Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №578/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXXII ГПК
/Търговски спорове/. Предявен е иск от М.С.К. /П./,
ЕГН **********,***, чрез адв.Ил.Г. от САК посочена и като съдебен адрес,
срещу С.И.Р., ЕГН **********,***, за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 55 000
лева, въз основа на запис на заповед, издаден на 10.09.2015г.
от С.И.Р., с падеж на 16.11.2015г., за което вземане
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417,
т.9 ГПК /след ДВ, бр.102/2017г. – по т.10/, въз
основа заявление на кредитора по ЧГД №18407/2017г. на 26 състав на ВРС.
Съобразно исковата молба ищецът основава съществуване на вземането си
единствено въз основа записа на заповед.
В срока за отговор е постъпило
писмено становище по иска от С.И.Р. чрез адв.Д.Т.. Със същото се оспорва
основателността на иска. Ответникът релевира възражение за обезпечителна
функция на издадения от него запис на заповед по договор за консултантски
услуги, сключен между страните на 10.09.2015г. Твърди, че съгласно договора,
ищцата следвало да извърши цялостно консултиране и подготовка на ответника за
участието му в местни избори през октомври 2015г. срещу уговорено
възнаграждение от общо 85 000 лева. Като гаранция за изплащане на дължимо
възнаграждение се твърди, че ответникът подписал запис на заповед за сумата от
55 000 лева /част от дължимото плащане/ с падеж след изтичане срока за
изпълнение на каузалното правоотношение, на 16.11.2015г. Ответникът навежда
твърдения за извършена от ищцата цесия на предявеното вземане към трети лица
преди завеждане на иска по чл.422 ГПК.
Твърди се, че ответникът бил издигнат за кандидат в местни избори 2015г. от
„Обединени патриоти” за община Аврен. Твърди се, че ищецът е неизправна страна
по договора тъй като не е изпълнил задълженията, произтичащи от същия. Поради
това, ответникът възразява и твърди, че не дължи плащане на цената по договора,
респ. не дължи плащане на сумата по записа на заповед. Признава, че поради
неизпълнението на договора от М.П., на последната не е била заплатена и
останалата част от сумата до договорените 85 000 лева. Твърди се пълно
неизпълнение на консултантския договор. Ответникът поддържа в евентуалност
/след уточнение/ възражение за задържане по чл.90 ЗЗД при евентуална
основателност на иска. Претендира отхвърляне на иска ведно с присъждане на
разноските.
С допълнителна искова молба ищецът не оспорва извършените цесии с вземането
в полза на други две лица в хода на образуваното изпълнително производство, въз
основа на издадената заповед. Твърди, че представения Консултантски договор
няма връзка със записа на заповед и на последния не е придадена от страните
обезпечителна функция спрямо задължението по каузалното правоотношение. Отделно
от това, ищцата поддържа, че е изпълнила задълженията си, произтичащи от
договора спрямо ответника. Поддържа, че договорът не е преустановил действието
си и към момента тъй като не е прекратяван нито развалян. Възразява, че
неизправна страна по договора е ответника, който не е заплатил договорените по
него суми.
С допълнителен отговор ответникът оспорва липсата на връзка между договора
и записа на заповед. Поддържа отговора си, че записа на заповед гарантира
изпълнението на плащането по договора съгласно т.3.4 от раздел III от същия. Прави довод, че датата на договора и записа на заповед е една и
съща както е налице идентичност на сумата по каузалното и абстрактното
правоотношение. Поддържа, че договорът е прекратил действието си тъй като е с
определен срок – два месеца, считано от септември 2015г. доколкото касае
организацията и представянето на кандидата на местните избори за 2015г. Твърди
се, че договорът е прекратен, считано от 01.11.2015г. поради изтичане на срока.
Евентуално, договорът е прекратен по право поради невъзможност да бъде изпълнен
след това. Поддържа се отговора и искането за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, но поддържа иска чрез адв.Кр.К.,
упълномощена отделно от ищцата. Същевременно е докладвана молба от пълномощника
на ищеца адв.Ил.Г., с която не се възразява по даване ход на делото в нейно
отсъствие. /вж.молба на л.71 по делото/ Претендират се сторените по делото
разноски като молбата съдържа и списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован се явява лично и с пълномощника си адв.Т.,
като поддържат оспорването на иска и отговорите. Уточнява се направеното от ответника
възражение по чл.90 ЗЗД като евентуално, в случай че съдът приеме, че договорът
не е прекратил действието си.
