№ 175
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20241800100924 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Н.
А. срещу Н. К. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 5
ЗЛС за поставянето на ответника под пълно, евентуално – под
ограничено запрещение. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща.
Семейството на ищеца и семейството на ответника живеели в къща в
гр. С., обитавайки два отделни етажа. Ответникът от своя страна
обитавал отделна стая от съпругата си, която била обездвижена и
инвалидизирана. От дълго време близките на ответника наблюдавали
сериозни ментални изменения у него, които засилвали интензитета си
с времето и водели до съмнения у близките му, че не може да се
грижи за интересите си и да ръководи постъпките си. Тези състояния
на ответника се изразявали в дезориентираност и неразпознаване на
негови близки роднини, загуба на вещи и последваща невъзможност
да си спомни и обясни дали, защо, кога и къде си е служил с тях,
загуба на парични средства и последващи обвинения в кражба на
близките, съмнения и твърдения, че роднините му се опитват да го
убият, че му е имплантиран микрочип, който предава мислите му на
околните, твърдения, че е преследван и подслушван, пристъпи на
агресия. През м. март 2024 г. ответникът упълномощил адвокат, който
1
да образува производство по иск за развод, като към момента имало
висящо гр. д. № 294/2024 г. по описа на РС – С.. Съпругата на
ответника не била давала никакви поводи за развод и никога преди
това не било коментирано такова развитие на отношенията й с
ответника. През 2023 г. ищецът подал искова молба пред СОС срещу
ответника на същото основание, като било образувано гр. д. №
375/2023 г. по описа на СОС, по което били събрани писмени и гласни
доказателства, приета била и съдебно-психиатрична експертиза. По
молба на ищеца делото било прекратено поради оттегляне на иска с
определение № 115 от 16.02.2024 г. И към настоящия момент обаче
ответникът не можел да се грижи сам за интересите си и да ръководи
постъпките си, поради което се предявява настоящата искова молба
със същото искане - за поставяне на ответника под пълно, евентуално
под ограничено запрещение, като се иска събраните в производството
по гр. д. № 375/2023 г. по описа на СОС доказателства да се ползват в
настоящото производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Н. К. А., като в
срока за отговор такъв не е постъпил.
В съдебно заседание след изслушване на ответника и
приобщаване на доказателствата, събрани по гр. д. № 375/2023 г. по
описа на СОС, ищецът поддържа иска.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
основателност на иска в частта по искането за поставяне на ответника
под ограничено запрещение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С оглед направеното от ищеца искане и на основание чл. 232,
изр. 2 ГПК към настоящото дело е приложено гр. д. № 375/2023 г. по
описа на СОС, като на страните е указано, че събраните в същото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключение по
допусната и приета съдебно-психиатрична експертиза ще бъдат
използвани в настоящото производство.
От представените по гр. д. № 375/2023 г. по описа на СОС два
амбулаторни листа от 26.09.2022 г. и 05.10.2022 г. се установява, че
основната диагноза на Н. К. А. е смесена корова и подкорова съдова
деменция, като описаното обективно състояние е мегаломанни нелепи
2
налудности при пациент с прогресиращ дефицит в рамките на
дементен синдром. Представено е и ЕР на ТЕЛК от 2003 г., от което се
установява, че Н. К. А. страда от болести на аортна и митрална клапи.
От показанията на разпитания в производството по гр. д. №
375/2023 г. по описа на СОС свид. П. – съсед на страните по делото, се
установява, че когато се вижда с Н. К. А., разговарят по неговите си
/на А./ теми – А. говори за фашисти, за това, че турците го преследват,
че го подслушват и затова не иска да говори по телефон, като говорел
такива неща поне от четири години. А. бил казвал на свидетеля, че
синът му Д. иска да го отрови, да го утепа, че внукът му искал да го
отрови, а жена му А. била нацистка и фашистка, като за нея А. говорел
от около една година. Когато говорел, А. ставал агресивен. Извън тези
прояви той можел да се обслужва сам, да си пазарува, карал си
триколката.
От заключението по допуснатата и приета по гр. д. № 375/2023 г.
по описа на СОС съдебно-психиатрична експертиза и обясненията на
вещото лице в о. с. з. се установява, че ответникът страда от
органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, което
ограничава неговите способности сам, разумно и без подкрепата на
доверено лице да упражнява правата си и да защитава интересите си.
Той е сравнително добре ориентиран, грижи се за себе си, за
хигиената си, може да взема сам решения с ниска степен на сложност,
но заболяването му води до налудни идеи, че съпругата му и внукът
му искат да го убият, че при направена му сърдечна операция за
поставяне на сърдечна клапа му е имплантиран чип, който предава
мислите му на околните, които налудни идеи могат да му повлияят и
да бъде манипулиран при вземане на по-сложни решения.
Изслушан е и ищецът като близък на ответника, като според
обясненията му баща му страда от деменция. Преди 3-4 години лежал
в болница, като при изписването му предписали лекарства, от които се
3
стабилизирал, преди това бил много зле. Имало случай, в който се
прибрал в 2 ч. сутринта, като близките му не знаели къде е, имало и
случаи, при които се наложило дълго време да търсят документите и
парите му, защото не помнел къде ги е оставил, освен това мислел, че
жена му е накарала някого да го бие, била нацистка, а внукът му бил
айдук, който му е откраднал парите.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на Н. К. А.. Същият е относително ориентиран за собствена личност,
време и място, отговаря на въпроси, но е фиксиран в налудностите по
отношение на съпругата си и в желанието си да се разведе с нея.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от сина на
ответника, който е активно легитимиран с оглед разпоредбата на чл.
336, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен в частта по искането
за поставяне на ответника под ограничено запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за
себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 3ЛС пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието
състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение.
Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи, че по отношение на
правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за
правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 ЗЛС.
Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е
приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица.
4
Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави
болния недееспособен, а болестното състояние заедно с
невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание
за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави
едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две
предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място
невъзможност само да се грижи за своите интереси.
В случая поставянето на ответника под ограничено запрещение с
оглед състоянието му би охранило интересите му, тъй като
назначеният попечител би могъл да окаже защита на неговите
интереси и да потвърди волята му или да откаже да направи това.
От събраните доказателства безспорно се установи, че ответникът
страда от органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, което
ограничава неговите способности сам, разумно и без подкрепата на
доверено лице да упражнява правата си и да защитава интересите си.
Т. е. налице е първият критерий – медицински, за признаването му за
недееспособен по чл. 5 ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а
именно ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да
охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното
заболяване е пречка в пълен обем той сам до полага грижи за себе си
и да защитава своите интереси.
Съдът намира, че състоянието на ответника не е така тежко - от
непосредствените впечатления на съдебния състав, както и от
заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установи, че
ответникът е сравнително добре ориентиран, грижи се за себе си, за
хигиената си, може да взема сам решения с ниска степен на сложност,
но заболяването му води до налудни идеи, които могат да му повлияят
и да бъде манипулиран при вземане на по-сложни решения.
Поради това съдът намира, че към настоящия момент
възможностите на ответника са частично ограничени в степен,
обуславяща поставянето му под ограничено запрещение.
5
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Н. К. А. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. „В.“ № 18.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община
С. за учредяване на попечителство.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6