№ 143
гр. Б.С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20231410100112 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“
№ 35, чрез пълномощника си адв.Х. Й. преупълномощена от Еднолично Адвокатско
дружество „Д.М.“ ЕИК *********, фирмено дело № 2482021г. по описа на СГС
представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С.,
ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, представлявано от адв.Д.М. от САК
против “ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н О., ул.“Ч.“ № 38, ет.2, ап.4 представлявано от управителя И.Х.К., с
правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.11, чл.19 ЗПК, вр.чл.143,ал.1 от
ЗЗП, с която се иска да се обяви за нищожна клаузата на чл.6, ал.1 от договор за паричен
заем № 38758/05.11.2021г. предвиждаща заплащане на „такса разглеждане“ в размер на
252,00 лв.
Ищцата желае на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД
ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД да й заплати сумата от 252,00 лв. представляваща
недължимо платена без основание сума, предвидена в клаузата „такса за разглеждане“ по
договор за кредит № 38758/05.11.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба-02.02.2023г. до окончателното й изплащане.
Желае да й се присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.11,
чл.19 ЗПК, вр.чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „ЮтеКредит България“
ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Л. Х. е депозирал писмен отговор във връзка с
1
предявената искова молба, с който оспорва исковете като недопустими, неоснователни и
недоказани по изложените в него съображения.
Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор със соченото
съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се
съдържа погасителен план, описан е ГПР и е посочен твърд лихвен процент.
Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.
Счита, че е налице злоупотреба с право, което да бъде констатирано със съдебното
решение.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
Съдът с определение № 210/28.03.2023г. по реда на чл.140 от ГПК е оставил без
уважение искането на ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД за недопустимост на
предявените искове относно обявяване нищожна клаузата на чл.6, ал.1 от договор за
паричен заем № 38758/05.11.2021г. предвиждаща заплащане на „такса разглеждане“ в
размер на 252,00 лв., на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.11, чл.19 ЗПК,
вр.чл.143,ал.1 от ЗЗП, както и иска с правно основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55,ал.1,
предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 252,00 лв.представляваща недължимо платена без
основание сума, предвидена в клаузата „такса за разглеждане“ по договор за кредит №
38758/05.11.2021г., за процесуално недопустими, като неоснователно.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в писменият отговор и в
с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата в исковата молба навежда твърдения, че на 05.11.2021г. между нея и ответното
дружество е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние №
38758/05.11.2021г. съгласно който да й бъде предоставена сумата от 1500,00 лв., която тя
следвало да върне на 12 месечни вноски, в размер на 1853,20 лв., при лихва от 101,20 лв.,
при ГЛП 12,27 % и ГПР 49,80%.
Ищцата счита, че договорът за заем от 05.11.2021г е нищожен на основание чл.26,ал.1
от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.11, чл.19 ЗПК, вр.чл.143,ал.1 от ЗЗП, като желае да се обяви за
нищожна клаузата на чл.6, ал.1 от договор за паричен заем № 38758/05.11.2021г.
предвиждаща заплащане на „такса разглеждане“ в размер на 252,00 лв., тъй като
противоречи на добрите нрави, заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че е в
явно противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК.
Поради изложеното се предявява исковата претенция.
Ищцата желае на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД
ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД да й заплати (възстанови) сумата от 252,00 лв.,
която е заплатила на ищеца, представляваща недължимо платена без основание сума,
2
предвидена в клаузата „такса за разглеждане“ по договор за кредит № 38758/05.11.2021г..
Също така, тази клауза била и неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните,
не е формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, като не била и индивидуално
уговорена.
Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
основание и размер по изложените в него подробни съображения.
Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор със соченото
съдържание, но счита, че той отговаря на всички нормативни изисквания, съдържа
погасителен план, описан е ГПР и е посочен твърд лихвен процент.
Моли да се отхвърлят исковете на ищцата.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
I.По иска с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.11, чл.19 ЗПК,
вр.чл.143,ал.1 от ЗЗП.
Не се спори, че между ищцата А. К. и ответното дружество е сключен договор за
предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние № 38758/05.11.2021г. съгласно
който й е отпусната сумата от 1500,00 лв. за срок от 12 месеца, при лихва от 101,20 лв., при
ГЛП 12,27 % и ГПР 49,80%. Първата падежна дата е 05.12.2021 г., а последната –
05.11.2022г.