В открито съдебно заседание е допълнен петитума на иска като се заявява
претенция и за законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, което съдът е допуснал като изменение.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, въз основа на
приложимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Направеното своевременно
възражение за начина на разглеждане на делото по общия исков ред вместо по реда
на глава XXXII от ГПК /Търговски спор/, съдът намира за неоснователно тъй като
от обективна страна записа на заповед, на който е основано вземането на ищеца,
е абсолютна търговска сделка съгл.чл.1 от ТЗ без оглед качеството на страните
по нея. Съгл.чл.286 ТЗ, сделката е търговска без оглед качеството на страните,
които я сключват. Съгласно чл.367, т.1 от ГПК, по реда на глава XXXII от ГПК се
разглеждат търговски сделки, вкл. сключването, изпълнението, неизпълнението,
прекратяването, тълкуването и т.н.
Въз основа на служебна
проверка по ЧГД
№18407/2017г. на ВРС, 26 състав, приобщено към настоящото
производство съдът
констатира, че са налице предпоставките за образуваното
исково производство по иск с правно основание чл.422 ГПК –
производството пред ВРС е образувано въз основа заявление на М.С.К. /с предишно фамилно име П./, чрез пълномощника и адв.Ковачева
срещу длъжника С.Р., за осъждане да заплати дължима по запис на заповед сума в
размер на 55 000 лева. Въз основа на заявлението е издадена Заповед
№10367/21.12.2017г. по ЧГД №18407/2017г., въз основа на която
длъжникът С.И.Р. е осъден да заплати на М.С.П., сумата по записа на заповед
ведно със законната лихва от 01.12.2017г. /датата на депозиране
на заявлението/ до окончателното изплащане на сумата. Срещу издадената заповед
е постъпило възражение вх.№15509/06.03.2018г.
от длъжника С.Р. чрез пълномощника му адв.Д.Т. за недължимост
на сумата.
В срока по чл.415 и чл.422 ГПК, заявителят е предявил установителния иск по
чл.422 ГПК, вземането по който е основано на записа на заповед. Искът
е предявен в преклузивния срок, считано от 19.03.2018г. – на 18.04.2018г.
От представеното решение по ГД №21951/2016г. на Софийски
районен съд, ГО, 89 състав, се установява, че след прекратяване на брака с
развод, ищцата е възстановила предбрачното си фамилно име К., а не брачната
фамилия П.. Няма данни за влизане в сила на решението, но в заповедното
производство, ищцата е посочила фамилно име П..
Заповедното производство е основано на запис на заповед,
издаден на 10.09.2015г. от С.Р. в полза на М.П., за заплащане на сумата от
55 000 лева на посочена падежна дата 16.11.2015г., неотменимо, безусловно
и без протест. От формална страна и съгласно изискванията на чл.535 ТЗ, съдът
намира, че процесната менителнична книга е действителна и поражда право на
посочения в нея бенефициент. Ответникът не само не оспорва автентичността на
записа на заповед, но въвежда твърдение, че същата обезпечава друго
правоотношение между страните – по консултантски договор от същата дата
10.09.2015г.
Направеното от ищеца възражение, че липсва връзка между
абстрактната и каузалната сделка, съдът намира за неоснователно както с оглед
съвпадението на датата на двата документа, така и с оглед изричното уговаряне в
т.3.4 от договора, че като гаранция за плащане част от възнаграждението по
договора в размер на 55 000 лева, възложителят ще издаде в полза на
изпълнителя запис на заповед за същата сума. Налице е съвпадение и в посочения
падеж за плащане на остатъка от възнаграждението – на 16.11.2015г. С оглед на
горното, съдът намира, че се установява обезпечителната функция на издадения
запис на заповед, за гарантиране задължение, произтичащо от каузалната сделка.
