Р Е Ш Е Н И Е
№ 2170
гр.
Пловдив, 30 октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2442 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.против
акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 128 от 11.07.2019 г.
на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД разрешително № 301434 от 05.07.2006 г. за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017
г. в размер на 8801,68 лева и лихва за забава в размер на 2249,53 лева.
Според
дружеството-жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна на
оспорения АУПДВ, с алтернативно искане същият да бъде частично изменен. Твърди
се, че при издаването на АУПДВ са допуснати неточности, представляващи
съществени нарушения, касаещи формата и съдържанието на административния акт.
Посочено е, че при определяне на периодите на непогасените задължения са
посочени объркващи периоди, като в мотивната и
диспозитивната част е налице разминаване. На следващо място се твърди, че при
издаване на АУПДВ не е посочено в правните основания за издаването му на разглежданите
периоди, т.е. те не се индивидуализират, което според жалбоподателя е от
съществено значение за прилагането на подзаконовия нормативен акт. В жалбата е
посочено, че в акта изобщо не е цитирана Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект,
приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65
от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г.,
в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г.,
отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. Според жалбоподателя в
описателната част на акта никъде не е описано посочените суми дали са начислени
на основание по работещ водомер или по разрешеното годишно количество, като на
няколко места е акта е посочено правно основание чл.6 ал.2 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г. /отм./, която касае водоползването с неработещ/несертифициран такъв. Направено
е възражение относно изчисления размер на лихвите по всяка главница за
посочените в акта периоди. Отделно от това се сочи, че дружеството е заплатило
суми през последните години, като задълженията по акта са частично заплатени.
Изложено е, че в диспозитивната част на АУПДВ е посочена единствено целта на водоползване без да се конкретизира мястото на
питейно-битово водоснабдяване, което според жалбоподателя е съществено
нарушение. Допълнително се твърди погрешно посочване на обекта като с.Три водици, вместо правилното наименование с.Триводици. Сочи се
нарушение на процедурата по издаване на акта.
Ответникът-директор на
Басейнова дирекция „Източно-беломорски район” чрез процесуалния си представител
юриск. П., оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава становище за основателност на жалбата.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с
който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси. По делото няма
данни на коя дата е връчен оспореният акт на жалбоподателя, но на лист 47 по
делото е приложено писмо изх. № ПО-02-356(2) от 15.07.2019г., за съобщаване и
предявяване на процесния АУПДВ на жалбоподателя, а жалбата до съда е подадена
чрез органа с вх. № от 26.07.2019г., поради което следва да се приеме, че е в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Между страните по делото
няма спор, че с разрешително № 301434 от 05.07.2006 г. на директора на БДИБР
(лист 16-21) на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е
предоставено правото на водоползване с цел
питейно-битови нужди от подземен воден обект – Неоген-кватернерен
водоносен хоризонт, намиращ се в с.Триводици, община Стамболийски, област
Пловдив, чрез един брой тръбен кладенец – „ПС ТРИВОДИЦИ“ с разрешено годишно
водно количество до 126 144 куб.м, със срок на действие на разрешителното –
05.07.2006 г. – 05.07.2031 г.
За използваните годишни
водни количества по издаденото разрешително № 301434 от 05.07.2006 г. са
подадени справки, съответно декларации по чл.194б ЗВ от управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив, както следва: на 28.01.2015 г.
за иззетото през 2014 г. количество вода (лист 58 и сл.); на 25.01.2016 г. за иззетото
през 2015 г. количество вода (лист 64 и сл.); на 25.01.2017 г. за иззетото през
2016 г. количество вода (лист 72 и сл.); на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017
г. количество вода от(лист 83 и сл.). Като в приложени таблици са описани
разрешителните, водоизточниците и съответно иззетото количество вода. По делото
е приложено писмо с което се коригират данните относно подадената вода за
2017г. (лист 94 и сл.), като в таблицата не фигурира процесния подземен воден
обект.