Съгласно чл. 6.1 от сключения договор за кредит от разстояние, кредитополучателя
дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 252,00 лв., разпределена на 12 месечни
вноски, с дата на първо плащане – 05.12.2021 г. и краен срок за изплащане на таксата –
05.11.2022г., с приложен погасителен план.
По делото са приети като доказателства преддоговорна информация - стандартен
европейски формуляр (СЕФ) предоставена за запознаване на ищцата преди сключване на
договора за кредит, общи условия на кредитора „ЮтеКредит България“ ЕООД, договор за
предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние № 38758/05.11.2021г., с приложен
погасителен план, разписка за извършено усвояване на кредита от ищцата,калкулатор с
изчисленията и справка за извършени плащания.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като при
преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва
да се вземат предвид както общите правила на ЗЗД, така и нормите на приложимия Закон за
3
потребителския кредит (ЗПК). Следва да се има предвид, че свободната воля на страните да
определят свободно съдържанието на договора, включително да уговарят възнаграждения,
такси, неустойки и др., е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските
сделки, така и за търговските сделки.
По делото няма спор относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем,
като между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит,
по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
С исковата молба ищцата навежда доводи за нищожност на договора за потребителски
кредит, въз основа на който е заплатила процесната сума от 252,00 лв. на ответното
дружество, поради което следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е
предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.
При извършен анализ на съдържанието на договора от 05.11.2021г., настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се
съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор,
посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за
потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като възражение.
В настоящия случай съдът намира, че клаузата в договора за потребителски кредит за
заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според съда посочената уговорка е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя.
Таксата за бързо разглеждане на документите представлява разход за потребителя по
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като същата следва да се
4
включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за длъжника при
определяне на финансовата тежест на кредита. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. В случая уговореният размер от 252,00 лв. на тази такса е около 1/5 от
размера на получения заем, като именно в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя от размера на кредита. Не е ясно въз
основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на таксата, което
също дава основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит
начин кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в
нарушение и на добрите нрави. По този начин с клаузата за такса за бързо разглеждане на
документите реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
На следващо място, изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността
за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или
управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по
естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита
по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита,
изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне
на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл
въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин
потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна
точка на принципите на добросъвестност и справедливост.
Наред с изложеното, съдът счита, че посредством начисляването на таксата се цели
преодоляване на ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
поставя пред кредиторите, а именно, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с усвояване на кредита.
Подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона
цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в размера на
ГПР.
Предвид горното се налага извода, че договорната клауза, предвиждаща дължимост на
процесната такса за бързо разглеждане на документите е нищожна поради противоречието й
със закона и добрите нрави и поради неравноправност. Нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на
документите за отпускане на заема.
Следователно, ищцата не дължи на ответника сумата 252,00 лева, представляваща
5
задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи по Договора за кредит
от 05.11.2021 г.
По гореизложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
II.По иска с правно основание чл.55,ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на
иска по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД предвижда, че когато ищецът е дал нещо на ответника
при начална липса на основание /още при самото получаване/, ответникът следва да го
върне. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да докаже само
плащането на съответната парична сума. Когато ищецът е установил плащането, ответникът
следва да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т.е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно
наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения
срещу него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин,
че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.
В настоящия случай, в тежест на ищцата е да установи, при условията на главно и
пълно доказване, заплащане в полза на ответното дружество на претендираната с исковата
молба сума. При доказване на този факт, в тежест на ответника е да докаже твърдяното
основание за получаването на тази сума – валидно правоотношение, възникнало от сключен
между страните договор за потребителски кредит, и да задържи получената въз основа на
него престация в патримониума си.
По делото се доказа, че ищцата А. К. К. е получила в заем от ответното дружество
сумата 1500,00 лева и е върнала на същото сумата 1853,20 лв., видно от приложено у-ние за
погасено задължение, издадено от ответното дружество./л.8 от делото/. Получаването на
сумата не се оспорва от ответника по делото, поради което факта на получаване и задържане
на сумата от ответника е доказан.