Съгласно задължителните постановки в
т.17 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, при въведено твърдение за издаване на
запис на заповед по повод или във връзка с каузални отношения, тези отношения
следва да бъдат установени по делото като предпоставка за уважаване на
предявения по реда на чл.422 ГПК иск. Съгласно разясненията в т.17 от
тълкувателното решение, в посочената хипотеза предмет на делото е
съществуването на вземането, основано на записа на заповед, като ищецът доказва
вземането си с редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение, а при въведени от ответника твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед. Указанията в тълкувателното решение не възлагат на кредитора
- ищец по положителния установителен иск тежестта да доказва конкретното
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, тъй като в качеството му на абстрактна правна сделка редовният от
външна страна запис на заповед е самостоятелен източник на вземането и е
достатъчен за неговото доказване в производството по чл.422 ГПК.
Това разрешение е залегнало и в постановените по реда на чл.290 ГПК
решение № 12/30.01.2015 г. по т. д. № 2714/2013 г. на ВКС, I т. о., и решение №
248/23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г. на ВКС, I т. о., в които е прието, че
дори в хипотеза, в която кредиторът е посочил обезпечителна функция на записа
на заповед спрямо каузално правоотношение, той доказва вземането си, основано
на менителничния ефект - редовен от външна страна запис на заповед, а
твърдението му за кауза е обуславящо предмета на защита на ответника.
Посоченото от касатора решение №128 от 23.10.2012г. по т.д.№ 561/2011г. на ВКС, II
т. о., в което е изразено становище, че при направено от длъжника - ответник по
иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, възражение за липса на каузално правоотношение, във връзка
с което е издаден записът на заповед, кредиторът - ищец носи тежестта да докаже
каузалното правоотношение, предхожда приемането на Тълкувателно решение №
4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото влиза в противоречие със
съдържащите се в него задължителни указания, не следва да се взема предвид при
преценката на основанието по чл.280,
ал.1, т.1 ГПК. При възникнал между страните спор относно конкретното
каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга и твърдени от
двете страни различни каузални правоотношения, по повод или връзка, с които е
издаден записът на заповед, съдът е длъжен да изследва въпроса за
съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и връзката му с
менителничния ефект. Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от двете
страни твърдения и възражения за обвързаност
на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което
длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на записа на
заповед. В този случай всяка от страните съобразно разпоредбата на чл.154 ГПК
доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си. Ако
ответникът е инвокирал общо възражение, че не е поел задължение по ценната
книга, без да посочи защо е подписал записа на заповед и без да се позове на
конкретно каузално правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, по което е
издаден записът на заповед, ищецът - кредитор доказва само вземането си,
основано на менителничния ефект.
От
представените по делото писмени доказателства се установява наличието на
правоотношение по договор за консултантски услуги, подвид на договор за
изработка. Видно от приложения договор, който не е оспорен от страните, се
установява, че на 10.09.2015г. страните са постигнали съгласие в срок от два
месеца, т.е. до 10.11.2015г., консултант –изпълнителят М.П. да извърши
„консултация и изготвяне на проект, свързан с участието на възложителя С.Р. в
предстоящи местни избори през м.10.2015г.”; да изгради стратегия за достойно
участие в избори 2015г. като в т.2.2 от договора са подробно посочени
средствата за изпълнение на договора – използване на различни комуникационни
канали и инструменти /социални мрежи, блогове, форуми и др./, публикации,
интерактивни стратегии, прогнозиране на потенциални заплахи и неутрализирането
им, комбинаторика, изработване на кризисен план за действие, симулации на
кризи, създаване на новини и събития, създаване на слогани, лого и речи,
изработване на рекламна стратегия и др. Съгласно т.3 от договора, възложителят
се е съгласил да заплати за извършената работа възнаграждение в размер на
85 000 лева, в което влиза всичко извършено от 10.01.2015г. и което е
платимо, както следва: при подписване на договора се заплаща 28 000 лева;
на 20.10.2015г. – 2000 лева, а остатъкът от 55 000 лева ще бъдат заплатени
на 16.11.2015г. като за гаранция възложителят издава запис на заповед за тази
сума /последното плащане/. Предвидена е възможност за едностранно прекратяване
действието на договора от страна на възложителя, но при заплащане на
извършената до този момент работа. Прекратяването се извършва с мотивирана
писмена молба. /т.6.2 от договора/ Съгласно т.6.6 при обективна невъзможност,
договорът се разваля по право. В първо съдебно заседание /независимо от
становището в допълнителната искова молба/, страните са постигнали съгласие, че
договорът е прекратил действието си по право с изтичане на срока, предвиден в
него, т.е. към м.11.2015г. като това обстоятелство е прието за безспорно в
съдебно заседание на 12.11.2018г. с изрично определение на съда.
