Р Е Ш Е Н И Е
№ 145 30.11.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище касационен състав
На двадесет и четвърти ноември
година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 140 по описа за 2020
година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на „Бентлис“
ЕООД ЕИК *********, с адрес на управление: с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, представлявано от управителя Т. И., чрез а.. З.
от АК – София, с адрес за връчване на съобщения: гр. Варна, ул. „Възраждане“ №
1, чрез а.. З. против Решение № 158/ 21.09.2020 г., постановено по НАХД № 20203530200549/
2020 г. по описа на РС-Търговище, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 512078-F537750 от 15.05.2020
г. г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което
на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС
за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ на дружеството
е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв. В жалбата е посочено за касационно основание за оспорване –
съществени процесуални нарушения. В с.з. касаторът,
редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител а.. З. от
АК – София е получена молба за даване ход на делото в негово отсъствие и
становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП - Варна, редовно
призован се представлява от гл. Юрк. Д., която
изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за присъждането на
разноски за юрк. възнаграждение
Окръжна прокуратура чрез своя представител дава заключение,
че жалбата е неоснователна, а решението е
законосъобразно.
Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка
с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните
съображения:
За да потвърди процесното НП
РС – Търговище е приел за установено от фактическа страна, че на 30.01.2020 г.
служители на НАП извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното
законодателство в търговски обект – кафе клуб "Енерджи",
находящ се в гр. Търговище, бул. "Сюрен", стопанисван от дружеството-жалбоподател „Бентлис“ ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че в
издаваните документи (фискални бонове и отчети) от наличното и въведено в
експлоатация фискално устройство модел „Tremol“
ZM-KL-V2 с индивидуален номер на фискалното устройство № ZK143912 и
индивидуален номер на фискалната памет № 50182348, не се съдържа
задължителния реквизит „Идентификационен номер по ЗДДС“ за регистрираните по
ЗДДС лица. Дружество „Бентлис“ ЕООД било
регистрирано по ЗЗДС, считано от 19.11.2019 г, поради което проверяващите
приели, че са нарушени изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Констатацията била отразена в протокол за извършена проверка серия АА № 0388258
от 30.01.2020 г. На 13.02.2020 г. в присъствието на управителя на дружеството
инспектор по приходите К. М. съставил срещу „Бентлис“
ЕООД АУАН № F537750 за извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите - за това, че в издаваните
документи (фискални бонове и отчети) от наличното и въведено в експлоатация
фискално устройство модел „Tremol“ ZM-KL-V2 с
индивидуален номер на фискалното устройство № ZK143912 и индивидуален номер на
фискалната памет № 50182348, не се съдържа задължителния реквизит „Идентификационен
номер по ЗДДС“ за регистрираните по ЗДДС лица. Към административно
наказателната преписка са приложени 7 бр. копия от фискални бонове, 3 броя
дневни отчети и съкратен отчет на фискалната памет. При връчването на акта, а и
в законоустановения срок срещу него не са постъпили
възражения. Въз основа на съставения акт АНО - началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ЦУ на НАП издал НП № 512078-F537750 от 15.05.2020 г., с
което на дружеството, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно
наказание - „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
От правна страна въззивният
съд е приел, че подадената жалба е допустима, но по същество е неоснователна. АУАН
е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно на нарушителя. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено. В хода на административно-наказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в
предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение.
НП е било издадено в 6-месечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на касатора, които той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
фискалната касова бележка трябва да съдържа като задължителен реквизит
идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, а видно от
приложените към преписката касови бонове и отчети, такъв номер липсва. Нормата
на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС предвижда
наказание за всяко нарушение на отчетността. Такова нарушение е и неспазване на
изискването, предвидено в чл. 26, ал. 1, т. 5 от наредбата. Липсата на един от
изискуемите реквизити по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 5 от наредбата, а именно
идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, безспорно
изпълва състава на нарушението предмет на настоящото производство. При
извършената проверка е констатирано именно такова нарушение, поради което и
правилно АНО е ангажирал отговорността на търговеца по посочената разпоредба.