Спорен по делото е въпроса за наличието на основание за получаването на процесната
сума от 252,00 лв. Под основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се разбира наличието
на съществуващо между страните правоотношение, даващо възможност на една от страните
да иска предаването на дадена вещ или плащането на определена парична сума, както и да
задържи полученото, респ. задължение на страната, която е дала престацията към страната,
която е получила същата. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на
неоснователното обогатяване, като съставът на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага начална
липса на основание, като между даващия и получаващия не следва да съществува
правоотношение, което да поражда задължение за изпълнение. Именно затова се дължи
връщане на престацията на предоставилата я страна.
От гореизложеното следва, че процесната клауза 6.1. от договора не поражда права и
задължения за страните, поради което сумата от 252,00 лв. заплатена от кредитополучателя –
6
ищцата в изпълнение на задълженията, предвидена в тази разпоредба, е била недължимо
платена от страна на ищцата като престирана при начална липса на основание. Оттук следва
и че кумулативно съединеният осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за
връщане на процесната сума от ответника, като получена без основание, е доказан и
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба-02.02.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
III. ПО РАЗНОСКИТЕ
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищцата. Същата доказа разноски в размер на 100,00
лева, платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло/л.34 от делото/.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищцата А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“ № 35, е предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА от Еднолично Адвокатско
дружество ЕИК *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на СГС, представлявано от
адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122,
вх.Б, ет.2, ап.11 .
Предвид уважаване исковите претенции на ищцата, то ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на Еднолично Адвокатско дружество ЕИК *********, фирмено
дело № 24/2021г. по описа на СГС, представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки
и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, общата сума 960,00
лв., представляваща разноски в производството за адвокатски хонорар (480,00 лв. с ДДС по
иска с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр.22 от ЗПК,вр. чл.11, чл.19 ЗПК, вр.чл.143,ал.1
от ЗЗП и 480,00 лв. с ДДС по вторият иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД) ,
определен на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед
представеният списък с разноските по чл.80 от ГПК..
С оглед изхода на делото на ответното дружество не се дължат разноски в исковото
производство пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между “ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О., ул.“Ч.“ № 38,
ет.2, ап.4 представлявано от управителя И.Х.К. и А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.“Струга“ № 35, чрез пълномощника си адв.Х. Й. преупълномощена от Еднолично
Адвокатско дружество „Д.М.“ ЕИК *********, фирмено дело № 2482021г. по описа на СГС
представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С.,
ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, представлявано от адв.Д.М. от САК, че е
7
нищожна поради противоречие с добрите нрави и закона, клаузата на чл.6.1. от сключения
между страните договор за кредит № 38758/05.11.2021г., предвиждаща заплащане на такса
за разглеждане в размер на 252,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, “ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О., ул.“Ч.“ № 38,
ет.2, ап.4 представлявано от управителя И.Х.К. ДА ЗАПЛАТИ на А. К. К. с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“ № 35, чрез пълномощника си адв.Х. Й.
преупълномощена от Еднолично Адвокатско дружество „Д.М.“ ЕИК *********, фирмено
дело № 2482021г. по описа на СГС представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки
и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, представлявано от
адв.Д.М. от САК, сумата от 252,00 лв./Двеста петдесет и два лева/, представляваща
заплатена такса за разглеждане по недействителната клауза на чл. 6.1 от договор за кредит
№ 38758/05.11.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба-02.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н О., ул.“Ч.“ № 38, ет.2, ап.4 представлявано от управителя И.Х.К. ДА
ЗАПЛАТИ на А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“ № 35, чрез
пълномощника си адв.Х. Й. преупълномощена от Еднолично Адвокатско дружество „Д.М.“
ЕИК *********, фирмено дело № 2482021г. по описа на СГС представлявано от адв.Д.М. от
САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2,
ап.11, представлявано от адв.Д.М. от САК, направените по настоящото дело разноски в
размер на 100,00 лева/Сто лева/ заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, “ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О.,
ул.“Ч.“ № 38, ет.2, ап.4 представлявано от управителя И.Х.К., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
Адвокатско дружество ЕИК *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на СГС,
представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С.,
ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, адвокатско възнаграждение в общ
размер на 960,00 лв. /Деветстотин и шестдесет лева / с ДДС, за безплатно процесуално
представителство и защита на ищцата А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В.,
ул.“Струга“ № 35, в исковото производство по гр.д.№ 112/2023г. по описа на РС-Б.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
8