Извършените след подаване на
заявлението по чл.417 ГПК цесии на обективираното в записа на заповед вземане
на М.П. на трети лица - Й. С. /14 000 лева/ и В.В./45 000 лева/, двата договора
от 07.02.2018г. /след издаване на заповедта за незабавно изпълнение/, не се
отразяват на легитимацията на страните. По делото липсват данни за уведомяване
на длъжника за извършените цесии, но с оглед позоваването му с отговора на
исковата молба, е очевидно фактическото узнаване на извършените цесии. Съгласно
чл.226 ГПК, при прехвърляне на спорното право върху другиго в хода на процеса,
делото следва своя ход между първоначалните страни. Тъй като началото на
производството се поставя с подаване на заявлението за издаване на заповед, то
цесията е извършена в хода на процеса. Уведомяването е извършено чрез ЧСИ, пред
когото е образувано изпълнително производство по издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Изпълнителното производство е спряно съгласно
определение на ВРС по ЧГД №18407/2017г. от 07.03.2018г. Видно от заповедното
досие, въз основа на заповедта е било образувано ИД №27/2018г. на ЧСИ
Л.Тодорова, рег.№713 в КЧСИ, Варна.
По делото са представени
доказателства – извлечения от сайта на ОбИК - за регистрацията кандидатска
листа за кмет на община, на ответника С.Р., за участие в местни избори,
провеждани на 25.10.2015г. в Община Аврен – решение №065-МИ от 20.09.2015г. на
ОбИК – Аврен; както и решение №066-МИ от 20.09.2015г. на същата комисия за
регистрация на кандидатска листа за общински съветници, в която под №1 фигурира
ответника С.Р.. В подкрепа на същото обстоятелство са представени удостоверение
№95/20.09.2015г. на ОбИК за регистрация на кандидат за общ.съветник както и
удостоверение №94/20.09.2015г. за регистрация на кандидат на кмет на община,
видно от които е регистрирано участието на ответника С.Р. за тези позиции.
Участието на ответника в общинските избори не се оспорва по същество.
Във връзка с изпълнението на
договора за консултантски услуги и заплащането им от страна на ответника, съдът
е допуснал и изслушал свидетелските показания на св.Н.К., Й. С., А. С. и С. А..
От показанията на свидетелите следва установеното по-горе участие на ответника
в кампанията за местни избори 2015г. за община Аврен. Съобразно показанията на
св.К., журналист към телевизия „Алфа”, същия познава М. от предишни събития,
които е отразявал. През лятото на 2015г. се запознал с ответника Св.Р. /когото
посочва в залата/. Свидетелят сочи, че по покана на ищцата направил няколко
репортажа в Аврен относно проблеми в града – за лошото съС.ие на пътя в
общината, отразяване на среща със симпатизанти на г-н Р., проблеми при
снабдяването със вода и др. Свидетеля сочи, че е ходил в Аврен няколко пъти по
искане на М.П., която била началник щаб и PR. Не знае за отношенията между С.Р. и М.П..
/същевременно ответникът Р. заявява, че не познава, не помни свидетеля/ Св.К.
сочи, че през 2015г. направил няколко репортажа, от които един сочи като пряко
свързан с изборната кампания на Р. – среща със симпатизанти, при която М. го
съпровождала. Според свидетеля, репортажите били правени преди самата кампания
– през юли, август на 2015г.
От показанията на св.С., воден от
ищеца, се установява, че същия помагал на М. – бил шофьор, компютърен
специалист, сътрудник и всичко, каквото се наложи във връзка с работата и,
присъствал в изборния щаб. Свидетелят не отрича на зададени въпроси, че живее
на съпружески начала с М.. Според свидетеля, М. била поканена от С.Р. да води
кампанията му още през 2014г. като след размисъл, същата се съгласила и
започнала работа още в началото на 2015г. Свидетелят сочи, че М. отговаряла
най-вече за рекламните материали и отразяването на кампанията от журналисти.