След извършена проверка по
документи на място в БДИБР за изчисляване на дължимите такси по разрешително №
301434 от 05.07.2006г. е констатирано, че за периода 01.01.2011
г. – 31.12.2016 г. дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив е
представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества
подземна вода, както следва: за 2011 г. – 86052 куб. м и дължима годишна такса
за този период в размер на 1721,04 лева; за 2012 г. – 84206 куб.м и дължима
годишна такса в размер на 1684,12 лева; за 2013 г. – 80967 куб.м и дължима
годишна такса в размер на 1619,34 лева; за 2014 г. – 74065 куб.м и дължима
годишна такса в размер на 1481,30 лева; за 2015 г. – 106314 куб.м и дължима
годишна такса в размер на 2126,28 лева; за 2016 г. – 111019 куб.м и дължима
годишна такса в размер на 2220,38 лева. Резултатите от проверката са
обективирани в констативен протокол № ПВ2-267 от 31.08.2017 г. (лист 100-102).
Отразено е, че дължимата такса за периода от 01.01.2012
г. до 31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн.,
ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), като единичният размер на таксата водовземане
от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лева. Изчислена е общо
дължима сума за такса по разрешителното за водовземане на подземни води в
размер на 10 852,46 лева, която не е платена по сметка на БДИБР.
В констативен протокол №
ПВ2-141 от 14.05.2018 г. (лист 98-99) е обективирана проверка във връзка с
подадена декларация по чл.194б от ЗВ и е констатирано, че за 2017 г. иззетото
водно количество е 148686 куб. м, а таксата определена съгласно Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г, в сила от 01.01.2017г.) е в размер на 2973,72 лева. Протоколът е
предоставен на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив с писмо изх.
№
КД-04-1505 от 29.05.2018г. на директора на БДИБР. Видно от приложената на лист
110 по делото обратна разписка писмото е получено от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Пловдив на 31.05.2018г.
С покана за доброволно
изпълнение изх. № ПО-02-356 от 07.06.2019г. (лист 55-57) „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от
получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по
разрешително № 301434 от 05.07.2006 г. за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г., в размер на 8801,68 лева, както и дължимата лихва за
периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при
неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на
АУПДВ.
С уведомление за започване
на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-356(1) от 21.06.2019 г. (лист 53-54) управителят на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че БДИБР на основание чл.26,
ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на
публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от
подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. по разрешително № 301434 от
05.07.2006 г.
На 11.07.2019г. е издаден
процесният АУПДВ № 128, с който е установено по основание и размер задължението
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води
по разрешително № 301434 от 05.07.2006 г. за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г. в размер на 8801,68 лева и лихва за периода на забава в
размер на 2249,53 лева.
Към жалбата са приложени
платежни нареждания за платени такси за водоползване,
но същите се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г.,2012г.
и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
При тези фактически установености, съдът направи следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз
основа на описаните по-горе доказателства, а именно констативни протоколи,
покана към лицето за доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за
иззетото количество вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на
чл.195б, ал.2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от
компетентен орган, предвид разпоредбата на
чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ.
На следващо място АУПДВ е
издаден в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията
по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно
чл.195б,ал.2 от ЗВ.
Не се споделя възражението,
че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати
такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на процедурата по
издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с изх. № ПО-02-356(1) от
21.06.2019 г. Следователно са спазени правилата на чл.26 АПК и на
дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем,
като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи всичките си писмени доказателства.
Отразените в констативни
протоколи № ПВ2-267 от 31.08.2017 г. и №
ПВ2-141 от 14.05.2018 г. проверки са направени във връзка с подадени от
дружеството жалбоподател справки и декларации по чл.194б от ЗВ.
В случая е безспорно, че за
процесния период 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.
задълженията не са заплатени, а както бе отбелязано по-горе в настоящото
решение, приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а
именно 2011г., 2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по
процесния АУПДВ.
Неоснователно е
възражението, че в мотивната и диспозитивната част на
АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията. Съдът не
констатира такова разминаване, като в мотивната част
на процесния АУПДВ подробно са описани периодите 01.01.2014
г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.,
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., 01.01.2017
г. – 31.12.2017 г., отнетия обем и то деклариран от самия жалбоподател, самата
формула за изчисляване на дължимата такса, както и размера на задълженията.
Освен това подробно са посочени фактическите и правните основания за издаване
на акта. Посочено е разрешителното за водовземане,
въз основа на което са определени публичните задължения, и което е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт.
Що се отнася до размерът на
задълженията, настоящия съдебен състав счита, че същият отговаря на
декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода
и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от
самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия
АУПДВ количества, съдът не констатира разлики, освен
в размера на отнетия годишен воден обем за 2017г., който в АУПДВ на стр.4 е
посочено 14868 куб.м., а от жалбоподателя са декларирани 148686 куб.м. (така на
лист 81 по делото). Но доколкото изчислението на дължимата за 2017г. такса е
правилна, а именно 148686 куб.м.по 0,02 лв./куб.м е равно на 2973,72 лв.,
допуснатата техническа грешка не води до незаконосъобразно определяне на
таксата за 2017г. Още повече, че в съставения констативен протокол № ПВ2-141 от
14.05.2018 г. размера на отнетия годишен воден обем за 2017г. е правилно
посочен и същият КП е представен на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив с писмо изх. № КД-04-1505
от 29.05.2018г. на директора на БДИБР, получено на 31.05.2018г. Така съдът
счита, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на дружеството
жалбоподател.
На следващо място съгласно
чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на
разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател
очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото
не са представени други данни за ползваните води по процесното
разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в констативните
протоколи № ПВ2-251 от 29.08.2017 г. и №
ПВ2-130 от 14.05.2018 г., въз основа на подадената от самото дружество
информация, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Във връзка с възраженията,
относно основанието за издаване на АУПДВ, в действителност е посочено чл.6 ал.2
от Тарифата обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила
от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм.,
бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., но преди чл.6 ал.2 е посочен
чл.3 ал.1 от същата, съгласно който таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода
и в зависимост от целта на използване на водата, от което следва, че не е
налице съществен порок водещ до отмяна на акта. Още повече, че навсякъде в
АУПДВ е описано, че количествата са на база декларирано от титуляра
използвано годишно водно количество. А що се отнася до възражението, че като
основание за издаване е посочен чл.7 ал.1 т.4 от Тарифата приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., видно
от съдържанието на оспорения акт, такова основание не е посочено.
Що се касае до Тарифата за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено
ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.,
изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от
10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от
1.01.2012 г., същата правилно не е цитирана в АУПДВ, тъй като не намира
приложение с оглед установените периоди на парично задължение.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ
ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194,
ал.6, въз основа на които се определят таксите. В настоящия случай дружеството
жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във връзка с процесното разрешително. Съдът констатира, че посочените
количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като
задължение с процесния АУПДВ. В този смисъл
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени
периодите по години и размерите на главницата и лихвата за забава, както и
общият период на задължението – 01.01.2014г. –
31.12.2017г.
Съдът счита за неоснователно
и възражението във връзка с начислените лихви за забава. На първо място следва
да бъде посочено, че съгласно чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и
чл.21, ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване
са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона
срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до
изчисляването на размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно
определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява,
че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Неоснователно и недоказано е
твърдението за нарушение на процедурата по издаване на акта, направено в
жалбата. Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила
от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да
уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена.
На следващо място във връзка
с възражението, че в диспозитивната част на АУПДВ е
посочена единствено целта на водоползване без да се
конкретизира мястото на питейно-битово водоснабдяване, настоящия съдебен
състав, счита че това не е нарушение, с оглед обстоятелството, че управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив сам е посочил чрез справки,
съответно декларации по чл.194б ЗВ размерите на отнетия годишен воден обем за процесните периоди по разрешително № 301434 от 05.07.2006
г. Няма спор, че е отнет воден обем от подземни води, чрез един брой тръбен
кладенец в землището на с. Триводици, община Стамболийски с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване. Без значение
е мястото на питейно-битово водоснабдяване.
Несъществено е и погрешното
посочване на обекта като с.Три Водици, вместо
правилното наименование с.Триводици, доколкото и самият жалбоподател твърди, че
населено място с наименованието с.Три Водици не
съществува, а и в съдържанието на АУПДВ
на няколко пъти е цитирано разрешително за водоползване
№ 301434 от 05.07.2006 г., което касае водоизточник, находящ
се именно в с.Триводици.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган,
в определената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби и при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и
като такава ще следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Н.против
Акт за установяване на публично държавно вземане №128 от 11.07.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източно-беломорски район”, с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД разрешително № 301434 от 05.07.2006г. за водовземане
от подземни води за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. в размер на 8801,68 лева и лихва за забава в размер на 2249,53
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/