Неоснователно е възражението на касатора, че в
констативната част на НП няма данни за касовия апарат 3 и дали той е годен за
употреба. Както в АУАН, така и в НП фискалното устройство е индивидуализирано с
индивидуален номер, както и с индивидуален номер на фискалната памет, като
изрично е посочено, че е въведен в експлоатация. Към преписката са приложени
като писмени доказателства 7 бр. копия от фискални бонове, 3 броя дневни отчети
и съкратен отчет на фискалната памет, които са изведени по време на проверката,
поради което и възражението в тази насока е неоснователно. Видно от приложената
справка от информационната система на НАП (л. 18- 19 от делото), дружеството е
регистрирано по ЗДДС от 19.11.2019 г. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ е в сила от 30.04.2013 г. и не е променяна през
последните години, поради което и възражението за промени в законодателството
също е неоснователно. В допълнение следва да се отбележи и обстоятелството, че
нормата на чл. 26 от наредбата има императивен характер и предписанията й са
задължителни, като тяхното неизпълнение не може да се дерогира
на лица извън кръга на задължените, каквито се явяват данъчните субекти,
задължени да регистрират продажбите на търговските обекти чрез ЕКАФП, а не на
дружествата, които осъществяват сервизното обслужване на апаратите. Не може да
бъде възприето и изложеното в жалбата становище, че в случая се касае за
маловажен случай. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените
по делото доказателства става ясно, че обектът функционира чрез издаване на
нередовни фискални бонове от дълъг период от време.
Настоящата инстанция счита изводите
на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са мотиви по приложимите правни норми.
Съдебният състав счита подадената касационна жалба за неоснователна. Не е
налице неправилно приложение на материалния закон. Необосноваността не е
касационно основание за настоящата съдебна инстанция и в този смисъл съдът не
дължи произнасяне. Действително касаторът е
осъществил състава на адм. нарушение, визирано в чл. 26,
ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в задължението
фискалната касова бележка от ФУ да бъде четима, да съответства на образеца
съгласно Приложение № 1 и да съдържа задължително идентификационен номер по ЗДДС
за регистрираните по ЗДДС лица. Липсата
на изискуем реквизит по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредбата води до
нарушение на разпоредбата. При извършената проверка е констатирано именно
такова нарушение, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността на
търговеца по посочената разпоредба. Законодателят не допуска изключения от
изискването за посочване на идентификационен номер по ЗДДС на регистрираните по
ЗДДС лица във фискалния бон, а тази информация липсва. Нормата на чл. 26 от
Наредбата има императивен характер и предписаниата й
са задължителни, като тяхното неизпълнение не може да се вмени във вина на
дружествата, които осъществяват сервизното обслужване на апаратите или на други
лица извън кръга на задължените, каквито се явяват именно данъчните субекти,
задължени да регистрират продажбите на търговските обекти чрез ЕКАФП. Нарушението
не е довело до неотразяване на приходи и
същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
такива нарушения. Нарушението не е инцидентно, което да навежда извод за маловажност
на случая по смисъла на чл. 28, б. „А“ от ЗАНН. Въззивният
съд правилно е преценил фактите по делото и е достигнал до извода, че случая не
може да бъде определен като маловажен. Осъщественото деяние засяга фискалната
система, и по-конкретно неправилното отчитане на оборота чрез ФУ на касатора, това препятства по-нататъшния контрол и проверка
във връзка с отчитането на приходите. Поради това като е потвърдил оспореното
НП първоинстанционният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При тези съображения съдът намира въззивното
решение за валидно и допустимо, не е налице и нарушение на материалния закон,
за които съдът следи и служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК.
При изложеното въззивното
решение следва да бъде оставено в сила.
При изхода от спора основателно се явява искането за
присъждането на разноски от процесуалния представител на ответника за юрк. възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.1
във връзка с ал. 1 и чл. 223 от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 158/ 21.09.2020 г., постановено по НАХД № 20203530200549/ 2020
г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА „Бентлис“
ЕООД ЕИК *********, с адрес на управление: с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, представлявано от управителя Т. И.да заплати на
ТД на НАП – Варна направените по делото разноски в размер на 80 лв. съставляващи
юрк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:………
………..