Излага, че фактическото му участие се изразява в помощта, която оказал на
ищцата като ползвал за целта личния си автомобил, ходил от щаба до общината, до
рекламни къщи, разнасял рекламни материали, присъствал на срещи в изборния
щаб/клуба/. Виждал е изготвените рекламни материали за Р. – плакати, химикали,
чадъри, запалки както и един билборд в началото на с.Приселци. Свидетелят знае
за договора между М. и С. както и за дължимите по него плащания. Показанията на
св.С. относно извършваните от М.П. работи в щаба съдът не кредитира доколкото
същите се опровергават от останалите свидетели, а изслушания свидетел се явява
заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК. Според свидетеля, г-н Р. му
заплащал горивото за колата. Свидетелят помагал на М., не бил ангажиран
официално от Р. в предизборната му кампания, а помагал на добра воля.
Показанията на водените от ответника
свидетели Ал.С. и С. А., сочат че същите са били членове на листата на
ответника за общински съветници през 2015г. Знаят и лично са участвали в
кампанията му като имат непосредствени впечатления. И двамата заявяват, че
действително М.П. е била ангажирана с предизборната кампания, но сочат, че
същата не е правила нищо съществено по кампанията. Според свидетелите,
агитацията е започнала твърде късно, около месец октомври, т.е. непосредствено
преди изборите. И двамата свидетели сочат, че не са извършвани нормалните
работи за една предизборна кампания. Установява се, че действително са
изработени рекламни материали – плакати, агитационни материали и билборд с лика
на ответника Р., но същите не били ефективни тъй като поради грешки и
закъснение, пристигнали твърде късно, в момент когато агитацията вече трябвало
да бъде преустановена. И двамата свидетели сочат, че С.Р. сам е организирал
срещите си с избиратели, сам се представял и пишел речите си. Срещите със
симпатизанти не били организирани предварително от М.. Свидетелят С. изразява
мнение, че М. си нямала понятие как се води кампания. Според него е присъствала
само първия ден при откриване на кампанията в Аврен и в едно от селата от
общината. Св.С. заявява, че лично той ходил да лепи агитационни материали с
други доброволци от Аврен. С.Р. също лепил листовки и плакати. Плакатите дошли
последния ден. Следващия св.А. сочи, че единствено в с.Дъбравино се засякъл с М.,
а в общината имало 17 села. Той участвал лично в почти всички мероприятия.
Според него не е имало никаква стратегия, планове за кампанията, писане на речи
и организиране на събитията. Свидетелят водил лично разговор на тази тема със С.
и М. тъй като това го безпокояло. М. не е участвала с функциите на организатор
на щаба и предизборната кампания на Р.. Свидетелят сочи, че не познава
журналиста К., изслушан като свидетел и намиращ се в залата. Помни, че са
изготвени снимки на Р. и общинските съветници от листата, плакати и билборд, а
така също и някакви рекламни материали, но нищо повече. Отново сочи, че тези
материали са изготвени и представени 5-6 дни преди изборите. Също сочи, че е
разлепял плакати из Аврен. Няма спомен за журналисти, които да са правили
интервю с Р..
Въз основа на горната фактическа установеност
съдът достига до следните правни изводи:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, за установяване на вземане въз
основа на запис на заповед. Не се спори относно формалната редовност на
предявената в заповедното производство менителнична книга. Спорът е във връзка
с причината за издаване на записа на заповед – съществуващо каузално
правоотношение, въведено в процеса от ответника с отговора на исковата молба,
респ. съществуването на вземане, произтичащо от това правоотношение. Ответникът
е въвел и възражение за пълно неизпълнение на договора. Съгласно задължителните
постановки в т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при въведено твърдение за издаване на запис на заповед по
повод или във връзка с каузални отношения, тези отношения следва да бъдат
установени по делото като предпоставка за уважаване на предявения по реда на
чл.422 ГПК иск. С решение №85/03.06.2013г., постановено по т.дело №101/2012г.
на Второ т.о. на ВКС, се приема, че когато заповедта за изпълнение е издадена
на основание чл.417, т.9 /сега т.10/ от ГПК въз основа на запис на заповед при
направено от ответника възражение за гаранционно-обезпечителна функция на
същия, връзката между менителничния ефект и каузалното правоотношение
представлява факт, който следва да бъде изрично установен. Връзката ще е
доказана ако бъде установено, че именно каузалното правоотношение е причина за
издаване на ценната книга, като размерът на задълженията по менителничното и по
каузалното правоотношение ще е от значение единствено за това, дали искът е
основателен изцяло или частично. В практиката си ВКС поддържа становище, че
доказване на каузалното правоотношение като причина за издаване на записа на
заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и
възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение, от което длъжникът черпи относими възражения към погасяване на
вземането по записа на заповед, както и че общите възражения - че между
страните не съществуват други отношения извън записа на заповед и че не се
дължи сумата по записа на заповед, тъй като пари не са получавани, се приемат
като общо оспорване на вземането (решение № 17 по т. д. № 116/2014 г., II т. о., и решение № 69 по
т.д.№1185/2015 г., II т. о. и цитираните в него други решения на ВКС). В
случая е налице изрично оспорване на иска от ответника с въведено конкретно
възражение за конкретно каузално правоотношение, което безспорно ангажира
доказателствена тежест на ищеца, разпределена му с проектодоклада на съда.
С
оглед съвпадението на датата на двата документа – абстрактния и каузалния,
издадени на 10.09.2015г., съвпадението на сумата за плащане в размер на 55 000
лева както и изричното предвиждане в консултантския договор, че възложителят
издава като гаранция за плащане на възнаграждението запис на заповед за възнаграждението
по договора, съдът намира, че е установена пълно и главно от ответника обезпечителната
функция на записа на заповед по каузалното правоотношение между страните.
Въпреки оспорване на това обстоятелство ищецът не е установил други, успоредни
отношения между страните нито е отрекъл наличието на предявената от ответника
кауза – договора за консултантски услуги. Същия не е оспорен както по реда на
чл.193 ГПК, така и по отношение на неговата действителност. Не се оспорва и
съдържанието на документа. Не се спори от страните, че договорът е прекратил
действието си с изтичане на фиксирания в него срок двумесечен срок – през
м.11.2015г.
Съобразно
разширения предмет на делото с установяване на каузалното правоотношение, в
тежест на ищеца е било да установи, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК /основано на записа на заповед/, в неговия патримониум е
съществувало вземането, обективирано в заповедната книга. Съответно в тежест на
ответника е да установи, че е погасил вземането и/или че последното не
съществува. В тази връзка, ответникът е релевирал възражения за неизпълнение на
договора, поради което и недължимост на възнаграждението, за което е издаден и
записа на заповед. С оглед спецификата в предмета на договора за консултация –
подготовка и организиране на предизборна кампания за местни общински избори
2015г., не стои въпроса относно разваляне и/или прекратяване на договора преди
изтичане на срока му. Ответникът е твърдял единствено, а ищецът не е представил
доказателства в обратна насока, че на изпълнителя по договора не са заплащани
както 55 000 лева, предмет на записа, така и останалата част от
възнаграждението, посочена в договора от още 28 000 лева и 2000 лева.
Въз
основа на изслушаните свидетелски показания, които съдът кредитира изцяло
съобразно релевантните за спора факти, се установява, че ищцата е предприела
действия по изпълнение на договора, но същите са се ограничили в изготвяне на
рекламни материали – плакати, химикали, билборд и др. агитационни материали;
организирано интервю-среща на журналист от телевизия Алфа с кандидат кмета на
общ.Аврен – С.Р.. Дори за изработването на агитационните материали не са
представени преки доказателства за възлагането им от страна на ищцата.
Показанията на св.К. и С. съдът не може да цени в пълна степен доколкото първия
е журналист, който откъслечно е запознат с кампанията на ответника /при това
преди началото на същинската кампания, през лятото на 2015г./, а втория е
заинтересован от изхода на спора тъй като живее на фактически начала с ищцата
/арг. от чл172 ГПК/. От показанията на свидетелите, а така също и от договора,
се установява, че разходите за кампанията са за сметка на възложителя –
ответник по спора. /установява се, че същия се самофинансирал, че заплащал
горивото за ползваните автомобили/
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, водени от ответника доколкото същите са
непредубедени, непосредствени и пълни. И двамата свидетели излагат съвпадащи
показания относно незадоволителното провеждане на изборната кампания. И двамата
сочат, че М. не правела необходимото като началник на предизборния щаб, не
проявявала активност, нямало изработена стратегия и план за действие, не
помагала в организирането на срещи с избиратели от общината и влизащите в нея
още 17 населени места. Единствената и роля била в откриването на кампанията и
по изготвяне на рекламни материали. Независимо от това, и двамата свидетели,
същите и членове на кандидатската листа за общ.съветници, предложена от МК”Шанс
за община Аврен” сочат, че материалите пристигнали късно и не били ефективни.
Не намира опора изложеното от св.С., че М. била наета предимно за подготовката
на рекламата и медийното отразяване на кампанията. Освен това, установява се,
че с изключение на св.К., други журналисти не са отразявали предизборната
кампания на ответника.
С
оглед на изложеното и съобразно ангажираните от страните доказателства по арг.
от чл.8, ал.2 ГПК, съдът намира за установено възражението на ответника, че
консултантския договор не е изпълнен пълно и качествено. Не се установява да са
изпълнени в цялост посочените в т.2.2. от договора работи, поради което е
налице неизпълнение пълно и/или частично, но в значителна степен. Спецификата
на договора препятства съдът да извърши точна преценка като претегли в
процентно отношение извършеното доколкото по договора не се дължи конкретен
правен или фактически резултат. Същевременно, с оглед краткия период на
действие на договора, до два месеца преди изборния ден на 25.10.2015г.,
възложителят не е имал възможност реално да прецени извършеното и да прекрати
договора преждевременно. Няма установено предаване и приемане на работата
„изградена стратегия за достойно участие в избори 2015г.”, последица от което е
заплащане на възнаграждението. Договорът с оглед предмета си съдържа елементи
както от договора за изработка, така и от договора за поръчка. Тъй като,
предметът не съдържа предаване на овеществен резултат /интелектуален или
физически продукт/, то приложение следва да намерят съответно разпоредбите на
чл.286 и сл. от ЗЗД. В интерес на ищеца е било да установи изпълнението на
договора или изпълнената част от възложеното с оглед заплащане било на пълния
размер на договореното възнаграждение, било на съответно на извършената работа
ведно с разноските. Ищецът е твърдял пълно изпълнение, но същественото е, че не
е доказал такова – не е установил с допустимите по ГПК доказателствени
средства, че е извършил предвидените в т.2.2 от консултантския договор работи,
сред които изготвянето на рекламни материали е на последна позиция. Поради
това, в негова полза не е възникнало вземане за възнаграждение по
консултантския договор, респ. вземане, което записа на заповед да гарантира.
Видно от предвиденото в договора като задължение за изпълнителя, неговата
работа се изразява в много по-широк кръг от действия и инициативи от изготвяне
на рекламни материали. С оглед на горното, съдът намира предявения иск за
недоказан и неоснователен.
Съгласно
т.13 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС, при отхвърляне на иска по чл.422 ГПК,
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на
обезсилване.
Съдът,
разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК, съгласно т.12 от ТР №3/2014г. на
ОСГТК на ВКС, следва да разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. С оглед на горното, съдът следва
да присъди направените от ответника разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
Доказателства за сторени от страната разноски не са представени както и списък
по чл.80 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.П., ЕГН **********,***,
срещу С.И.Р., ЕГН **********,***, иск за установяване, че в полза на ищцата
съществува вземане от ответника за сумата от 55 000 лева, дължими въз
основа на запис на заповед, издаден на 10.09.2015г. от С.И.Р., с падеж
16.11.2015г., за което вземане е издадена заповед по чл.417, т.9 ГПК /сега
т.10/ по ЧГД №18407/2017г. на 26 състав на ВРС, на основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски Апелативен
съд.
Препис
от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: