прието процесното решение. Поддържа се, че кредиторът „К.Т.Б.“ АД-в
несъстоятелност не е следвало да има право на глас, защото е налице съществено
ощетяване на всички останали кредитори на длъжника, тъй като при неплащане на
държавна такса по т.дело N
90/2019 г. на ВКС обжалваното решение по т.дело N 2109/2017 г. на САС ще влезе в сила и
ще се осъществи условието „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност да стане кредитор с
прието вземане.
От кредиторите на длъжника, уведомени със съобщение по чл. 679 ал. 3 ГПК, публикувано в неофициален раздел на Държавен вестник, бр.17 от 26.02.2021 г. на ДВ становище са взели кредиторът „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност, който оспорва искането с възражението, че е единственият кредитор, който привнася разноски в производството по несъстоятелност и че с привнесените от него разноски ще се заплати държавна такса по жалба срещу решение, постановено в негова полза; кредиторът „С.“ ЕООД изразява становище за основателност на жалбата.
Процесното събрание на кредиторите от 18.12.2020 г. е свикано с постановеното от СГС, VI-2 с-в, по т.дело N 6525/16 г. определение от 01.12.2020 г., а поканата е обявена по партидата на длъжника в ТР на 02.02.2020 г. с дневен ред по чл.677, т.8 ТЗ – вземане на решение за заплащане на държавна такса в размер на 50 000 лв. по т.дело N 90/2019 г. на ВКС.
Съдът е предоставил на кредитора „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност правото да участва и гласува в Събранието на кредиторите. По направеното от кредитора „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност предложение – да не се заплаща държавна такса, е проведено гласуване, при което този кредитор, който притежава 88,16 % от общия размер на приетите вземания, е гласувал за приемане на решение, а съдът е констатирал, че е прието решение по направеното предложение
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е искане с правно основание чл.679 ал.1 ТЗ.
На първо място следва да се спомене, че за производството по чл.679 ТЗ са предвидени особени правила единствено по отношение на процедурата по призоваване на кредиторите, която се извършва чрез публикация в ДВ, а това изключва размяната на съдебни книжа. Доколкото не са предвидени други правила, съдът намира, че всички принципи в гражданския процес следва да се прилагат съответно в това особено производство.
В т.1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. От дадените разрешения в това ТР произтича и общият принцип, че във всички случаи съдът може да приложи императивна материалноправна норма, независимо от това, че страната не се е позовала на нейното нарушение. Според съда този принцип следва да се прилага и в настоящето производство по чл.679 ал.1 ТЗ, макар от кредитора, предявил искането за отмяна, да не е наведен довод за нарушение на императивна материалноправна норма.
Процесното Събрание на кредиторите е свикано с обявената в ТР на 02.12.2020 г. покана с дневен ред по чл.677 ал.1, т.8 ТЗ, в който е включена единствената точка – „вземане на решение за заплащане на държавна такса в размер на 50 000 лв. по т.дело N 90/2019 г. на ВКС“. Нормата на чл.677 ал.1, т.8 ТЗ предвижда, че Събранието на кредиторите определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им. В тази норма не е предвидена компетентност Събранието на кредиторите да приема решение по въпрос за това дали да се внесе, или да не се внесе държавна такса по дело, по което длъжникът е страна. Въпросът от дневният ред не попада и в нито една от останалите хипотези на чл.677 ал.1, от т.1 до т.7 ТЗ. При това положение съдът намира, че Събранието на кредиторите е приело решение по въпрос, който не е включен в неговата компетентност, а това е основание за неговата порочност.
Нормата на чл.677 ал.1 ТЗ е материалноправна и императивна, защото урежда компетентността на Събранието на кредиторите като особен орган в производството по несъстоятелност и изчерпателно посочва по кои въпроси този орган разполага с правомощия да приема решение. След като в случая Събранието на кредиторите е приело решение по въпрос, който не попада в обхвата на чл.677 ал.1, т.1-т.8 ТЗ, решението подлежи на отмяна поради нарушение на императивна материалноправна норма.
Решението да не се заплаща държавна такса по т.дело N 90/2019 г. на ВКС подлежи на отмяна не защото е прието с гласа кредитора „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност, чиито вземания са включени под условие, а защото е прието по въпрос, по който Събранието на кредиторите не разполага с правомощие да приеме решение. В този смисъл съдът приема, че решението би било незаконосъобразно поради нарушение на императивна материалноправна норма на чл.677 ал.1 ТЗ и ако бе прието „да се заплати държавна такса“.
Въпросът за заплащането на държавна такса е свързан с участието на длъжника в производствата по делата на неговото предприятие, а според нормата на чл.658 ал.1, т.7 ТЗ синдикът има правомощия да представлява длъжника по тези съдебни производства. Това означава, че синдикът е органът, който разполага с правомощието да прецени дали да заведе едно дело и дали да извърши съответните процесуални действия по отстраняване на нередовности по подадени от него искови молби или жалби, т.е дали да внесе дължимата държавна такса. Недопустимо е Събранието на кредиторите да приема решение по въпрос, който не е включен в неговата компетентност, а попада в обхвата на правомощията на синдика. Само в хипотезите на чл.639б ал.2 и ал.4 ТЗ Събранието на кредиторите може да приеме решения по въпроси, които са извън обхвата на чл.677 ал.1 ТЗ, но настоящият случай не е такъв.
В съдебното заседание на 18.03.2021 г. съдът е уведомил явилите се кредитори, че ще извърши служебно проверка за нарушение на императивната материалноправна норма на чл.677 ал.1, т.8 ТЗ и е предоставил възможност да изразят становище, а кредиторът „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност е заявил, че в искането по чл.679 ал.1 ТЗ на „Г.Т.***“ ЕООД не се съдържа довод за незаконосъобразност на решението, а единствено възражение за съществено ощетяване на част от кредиторите.
Незаконосъобразност на решението на Събранието на кредиторите е налице, когато гласувалите за приемане на решението кредитори притежават вземания, които не надхвърлят половината от приетите вземания; Събранието е проведено преди да изтече срокът от 7 дни от обявяване в ТР на поканата за свикване; ако е прието решение по въпрос, който не е включен в дневния ред; когато за приемане на решението е гласувал кредитор, който няма право на глас и т.н. По подобен род нарушения, които са основание за незаконосъобразност, съдът дължи произнасяне само по наведен от кредитора довод. Когато обаче приетото от Събранието на кредиторите решение е в нарушение на императивната материалноправна норма на чл.677 ал.1 ТЗ, която в осем точки изчерпателно урежда въпросите, по които този орган разполага с правомощия да приема решение, решението подлежи на отмяна, дори ако искането по чл.679 ал.1 не е основано на довод за незаконосъобразност.
Решението подлежи на отмяна, защото в нарушение на императивната материалноправна норма на чл.677 ал.1 ТЗ е прието по въпрос, който е извън компетентността на Събранието на кредиторите, поради което възражението за съществено ощетяване на останалите кредитори не следва да се преценя.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение на Събранието на кредиторите следва да бъде отменено.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по искане на кредитора „Г.Т.***“ ЕООД решение на Събрание на кредиторите на длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД-в несъстоятелност, ЕИК *******, проведено на 18.12.2020 г. по т. д. № 6525/16 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, с което е прието да не бъде заплащана държавна такса от 50 000 лв. по т.дело N 90/2019 г. на ВКС от масата на несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ ООД-в несъстоятелност, ЕИК *******.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: